De Profundis: България между хаоса вътре и недоверието на партньорите отвън
Пламен Асенов, особено за Faktor.bg
Шенген ли? Айде, бе!
И този път ще гледаме Шенген през кривия макарон на непостижимия копнеж. Или през кривото огледало на личната си несръчност, лакомия, постоянно увъртане – къде на дребно, къде на едро, през неуспеха – не, по-скоро – през нежеланието, да се разделим с наследството от комунизма, което тежи като воденичен камък на шията и ни дърпа в бездната на нищото.
Шенген! Ако знаете какъв брой ми се желае да потегли от Атина и, до момента в който се върна в България, да обиколя най-малко 15 - 20 европейски страни, без на никое място да си демонстрирам персоналната карта, без да минавам през идиотските гранични инспекции, без да ме оглеждат съмнително, като евентуален престъпник…..знаете процедурата. Иска ми се, само че няма да стане. И не тъй като Нидерландия и Австрия ни мислят злото, като не ни пускат още веднъж в свободната за напредване зона. А поради нас самите.
Ама, споделяме, ние сме механически подготвени. Да, може би. Ключът от бараката обаче е в думата „ механически “. Защото в действителност в тази ситуация става дума за това, че европейските ни партньори
нямат политическо и морално доверие в България
Те не имат вяра, че властта тук е способна да провежда външната европейска граница и митница по този начин, че те да не текат отвред.
И с право. Не сме се справили като цяло с корупцията и особено в тези институции - а и всички знаем, че не желаеме да се оправим, тъй като, който и да ръководи, печели от тях луди пари. Не сме се справили, тъй като са живи в случай че не самите хора от незаконната комунистическа Държавна сигурност, които сътвориха и управляваха контрабандните канали, то техните наследници, които поеха кормилото по време на „ демокрацията “. Не сме се справили с бандитите, обвързани с ченгетата. Както и с политиците, обвързани с ченгетата и бандитите. А също не сме се справили с прокурори, съдии и юристи, които оказват помощ Системата да остане непокътната и да работи като добре смазана машина.
Е, хубаво, де, да кажем тогава на нашите сътрудници в Нидерландия и Австрия – не наказвайте целия български народ поради бандата негови ръководещи и шапката гнили круши в правоохранителната и правораздавателната система. Да се помолим и този път да минем метър, с други думи.
Ами отново не става. Не става, тъй като освен ръководещите и всякакви други тути-кванти, а ние,
целият български народ, сме отговорни за положението, в което се намираме
Ние се докарахме до тук, като към този момент три десетилетия вършим непроменяемо неверния избор за това кой да ни ръководи. Как пък не ни увряха главите! Ние, нашите деца и внуци, стават политици, бандити, граничари и митничари, набъркват се в корупционните схеми, с цел да имат лъскава кола, пет жилището и всякакви други благини по логиката - всички по този начин вършат, за какво единствено аз да съм наивника.
Това е основната ни позиция – да не се минем, да не изтървем келепира, щом го вършат всички, значи не е нелегално или, най-малкото, не е чак пък толкоз неоправдателно. И изтикваме в ъгъла на подсъзнанието си същинската, естествената, вярната позиция – няма да нарушавам, а ще съблюдавам закона, с цел да просперира страната. Е, не, българинът е на правилото – по-добре врабче в ръката, в сравнение с сокол в небето. Макар че като се напие с люта ракия, с дълбока нега пее и плаче за морния сокол, дето пие вода на Вардаро. Ще ни се, сиреч, да сме герои, само че като не можем, единствено си мечтаем, а другояче сме, каквито сме.
„ Ако няма да има държавно управление, за какво се бавят изборите? Няма потребност “ – сподели оня ден Никито Василев. Не, че този човек доста заслужава да бъде слушан и представен, само че тук е безусловно прав. И е още по-прав, като прибавя: „ Ще се провалим за следващия бюджет или актуализация, ще се провалим за Шенген, след това ще се провалим за Еврозоната и по този начин можем да се проваляме до безспир за всичко “.
Констатацията е безусловно вярна, по този начин вършим – и в минало, и в бъдеще време. Но за какво? Никито не дава отговор, тъй че ще се наложи аз да ви кажа, жители. Всъщност е доста е просто – тъй като по този начин би трябвало. Защото по този начин желаят. Защото непрекъснатите провали, непрекъснатите неуспехи, поддържането на непрекъснато публично напрежение в България - това е посоката, към която, умишлено или не, множеството умишлено, ни водят всички държавни управления и всички ръководещи до момента.
Тук нещата се разделят на две линии, които са крепко оплетени, само че въпреки всичко за разбора би трябвало да умеем да ги забележим и поотделно. Първата е световна – съветският интерес. Този интерес не от през днешния ден и от през вчерашния ден, а през цялото време, откак е погледнал към центъра на Балканите, е подобен - България да бъде във постоянно безредно придвижване вътре, с цел да е
по-лесно управляема в съветска изгода
Ама, ще каже някой, ние към този момент сме членове на Европейски Съюз и НАТО, тъй че сме се измъкнали от примката на съветския интерес. Да, но не, както споделяше бай Петко Бочаров. Русия продължава да има тук извънредно мощно лоби, посредством което осъществя мечтаните политики или най-малкото – поддържа хаоса. Дори в моменти като настоящия просто не може да се види да има една цяла политическа групировка, която да е ясно насочена за отбрана на българския интерес, а друг на Москва. Да не приказваме за хора като президента Румен Радев и неговите служебни държавни управления, които поставят всички старания да услужат на руснаците.
Да, поради участието в евро-атлантическите структури, нещата стават малко по-така, по-частично, по-изкривено, не можем напълно да служим на Кремъл, а би трябвало да съблюдаваме известно възпитание – другояче няма пък тия да ни дават пари. Но вижте какво е Сърбия, другата московска маша на Балканите. Такава трябваше да е и нашата орис – само че, популярност, Богу, в даден миг геополитическият интерес на Европа съответства с нашия същински цивилизационен интерес и хората ни прибраха по благосклонност.
Втората линия, за която приказвам, е обвързвана с безкрайните ешелони от съветски прислужници в България, които, било за пари, било поради чисто политически ползи, било от боязън, било заради друга причина или заради всички аргументи дружно, служат на Кремъл като кученца, застанали на задни лапи. Именно Петата колона осъществя съветските ползи тук. Така се връщаме към горчивите констатации на Никито Ваксилев – ще се провалим за Шенген, после
ще се провалим за Еврозоната…..
Да, по този начин ще стане. И аргументите са, че в случай че България стане член на Шенген и Еврозоната, това ще е още една голяма крачка към отделяне от съветското въздействие. Затова се точи толкоз време сагата със съставянето на държавно управление, което, както всички знаем, няма по какъв начин да бъде формирано в рамките най-малко на този Парламент. А през това време ще ни ръководят хората на Румен Радев, плюс самият Румен Радев, дето се вика - цветът и върхът на политическата мисъл и деяние в България.
Но цвят не в българска изгода.
Да, те ще бъдат „ консервативни “ и безпределно дълго, колкото е допустимо по-дълго, ще точат процеса по даване на оръжия на Украйна. А най-после ще дадат на практика нищо. Те ще се вършат на разсеяни за поръчката на Нидерландия да размени нашите МИГ-ове, в случай че вероятно ги дадем на Киев, с Ф-16. Безплатно. Те ще се ослушват като мишки в трици по тематиката, която е извънредно значима, само че към този момент интензивно загърбена от българските медии – Парламентарната асамблея на Съвета на НАТО призна Русия за терористична страна и прикани всички страни членки да създадат същото на национално равнище. Е, бъдете сигурни, че нашите мишки ще отсрочват оптимално. Първо ще мълчат по тематиката, след това, в случай че някой извън или от вътрешната страна ги притисне, ще измислят 1001 аргументи да не го вършат, а най-после ще ни затрупат с тъпи приказки по какъв начин подобен акт заплашва националната ни сигурност. Макар че казусът е тъкмо противоположен и той е в интерес на националната ни сигурност. Тези същите видове няма да подхващат нищо - или единствено ще маркират интензивност - по опцията да се преодолее възможното несъгласие на Нидерландия и Австрия за влизането ни в Шенген. Те сякаш ще работят, само че в действителност няма да работят съответно, за влизането в Еврозоната и ще ни държат оптимално дълго извън.
Е, разбираемо е, тези неща и още доста, които служебните кабинети на Радев няма да свършат,
съответстват идеално и с съветския интерес за ориста на България,
и с интереса на съветската пета колона тук.
Това е номерът, двете линии в тази ситуация се сливат идеално, тъй че не очаквайте някакви особени промени към по-добро в обозримо бъдеще. България ще остане в най-лошата допустима позиция – разкрачена сред хаоса вътре и недоверието на сътрудниците ни извън. Кофти работа!
Шенген ли? Айде, бе!
И този път ще гледаме Шенген през кривия макарон на непостижимия копнеж. Или през кривото огледало на личната си несръчност, лакомия, постоянно увъртане – къде на дребно, къде на едро, през неуспеха – не, по-скоро – през нежеланието, да се разделим с наследството от комунизма, което тежи като воденичен камък на шията и ни дърпа в бездната на нищото.
Шенген! Ако знаете какъв брой ми се желае да потегли от Атина и, до момента в който се върна в България, да обиколя най-малко 15 - 20 европейски страни, без на никое място да си демонстрирам персоналната карта, без да минавам през идиотските гранични инспекции, без да ме оглеждат съмнително, като евентуален престъпник…..знаете процедурата. Иска ми се, само че няма да стане. И не тъй като Нидерландия и Австрия ни мислят злото, като не ни пускат още веднъж в свободната за напредване зона. А поради нас самите.
Ама, споделяме, ние сме механически подготвени. Да, може би. Ключът от бараката обаче е в думата „ механически “. Защото в действителност в тази ситуация става дума за това, че европейските ни партньори
нямат политическо и морално доверие в България
Те не имат вяра, че властта тук е способна да провежда външната европейска граница и митница по този начин, че те да не текат отвред.
И с право. Не сме се справили като цяло с корупцията и особено в тези институции - а и всички знаем, че не желаеме да се оправим, тъй като, който и да ръководи, печели от тях луди пари. Не сме се справили, тъй като са живи в случай че не самите хора от незаконната комунистическа Държавна сигурност, които сътвориха и управляваха контрабандните канали, то техните наследници, които поеха кормилото по време на „ демокрацията “. Не сме се справили с бандитите, обвързани с ченгетата. Както и с политиците, обвързани с ченгетата и бандитите. А също не сме се справили с прокурори, съдии и юристи, които оказват помощ Системата да остане непокътната и да работи като добре смазана машина.
Е, хубаво, де, да кажем тогава на нашите сътрудници в Нидерландия и Австрия – не наказвайте целия български народ поради бандата негови ръководещи и шапката гнили круши в правоохранителната и правораздавателната система. Да се помолим и този път да минем метър, с други думи.
Ами отново не става. Не става, тъй като освен ръководещите и всякакви други тути-кванти, а ние,
целият български народ, сме отговорни за положението, в което се намираме
Ние се докарахме до тук, като към този момент три десетилетия вършим непроменяемо неверния избор за това кой да ни ръководи. Как пък не ни увряха главите! Ние, нашите деца и внуци, стават политици, бандити, граничари и митничари, набъркват се в корупционните схеми, с цел да имат лъскава кола, пет жилището и всякакви други благини по логиката - всички по този начин вършат, за какво единствено аз да съм наивника.
Това е основната ни позиция – да не се минем, да не изтървем келепира, щом го вършат всички, значи не е нелегално или, най-малкото, не е чак пък толкоз неоправдателно. И изтикваме в ъгъла на подсъзнанието си същинската, естествената, вярната позиция – няма да нарушавам, а ще съблюдавам закона, с цел да просперира страната. Е, не, българинът е на правилото – по-добре врабче в ръката, в сравнение с сокол в небето. Макар че като се напие с люта ракия, с дълбока нега пее и плаче за морния сокол, дето пие вода на Вардаро. Ще ни се, сиреч, да сме герои, само че като не можем, единствено си мечтаем, а другояче сме, каквито сме.
„ Ако няма да има държавно управление, за какво се бавят изборите? Няма потребност “ – сподели оня ден Никито Василев. Не, че този човек доста заслужава да бъде слушан и представен, само че тук е безусловно прав. И е още по-прав, като прибавя: „ Ще се провалим за следващия бюджет или актуализация, ще се провалим за Шенген, след това ще се провалим за Еврозоната и по този начин можем да се проваляме до безспир за всичко “.
Констатацията е безусловно вярна, по този начин вършим – и в минало, и в бъдеще време. Но за какво? Никито не дава отговор, тъй че ще се наложи аз да ви кажа, жители. Всъщност е доста е просто – тъй като по този начин би трябвало. Защото по този начин желаят. Защото непрекъснатите провали, непрекъснатите неуспехи, поддържането на непрекъснато публично напрежение в България - това е посоката, към която, умишлено или не, множеството умишлено, ни водят всички държавни управления и всички ръководещи до момента.
Тук нещата се разделят на две линии, които са крепко оплетени, само че въпреки всичко за разбора би трябвало да умеем да ги забележим и поотделно. Първата е световна – съветският интерес. Този интерес не от през днешния ден и от през вчерашния ден, а през цялото време, откак е погледнал към центъра на Балканите, е подобен - България да бъде във постоянно безредно придвижване вътре, с цел да е
по-лесно управляема в съветска изгода
Ама, ще каже някой, ние към този момент сме членове на Европейски Съюз и НАТО, тъй че сме се измъкнали от примката на съветския интерес. Да, но не, както споделяше бай Петко Бочаров. Русия продължава да има тук извънредно мощно лоби, посредством което осъществя мечтаните политики или най-малкото – поддържа хаоса. Дори в моменти като настоящия просто не може да се види да има една цяла политическа групировка, която да е ясно насочена за отбрана на българския интерес, а друг на Москва. Да не приказваме за хора като президента Румен Радев и неговите служебни държавни управления, които поставят всички старания да услужат на руснаците.
Да, поради участието в евро-атлантическите структури, нещата стават малко по-така, по-частично, по-изкривено, не можем напълно да служим на Кремъл, а би трябвало да съблюдаваме известно възпитание – другояче няма пък тия да ни дават пари. Но вижте какво е Сърбия, другата московска маша на Балканите. Такава трябваше да е и нашата орис – само че, популярност, Богу, в даден миг геополитическият интерес на Европа съответства с нашия същински цивилизационен интерес и хората ни прибраха по благосклонност.
Втората линия, за която приказвам, е обвързвана с безкрайните ешелони от съветски прислужници в България, които, било за пари, било поради чисто политически ползи, било от боязън, било заради друга причина или заради всички аргументи дружно, служат на Кремъл като кученца, застанали на задни лапи. Именно Петата колона осъществя съветските ползи тук. Така се връщаме към горчивите констатации на Никито Ваксилев – ще се провалим за Шенген, после
ще се провалим за Еврозоната…..
Да, по този начин ще стане. И аргументите са, че в случай че България стане член на Шенген и Еврозоната, това ще е още една голяма крачка към отделяне от съветското въздействие. Затова се точи толкоз време сагата със съставянето на държавно управление, което, както всички знаем, няма по какъв начин да бъде формирано в рамките най-малко на този Парламент. А през това време ще ни ръководят хората на Румен Радев, плюс самият Румен Радев, дето се вика - цветът и върхът на политическата мисъл и деяние в България.
Но цвят не в българска изгода.
Да, те ще бъдат „ консервативни “ и безпределно дълго, колкото е допустимо по-дълго, ще точат процеса по даване на оръжия на Украйна. А най-после ще дадат на практика нищо. Те ще се вършат на разсеяни за поръчката на Нидерландия да размени нашите МИГ-ове, в случай че вероятно ги дадем на Киев, с Ф-16. Безплатно. Те ще се ослушват като мишки в трици по тематиката, която е извънредно значима, само че към този момент интензивно загърбена от българските медии – Парламентарната асамблея на Съвета на НАТО призна Русия за терористична страна и прикани всички страни членки да създадат същото на национално равнище. Е, бъдете сигурни, че нашите мишки ще отсрочват оптимално. Първо ще мълчат по тематиката, след това, в случай че някой извън или от вътрешната страна ги притисне, ще измислят 1001 аргументи да не го вършат, а най-после ще ни затрупат с тъпи приказки по какъв начин подобен акт заплашва националната ни сигурност. Макар че казусът е тъкмо противоположен и той е в интерес на националната ни сигурност. Тези същите видове няма да подхващат нищо - или единствено ще маркират интензивност - по опцията да се преодолее възможното несъгласие на Нидерландия и Австрия за влизането ни в Шенген. Те сякаш ще работят, само че в действителност няма да работят съответно, за влизането в Еврозоната и ще ни държат оптимално дълго извън.
Е, разбираемо е, тези неща и още доста, които служебните кабинети на Радев няма да свършат,
съответстват идеално и с съветския интерес за ориста на България,
и с интереса на съветската пета колона тук.
Това е номерът, двете линии в тази ситуация се сливат идеално, тъй че не очаквайте някакви особени промени към по-добро в обозримо бъдеще. България ще остане в най-лошата допустима позиция – разкрачена сред хаоса вътре и недоверието на сътрудниците ни извън. Кофти работа!
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ