Пламен Бонев - за изкуството във времена на демокрация и социализъм
Пламен Бонев е фамозен български художник роден през 1954 година в гр. София, живее и твори в Благоевград, само че както самият той споделя - От къде си и къде живееш няма никакво значение. Завършва компетентност “сценография” в Художествената академия. Повече от 20 години работи като сценограф в Кукления спектакъл на Благоевград, където слага спектакли за дребни и огромни. От 1990 година Пламен Бонев преподава в Лятната академия за изкуства в Люксембург.
Има над 10 независими изложения в България и чужбина. Негови произведения са владеене на Националната художествена изложба, музея “Пушкин” в Москва, частни сбирки в Люксембург, Швейцария, Франция, Германия, Русия, Япония.
Картините на Пламен Бонев са с извънредно въздействащ нюанс. Той ги дефинира като „ по-реалистични, само че граничат с абстракцията”. При всички положения обаче платната будят интерес у фена и го предизвикат с майсторската четка на създателя.
Пламен Бонев неведнъж е притежател на Голямата премия на Зонална галерия " Струма " и тази година творбите му още веднъж бяха номинирани за премия. В актуалното изявление за сътрудник на Actualno.com от града, Пламен Бонев приказва за правенето на изкуство във времена на народна власт, само че и ни върна към предишното - за времената на социализма, през художествената му призма:
- Здравейте, господин Бонев! Изключително ми е прелестно, че имам опцията да беседвам с художник от вашия сан. Първо желая да Ви благопожелавам, за номинацията, която получихте и да Ви попитам какво е мнението ви за тазгодишното издание на Зонална галерия " Струма "?
- Здравейте, благодаря Ви доста! Аромата на град Кюстендил ми е прочут от доста от дълго време. Още от едни кюстендилски художници, които се оказаха гениални и учеха с мен, от които научих доста - не за рисуването, за другарството! То е по-важно. Мисля, че това е любовта. Особено връзката сред хората, които се занимават с тази никумо непозната и неразбираема активност - правенето на картини. Отстрани видяно това са 250 гр маслена багра върху едно платно, само че това по-скоро припомня сандвич - с пастет, да речем.
ХГ ` " Владимир Димитров - Майстора " може би е най-хубавата изложба. Защото пространствата ѝ са уплътнени, от атмосфера, както и града. Много ме радва обстоятелството, че в гр. Кюстендил към момента има непокътнати остарели къщи, които всеки харесва. В тях са минали животи човешки. Прави ми усещане, че кюстендилци си обичат града, което е похвално! Зонална галерия " Струма " е доста положително решение, в един интервал. в който не знам за какво, всички ненавиждат изкуството. Изкуството беше метод да се измъкнеш от битието, което не беше кой знае какъв брой хубаво. Свободата да си актьор е незаменима.
- Има ли разлика в правенето на изкуство през социалистическите години и в този момент? Вие творите от времето на социализма, по-трудно ли беше тогава?
- Преди години хората ходеха на културни мероприятия малко зорлем - принудително. Тогава хората мислеха какво ще вечерят, не се интересуваха толкоз от изкуството. Присъстваха на събитията по обвързване. Сега е по-естествено. Както и капитализма не е по-съвършения строй, само че е по-правилния. При нас нещата са поизкълчени, стигат до някаква грубост, което не знам какъв тип капитализъм е, може би някой ден, някой ще го кръсти. Учили сме за див подобен, само че в края на краищата за правенето на изкуство няма идеално време . Най-хубавите неща са били правени точно по време на войни, като Високия подем. Това са градове - страни, които враждуват, има голям брой палежи, изобщо има такова принуждение, че се ражда най-великото изкуство! И както споделя един доста по-известен от мен създател, Швейцария за толкоз години народна власт измисли часовника с кукувичката, тъй че и демокрацията не е съвършена, не може да се каже че щом едно общество е демократично, то е напълно.
После изкуството постоянно предхожда политическите събитията и няма нищо общо с държавни устройства, в случай че то е същинско. То поради това е и провокативно. Има милиони образци които всеки знае.
" Изкуството не е като спорта - при спорта незабавно се виждат резултатите, незабавно се вижда кое е положителното, тъй като там има числа, а тук няма. Аз толкоз пъти съм идвал в Кюстендил и ето в този момент при тази галерия отново ми е забавно, напряко се напъвам! Хубава изложба и още веднъж тази дума - атмосфера - аз доста я обичам. Дори в човешките взаимотношения, в случай че няма непорочност и атмосфера просто са обречени, рано или късно. Нека не звучи песимистично, само че доста хора си отидоха и други идват. Много се веселя, че на тази галерия се изявяват и млади актьори. Много е хубаво че ги има! Вижда ми се и по-жив града. Нали по този начин стартира нашия диалог, че града се разсънва, възражда. Незнам на какво се дължи, може би има хора, които се връщат, може би се дължи на управниците на града, само че Кюстендил се трансформира в Европейски регионален център. Ориенталския му нюанс не би трябвало също да бъде забравян, тъй като той е заложен в града.
Пожелавам упех на вас и целия ви екип и до нови срещи! ", приключи Пламен Бонев.
Има над 10 независими изложения в България и чужбина. Негови произведения са владеене на Националната художествена изложба, музея “Пушкин” в Москва, частни сбирки в Люксембург, Швейцария, Франция, Германия, Русия, Япония.
Картините на Пламен Бонев са с извънредно въздействащ нюанс. Той ги дефинира като „ по-реалистични, само че граничат с абстракцията”. При всички положения обаче платната будят интерес у фена и го предизвикат с майсторската четка на създателя.
Пламен Бонев неведнъж е притежател на Голямата премия на Зонална галерия " Струма " и тази година творбите му още веднъж бяха номинирани за премия. В актуалното изявление за сътрудник на Actualno.com от града, Пламен Бонев приказва за правенето на изкуство във времена на народна власт, само че и ни върна към предишното - за времената на социализма, през художествената му призма:
- Здравейте, господин Бонев! Изключително ми е прелестно, че имам опцията да беседвам с художник от вашия сан. Първо желая да Ви благопожелавам, за номинацията, която получихте и да Ви попитам какво е мнението ви за тазгодишното издание на Зонална галерия " Струма "?
- Здравейте, благодаря Ви доста! Аромата на град Кюстендил ми е прочут от доста от дълго време. Още от едни кюстендилски художници, които се оказаха гениални и учеха с мен, от които научих доста - не за рисуването, за другарството! То е по-важно. Мисля, че това е любовта. Особено връзката сред хората, които се занимават с тази никумо непозната и неразбираема активност - правенето на картини. Отстрани видяно това са 250 гр маслена багра върху едно платно, само че това по-скоро припомня сандвич - с пастет, да речем.
ХГ ` " Владимир Димитров - Майстора " може би е най-хубавата изложба. Защото пространствата ѝ са уплътнени, от атмосфера, както и града. Много ме радва обстоятелството, че в гр. Кюстендил към момента има непокътнати остарели къщи, които всеки харесва. В тях са минали животи човешки. Прави ми усещане, че кюстендилци си обичат града, което е похвално! Зонална галерия " Струма " е доста положително решение, в един интервал. в който не знам за какво, всички ненавиждат изкуството. Изкуството беше метод да се измъкнеш от битието, което не беше кой знае какъв брой хубаво. Свободата да си актьор е незаменима.
- Има ли разлика в правенето на изкуство през социалистическите години и в този момент? Вие творите от времето на социализма, по-трудно ли беше тогава?
- Преди години хората ходеха на културни мероприятия малко зорлем - принудително. Тогава хората мислеха какво ще вечерят, не се интересуваха толкоз от изкуството. Присъстваха на събитията по обвързване. Сега е по-естествено. Както и капитализма не е по-съвършения строй, само че е по-правилния. При нас нещата са поизкълчени, стигат до някаква грубост, което не знам какъв тип капитализъм е, може би някой ден, някой ще го кръсти. Учили сме за див подобен, само че в края на краищата за правенето на изкуство няма идеално време . Най-хубавите неща са били правени точно по време на войни, като Високия подем. Това са градове - страни, които враждуват, има голям брой палежи, изобщо има такова принуждение, че се ражда най-великото изкуство! И както споделя един доста по-известен от мен създател, Швейцария за толкоз години народна власт измисли часовника с кукувичката, тъй че и демокрацията не е съвършена, не може да се каже че щом едно общество е демократично, то е напълно.
После изкуството постоянно предхожда политическите събитията и няма нищо общо с държавни устройства, в случай че то е същинско. То поради това е и провокативно. Има милиони образци които всеки знае.
" Изкуството не е като спорта - при спорта незабавно се виждат резултатите, незабавно се вижда кое е положителното, тъй като там има числа, а тук няма. Аз толкоз пъти съм идвал в Кюстендил и ето в този момент при тази галерия отново ми е забавно, напряко се напъвам! Хубава изложба и още веднъж тази дума - атмосфера - аз доста я обичам. Дори в човешките взаимотношения, в случай че няма непорочност и атмосфера просто са обречени, рано или късно. Нека не звучи песимистично, само че доста хора си отидоха и други идват. Много се веселя, че на тази галерия се изявяват и млади актьори. Много е хубаво че ги има! Вижда ми се и по-жив града. Нали по този начин стартира нашия диалог, че града се разсънва, възражда. Незнам на какво се дължи, може би има хора, които се връщат, може би се дължи на управниците на града, само че Кюстендил се трансформира в Европейски регионален център. Ориенталския му нюанс не би трябвало също да бъде забравян, тъй като той е заложен в града.
Пожелавам упех на вас и целия ви екип и до нови срещи! ", приключи Пламен Бонев.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ