Исторически парк или бутафория до керемида?
План за построяването на исторически парк тече в с. Неофит Рилски, Варненско, и желанията на основателите му са да се реализира сред 2016-а и 2022 година Проектът звучи амбициозно, съгласно уеб страницата комплексът би трябвало да отрази праисторията, класическата Античност на траките, римско-византийскя интервал и двете български царства на Балканите. Снимки няма, само че е цялостно с очарователни цифрови илюстрации, показващи ни младежи, разхождащи се измежду зелени морави и картинно съжителстващи си с елински храмове и църквички от Средновековието. Пожеланието е повече от прелестно.
Инициативата за парка е на варненската реставрационна компания Treasure Bulgaria, която търгува с реплики на антични съкровища и има интерес към популяризирането на исторически възстановки. Дейността на компанията включва продажба на първокласни предмети, най-много скъпи пластики, реплика на антично изкуство, предопределени явно за заможни клиенти с любителски интерес към историята. Много уместно за Източна Европа.
Боя се, че в плана за исторически парк има голям риск от затвърждаване на културата на мутробарока. " Замъкът " в село Равадиново край морето е образец за бутафоризъм, доведен до кич. Еклектиката при скупчването на хилядолетията от Варненския некропол до османското настъпление е неизбежна. Стотина декара повърхност не са малко, само че това по никакъв метод няма да е тематичен парк, а нещо като Дисниленд. Разбира се, за всеки трен си има пасажери.
Край Варна към този момент имаше проекти за сходни исторически атракции – с трогване си припомням прабългарския лагер " Фанагория ", май в Аспарухово, който безшумно гниеше там към 2003 година Имам неприятни мемоари от " реставрацията " с арматура и бетон на Голямата базилика в Плиска, а и още потрепервам при мисълта за безумната цитадела Мали Цари град край село Белчин баня. За по този начин наречения " Двор на кирилицата " не ми се и мисли. Проблемът не е, че управлението на една амбициозна компания желае да влага в исторически парк; казусът е, че в България имаме доста неприятно ноу-хау по какъв начин се прави това. Добрата процедура в Европа нормално е на строго избрани тематични паркове, фестивали и исторически атракции. Викингският парк в Йорк, Англия, също викингският фестивал в Орхус (Дания), англосаксонската група за исторически атракции Regia Anglorum, постоянната полска възстановка на борбата при Грюнвалд и френският план Геделон за построяването на цялостен феодален палат със съответните технологии са прелестни образци за добросъвестна работа. Широка аудитория от фенове (и най-много деца) се забавлява с активността на историческите възстановчици из целия Стар континент.
У нас, в Сърбия и Румъния също има добре провеждани събития по исторически риенактмънт – изключително отдадени на късната Античност и късното Средновековие. С наслаждение си припомням проведената от сдружението за антични възстановки Mos maiorum възстановка за готите в късната Римска империя в Никополис пъкъл Иструм през 2017 година Най-добрата страна на тези събития е сериозният метод към съответна историческа ера и навлизането в елементи из костюмите и културата на съответния интервал. Няма метод публиката да се обърка: четвърти век си е четвърти век и в него още няма боляри и рицари.
Струпването на реплики на антични храмове и християнски църкви дружно слага ужасно доста въпроси за качеството на замислената атракция. Първо, един древен храм, отдаден на гръцко, тракийско или римско провидение, включва олтар пред храма и скулптура вътре в него. Размерът, цената и декорацията на постройката елементарно могат да минат на втори проект при оформянето на бюджета и резултатът да е претупан, както постоянно става у нас. На второ място, една късноантична или средновековна черква може ли въобще да бъде приключена до стенописите и даже до реплика на олтар? Това слага и етически въпроси, тъй като да вземем за пример съществуващите реплики на християнски храмове на Царевец и в Белчин баня са насмешка с християнското изкуство и с изцяло виталните обичаи на тази вяра у нас. Да не приказваме, че при положително предпочитание една имитация на антична черква може да замязя на познатите ни, настоящи светилища, само че това би било заблуждаващо за публиката, тъй като обичаните в България възрожденски икони не са доста близки до античната просвета на християните в Рим и ранна Византия. Има сериозен риск из алеите на бъдещия исторически парк да се разхождат туристи, които да останат с изцяло комплицирани хрумвания за предишното. Астерикс и Обеликс въпреки всичко не са подобаващи гидове.
Естествено, може страховете ми да са напразни. Не е напълно изключено фирмата-инвеститор да е наела или занапред да наеме невероятни експерти от България и чужбина, да се хвърли в съществени исторически проучвания и най-после да показа пред всички ни зашеметяващо историческо развлечение с голяма познавателна стойност… единствено че се колебая. Току-виж се сдобием с още едно лего-Ларго, единствено че този път доведено до зъбер и купол.
Извинете еклектичната ми молитва, само че в този подтекст тя е напълно уместна: Бог и боговете да ни пазят от следващата фърковщина!
Инициативата за парка е на варненската реставрационна компания Treasure Bulgaria, която търгува с реплики на антични съкровища и има интерес към популяризирането на исторически възстановки. Дейността на компанията включва продажба на първокласни предмети, най-много скъпи пластики, реплика на антично изкуство, предопределени явно за заможни клиенти с любителски интерес към историята. Много уместно за Източна Европа.
Боя се, че в плана за исторически парк има голям риск от затвърждаване на културата на мутробарока. " Замъкът " в село Равадиново край морето е образец за бутафоризъм, доведен до кич. Еклектиката при скупчването на хилядолетията от Варненския некропол до османското настъпление е неизбежна. Стотина декара повърхност не са малко, само че това по никакъв метод няма да е тематичен парк, а нещо като Дисниленд. Разбира се, за всеки трен си има пасажери.
Край Варна към този момент имаше проекти за сходни исторически атракции – с трогване си припомням прабългарския лагер " Фанагория ", май в Аспарухово, който безшумно гниеше там към 2003 година Имам неприятни мемоари от " реставрацията " с арматура и бетон на Голямата базилика в Плиска, а и още потрепервам при мисълта за безумната цитадела Мали Цари град край село Белчин баня. За по този начин наречения " Двор на кирилицата " не ми се и мисли. Проблемът не е, че управлението на една амбициозна компания желае да влага в исторически парк; казусът е, че в България имаме доста неприятно ноу-хау по какъв начин се прави това. Добрата процедура в Европа нормално е на строго избрани тематични паркове, фестивали и исторически атракции. Викингският парк в Йорк, Англия, също викингският фестивал в Орхус (Дания), англосаксонската група за исторически атракции Regia Anglorum, постоянната полска възстановка на борбата при Грюнвалд и френският план Геделон за построяването на цялостен феодален палат със съответните технологии са прелестни образци за добросъвестна работа. Широка аудитория от фенове (и най-много деца) се забавлява с активността на историческите възстановчици из целия Стар континент.
У нас, в Сърбия и Румъния също има добре провеждани събития по исторически риенактмънт – изключително отдадени на късната Античност и късното Средновековие. С наслаждение си припомням проведената от сдружението за антични възстановки Mos maiorum възстановка за готите в късната Римска империя в Никополис пъкъл Иструм през 2017 година Най-добрата страна на тези събития е сериозният метод към съответна историческа ера и навлизането в елементи из костюмите и културата на съответния интервал. Няма метод публиката да се обърка: четвърти век си е четвърти век и в него още няма боляри и рицари.
Струпването на реплики на антични храмове и християнски църкви дружно слага ужасно доста въпроси за качеството на замислената атракция. Първо, един древен храм, отдаден на гръцко, тракийско или римско провидение, включва олтар пред храма и скулптура вътре в него. Размерът, цената и декорацията на постройката елементарно могат да минат на втори проект при оформянето на бюджета и резултатът да е претупан, както постоянно става у нас. На второ място, една късноантична или средновековна черква може ли въобще да бъде приключена до стенописите и даже до реплика на олтар? Това слага и етически въпроси, тъй като да вземем за пример съществуващите реплики на християнски храмове на Царевец и в Белчин баня са насмешка с християнското изкуство и с изцяло виталните обичаи на тази вяра у нас. Да не приказваме, че при положително предпочитание една имитация на антична черква може да замязя на познатите ни, настоящи светилища, само че това би било заблуждаващо за публиката, тъй като обичаните в България възрожденски икони не са доста близки до античната просвета на християните в Рим и ранна Византия. Има сериозен риск из алеите на бъдещия исторически парк да се разхождат туристи, които да останат с изцяло комплицирани хрумвания за предишното. Астерикс и Обеликс въпреки всичко не са подобаващи гидове.
Естествено, може страховете ми да са напразни. Не е напълно изключено фирмата-инвеститор да е наела или занапред да наеме невероятни експерти от България и чужбина, да се хвърли в съществени исторически проучвания и най-после да показа пред всички ни зашеметяващо историческо развлечение с голяма познавателна стойност… единствено че се колебая. Току-виж се сдобием с още едно лего-Ларго, единствено че този път доведено до зъбер и купол.
Извинете еклектичната ми молитва, само че в този подтекст тя е напълно уместна: Бог и боговете да ни пазят от следващата фърковщина!
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ