Съветското икономическо предизвикателство към Запада преди 70 години
Планът на Сталин за основаване на недоларов общ пазар на социалистическите и разрастващите се страни
Сътрудничеството на Съюз на съветските социалистически републики със Съединените щати и техните съдружници, което се развива по време на Втората международна война, завършва през 1946 година, когато стартира ерата на Студената война на Запада против Съюз на съветските социалистически републики, която продължава 45 години и приключва през 1991 година със разпадането на Съветския съюз.
Една от значимите области на Студената война беше икономическата. Западът изоставаше от Съветския съюз във връзка с темповете на следвоенно икономическо възобновяване, а икономическата война против Съюз на съветските социалистически републики се състоеше в налагане на изтощителна конкуренция във въоръжаването на Съветския съюз, образуване на търговски и кредитни блокади, осъществяване на специфични саботажни интервенции за подкопаване стопанската система, забивайки клинове в търговско-икономическите връзки на Съюз на съветските социалистически републики с други страни.
Съветският съюз в икономическата война със Запада заема освен отбранителна, само че и нападателна позиция. През 1949 година по самодейност на Москва е основан Съветът за икономическа взаимопомощ (СИВ). На първия стадий в него влизат Албания, България, Унгария, Полша, Румъния, Съюз на съветските социалистически републики и Чехословакия. Статут на наблюдаващ беше даден на КНР, а по-късно и на КНДР.
През 1950 година Германска демократична република се причислява към Съвет за икономическа взаимопомощ. По-късно членове на организацията стават Монголия, Куба, Северен Виетнам. През 70-те и 80-те години на предишния век редица разрастващи се страни и даже Финландия бяха признати за наблюдаващи в Съвет за икономическа взаимопомощ.
Друга значима интернационална икономическа самодейност на Съветския съюз е Московската интернационална икономическа конференция, която се организира тъкмо преди 70 години.
Кръглата дата дава мотив да си напомним някои детайлности от това събитие.
Предложението на Москва за привикване на такава среща беше подкрепено освен от разрастващите се страни, само че и от редица европейски страни – Швеция, Австрия, Финландия, Ирландия, Исландия, които се притесняват от усилването на американския диктат над Европа („ проект Маршал “) и показаха подготвеност да изпратят на срещата своите министри по външна търговия или външни работи.
През есента на 1951 година страните-членки на Съвет за икономическа взаимопомощ и Китай оповестиха нуждата от осъществяване на среща, целяща да даде подтик на тясното съдействие сред всички страни, които не са съгласни с американския диктат в региона на търговията и интернационалните финансово-кредитни връзки. Както се отбелязва в взаимното изказване, „ новите колонизатори, първо, ще се изправят един против различен, и второ, ще ги подложат на всякаква форма на експанзия и дискриминация... “.
Подготовката на икономическата намира се управлява персонално от ръководителя на Министерския съвет на Съюз на съветските социалистически републики Сталин.
Вашингтон се опита да блокира срещата. Срещата беше жигосана като акт на руската външнополитическа агитация, само че се състоя и се състоя в Москва на 3-12 април 1952 година В работата й участваха 49 страни, показани от 680 чиновници, бизнесмени и специалисти.
От несоциалистическите страни най-представителни бяха делегациите на Индия (28 души), Аржентина и Индонезия (по 15 души). В този конгрес участваха и доста буржоазен страни: Англия, Франция, Италия, Дания, Норвегия, Канада, Турция, Германия, Япония, страните от Бенелюкс, Бразилия, Саудитска Арабия, Австралия, Либерия.
По време на срещата и до края на април 1952 година в Москва са подписани над 60 търговски, капиталови и научно-технически съглашения – междудържавни и междуфирмени за период от 3 до 5 години, в това число 19 съглашения с присъединяване на Съюз на съветските социалистически републики.
Основните правила на тези документи са: взаимно оптимално облагодетелствано отнасяне в търговията, заемите, вложенията, научно-техническото сътрудничество; митнически и ценови преференции за разрастващите се страни или техните обособени стоки; хармонизиране на политиката в интернационалните стопански организации и на международния пазар; по-широко потребление на бартер и клиринг; взаимно договаряне на цените на международния пазар; потребление на различни валути по отношение на щатския $.
Тонът на конференцията беше заложен от Съюз на съветските социалистически републики и други страни-членки на Съвет за икономическа взаимопомощ. Те предложиха основаването на общ пазар за артикули, услуги и финансови вложения на социалистическите и разрастващите се страни като противотежест на търговско-икономическия и финансов диктат на Съединените щати. Такъв пазар трябваше да се оправя без присъединяване на щатския $.
Така преди 70 години в Москва беше даден подтик за образуването на общ бездоларов пазар на социалистическите и разрастващите се страни. В чужбина постоянно го назоваха сталинисткия проект. Поддръжници на сталинисткия проект имаше даже във Англия. Ето едно от посланията от това време:
„ Дружество, наречено Международно акционерно сдружение на търговците, беше основано в Лондон за осъществяване на комерсиалните съглашения, подписани от английските делегати на Международната икономическа конференция, извършена в Москва през април 1952 година “
Първият ръководител на това сдружение е лорд Бойд Ор, който води британската делегация на Международната икономическа конференция. Акционерното сдружение съобщи, че задачата му е " да се предизвикват... и улесняват осъществяването на комерсиалните съглашения, подписани по отношение на Международната икономическа конференция в Москва, извършена през 1952 година, и всички сходни съглашения в бъдеще. Всички доходи и имущество на това общество ще бъдат употребявани извънредно за тези цели.”
Според архивните материали Сталин е имал величествен проект за основаване на нов международен стопански ред на цялата планета, като се изключи Съединените щати и техните най-близки съдружници („ груповия Запад “). Нещо като трансконтинентален " общ пазар ", чието ядро ще бъде Съвет за икономическа взаимопомощ, отпред със Съветския съюз.
Следващите интернационалните стопански срещи Сталин възнамерява да организира в други страни, употребявайки платформите на Организация на обединените нации. На 23 февруари – 4 март 1953 година в Манила се организира конференция на Икономическата комисия на Организация на обединените нации за Азия и Далечния Изток (ECADV). Конференцията е свикана по самодейност на Съюз на съветските социалистически републики, подкрепена от Китай, Монголия, Индия, Иран, Индонезия, Бирма и Северен Виетнам.
На конференцията участваха делегации от 20 страни. Всички участници поддържаха предлагането на Москва за основаване на режим на свободна търговия в Азия и Тихия океан. Подкрепена беше и концепцията за въвеждане на система от междудържавни разплащания в национални парични единици. На срещата в Манила повече от 10 страни подписаха търговски или капиталови контракти със Съюз на съветските социалистически републики.
Според известията, два или три дни преди гибелта си, Сталин получава обстоен отчет за обещаващите резултати от срещата в Манила.
През 1953 година под егидата на Москва е планувано провеждането на междудържавни районни конгреси, сходно на Манила, в Техеран, Адис Абеба, Буенос Айрес. И даже в Хелзинки. Тези срещи обаче не се състояха. Смъртта на Сталин на 5 март 1953 година попречи на това. След това никой в Кремъл не си спомняше за самодейностите на Сталин.
А. Чичкин в книгата " Забравена концепция без отминалост " написа: " След 1953 година управляващите на Съюз на съветските социалистически републики и множеството други страни от Съвет за икономическа взаимопомощ последователно се „ отклоняват “ от външноикономическата идеология от 1952 година, предпочитайки съвсем извънредно двустранно икономическо и политическо съдействие с разрастващите се страни, като в него доминират политически и идеологически фактори. Освен това от средата на 60-те години на предишния век Съюз на съветските социалистически републики стартира да доставя на Запада евтина сила и промишлени първични материали, което в действителност архивира тази концепция.
Бих желал да прегледам въпроса за дедоларизацията на външноикономическата сфера, който беше един от основните въпроси на конференцията в Москва през 1952 година Още в навечерието на тази среща някои икономисти и политици от страните от Съвет за икономическа взаимопомощ говореха, че руската рубла може и би трябвало да стане опция на $ и другите западни валути във взаимната търговия на страните членки на Съвет за икономическа взаимопомощ.
Освен това през 1950 година държавното управление на Съюз на съветските социалистически републики взема решение да обвърже руската рубла със златото (установяване на закрепен златен паритет); преди този момент, от 1937 година, обменният курс на руската рубла беше закрепен към щатския $ (а по-рано към френския франк). В същото време държавното разпореждане индиректно (чрез златния паритет на рублата) доста увеличи обменния курс на нашата валута по отношение на щатския $. Несъмнено тази резолюция усили престижа на руската рубла.
Съгласно правилата на държавния валутен монопол (окончателно открит през 30-те години на предишния век) руската рубла може да циркулира единствено в страната и не е предопределена за интернационалните заплащания. Затова Сталин учтиво отхвърли предложенията на нашите сътрудници за потребление на руската рубла като инструмент за интернационалните разплащания.
На срещата беше изразена и концепцията за въвеждане на междудържавна валута за сетълмент. Като се има поради, че Съветският съюз е основател за основаването на опция на доларовата зона на трансконтиненталния „ общ пазар “, някои участници предложиха да трансформира руската рубла в междудържавна валута за сетълмент на подобен „ общ пазар “, обменният курс на който беше трансфериран на златна основа две години по-рано.
През 1951 година на среща на държавните и държавните ръководители на страните-членки на Съвет за икономическа взаимопомощ, Китай и Монголия в Москва, Сталин декларира: „ След като прехвърлим парите си на златна основа, ще може да се приказва за интернационалния златен еквивалент на парите в нашите взаимни разплащания. За да създадем това, ще създадем специфична интернационална комисия... ”
Тук Сталин даде да се разбере, че не става дума за златната рубла (като валута на класическия златен стандарт, да вземем за пример, златната рубла, основана от паричната промяна на С. Вите през 1897 г.). И не сподели, че рублата със златен паритет ще се употребява при взаимни разплащания. Сталин приказва за " интернационалния златен еквивалент на парите ", т.е. някаква специфична парична единица, която е предопределена за интернационалните разплащания.
Комисията е основана, а нейните членове са: Ракоси (лидер на Унгария през 1948-1956), Готвалд (лидер на Чехословакия през 1948-53), Гротевол (лидер на Германска демократична република през 1949-62) и Джоу Енлай (Китай). А на конференцията в Москва руската делегация приказва за нуждата от основаване на специфична парична единица, която да се употребява извънредно за разплащания сред страните от Съвет за икономическа взаимопомощ и евентуално в границите на по-широка интеграционна група.
Интересни са записките на Максим Сабуров, тогавашния началник на Държавния комитет по обмисляне на Съюз на съветските социалистически републики, за напредъка на работата на тази комисия: „ Специалисти от социалистическите страни още през 1952-53 година показаха 5 разновидността за прекачване на взаимни разплащания сред тези страни към валута със наличие на злато, която не е обвързана с $. Планирано е да се вкара от 1955 година или от 60-те години на предишния век.
Първоначално Сталин настояваше за 1955 година, само че успяхме да го убедим, че първо би трябвало да реализираме непрекъснат напредък на националните стопански системи и покупателната дарба на националните пари, да обединим същността на социално-икономическото обмисляне в социалистическите страни и едвам по-късно да въведем такава валута.
Сталин през февруари 1953 година, половин месец преди гибелта си, се съгласи с крайния период – само че не по-късно от 1957 година, до 40-годишнината на октомври. Той се опасяваше, че след него този план ще бъде „ заровен “. И в действителност по този начин се случи по-късно... "
Н.С. Хрушчов, откакто пристигна на власт, даде да се разбере, че концепцията за междудържавна валута със златен паритет е ненавременна и върна рублата към $.
Въпреки това животът незабавно изиска основаването на междудържавна валута за разплащания сред страните-членки на Съвет за икономическа взаимопомощ. И такава валута беше основана, откакто получи името " преводна рубла ". Пусната е в обращение на 1 януари 1964 година, съвсем 12 години след Московската икономическа конференция.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Сътрудничеството на Съюз на съветските социалистически републики със Съединените щати и техните съдружници, което се развива по време на Втората международна война, завършва през 1946 година, когато стартира ерата на Студената война на Запада против Съюз на съветските социалистически републики, която продължава 45 години и приключва през 1991 година със разпадането на Съветския съюз.
Една от значимите области на Студената война беше икономическата. Западът изоставаше от Съветския съюз във връзка с темповете на следвоенно икономическо възобновяване, а икономическата война против Съюз на съветските социалистически републики се състоеше в налагане на изтощителна конкуренция във въоръжаването на Съветския съюз, образуване на търговски и кредитни блокади, осъществяване на специфични саботажни интервенции за подкопаване стопанската система, забивайки клинове в търговско-икономическите връзки на Съюз на съветските социалистически републики с други страни.
Съветският съюз в икономическата война със Запада заема освен отбранителна, само че и нападателна позиция. През 1949 година по самодейност на Москва е основан Съветът за икономическа взаимопомощ (СИВ). На първия стадий в него влизат Албания, България, Унгария, Полша, Румъния, Съюз на съветските социалистически републики и Чехословакия. Статут на наблюдаващ беше даден на КНР, а по-късно и на КНДР.
През 1950 година Германска демократична република се причислява към Съвет за икономическа взаимопомощ. По-късно членове на организацията стават Монголия, Куба, Северен Виетнам. През 70-те и 80-те години на предишния век редица разрастващи се страни и даже Финландия бяха признати за наблюдаващи в Съвет за икономическа взаимопомощ.
Друга значима интернационална икономическа самодейност на Съветския съюз е Московската интернационална икономическа конференция, която се организира тъкмо преди 70 години.
Кръглата дата дава мотив да си напомним някои детайлности от това събитие.
Предложението на Москва за привикване на такава среща беше подкрепено освен от разрастващите се страни, само че и от редица европейски страни – Швеция, Австрия, Финландия, Ирландия, Исландия, които се притесняват от усилването на американския диктат над Европа („ проект Маршал “) и показаха подготвеност да изпратят на срещата своите министри по външна търговия или външни работи.
През есента на 1951 година страните-членки на Съвет за икономическа взаимопомощ и Китай оповестиха нуждата от осъществяване на среща, целяща да даде подтик на тясното съдействие сред всички страни, които не са съгласни с американския диктат в региона на търговията и интернационалните финансово-кредитни връзки. Както се отбелязва в взаимното изказване, „ новите колонизатори, първо, ще се изправят един против различен, и второ, ще ги подложат на всякаква форма на експанзия и дискриминация... “.
Подготовката на икономическата намира се управлява персонално от ръководителя на Министерския съвет на Съюз на съветските социалистически републики Сталин.
Вашингтон се опита да блокира срещата. Срещата беше жигосана като акт на руската външнополитическа агитация, само че се състоя и се състоя в Москва на 3-12 април 1952 година В работата й участваха 49 страни, показани от 680 чиновници, бизнесмени и специалисти.
От несоциалистическите страни най-представителни бяха делегациите на Индия (28 души), Аржентина и Индонезия (по 15 души). В този конгрес участваха и доста буржоазен страни: Англия, Франция, Италия, Дания, Норвегия, Канада, Турция, Германия, Япония, страните от Бенелюкс, Бразилия, Саудитска Арабия, Австралия, Либерия.
По време на срещата и до края на април 1952 година в Москва са подписани над 60 търговски, капиталови и научно-технически съглашения – междудържавни и междуфирмени за период от 3 до 5 години, в това число 19 съглашения с присъединяване на Съюз на съветските социалистически републики.
Основните правила на тези документи са: взаимно оптимално облагодетелствано отнасяне в търговията, заемите, вложенията, научно-техническото сътрудничество; митнически и ценови преференции за разрастващите се страни или техните обособени стоки; хармонизиране на политиката в интернационалните стопански организации и на международния пазар; по-широко потребление на бартер и клиринг; взаимно договаряне на цените на международния пазар; потребление на различни валути по отношение на щатския $.
Тонът на конференцията беше заложен от Съюз на съветските социалистически републики и други страни-членки на Съвет за икономическа взаимопомощ. Те предложиха основаването на общ пазар за артикули, услуги и финансови вложения на социалистическите и разрастващите се страни като противотежест на търговско-икономическия и финансов диктат на Съединените щати. Такъв пазар трябваше да се оправя без присъединяване на щатския $.
Така преди 70 години в Москва беше даден подтик за образуването на общ бездоларов пазар на социалистическите и разрастващите се страни. В чужбина постоянно го назоваха сталинисткия проект. Поддръжници на сталинисткия проект имаше даже във Англия. Ето едно от посланията от това време:
„ Дружество, наречено Международно акционерно сдружение на търговците, беше основано в Лондон за осъществяване на комерсиалните съглашения, подписани от английските делегати на Международната икономическа конференция, извършена в Москва през април 1952 година “
Първият ръководител на това сдружение е лорд Бойд Ор, който води британската делегация на Международната икономическа конференция. Акционерното сдружение съобщи, че задачата му е " да се предизвикват... и улесняват осъществяването на комерсиалните съглашения, подписани по отношение на Международната икономическа конференция в Москва, извършена през 1952 година, и всички сходни съглашения в бъдеще. Всички доходи и имущество на това общество ще бъдат употребявани извънредно за тези цели.”
Според архивните материали Сталин е имал величествен проект за основаване на нов международен стопански ред на цялата планета, като се изключи Съединените щати и техните най-близки съдружници („ груповия Запад “). Нещо като трансконтинентален " общ пазар ", чието ядро ще бъде Съвет за икономическа взаимопомощ, отпред със Съветския съюз.
Следващите интернационалните стопански срещи Сталин възнамерява да организира в други страни, употребявайки платформите на Организация на обединените нации. На 23 февруари – 4 март 1953 година в Манила се организира конференция на Икономическата комисия на Организация на обединените нации за Азия и Далечния Изток (ECADV). Конференцията е свикана по самодейност на Съюз на съветските социалистически републики, подкрепена от Китай, Монголия, Индия, Иран, Индонезия, Бирма и Северен Виетнам.
На конференцията участваха делегации от 20 страни. Всички участници поддържаха предлагането на Москва за основаване на режим на свободна търговия в Азия и Тихия океан. Подкрепена беше и концепцията за въвеждане на система от междудържавни разплащания в национални парични единици. На срещата в Манила повече от 10 страни подписаха търговски или капиталови контракти със Съюз на съветските социалистически републики.
Според известията, два или три дни преди гибелта си, Сталин получава обстоен отчет за обещаващите резултати от срещата в Манила.
През 1953 година под егидата на Москва е планувано провеждането на междудържавни районни конгреси, сходно на Манила, в Техеран, Адис Абеба, Буенос Айрес. И даже в Хелзинки. Тези срещи обаче не се състояха. Смъртта на Сталин на 5 март 1953 година попречи на това. След това никой в Кремъл не си спомняше за самодейностите на Сталин.
А. Чичкин в книгата " Забравена концепция без отминалост " написа: " След 1953 година управляващите на Съюз на съветските социалистически републики и множеството други страни от Съвет за икономическа взаимопомощ последователно се „ отклоняват “ от външноикономическата идеология от 1952 година, предпочитайки съвсем извънредно двустранно икономическо и политическо съдействие с разрастващите се страни, като в него доминират политически и идеологически фактори. Освен това от средата на 60-те години на предишния век Съюз на съветските социалистически републики стартира да доставя на Запада евтина сила и промишлени първични материали, което в действителност архивира тази концепция.
Бих желал да прегледам въпроса за дедоларизацията на външноикономическата сфера, който беше един от основните въпроси на конференцията в Москва през 1952 година Още в навечерието на тази среща някои икономисти и политици от страните от Съвет за икономическа взаимопомощ говореха, че руската рубла може и би трябвало да стане опция на $ и другите западни валути във взаимната търговия на страните членки на Съвет за икономическа взаимопомощ.
Освен това през 1950 година държавното управление на Съюз на съветските социалистически републики взема решение да обвърже руската рубла със златото (установяване на закрепен златен паритет); преди този момент, от 1937 година, обменният курс на руската рубла беше закрепен към щатския $ (а по-рано към френския франк). В същото време държавното разпореждане индиректно (чрез златния паритет на рублата) доста увеличи обменния курс на нашата валута по отношение на щатския $. Несъмнено тази резолюция усили престижа на руската рубла.
Съгласно правилата на държавния валутен монопол (окончателно открит през 30-те години на предишния век) руската рубла може да циркулира единствено в страната и не е предопределена за интернационалните заплащания. Затова Сталин учтиво отхвърли предложенията на нашите сътрудници за потребление на руската рубла като инструмент за интернационалните разплащания.
На срещата беше изразена и концепцията за въвеждане на междудържавна валута за сетълмент. Като се има поради, че Съветският съюз е основател за основаването на опция на доларовата зона на трансконтиненталния „ общ пазар “, някои участници предложиха да трансформира руската рубла в междудържавна валута за сетълмент на подобен „ общ пазар “, обменният курс на който беше трансфериран на златна основа две години по-рано.
През 1951 година на среща на държавните и държавните ръководители на страните-членки на Съвет за икономическа взаимопомощ, Китай и Монголия в Москва, Сталин декларира: „ След като прехвърлим парите си на златна основа, ще може да се приказва за интернационалния златен еквивалент на парите в нашите взаимни разплащания. За да създадем това, ще създадем специфична интернационална комисия... ”
Тук Сталин даде да се разбере, че не става дума за златната рубла (като валута на класическия златен стандарт, да вземем за пример, златната рубла, основана от паричната промяна на С. Вите през 1897 г.). И не сподели, че рублата със златен паритет ще се употребява при взаимни разплащания. Сталин приказва за " интернационалния златен еквивалент на парите ", т.е. някаква специфична парична единица, която е предопределена за интернационалните разплащания.
Комисията е основана, а нейните членове са: Ракоси (лидер на Унгария през 1948-1956), Готвалд (лидер на Чехословакия през 1948-53), Гротевол (лидер на Германска демократична република през 1949-62) и Джоу Енлай (Китай). А на конференцията в Москва руската делегация приказва за нуждата от основаване на специфична парична единица, която да се употребява извънредно за разплащания сред страните от Съвет за икономическа взаимопомощ и евентуално в границите на по-широка интеграционна група.
Интересни са записките на Максим Сабуров, тогавашния началник на Държавния комитет по обмисляне на Съюз на съветските социалистически републики, за напредъка на работата на тази комисия: „ Специалисти от социалистическите страни още през 1952-53 година показаха 5 разновидността за прекачване на взаимни разплащания сред тези страни към валута със наличие на злато, която не е обвързана с $. Планирано е да се вкара от 1955 година или от 60-те години на предишния век.
Първоначално Сталин настояваше за 1955 година, само че успяхме да го убедим, че първо би трябвало да реализираме непрекъснат напредък на националните стопански системи и покупателната дарба на националните пари, да обединим същността на социално-икономическото обмисляне в социалистическите страни и едвам по-късно да въведем такава валута.
Сталин през февруари 1953 година, половин месец преди гибелта си, се съгласи с крайния период – само че не по-късно от 1957 година, до 40-годишнината на октомври. Той се опасяваше, че след него този план ще бъде „ заровен “. И в действителност по този начин се случи по-късно... "
Н.С. Хрушчов, откакто пристигна на власт, даде да се разбере, че концепцията за междудържавна валута със златен паритет е ненавременна и върна рублата към $.
Въпреки това животът незабавно изиска основаването на междудържавна валута за разплащания сред страните-членки на Съвет за икономическа взаимопомощ. И такава валута беше основана, откакто получи името " преводна рубла ". Пусната е в обращение на 1 януари 1964 година, съвсем 12 години след Московската икономическа конференция.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ