Бенчо Бенчев прави партия!
Пламен Даракчиев описа забавна история за познанството си с предприемача Бенчо Бенчев. Под заглавие "Бенчо прави партия " дългогодишният деятел на дясното политическо течение разказва в детайли в блога си Plamski.net по какъв начин е взел участие в основаването на политически план, спонсориран от Бенчев.
През 2004 година Даракчиев приел да взе участие в самодейността, откакто в убеждаването му се присъединил и към този момент починалият Гого от "Тоника ". Политическите документи на партията били готови. Проведени били и няколко огромни събрания, като на едно от тях участвал и сегашният кмет на Бургас Димитър Николов, само че в последна сметка се оказало, че сивият кардинал в плана не бил Бенчо Бенчев, а различен предприемач - тогавашният притежател веригата учебни заведения "Европа " Георги Христов.
Ето я цялата история, разказана от Пламен Даракчиев:
Тази дни го виждам постоянно по малките екрани. Вече не се крие от камерите. Чета и негови изявленията по уеб страниците. Минали са 14 години от запознанството ни. За това време при него има огромен прогрес. Някои хора проговорят на година-година и половина, други на три, а трети като Бенчо, да вземем за пример -- на шейсет и недостатък. Това е то политиката! Ако бях доктор, безусловно щях да я предлагам като форма на коренно лекуване на моите пациенти с говорни недостатъци или пък ментални недъзи. Но защото нямам нищо общо с медицината, ще опиша история на това чудодейно излекуване единственото в качеството си на необразован политически баяч.
И по този начин, дано я караме през цялото време.
Нито дясно, нито ляво...
Годината е 2004-та. Чудна пролет е, само че на мен са ми потънали гемиите. Първата ми грижа за деня са кутията цигари. Втората някак си да преживея позора-монарх с мандат, на който съм обезпечил навреме мандатоносител - Движениe "Оборище " (това е друга история, която си заслужава да опиша някой ден). Едно телефонно позвъняване от остарял другар ме връща в живота. Така и по този начин, едни предприемачи, съветници в Бургаската община желаят да да вършат национална партия. Можеш ли да им подготвиш документите -- стратегия, правилник и.т.н.. После той прецизира - заплащат си. Добре, споделям, щом си заплащат - може.
Виждаме се в бирхалето "България ". Моят другар води двама -- една позната от телевизионния екран физиономия и един чужд. Първият е Гого от "Тоника " (Георги Найденов), светла му памет, другият е Бенчо.
Последният няма тип на милионер. С този тен на лицето по скоро ми наподобява на деец, който преди малко е завършил с жътвата. Погледът му е почтен. Очи на младенец, по божията волята изчистени грижливо даже от намек за рефлексия.
Изпреварвам времето с цели 10 години и се снабдявам с ново чувство -- че съм хубав, интелигентен и... напряко да не повярваш -- съумял човек.
Докато пуша блажено и си напомням усета на уискито, Гого влиза в ролята си на представител и излага в детайли концепцията. Изслушвам го. Направо фасулска работа. Зад гърба си имам тонове документи -- платформи, устави, позиции мнения и прочие При това съм покрил целия набор -- синдикати, партии, нпо-та. И всичко това за без пари. Като изключим Асоциацията на българските футболисти, около която блаженствам съвсем цяла година.
За да не стане сакатлък още в самото начало разяснявам. Може да съм необятно скроен човек, само че що се отнася до политиката съм малко едностранно развъртян. И надлежно мога да върша документи единствено на десни партии. Гого се усмихва необятно -- един тип таман за това става дума. Уточняваме какви документи и в какъв период. След това минаваме на заплащането. Казвам 2000 лева заплата. И всичко -- "до ключ ", както споделят строителите. Ще рече "до конгрес ", в това число провеждането на мероприятието. Гого поглежда към зърнения милионер. Бенчо кима с глава и произнася първага си дума по време на срещата: "Готово! ". Даже поклаща утвърдително глава с формата на круша обърната с дръжката надолу.
И тогава, както и понастоящем, подстрижката му е на римски патриций. Късичкият му бретон смалява така и така неособено обширното му чело. Невинен взор.
Притеснен съм. Единствено наличието на Гого в начинанието ме успокоява.
Стискаме си ръцете и Бенчо произнася цели четири думи:
-- Нито дясно, нито ляво...
Налага се къса просветителна лекция. Вече извън на вратата. Бенчо се съгласява с мен, че правилото е годно, когато става дума за страната и институциите. Впоследствие по събранията той постоянно ще повтаря тази фраза, а пък аз постоянно ще ще влизам в ролята на интерпретатор. И ще отнасям казаното, примерно към промяната в правосъдната власт.
Искам цялостен живот да върша десни партии
Месец по-късно. Хотел "Банкя палас ". Отвън дузина лъскави коли. Включително мерцедесът висша класа на Бенчо. Дълга маса с към 30 души от всякакви краища на страна. Почти половината са зърнопроизводители от сектора на бургазлията. Лее се тиха музика и уиски. Изчитам документите. Присъстващите се твърдят, че работата е сериозна. Гласуват учредителната декларация и плана за правилник. За нула време се събират няколко десетки хиляди лв. за първични разходи. Получавам си и аз заплатата. Кефя се. Хубаво е човек да печели от убежденията си. На другия ден си закупувам костюм, обувки и няколко вратовръзки.
Първото районно заседание е в Пловдив в дома на Научно-техническите съюзи. Присъствието е надалеч по-внушително от това на първичната колекция. Освен зърнопроизводителите на Бенчо има сума ти свестни хора от бизнеса, които считат, че е пристигнало време да защитят своите ползи. Междувременно към този момент е подготвена платформата на бъдещата партия. Разяснявам главните положения в нея -- правосъдна промяна, децетрализация, демополизация на Здравната каса, Министерство на вътрешните работи -- обърнато с хастара на открито, плосък налог (По това време от ИПИ към този момент популяризираха идеята), дерегулация до дупка, пенсионна промяна и прочие неща, по които и до ден-днешен въздишаме. Людмил Сандов*, който в това време съм спечелил за концепцията, продължава ревюто, към този момент с нужната конкретика. Добър тандем сме двамата и залата е впечатлена.
Отново няма проблем с парите. Получавам си заплатата. Казвам на Людмил Сандов, че желая цялостен живот да върша десни партии. И той -- същото, апелирам ви се!
Няколко дни по-късно с Бенчо тръгваме по срещи със зърнопроизводители от Североиточна България. Връщаме с през Ришкия проход. Пътят е дупка до дупка, а Бенчо кара суперджипа със 100-120. Нито капка жалост към това скъпо и прескъпо произведение на автомобилното изкуство. По някое време отваря уста и произнася отново четири думи: "Ще станеш ли ръководител? ". Отказвам общително. Включително и позиция в бъдещия Управителен съвет. Идеята ми е да си остана в позицията на наемник, а той да продължи да бъде по този начин дисциплиниран. И надлежно да чете и извършва документите на проекто партията, които изригвам един след различен. По-сетнешното развиване на историята затвърждава у мен мнението, че и Бенчо си е мислил същото. Сиреч -- Даракчиев става водач и извършва това, което желая от него.
Бургаски вечери
Идва ред и на родния завършек на Бенчо. В Бургас събранието е в огромната зала на хотел "България ". В залата няма празен стол. Тук е елита на локалния бизнес. Преди началото Бенчо ме извиква за малко настрани. Казва ми няколко къси фрази. Логическото акцентиране е върху всяка първа дума, която се произнася много по-интензивно от идната. Отстрани наподобява, че ми се кара, а в действителност той по този начин си приказва. Все едно слушаш японец, който приказва български. О.К., щом би трябвало аз ще направя ревюто пред гостите. Бенчо си отдъхва.
Вече съм репетирал на предходните срещи, тъй че не ми е проблем да показва главните документи на партията, чието основаване следва. Плоския налог и пенсионната промяна галят слуха на бизнеса в залата. Сюблимния миг настава, до момента в който изяснявам за какво би трябвало да има децентрализация и районно самоуправление. Задавам риторичния въпрос: докога бургазлии ще търпят този позор моряшките паспорти да се подпечатват в София? Настъпва раздвижване. Тук-таме прозвучават попържни по адрес на софиянци. Възмущава се от тях и Димитър Николов, бивш седесар и предстоящ кмет на Бургас от листата на ГЕРБ.
Аз си имам две съседки...
Вечерта се спускаме на юг по крайбрежието. За тийм билдинг по нощните заведения. Бенчо ме среща с Найден Милков -- чалга реализатор и общински консултант. По-късно ще схвана, че той е основателя на небезизвестната "Първа частна милициция ". С него има още две яки момчета. По някое време до мен на шубера сяда руса хубавица. От другата страна Бенчо накланя глава към моята. Разбирам, че момичето е за мен. Но аз съм цанен за други неща и не демонстрирам необикновен интерес. След малко от другата ми страна цъфва обилна брюнетка. Бенчо още веднъж зависва над ухото ми. Ако не одобрявам русата, мога да взема брюнетка. Ако пък желая мога да си гушна и двете. Аз още веднъж съм пас. В последна сметка демонстрират нужното състрадание към страната ми (джендърска, както биха споделили днес)особа. Отпускат ми едно от лъскавите возила извън, което ме прибира в прогимназията на Бенчо.
Тя е в кв. "Меден рудник ", на един висок рид и се вижда-речи от цялостен Бургас. Сядам в голямата дневна, сипват ми уиски в голяма чаша и се взирам в големия свят, показан от CNN върху 100 и недостатък инчовия тв приемник със задна прожекция. Сетне се качвам по вътрешната стълба до един от етажите, където има апартамент, предназначен за мен. Заспивам с мисълта, че не е неприятно човек да е милионер.
За двата типа куфарчета
На другия ден се отбиваме с Бенчо до едно от курортните летовища на юг от Бургас. Той има там малко населено място от бунгала. Нещо като ширпотреба, както се споделяше едно време за за спомагателна стопанска активност, която не е обвързвана с главната. Обръщаме по две-три напитки. Изслушвам описа му за това по какъв начин е направил първия милион.(Ето малко повече инфо по въпроса) От тогава знам, че при започване на прехода са раздавали два типа куфарчета -- едните безплатно, а другите заемообразно.
В първия случай вземаш да речем милион и половина и нищо не връщаш. Ако направиш нещо с тях, търсят те, в случай че ги профукаш -- не помнят те. Във втория случай отнасяш в куфарчето едни 100 хиляди лв., лист на кооперациите, които би трябвало да обиколиш за зърно, телефон на шефа на държавното дружество, което ще ти даде камиони, телефон на организацията, която ще ти обработи документите, компанията получител в Южна Америка, кораба, на който ще товариш в пристанище Бургас и прочие В резултат на това, получаваш по сметка 1,6 млн лева, от които връщаш 100 хиляди. Разликата с първия тип куфарчета е, че тук интервенцията е повторяема. Ще рече всяка година по по 1,5-2 млн. В взаимозависимост от цената на зърното.
На връщане се отклонявам в Айтос и гостувам за малко на Гого и Ева, която доста одобрявам, само че за първи път виждам онлайн. Оставам с усещане, че тя е надалеч по в час в политиката, в сравнение с Гого.
Наближаваме финалната права
В София ме чака доста работа. Партията към този момент е наела офис -- един апартамент против Спортната палата. Има сътрудници, телефоните звънят, тече усилена работа. През офиса наминават и много остарели другари. Измежду тях Асен Кънев, по това време управител на софтуерна компания и Елеонора Негулова, президент на Асоцицията на дребните и междинните предприятия. От нея също чакаме ченове и надлежно делегати на предстощия конгрес. Междувременно се срещам с Георги Стоев и Лъчо Богданов от "Индъстри Уоч ". Прочели са документите на партията и са съгласни да работим дружно по тях. Подписваме контракт за един просторен разбор и оферти за данъчна и бюджетна промяна. Изискват го сериозните желанията в партийната платформа -- плоският налог, пенсионната и здравноосигурителната рефора и прочие По-късно получавам драфта за първо четене, както се споделя. Същият ден се виждаме с Бенчо и му споделям, че трябват едни 5000 задатък, т.е. половината сума от тази, която планува контракта ни с "Индъстри уоч ". Той бърка с подготвеност в джоба си. Спирам го. В случая парите би трябвало да се преведат по сметка.
Междувременно Бенчо предлага име на новата партия -- "Достойна България ". Не съм удивен, само че склонявам да го приемем за работно, до момента в който измислим нещо по-добро.
Когато пешката се окаже офицер
Един прекрасен ден ми звъни Георги Христов **. Той е другар на Бенчо и е значим член на Инициативния комитет. На събранията не е сладкодумен. Седи и слуша. Отивам в неговия офис на "Пиротска ", той като притежателят на веригата учебни заведения "Европа " е неработоспособен и мъчно се придвижва. Така и по този начин, споделя ми той, от програмата би трябвало да падне този раздел за правосъдната власт. Изненадан съм. Още повече, че документите са гласувани и обсъждани от толкоз доста хора. На всичкото от горната страна става дума за най-ключовия раздел в платформата и в съпътстващите я проекторезолюции за конгреса. Опитвам се да схвана какви са причините му. Не му е в този момент времето, споделя той, би трябвало да се концентрираме върху ръководството и обособените браншове. Това с правораздаването и институциите е напълно друга работа и не е по силите на една прохождаща партия.
Както и да е. Забравям начаса за този диалог. Груба неточност. След няколко дни Бенчо дотърчава от Бургас. Така и по този начин, от това за правосъдната власт няма потребност, не трябва да се бутаме сред шамарите. Водим дълъг диалог, в който аз не правя отстъпка. Бенчо си потегля унил. Аз, обаче затоплям, че става нещо. Гърмян заек съм през годините и не ми би трябвало да доста, с цел да видя накъде вървят нещата. Отделно от това към този момент съм забелязал, че в наличието на Георги Христов се умълчава повече от нормалното. Все едно му е водещия офицер. Въпреки това не преставам работата си в офиса. Новото е, че Бенчо към този момент не ми звъни. Нито пък Георги Христов. Нито пък, който и да е различен от Инициативния комитет. Единствено Гого продължва да ми звъни. Даже по някое време праща в София своя наследник Димитър. Не нещо като образование по документите на партията.
Няколко дни по-късно ми се обажда оня другар, който докара при мен Бенчо и Гого. Така и по този начин, казвай той, би трябвало да направиш това, което са ти споделили. Иначе задачата ти завършва.
Сега към този момент възприемам изцяло обстановката. Обаждам се на Асен, на Елеонора и на още неколцина другари, с цел да им кажа по какъв начин стоят нещата. Заедно с тях се отдръпват заедно и всички останали, които са последвали не нас, а това, което написа в платформата.
Сетне предавам документите на Митко, синът на Гого, който апропо е създаден в нещо като координатор. Вземам си сбогом с Людмил, който избира да остане. Прибирам се вкъщи и смъквам вратовръзката. Имам пари за цигари до края на месеца.
На идната година Политическа партия "Обединение за почтена България " се явява на парламентарните избори. Разбира се със напълно други документи. И със слоганът "Нито ляво, нито дясно! ", придобил своето изначално значение след моето отдръпване. Резултатът е повече от жалък.
Години по-късно една вечер слушам по новините, че прокуратурата е поискала закриването на трийсетина бездействащи партии, всред които и тази на Бенчо.
Тези дни пък запознат съм медиите, че въпреки към този момент да е разжалван от съда като водач на политическа организация, Бенчо не е останал без партия. Ще рече не е в качеството си на елементарен жител. Той към този момент е жител от Българска социалистическа партия, т.е. консултант в община Бургас от гражданската квота на столетницата.
И в този момент Корнелия желае да го лиши от поданство, апелирам ви се!
В какви времена живеем единствено!
През 2004 година Даракчиев приел да взе участие в самодейността, откакто в убеждаването му се присъединил и към този момент починалият Гого от "Тоника ". Политическите документи на партията били готови. Проведени били и няколко огромни събрания, като на едно от тях участвал и сегашният кмет на Бургас Димитър Николов, само че в последна сметка се оказало, че сивият кардинал в плана не бил Бенчо Бенчев, а различен предприемач - тогавашният притежател веригата учебни заведения "Европа " Георги Христов.
Ето я цялата история, разказана от Пламен Даракчиев:
Тази дни го виждам постоянно по малките екрани. Вече не се крие от камерите. Чета и негови изявленията по уеб страниците. Минали са 14 години от запознанството ни. За това време при него има огромен прогрес. Някои хора проговорят на година-година и половина, други на три, а трети като Бенчо, да вземем за пример -- на шейсет и недостатък. Това е то политиката! Ако бях доктор, безусловно щях да я предлагам като форма на коренно лекуване на моите пациенти с говорни недостатъци или пък ментални недъзи. Но защото нямам нищо общо с медицината, ще опиша история на това чудодейно излекуване единственото в качеството си на необразован политически баяч.
И по този начин, дано я караме през цялото време.
Нито дясно, нито ляво...
Годината е 2004-та. Чудна пролет е, само че на мен са ми потънали гемиите. Първата ми грижа за деня са кутията цигари. Втората някак си да преживея позора-монарх с мандат, на който съм обезпечил навреме мандатоносител - Движениe "Оборище " (това е друга история, която си заслужава да опиша някой ден). Едно телефонно позвъняване от остарял другар ме връща в живота. Така и по този начин, едни предприемачи, съветници в Бургаската община желаят да да вършат национална партия. Можеш ли да им подготвиш документите -- стратегия, правилник и.т.н.. После той прецизира - заплащат си. Добре, споделям, щом си заплащат - може.
Виждаме се в бирхалето "България ". Моят другар води двама -- една позната от телевизионния екран физиономия и един чужд. Първият е Гого от "Тоника " (Георги Найденов), светла му памет, другият е Бенчо.
Последният няма тип на милионер. С този тен на лицето по скоро ми наподобява на деец, който преди малко е завършил с жътвата. Погледът му е почтен. Очи на младенец, по божията волята изчистени грижливо даже от намек за рефлексия.
Изпреварвам времето с цели 10 години и се снабдявам с ново чувство -- че съм хубав, интелигентен и... напряко да не повярваш -- съумял човек.
Докато пуша блажено и си напомням усета на уискито, Гого влиза в ролята си на представител и излага в детайли концепцията. Изслушвам го. Направо фасулска работа. Зад гърба си имам тонове документи -- платформи, устави, позиции мнения и прочие При това съм покрил целия набор -- синдикати, партии, нпо-та. И всичко това за без пари. Като изключим Асоциацията на българските футболисти, около която блаженствам съвсем цяла година.
За да не стане сакатлък още в самото начало разяснявам. Може да съм необятно скроен човек, само че що се отнася до политиката съм малко едностранно развъртян. И надлежно мога да върша документи единствено на десни партии. Гого се усмихва необятно -- един тип таман за това става дума. Уточняваме какви документи и в какъв период. След това минаваме на заплащането. Казвам 2000 лева заплата. И всичко -- "до ключ ", както споделят строителите. Ще рече "до конгрес ", в това число провеждането на мероприятието. Гого поглежда към зърнения милионер. Бенчо кима с глава и произнася първага си дума по време на срещата: "Готово! ". Даже поклаща утвърдително глава с формата на круша обърната с дръжката надолу.
И тогава, както и понастоящем, подстрижката му е на римски патриций. Късичкият му бретон смалява така и така неособено обширното му чело. Невинен взор.
Притеснен съм. Единствено наличието на Гого в начинанието ме успокоява.
Стискаме си ръцете и Бенчо произнася цели четири думи:
-- Нито дясно, нито ляво...
Налага се къса просветителна лекция. Вече извън на вратата. Бенчо се съгласява с мен, че правилото е годно, когато става дума за страната и институциите. Впоследствие по събранията той постоянно ще повтаря тази фраза, а пък аз постоянно ще ще влизам в ролята на интерпретатор. И ще отнасям казаното, примерно към промяната в правосъдната власт.
Искам цялостен живот да върша десни партии
Месец по-късно. Хотел "Банкя палас ". Отвън дузина лъскави коли. Включително мерцедесът висша класа на Бенчо. Дълга маса с към 30 души от всякакви краища на страна. Почти половината са зърнопроизводители от сектора на бургазлията. Лее се тиха музика и уиски. Изчитам документите. Присъстващите се твърдят, че работата е сериозна. Гласуват учредителната декларация и плана за правилник. За нула време се събират няколко десетки хиляди лв. за първични разходи. Получавам си и аз заплатата. Кефя се. Хубаво е човек да печели от убежденията си. На другия ден си закупувам костюм, обувки и няколко вратовръзки.
Първото районно заседание е в Пловдив в дома на Научно-техническите съюзи. Присъствието е надалеч по-внушително от това на първичната колекция. Освен зърнопроизводителите на Бенчо има сума ти свестни хора от бизнеса, които считат, че е пристигнало време да защитят своите ползи. Междувременно към този момент е подготвена платформата на бъдещата партия. Разяснявам главните положения в нея -- правосъдна промяна, децетрализация, демополизация на Здравната каса, Министерство на вътрешните работи -- обърнато с хастара на открито, плосък налог (По това време от ИПИ към този момент популяризираха идеята), дерегулация до дупка, пенсионна промяна и прочие неща, по които и до ден-днешен въздишаме. Людмил Сандов*, който в това време съм спечелил за концепцията, продължава ревюто, към този момент с нужната конкретика. Добър тандем сме двамата и залата е впечатлена.
Отново няма проблем с парите. Получавам си заплатата. Казвам на Людмил Сандов, че желая цялостен живот да върша десни партии. И той -- същото, апелирам ви се!
Няколко дни по-късно с Бенчо тръгваме по срещи със зърнопроизводители от Североиточна България. Връщаме с през Ришкия проход. Пътят е дупка до дупка, а Бенчо кара суперджипа със 100-120. Нито капка жалост към това скъпо и прескъпо произведение на автомобилното изкуство. По някое време отваря уста и произнася отново четири думи: "Ще станеш ли ръководител? ". Отказвам общително. Включително и позиция в бъдещия Управителен съвет. Идеята ми е да си остана в позицията на наемник, а той да продължи да бъде по този начин дисциплиниран. И надлежно да чете и извършва документите на проекто партията, които изригвам един след различен. По-сетнешното развиване на историята затвърждава у мен мнението, че и Бенчо си е мислил същото. Сиреч -- Даракчиев става водач и извършва това, което желая от него.
Бургаски вечери
Идва ред и на родния завършек на Бенчо. В Бургас събранието е в огромната зала на хотел "България ". В залата няма празен стол. Тук е елита на локалния бизнес. Преди началото Бенчо ме извиква за малко настрани. Казва ми няколко къси фрази. Логическото акцентиране е върху всяка първа дума, която се произнася много по-интензивно от идната. Отстрани наподобява, че ми се кара, а в действителност той по този начин си приказва. Все едно слушаш японец, който приказва български. О.К., щом би трябвало аз ще направя ревюто пред гостите. Бенчо си отдъхва.
Вече съм репетирал на предходните срещи, тъй че не ми е проблем да показва главните документи на партията, чието основаване следва. Плоския налог и пенсионната промяна галят слуха на бизнеса в залата. Сюблимния миг настава, до момента в който изяснявам за какво би трябвало да има децентрализация и районно самоуправление. Задавам риторичния въпрос: докога бургазлии ще търпят този позор моряшките паспорти да се подпечатват в София? Настъпва раздвижване. Тук-таме прозвучават попържни по адрес на софиянци. Възмущава се от тях и Димитър Николов, бивш седесар и предстоящ кмет на Бургас от листата на ГЕРБ.
Аз си имам две съседки...
Вечерта се спускаме на юг по крайбрежието. За тийм билдинг по нощните заведения. Бенчо ме среща с Найден Милков -- чалга реализатор и общински консултант. По-късно ще схвана, че той е основателя на небезизвестната "Първа частна милициция ". С него има още две яки момчета. По някое време до мен на шубера сяда руса хубавица. От другата страна Бенчо накланя глава към моята. Разбирам, че момичето е за мен. Но аз съм цанен за други неща и не демонстрирам необикновен интерес. След малко от другата ми страна цъфва обилна брюнетка. Бенчо още веднъж зависва над ухото ми. Ако не одобрявам русата, мога да взема брюнетка. Ако пък желая мога да си гушна и двете. Аз още веднъж съм пас. В последна сметка демонстрират нужното състрадание към страната ми (джендърска, както биха споделили днес)особа. Отпускат ми едно от лъскавите возила извън, което ме прибира в прогимназията на Бенчо.
Тя е в кв. "Меден рудник ", на един висок рид и се вижда-речи от цялостен Бургас. Сядам в голямата дневна, сипват ми уиски в голяма чаша и се взирам в големия свят, показан от CNN върху 100 и недостатък инчовия тв приемник със задна прожекция. Сетне се качвам по вътрешната стълба до един от етажите, където има апартамент, предназначен за мен. Заспивам с мисълта, че не е неприятно човек да е милионер.
За двата типа куфарчета
На другия ден се отбиваме с Бенчо до едно от курортните летовища на юг от Бургас. Той има там малко населено място от бунгала. Нещо като ширпотреба, както се споделяше едно време за за спомагателна стопанска активност, която не е обвързвана с главната. Обръщаме по две-три напитки. Изслушвам описа му за това по какъв начин е направил първия милион.(Ето малко повече инфо по въпроса) От тогава знам, че при започване на прехода са раздавали два типа куфарчета -- едните безплатно, а другите заемообразно.
В първия случай вземаш да речем милион и половина и нищо не връщаш. Ако направиш нещо с тях, търсят те, в случай че ги профукаш -- не помнят те. Във втория случай отнасяш в куфарчето едни 100 хиляди лв., лист на кооперациите, които би трябвало да обиколиш за зърно, телефон на шефа на държавното дружество, което ще ти даде камиони, телефон на организацията, която ще ти обработи документите, компанията получител в Южна Америка, кораба, на който ще товариш в пристанище Бургас и прочие В резултат на това, получаваш по сметка 1,6 млн лева, от които връщаш 100 хиляди. Разликата с първия тип куфарчета е, че тук интервенцията е повторяема. Ще рече всяка година по по 1,5-2 млн. В взаимозависимост от цената на зърното.
На връщане се отклонявам в Айтос и гостувам за малко на Гого и Ева, която доста одобрявам, само че за първи път виждам онлайн. Оставам с усещане, че тя е надалеч по в час в политиката, в сравнение с Гого.
Наближаваме финалната права
В София ме чака доста работа. Партията към този момент е наела офис -- един апартамент против Спортната палата. Има сътрудници, телефоните звънят, тече усилена работа. През офиса наминават и много остарели другари. Измежду тях Асен Кънев, по това време управител на софтуерна компания и Елеонора Негулова, президент на Асоцицията на дребните и междинните предприятия. От нея също чакаме ченове и надлежно делегати на предстощия конгрес. Междувременно се срещам с Георги Стоев и Лъчо Богданов от "Индъстри Уоч ". Прочели са документите на партията и са съгласни да работим дружно по тях. Подписваме контракт за един просторен разбор и оферти за данъчна и бюджетна промяна. Изискват го сериозните желанията в партийната платформа -- плоският налог, пенсионната и здравноосигурителната рефора и прочие По-късно получавам драфта за първо четене, както се споделя. Същият ден се виждаме с Бенчо и му споделям, че трябват едни 5000 задатък, т.е. половината сума от тази, която планува контракта ни с "Индъстри уоч ". Той бърка с подготвеност в джоба си. Спирам го. В случая парите би трябвало да се преведат по сметка.
Междувременно Бенчо предлага име на новата партия -- "Достойна България ". Не съм удивен, само че склонявам да го приемем за работно, до момента в който измислим нещо по-добро.
Когато пешката се окаже офицер
Един прекрасен ден ми звъни Георги Христов **. Той е другар на Бенчо и е значим член на Инициативния комитет. На събранията не е сладкодумен. Седи и слуша. Отивам в неговия офис на "Пиротска ", той като притежателят на веригата учебни заведения "Европа " е неработоспособен и мъчно се придвижва. Така и по този начин, споделя ми той, от програмата би трябвало да падне този раздел за правосъдната власт. Изненадан съм. Още повече, че документите са гласувани и обсъждани от толкоз доста хора. На всичкото от горната страна става дума за най-ключовия раздел в платформата и в съпътстващите я проекторезолюции за конгреса. Опитвам се да схвана какви са причините му. Не му е в този момент времето, споделя той, би трябвало да се концентрираме върху ръководството и обособените браншове. Това с правораздаването и институциите е напълно друга работа и не е по силите на една прохождаща партия.
Както и да е. Забравям начаса за този диалог. Груба неточност. След няколко дни Бенчо дотърчава от Бургас. Така и по този начин, от това за правосъдната власт няма потребност, не трябва да се бутаме сред шамарите. Водим дълъг диалог, в който аз не правя отстъпка. Бенчо си потегля унил. Аз, обаче затоплям, че става нещо. Гърмян заек съм през годините и не ми би трябвало да доста, с цел да видя накъде вървят нещата. Отделно от това към този момент съм забелязал, че в наличието на Георги Христов се умълчава повече от нормалното. Все едно му е водещия офицер. Въпреки това не преставам работата си в офиса. Новото е, че Бенчо към този момент не ми звъни. Нито пък Георги Христов. Нито пък, който и да е различен от Инициативния комитет. Единствено Гого продължва да ми звъни. Даже по някое време праща в София своя наследник Димитър. Не нещо като образование по документите на партията.
Няколко дни по-късно ми се обажда оня другар, който докара при мен Бенчо и Гого. Така и по този начин, казвай той, би трябвало да направиш това, което са ти споделили. Иначе задачата ти завършва.
Сега към този момент възприемам изцяло обстановката. Обаждам се на Асен, на Елеонора и на още неколцина другари, с цел да им кажа по какъв начин стоят нещата. Заедно с тях се отдръпват заедно и всички останали, които са последвали не нас, а това, което написа в платформата.
Сетне предавам документите на Митко, синът на Гого, който апропо е създаден в нещо като координатор. Вземам си сбогом с Людмил, който избира да остане. Прибирам се вкъщи и смъквам вратовръзката. Имам пари за цигари до края на месеца.
На идната година Политическа партия "Обединение за почтена България " се явява на парламентарните избори. Разбира се със напълно други документи. И със слоганът "Нито ляво, нито дясно! ", придобил своето изначално значение след моето отдръпване. Резултатът е повече от жалък.
Години по-късно една вечер слушам по новините, че прокуратурата е поискала закриването на трийсетина бездействащи партии, всред които и тази на Бенчо.
Тези дни пък запознат съм медиите, че въпреки към този момент да е разжалван от съда като водач на политическа организация, Бенчо не е останал без партия. Ще рече не е в качеството си на елементарен жител. Той към този момент е жител от Българска социалистическа партия, т.е. консултант в община Бургас от гражданската квота на столетницата.
И в този момент Корнелия желае да го лиши от поданство, апелирам ви се!
В какви времена живеем единствено!
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ