СЕТА - доброволното робство
Пламен Милев,
лекар по стопанска система
През миналата седмица тихомълком бе изработен опит да се ратифицира Всеобхватното икономическо и комерсиално съглашение (ВИТС) или CETA сред Европейски Съюз и Канада. В този си тип ВИТС или СЕТА е " заден вход " за налагането на настояванията на американските корпорации. Като се възползва от споразуменията в границите на НАФТА, американският бизнес, оперирайки през Канада, ще получи съвсем същите благоприятни условия за напън върху европейските страни и стопански системи.
Съединени американски щати и Европейски Съюз дружно основават към 60% от международния БВП. Бъдещата зона за свободна търговия би представлявала най-крупния районен съюз от сходен жанр в историята. И в случай че би трябвало да приемем за изцяло резонно обвързването на пазарите на артикули и услуги, то остава въпросът кой ще дефинира разпоредбите на играта?
Какво оферират презокеанските сътрудници като " по-благоприятен климат за развиване на търговията и вложенията "? Забранява се на държавните управления на страните участници в съглашението " директно или индиректно да национализират, експроприират " производството. Ограничават се законите, които държавните управления могат да одобряват за регулирането на застрахователния и банковия бранш. Това ще рече закон, който не се вписва в разпоредбите на Трансатлантическото партньорство, ще се смята за противозаконен.
И надлежно
при положение на пораждане на разногласия
сред Транснационалните компании и страните се предлага особена система на решение на търговски разногласия ISDS (вид интернационален арбитраж), където фирмите ще могат да завеждат искове против страните за " нарушение на техните права " и пропуснати изгоди. Тази система не подсигурява в задоволителна степен отбраната на публичния интерес и не планува ясни процедури за обжалване на решенията, каквито подсигурява системата на решение на сходни разногласия в националните съдилища и в Съда на Европейски Съюз. ISDS-процедури се ползват от наднационални трибунали като Международния център за споразумяване на капиталови разногласия при Световната банка (ICSID), Лондонския съд за интернационален арбитраж, Международната комерсиална камара, УНСИТРАЛ, Хонгконгския център за интернационален арбитраж и други
ISDS - в резюме механизъм за " споразумяване на разногласия сред вложител и страна " - дава голяма мощ на транснационалните корпорации. Това е система, която им разрешава да предявят иск за страни, в които държат вложения - да речем, фабрика, петролно находище или даже единствено дял в компания, за неограничени парични суми. ISDS разрешава на корпорация да съди дадена страна, в случай че приема нови закони, правосъдни решения или други решения, които лимитират (дори потенциално) облагите на корпорацията. Като образец шведският енергиен колос Vattenfall съди Германия против 4,3 милиарда евро плюс рента, защото решението на страната да приключи потреблението на нуклеарната сила след бедствието във Фукушима значи да затвори старите нуклеарни централи на корпорацията; Канадската минна компания " Габриел Ресурс " съди Румъния за 4 милиарда щатски $, откакто румънските съдилища откриха, че препоръчаната от компанията минна токсична златна мина е незаконна; и основаната в Обединеното кралство петролна компания Rockhopper предявяват иск против Италия за вреди до 350 милиона щатски $, откакто италианският парламент забрани новите интервенции с петрол и газ наоколо до италианския бряг.
Това е скандално, тъй като всеки един парламент би трябвало да може да взема такива решения, без да бъде съден. Независимо от това вследствие на тази порочна процедура корпорациите даже
не би трябвало да завоюват дело
с цел да си проправят път. Понякога скъпото правосъдно дело - или даже единствено опасността от такова - може да бъде задоволително, с цел да изплаши основателите на политики и да забави, отслаби или да убие разпоредбите, върху които са работили. Това се случи, когато тютюневият колос " Филип Морис " стартира дело против Австралия поради закон за здравето, който изисква по-малко атрактивна опаковка на цигарите. Още щом започва, казусът " Филип Морис " сътвори вцепеняващ резултат върху други страни, които другояче можеха да одобряват сходно законодателство - да вземем за пример Нова Зеландия, където проектите за елементарна опаковка бяха отсрочени за повече от четири години, до момента в който делото завърши. Съвсем неотдавна " Приятели на Земята Франция " разкриха по какъв начин канадска петролна компания употребява опасността от правосъден иск от страна на вложител, с цел да отслаби френския закон, който трябваше да приключи плановете за изкопаеми горива, отразяващи се върху климата.
От друга страна, така наречен " Зелен пакт " ни споделя, че би трябвало да държим мръсните горива в земята, в случай че желаеме да спрем световното стопляне. В резултат на това би трябвало да унищожаваме въгледобива, стоманодобива, химическите си предприятия. Така, спазвайки, от една страна СЕТА, а въпреки това, " Зеления пакт ", ние ще плащаме:
1. Чрез загуба на работни места, и като следствие от това приключване на работната мощ към Западна Европа. За последните 10 години 30% от работната мощ на България изтече в развитите страни от Европейски Съюз.
2. Загуба на стопански напредък в резултат на следващата огромна деиндустриализация на страната.
3. Неустойки и пропуснати изгоди, които всички ние ще плащаме на задграничните вложители.
4. Ще продължаваме да усилваме разноските за обучение, с цел да могат нашите деца да си намират по-лесно работа в чужбина.
Така в духа на провалилите се договаряния по отношение на новия бюджет на Европейски Съюз нашият министър председател ни причисли към по-бедните страни, които чакат по-богатите страни донори да развържат кесията. Истината обаче е, че най-големият донор сме ние, българите - донор на работна мощ. И тук е другият " нон сенс " - минимум средства получаваме от Европейски Съюз за просвета и обучение. По тези въпроси чакахме да чуем да приказват както нашият министър председател, по този начин и нашите евродепутати.
По отношение земеделието и храните
Още на първата среща на Комитета по санитарните и фитосанитарните ограничения към СЕТА, състояла се на 27 март 2018 година, Канада оспори доста европейски регулации, в това число такива, свързани с животни, растения, пестициди, хербициди, както и правилото на предпазливостта, залегнал в главните регулации на Европейски Съюз, свързани с храните, химикалите и пестицидите. Този принцип изисква страните членки да подхващат превантивни дейности, когато е налице риск за публичното здраве и биоразнообразието. Документите демонстрират, че канадските регулатори освен се опълчват на този метод на Европейски Съюз, само че получават увещание от европейските регулатори, че в последна сметка Европейски Съюз ще го промени. На доста места в документите наподобява, че канадските регулаторни органи се пробват завоалирано да заплашват Европейски Съюз със Световната комерсиална организация. В отговор регулаторните органи на Европейски Съюз твърдят канадските управляващи, че законодателството ще се промени или че Канада ще получи опция да взе участие в законодателния развой на съюза.
Според документите наподобява, че Канада съумява да промени минималните остатъчни равнища на пестициди и хербициди. В няколко случая, отнасящи се за диметоат и глифозат, комитетът на СЕТА не просто се съгласява с Канада, само че и взема решение за акция, която да промени европейското законодателство, както и това на обособените страни членки.
Документите демонстрират, че в някои случаи канадските регулатори отхвърлят да разискват въпросите на европейските си сътрудници. В тези случаи канадската страна твърди, че би трябвало да хармонизират регулациите си със Съединени американски щати, а не с Европейски Съюз, заради значимостта на американския пазар за тях.
Тук се появява различен противоречив миг -
отношението към наемния труд
Основна цел на договарящите е да бъдат синхронизирани стандартите и регулациите във всички области на публичния живот. Тук заплахата да се одобряват по-ниските задокеански стандарти в региона на трудовото законодателство е голяма. Накратко разликите са следните:
- В Съединени американски щати работодателите не са задължени да подписват трудов контракт със служителите;
- Работниците могат да бъдат освобождавани когато и да е без изтъкване на причина;
- Не съществуват ограничавания на работното време;
- Съединени американски щати не са подписали златните трудови стандарти на Международната организация на труда, припознати и утвърдени от всички европейски страни.
В нашата страна измежду най-честите нарушавания на трудовото законодателство от страна на задграничните вложители са по посока на болнични и майчинство. Имаме потребност от мощен надзор за съблюдаване на трудовото законодателство, а не от финален отвод от него.
лекар по стопанска система
През миналата седмица тихомълком бе изработен опит да се ратифицира Всеобхватното икономическо и комерсиално съглашение (ВИТС) или CETA сред Европейски Съюз и Канада. В този си тип ВИТС или СЕТА е " заден вход " за налагането на настояванията на американските корпорации. Като се възползва от споразуменията в границите на НАФТА, американският бизнес, оперирайки през Канада, ще получи съвсем същите благоприятни условия за напън върху европейските страни и стопански системи.
Съединени американски щати и Европейски Съюз дружно основават към 60% от международния БВП. Бъдещата зона за свободна търговия би представлявала най-крупния районен съюз от сходен жанр в историята. И в случай че би трябвало да приемем за изцяло резонно обвързването на пазарите на артикули и услуги, то остава въпросът кой ще дефинира разпоредбите на играта?
Какво оферират презокеанските сътрудници като " по-благоприятен климат за развиване на търговията и вложенията "? Забранява се на държавните управления на страните участници в съглашението " директно или индиректно да национализират, експроприират " производството. Ограничават се законите, които държавните управления могат да одобряват за регулирането на застрахователния и банковия бранш. Това ще рече закон, който не се вписва в разпоредбите на Трансатлантическото партньорство, ще се смята за противозаконен.
И надлежно
при положение на пораждане на разногласия
сред Транснационалните компании и страните се предлага особена система на решение на търговски разногласия ISDS (вид интернационален арбитраж), където фирмите ще могат да завеждат искове против страните за " нарушение на техните права " и пропуснати изгоди. Тази система не подсигурява в задоволителна степен отбраната на публичния интерес и не планува ясни процедури за обжалване на решенията, каквито подсигурява системата на решение на сходни разногласия в националните съдилища и в Съда на Европейски Съюз. ISDS-процедури се ползват от наднационални трибунали като Международния център за споразумяване на капиталови разногласия при Световната банка (ICSID), Лондонския съд за интернационален арбитраж, Международната комерсиална камара, УНСИТРАЛ, Хонгконгския център за интернационален арбитраж и други
ISDS - в резюме механизъм за " споразумяване на разногласия сред вложител и страна " - дава голяма мощ на транснационалните корпорации. Това е система, която им разрешава да предявят иск за страни, в които държат вложения - да речем, фабрика, петролно находище или даже единствено дял в компания, за неограничени парични суми. ISDS разрешава на корпорация да съди дадена страна, в случай че приема нови закони, правосъдни решения или други решения, които лимитират (дори потенциално) облагите на корпорацията. Като образец шведският енергиен колос Vattenfall съди Германия против 4,3 милиарда евро плюс рента, защото решението на страната да приключи потреблението на нуклеарната сила след бедствието във Фукушима значи да затвори старите нуклеарни централи на корпорацията; Канадската минна компания " Габриел Ресурс " съди Румъния за 4 милиарда щатски $, откакто румънските съдилища откриха, че препоръчаната от компанията минна токсична златна мина е незаконна; и основаната в Обединеното кралство петролна компания Rockhopper предявяват иск против Италия за вреди до 350 милиона щатски $, откакто италианският парламент забрани новите интервенции с петрол и газ наоколо до италианския бряг.
Това е скандално, тъй като всеки един парламент би трябвало да може да взема такива решения, без да бъде съден. Независимо от това вследствие на тази порочна процедура корпорациите даже
не би трябвало да завоюват дело
с цел да си проправят път. Понякога скъпото правосъдно дело - или даже единствено опасността от такова - може да бъде задоволително, с цел да изплаши основателите на политики и да забави, отслаби или да убие разпоредбите, върху които са работили. Това се случи, когато тютюневият колос " Филип Морис " стартира дело против Австралия поради закон за здравето, който изисква по-малко атрактивна опаковка на цигарите. Още щом започва, казусът " Филип Морис " сътвори вцепеняващ резултат върху други страни, които другояче можеха да одобряват сходно законодателство - да вземем за пример Нова Зеландия, където проектите за елементарна опаковка бяха отсрочени за повече от четири години, до момента в който делото завърши. Съвсем неотдавна " Приятели на Земята Франция " разкриха по какъв начин канадска петролна компания употребява опасността от правосъден иск от страна на вложител, с цел да отслаби френския закон, който трябваше да приключи плановете за изкопаеми горива, отразяващи се върху климата.
От друга страна, така наречен " Зелен пакт " ни споделя, че би трябвало да държим мръсните горива в земята, в случай че желаеме да спрем световното стопляне. В резултат на това би трябвало да унищожаваме въгледобива, стоманодобива, химическите си предприятия. Така, спазвайки, от една страна СЕТА, а въпреки това, " Зеления пакт ", ние ще плащаме:
1. Чрез загуба на работни места, и като следствие от това приключване на работната мощ към Западна Европа. За последните 10 години 30% от работната мощ на България изтече в развитите страни от Европейски Съюз.
2. Загуба на стопански напредък в резултат на следващата огромна деиндустриализация на страната.
3. Неустойки и пропуснати изгоди, които всички ние ще плащаме на задграничните вложители.
4. Ще продължаваме да усилваме разноските за обучение, с цел да могат нашите деца да си намират по-лесно работа в чужбина.
Така в духа на провалилите се договаряния по отношение на новия бюджет на Европейски Съюз нашият министър председател ни причисли към по-бедните страни, които чакат по-богатите страни донори да развържат кесията. Истината обаче е, че най-големият донор сме ние, българите - донор на работна мощ. И тук е другият " нон сенс " - минимум средства получаваме от Европейски Съюз за просвета и обучение. По тези въпроси чакахме да чуем да приказват както нашият министър председател, по този начин и нашите евродепутати.
По отношение земеделието и храните
Още на първата среща на Комитета по санитарните и фитосанитарните ограничения към СЕТА, състояла се на 27 март 2018 година, Канада оспори доста европейски регулации, в това число такива, свързани с животни, растения, пестициди, хербициди, както и правилото на предпазливостта, залегнал в главните регулации на Европейски Съюз, свързани с храните, химикалите и пестицидите. Този принцип изисква страните членки да подхващат превантивни дейности, когато е налице риск за публичното здраве и биоразнообразието. Документите демонстрират, че канадските регулатори освен се опълчват на този метод на Европейски Съюз, само че получават увещание от европейските регулатори, че в последна сметка Европейски Съюз ще го промени. На доста места в документите наподобява, че канадските регулаторни органи се пробват завоалирано да заплашват Европейски Съюз със Световната комерсиална организация. В отговор регулаторните органи на Европейски Съюз твърдят канадските управляващи, че законодателството ще се промени или че Канада ще получи опция да взе участие в законодателния развой на съюза.
Според документите наподобява, че Канада съумява да промени минималните остатъчни равнища на пестициди и хербициди. В няколко случая, отнасящи се за диметоат и глифозат, комитетът на СЕТА не просто се съгласява с Канада, само че и взема решение за акция, която да промени европейското законодателство, както и това на обособените страни членки.
Документите демонстрират, че в някои случаи канадските регулатори отхвърлят да разискват въпросите на европейските си сътрудници. В тези случаи канадската страна твърди, че би трябвало да хармонизират регулациите си със Съединени американски щати, а не с Европейски Съюз, заради значимостта на американския пазар за тях.
Тук се появява различен противоречив миг -
отношението към наемния труд
Основна цел на договарящите е да бъдат синхронизирани стандартите и регулациите във всички области на публичния живот. Тук заплахата да се одобряват по-ниските задокеански стандарти в региона на трудовото законодателство е голяма. Накратко разликите са следните:
- В Съединени американски щати работодателите не са задължени да подписват трудов контракт със служителите;
- Работниците могат да бъдат освобождавани когато и да е без изтъкване на причина;
- Не съществуват ограничавания на работното време;
- Съединени американски щати не са подписали златните трудови стандарти на Международната организация на труда, припознати и утвърдени от всички европейски страни.
В нашата страна измежду най-честите нарушавания на трудовото законодателство от страна на задграничните вложители са по посока на болнични и майчинство. Имаме потребност от мощен надзор за съблюдаване на трудовото законодателство, а не от финален отвод от него.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ