De Profundis: Гешев, Габриел, Радев – не вярвам, но се надявам
Пламен Асенов, особено за Faktor.bg
Няколко имена интензивно се въртят тези дни и основават безпорядък в българското политическо и публичното пространство. На първо място е Иван Гешев.
Какво да ви кажа за този човек, жители? Ами нищо изключително ново няма да ви кажа, като се изключи че най-малко две неща, от тези, които направи по време на мандата си като основен прокурор, на мен ми харесват.
Първото е неочакваният обиск, който Гешев спретна в президентството, с цел да се съберат доказателства най-малко за част от съветските шпиони, безотговорно и безнаказано развилнели се из България от години и десетилетия. И що да не вилнеят, постоянно получават отбрана от политически водачи и най-високи държавни институции. Включително съдът, както видяхме в фрапантния случай, когато тъкмо арбитър пусна Николай Малинов да върви в Москва на среща с Путин, до момента в който е обвинен за шпионаж в интерес на Путин.
Да, мнозина изпищяха кански поради този „ противозаконен “ акт на прокуратурата, скочиха да пазят правото на президента волно или несъзнателно да покровителства съветските шпиони, един мой другар дори клекна да целува ръка на Радев поради неговия подвиг – че устоя на прокурорския напън.
Само че това са цялостни нелепости. Претенцията, че – изключително по линия на съветския шпионаж – в страната би трябвало да има недосегаеми, е антипродуктивна, да не кажа и нещо по-сериозно, от позиция на националната сигурност. А националната сигурност в действителност е една от в действителност дребното точки, които моят персонален публичен контракт, подписан с страната България, съдържа. Иначе защо ми е тя – единствено за административен безпорядък в живота и обилно да преразпределя парите на данъкоплатците ли? Ами това и аз го мога, не ми трябват политици за задачата.
Другият акт на Гешев и прокуратурата, който поздравявам, са обвиняванията, повдигнати против Васил Божков. Не се ангажирам да пояснявам дали и до каква степен всички те са съответни, дали и до каква степен ще се съберат доказателства, с цел да минат в съда, дали и до каква степен съдът ще ги прегледа обективно и независимо и така нататък Като знам, че част от така наречените „ следователи “ не могат да си намерят гъза, даже ръцете да са им вързани с белезници откъм гърба, а останалите избират да
пазят Злото, тъй като не схващат Доброто,
по-вероятно е обвиняванията против Божков да се провалят.
В случая обаче значим е самият факт, че някой въобще се престраши да посегне на една от последните знакови фигури на мутренския български преход.
Както знаем, всички тези мутри бяха повече или по-малко надълбоко свързани с Министерство на вътрешните работи и специфичните служби, имаха отбрана от тях и бяха отстранявани от тях – посредством други техни мутри – щом станат непотребни. Или нездравословни за „ системата “. А ченгеджийското въздействие се простира и надалеч отвън кръга на мутрите, метастазите му са разхвърляни из цялото общество, даже измежду тези партии и политици, които минават за „ десни “. С това си изяснявам огромна част от всеобщата ненавист и многопосочните офанзиви против Гешев – засегнал доста ползи, а те, както постоянно в сходни случаи, умеят да се сплотяват против общия зложелател, без значение какъв брой другояче са врагове между тях.
Очевидно е обаче, че в това време Гешев не засегна други ползи, които би трябвало да засегне. Основно се разяснява фактът, че не подхваща нищо против Бойко Борисов и неговите хора, макар многото странични обвинявания против тях за корупция, за оказван политически напън за да се добият стопански изгоди, за всевъзможни евентуални и невероятни далавери.
И тук обаче са нужни някои разяснения. Смятам, че Гешев вярно не се захвана с тематиката да вземем за пример за така наречените „ пачки “ в чекмеджето на Борисов, които бяха толкоз неприкрит фалшификат и ченгеджийска режисура, че би било срамно да се харчат публични средства за задачата.
В същото време обаче сигурно основният прокурор трябваше да разрови цялата безумна история към безумното строителство на безумния газопровод „ Турски поток “, който в действителност е съветски, а Борисов опитваше да прикрие този факт, като го наричаше „ български “. Е, в прочут смисъл в действителност е български въпросният „ поток “, доколкото ние сами го построихме и го платихме от джоба си с 3 милиарда лв. ли, евро ли, към този момент не помня.
Защо, бе? Това е главният въпрос, на който прокуратурата трябваше и би трябвало безусловно да потърси и откри отговор. И да го даде на българското общество, което продължава да пита.
Е, пита най-малко дребната част от него, която още помни случая. Или още по-малката, която тогава не поддържа гласно или безмълвно строителството, а го подлага на критика мощно. Сред която част не бяха най-гласовитите бранители на българския народен интерес - Румен Радев, Корнелия Нинова, Костадин Костадинов и прочие локални съветски херои.
Сигурно има и още доста каузи, които Гешев трябваше да подкара, само че не го направи. Но значимото в тази ситуация е друго, жители. Както са тръгнали нещата, може той да бъде свален от поста основен прокурор предварително. Може и да не бъде свален, само че може и да бъде, евентуално ще забележим скоро.
Обаче не евентуално, а сигурно ще забележим, че промяната на основния прокурор, без промяна на системата, в която съществува и работи той, е нищо.
Нула. Zero. Геврек
В случая самата цялостна безконтролност, предоставена на един човек, ражда чудовища.
Не помните ли – имахме основен прокурор, който ядеше, пиеше и пееше с бандитите. И подобен, който беше потвърдено пернат и претрупан със мощни съмнения най-малко за едно ликвидиране. За изненада, имахме даже един толкоз неопределен и политически дисциплиниран, че нямаше лична физиономия и не би обвинил някого, даже в случай че оня му открадне джобния часовник и го изтърве върху крайници му.
Никакъв смисъл няма да я караме по този начин – би трябвало да се промени Конституцията и оттова да се повлияе върху държанието и резултатите на прокуратурата. Трябва обаче тази промяна да стане редом с дълбока промяна в Министерство на вътрешните работи, специфичните служби и самата правосъдна система. Иначе всичко ще продължи да виси като прани гащи на публичния шир, а ние ще се въртим в близост и ще се чудим – за какво не можем да преборим корупцията, за какво не можем да изловим съветските шпиони, за какво имаме прелестни закони, които обаче не се съблюдават. /Под секрет, това последното е много всеобщо мнение, само че въобще не е истина. По тематиката обаче - различен път./
И по този начин, значимият въпрос, който си задавам около Гешев, е - ще се случи ли същинска конституционна смяна по повод българските правораздавателни и правоохранителни органи? Не имам вяра, само че се надявам.
Второто име, което се върти интензивно в пространството, е Мария Габриел. Какво да кажа – красива госпожица, освен с дипломи, само че и очевидно умна, с огромен опит в европейските каузи, с контакти в Европейски Съюз, все преимущества, които са безспорни.
Има обаче проблем – като влиза в българската политика, тъй като явно ще влезе, даже да не стане министър председател, Габриел не знае в каква гъста каша, в какво
гнездо не на оси, а на стършели
се набърква. Това нежно дете няма грам опит на български политически терен, а това е огромна заплаха – както за нея персонално, тъй като може бързо да бъде пречупена, по този начин и за страната, в случай че се случи тя да поеме властта.
Казвам това предвид на обективните страхове, които имам. И го споделям, макар цялото си предпочитание да има най-сетне постоянно държавно управление в България, което, най-малко краткотрайно, да прекъсне директното ръководство на президента Румен Радев, осъществено през служебните кабинети.
Тази рана в българския политически и публичен живот, би трябвало да зарасне и би трябвало да се вземат прецизни ограничения да не се отваря отначало. Начинът е елементарен – смяна на Конституцията и унищожаване на служебното държавно управление като институция. Да забележим тогава дали на идващите изключителни избори ще има две години лиготии, преди да се спретне кабинет, който да измести от властта предходния, омръзнал на всички.
Дали Мария Габриел е способна да се оправи с сходно предизвикателство – нямам доверие, само че се надявам.
И третата фигура, която не мога да пропусна в настоящия си обзор, е Румен Радев с неговото
фамозно странствуване до Южна Африка
Някои се питат – кому к..а търси българският президент там.
Ами просто е, бе, хора. Там ръководят левичари, почитатели на терориста Мандела, които не осъждат варварската съветска експанзия в Украйна, не престават да поддържат стопански връзки с режима в Москва и даже го поддържат на гласувания в Организация на обединените нации. Това търси Радев – сродни души и сърца.
Дали ще ги откри? Ще ви опиша една доста показателна същинска история за Дейвид Ливигстън, огромният странник и изобретател на Африка през 19 век. Та, преди да стане странник и изобретател, Ливингстън е мисионер в Южна Африка. Слаб мисионер, би трябвало да признаем. Най-голямото му достижение е, че обръща в християнството Сечеле, водач на едно от локалните племена. Сечеле освен се отхвърля от молитвите за дъжд, които е задължен да води като водач и висш сановник, само че и се разделя с четири от петте си дами.
Скоро обаче настъпва зверска суша, хората намерено упрекват Сечеле, че не извършва отговорностите си, а той зарязва християнството и се връща към молитвите за дъжд на племенните богове. На всичкото от горната страна, една от „ някогашните “ му дами забременява и се схваща, че те са някогашни единствено през деня, а нощем са си напълно настоящи. След този неуспех, Ливингстън зарязва мисионерството.
Ще зареже ли и Румен Радев президентството в този момент, след визитата си в Южна Африка? Не имам вяра, само че се надявам.
Няколко имена интензивно се въртят тези дни и основават безпорядък в българското политическо и публичното пространство. На първо място е Иван Гешев.
Какво да ви кажа за този човек, жители? Ами нищо изключително ново няма да ви кажа, като се изключи че най-малко две неща, от тези, които направи по време на мандата си като основен прокурор, на мен ми харесват.
Първото е неочакваният обиск, който Гешев спретна в президентството, с цел да се съберат доказателства най-малко за част от съветските шпиони, безотговорно и безнаказано развилнели се из България от години и десетилетия. И що да не вилнеят, постоянно получават отбрана от политически водачи и най-високи държавни институции. Включително съдът, както видяхме в фрапантния случай, когато тъкмо арбитър пусна Николай Малинов да върви в Москва на среща с Путин, до момента в който е обвинен за шпионаж в интерес на Путин.
Да, мнозина изпищяха кански поради този „ противозаконен “ акт на прокуратурата, скочиха да пазят правото на президента волно или несъзнателно да покровителства съветските шпиони, един мой другар дори клекна да целува ръка на Радев поради неговия подвиг – че устоя на прокурорския напън.
Само че това са цялостни нелепости. Претенцията, че – изключително по линия на съветския шпионаж – в страната би трябвало да има недосегаеми, е антипродуктивна, да не кажа и нещо по-сериозно, от позиция на националната сигурност. А националната сигурност в действителност е една от в действителност дребното точки, които моят персонален публичен контракт, подписан с страната България, съдържа. Иначе защо ми е тя – единствено за административен безпорядък в живота и обилно да преразпределя парите на данъкоплатците ли? Ами това и аз го мога, не ми трябват политици за задачата.
Другият акт на Гешев и прокуратурата, който поздравявам, са обвиняванията, повдигнати против Васил Божков. Не се ангажирам да пояснявам дали и до каква степен всички те са съответни, дали и до каква степен ще се съберат доказателства, с цел да минат в съда, дали и до каква степен съдът ще ги прегледа обективно и независимо и така нататък Като знам, че част от така наречените „ следователи “ не могат да си намерят гъза, даже ръцете да са им вързани с белезници откъм гърба, а останалите избират да
пазят Злото, тъй като не схващат Доброто,
по-вероятно е обвиняванията против Божков да се провалят.
В случая обаче значим е самият факт, че някой въобще се престраши да посегне на една от последните знакови фигури на мутренския български преход.
Както знаем, всички тези мутри бяха повече или по-малко надълбоко свързани с Министерство на вътрешните работи и специфичните служби, имаха отбрана от тях и бяха отстранявани от тях – посредством други техни мутри – щом станат непотребни. Или нездравословни за „ системата “. А ченгеджийското въздействие се простира и надалеч отвън кръга на мутрите, метастазите му са разхвърляни из цялото общество, даже измежду тези партии и политици, които минават за „ десни “. С това си изяснявам огромна част от всеобщата ненавист и многопосочните офанзиви против Гешев – засегнал доста ползи, а те, както постоянно в сходни случаи, умеят да се сплотяват против общия зложелател, без значение какъв брой другояче са врагове между тях.
Очевидно е обаче, че в това време Гешев не засегна други ползи, които би трябвало да засегне. Основно се разяснява фактът, че не подхваща нищо против Бойко Борисов и неговите хора, макар многото странични обвинявания против тях за корупция, за оказван политически напън за да се добият стопански изгоди, за всевъзможни евентуални и невероятни далавери.
И тук обаче са нужни някои разяснения. Смятам, че Гешев вярно не се захвана с тематиката да вземем за пример за така наречените „ пачки “ в чекмеджето на Борисов, които бяха толкоз неприкрит фалшификат и ченгеджийска режисура, че би било срамно да се харчат публични средства за задачата.
В същото време обаче сигурно основният прокурор трябваше да разрови цялата безумна история към безумното строителство на безумния газопровод „ Турски поток “, който в действителност е съветски, а Борисов опитваше да прикрие този факт, като го наричаше „ български “. Е, в прочут смисъл в действителност е български въпросният „ поток “, доколкото ние сами го построихме и го платихме от джоба си с 3 милиарда лв. ли, евро ли, към този момент не помня.
Защо, бе? Това е главният въпрос, на който прокуратурата трябваше и би трябвало безусловно да потърси и откри отговор. И да го даде на българското общество, което продължава да пита.
Е, пита най-малко дребната част от него, която още помни случая. Или още по-малката, която тогава не поддържа гласно или безмълвно строителството, а го подлага на критика мощно. Сред която част не бяха най-гласовитите бранители на българския народен интерес - Румен Радев, Корнелия Нинова, Костадин Костадинов и прочие локални съветски херои.
Сигурно има и още доста каузи, които Гешев трябваше да подкара, само че не го направи. Но значимото в тази ситуация е друго, жители. Както са тръгнали нещата, може той да бъде свален от поста основен прокурор предварително. Може и да не бъде свален, само че може и да бъде, евентуално ще забележим скоро.
Обаче не евентуално, а сигурно ще забележим, че промяната на основния прокурор, без промяна на системата, в която съществува и работи той, е нищо.
Нула. Zero. Геврек
В случая самата цялостна безконтролност, предоставена на един човек, ражда чудовища.
Не помните ли – имахме основен прокурор, който ядеше, пиеше и пееше с бандитите. И подобен, който беше потвърдено пернат и претрупан със мощни съмнения най-малко за едно ликвидиране. За изненада, имахме даже един толкоз неопределен и политически дисциплиниран, че нямаше лична физиономия и не би обвинил някого, даже в случай че оня му открадне джобния часовник и го изтърве върху крайници му.
Никакъв смисъл няма да я караме по този начин – би трябвало да се промени Конституцията и оттова да се повлияе върху държанието и резултатите на прокуратурата. Трябва обаче тази промяна да стане редом с дълбока промяна в Министерство на вътрешните работи, специфичните служби и самата правосъдна система. Иначе всичко ще продължи да виси като прани гащи на публичния шир, а ние ще се въртим в близост и ще се чудим – за какво не можем да преборим корупцията, за какво не можем да изловим съветските шпиони, за какво имаме прелестни закони, които обаче не се съблюдават. /Под секрет, това последното е много всеобщо мнение, само че въобще не е истина. По тематиката обаче - различен път./
И по този начин, значимият въпрос, който си задавам около Гешев, е - ще се случи ли същинска конституционна смяна по повод българските правораздавателни и правоохранителни органи? Не имам вяра, само че се надявам.
Второто име, което се върти интензивно в пространството, е Мария Габриел. Какво да кажа – красива госпожица, освен с дипломи, само че и очевидно умна, с огромен опит в европейските каузи, с контакти в Европейски Съюз, все преимущества, които са безспорни.
Има обаче проблем – като влиза в българската политика, тъй като явно ще влезе, даже да не стане министър председател, Габриел не знае в каква гъста каша, в какво
гнездо не на оси, а на стършели
се набърква. Това нежно дете няма грам опит на български политически терен, а това е огромна заплаха – както за нея персонално, тъй като може бързо да бъде пречупена, по този начин и за страната, в случай че се случи тя да поеме властта.
Казвам това предвид на обективните страхове, които имам. И го споделям, макар цялото си предпочитание да има най-сетне постоянно държавно управление в България, което, най-малко краткотрайно, да прекъсне директното ръководство на президента Румен Радев, осъществено през служебните кабинети.
Тази рана в българския политически и публичен живот, би трябвало да зарасне и би трябвало да се вземат прецизни ограничения да не се отваря отначало. Начинът е елементарен – смяна на Конституцията и унищожаване на служебното държавно управление като институция. Да забележим тогава дали на идващите изключителни избори ще има две години лиготии, преди да се спретне кабинет, който да измести от властта предходния, омръзнал на всички.
Дали Мария Габриел е способна да се оправи с сходно предизвикателство – нямам доверие, само че се надявам.
И третата фигура, която не мога да пропусна в настоящия си обзор, е Румен Радев с неговото
фамозно странствуване до Южна Африка
Някои се питат – кому к..а търси българският президент там.
Ами просто е, бе, хора. Там ръководят левичари, почитатели на терориста Мандела, които не осъждат варварската съветска експанзия в Украйна, не престават да поддържат стопански връзки с режима в Москва и даже го поддържат на гласувания в Организация на обединените нации. Това търси Радев – сродни души и сърца.
Дали ще ги откри? Ще ви опиша една доста показателна същинска история за Дейвид Ливигстън, огромният странник и изобретател на Африка през 19 век. Та, преди да стане странник и изобретател, Ливингстън е мисионер в Южна Африка. Слаб мисионер, би трябвало да признаем. Най-голямото му достижение е, че обръща в християнството Сечеле, водач на едно от локалните племена. Сечеле освен се отхвърля от молитвите за дъжд, които е задължен да води като водач и висш сановник, само че и се разделя с четири от петте си дами.
Скоро обаче настъпва зверска суша, хората намерено упрекват Сечеле, че не извършва отговорностите си, а той зарязва християнството и се връща към молитвите за дъжд на племенните богове. На всичкото от горната страна, една от „ някогашните “ му дами забременява и се схваща, че те са някогашни единствено през деня, а нощем са си напълно настоящи. След този неуспех, Ливингстън зарязва мисионерството.
Ще зареже ли и Румен Радев президентството в този момент, след визитата си в Южна Африка? Не имам вяра, само че се надявам.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ