Планът на Македония да промени името си, с което да

...
Планът на Македония да промени името си, с което да
Коментари Харесай

Ниската активност на македонския референдум е удар по Заев и Запада

Планът на Македония да промени името си, с което да постави завършек на десетилетния спор с Гърция и да отвори пътя към участие в НАТО и Европейски Съюз бе подложен под въпрос след ниска изборна интензивност на референдума за контракта с Гърция . Това разяснява европейската редакция на Politico, представена от " Фокус ".

В референдум в неделя повече от 91% от гласоподавателите поддържаха контракта на премиера Зоран Заев за преименуване на страната в Република Северна Македония, като единствено няколко изборни секции още не са оповестили резултатите си. Избирателната интензивност обаче е единствено към 36,9% - надалеч под 50-процентовата граница, която е нужна, с цел да се смята вота за годен, отбелязва изданието.

Ниската изборна интензивност, която частично е резултат от протеста на съперниците на съглашението, е удар по държавното управление на премиера Зоран Заев и западните водачи, които поддържаха мощно контракта, с който се надяват, че ще привлекат в своята орбита страната с население 2,1 милиона души и ще осуетят напъните на Русия да разшири въздействието си на Балканите, разяснява „ Политико “, като прибавя, че Брюксел желае също да се възползва от моментума, пристигнал с подписването на контракта сред Заев и гръцкия му сътрудник Алексис Ципрас през юни, с цел да разрешат други рискови разногласия в района, като да вземем за пример, замразеният спор сред Косово и Сърбия.

Медията разяснява, че политиците в Македония и отвън нея незабавно са се пробвали да извърнат резултата в своя изгода. Тъй като референдумът е съвещателен, в този момент борбата ще се реалокира в Народното събрание, който би трябвало да одобри конституционни промени с болшинство от минимум две трети, с цел да бъде приложено съглашението напълно. Лагерът на подкрепящите контракта за името има поддръжката на 71 депутата в 120-местния парламент.

Парламентът на Гърция, която твърди, че името на прилежащата страна съставлява териториална рекламация към северния район на страната, който също се споделя Македония и също така съставлява опит за заграбване на гръцката история и просвета, също би трябвало да ратифицира съглашението. Изходът от гласуването в Атина надалеч не е явен, а Гърция има право на несъгласие за участието на Скопие в НАТО и започването на присъединителни договаряния с Европейски Съюз, до момента в който разногласието още не е позволен.

Реакция от Брюксел

Европейски Съюз бързо се опита да показа гласуването като триумф и прикани Народното събрание да ратифицира контракта с Гърция.

„ Поздравявам жителите, които излязоха да гласоподават през днешния ден на консултативния референдум и се възползваха от демократичните си свободи “, съобщи европейският комисар по разширението и съседските връзки. По неговите думи, гласуването е потвърдило „ необятната поддръжка “ за съглашението с Гърция и за продължаването по пътя към евроатлантическа интеграция.

„ Сега чакам всички политически водачи да зачитат това решение и да го поемат с най-голяма отговорност и единение по партийни линии, в полза на страната ", добави той.

Но посланието му наподобява не е чуто от ВМРО-ДПМНЕ, която е част от дясноцентристката Европейска национална партия, която включва християндемократите на немския канцлер Ангела Меркел и други мощни поддръжници на договорката.

" Споразумението не получи зелена светлина от хората, а по-скоро сигнал за прекъсване ", съобщи Християн Миковски, водач на партията. " Тези, които гласоподаваха " не ", и тези, които не отидоха в изборните секции, изпратиха най-силното обръщение “.

Западните водачи изиграха значима роля в акцията за референдума, като приканиха гласоподавателите да поддържат смяната на името. През последните няколко седмици Скопие - дребна столица, която рядко посреща ВИП посетители – бе залята от вниманието на високопоставени представители на западните страни, измежду които немският канцлер Ангела Меркел, австрийският ѝ сътрудник Себастиан Курц, американският министър на защитата Джеймс Матис и Йенс Столтенберг, генералният секретар на НАТО.

Правителството на Заев направи връзката сред името и интеграцията в западните институции имплицитно в референдумния въпрос, който гласи: " Подкрепяте ли участието в НАТО и Европейски Съюз посредством приемане на контракта за името сред Република Македония и Гърция? "

Докато участието в НАТО се чака да последва бързо, в случай че договорът за името бъде утвърден, пътят на Македония към Европейския съюз е по-дълъг и по-труден. Страната се бори с икономическите несгоди и записва високи равнища на безработица, тъй като доста хора напуснаха страната в търсене на по-добри благоприятни условия.

Както и в целия район, Македония също е измъчвана от тежки проблеми с политическата корупция, както и с проведената престъпност.

Сегашното държавно управление, което встъпи в служба предходната година след продължителна и от време на време насилствена битка за властта с ВМРО-ДПМНЕ, гледа на съглашението за името като късмет за промяна на страната.

Главните булеварди в Скопие са украсени с билбордове и великански банери, които подтикват хората да гласоподават с " Да " в поддръжка на " европейската Македония ". " На 30 септември взимаме историческо решение ", написа на един от тях.

Но някои македонци гледат на смяната на името като на историческо изменничество и заключиха, че най-хубавият метод да се спре това е да бойкотират референдума. Така наречената акция #Bojkotiram набра мощ в интернет.

Една интернационална мониторингова група, Трансатлантическата комисия за цялост на изборите, заяви за нарастване на нови и съществуващи ботове в „ Туитър “, разпространяващи апели за безучастие в гласуването. Нивото на активност на такива ботове е по-високо, в сравнение с при други скорошни избори, като тези в Мексико и Италия, показаха от групата.

При визитата си в Скопие военният министър на Съединени американски щати Джеймс Матис упрекна Москва, че се пробва да повлияе на резултата от референдума. Русия отхвърли изказванията, само че дружно с това изрази недоволството си от упоритостта на Македония да се причисли към НАТО.

Прагът на присъединяване е противоречив и заради обстоятелството, че македонският изборен указател е необятно възприеман като неакуратен. Той включва 1,8 милиона имена, само че не е обновен от години. През това време доста македонци са емигрирали от една от най-бедните страни в Европа.

Десетилетният спор за името

И двете държавни управления и техните поддръжници дефинираха съглашението за историческо. Но това също провокира и огромни митинги от двете страни на границата.

Флориан Биебер, професор по история на Югоизточна Европа и политика в университета в Грац, Австрия, съобщи, че ниската изборна интензивност на неделното гласоподаване носи риск страната да " попадне в още една политическа рецесия ".

Ранните избори може да не са злополука за държавното управление, само че акцията ще бъде много поляризирана и опозицията ще се опълчи на договорката, счита той. " Малко евентуално е Вътрешна македонска революционна организация да завоюва тези избори, само че това ще докара до равнище на неустановеност, което всеки се пробва да избегне ", означи Бийбър.

През деня в Скопие гласоподавателите, подкрепящи смяната, споделиха, че се надяват, че това ще докара до по-демократична страна, по-тясно интегрирана в Запада.

" Страната от дълго време е изолирана и желая да се забележим като част от Европейския съюз и НАТО ", съобщи Ясмина Димитровска, маркетингов експерт.

" Освен това е значимо да поддържаме положителни връзки с всички наши съседи. Спорът за името се влачи повече от две десетилетия и е извънредно време да завърши ", съобщи тя пред изборна секция.

Нейният другар Игор Чолаковски пък съобщи: " Не желая приятелите ми да изоставен страната. Искам да имаме обичайно качество на живот в Македония. "

Пред Народното събрание шепа хора се събраха, с цел да се насладят на следобедна закуска на айвар, като знак за митинг против договорката. " Бихме предпочели да останем тук и да ядем айвар, вместо да гласуваме на референдума ", сподели един от протестиращите.

Седа Ращавска, 74-годишна пенсионерка, съобщи, че страната има " антично и библейско име и не би трябвало да го променяме ".

„ Защо да сме единствените, които да сменим страната ни? - попита тя. " Ще влезем в Европейския съюз, когато осъществим всички условия, само че единствено като Македония, не като Северна Македония ".

*Заглавието е на Expert.bg.

Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР