De Profundis: Ке падне ли „МОЧА“ или Русия ке продължи да ни МОЧА
Пламен Асенов, особено за Faktor.bg
Ке падне ли МОЧА
Ке падне ли МОЧА или нема да падне? Това питанье е доста настоящо освен поради празния откъм политически събития отпускарски август, само че и всъщност.
„ Мавзолеят “ в центъра на София и петолъчката над някогашния партиен дом бяха гнусни знаци на тоталитарния комунистически режим в България и разумно трябваше да се махнат, откакто този режим, най-малко официално, си отиде. МОЧА също е знак, само че
още по-гнусен,
даже неясен за естествения човешки разсъдък.
Да построиш ти монумент на окупатора си в центъра на столицата и да вървиш да му се кланяш и молиш като на църковен култ няколко пъти в годината, с цел да демонстрираш лоялност към оня, който те тъпче, от психическа позиция е мазохизъм, от политическа позиция е национално изменничество, а от позиция на здравия разсъдък е безподобна идиотщина.
И всички го знаят – даже тези, които не престават гневно да пазят правото на съветския автомат „ алегорично “ да се извисява над София и правото на съветския ботуш „ алегорично “ да тъпче българите. Като започнеш от президента Румен Радев, минеш през цялата алена сбирщина на сякаш „ новата “, „ съвременна “, „ европейска “ Българска социалистическа партия и левите ракови кафези, които е изръсила на всички места в българската политика, та стигнеш до последния новофашизиран „ копейкин “ – всички тези хора са съществено повредени. И то освен в главите, само че и в душите си.
Те са способни да преодолеят себе си и истината, която прелестно знаят, за
да служат на лъжата,
като я крещят по площади и от политически трибуни. Способни са да настояват, не, а да се кълнат, с цел да притеглят немислещи съдружници, че черното е бяло и бялото – черно. Способни са, без въобще да се срамят, да упорстват, че съветският интерес е по-голям за българите от българския. Но повредени са и тези, които им се хващат на въдицата и които към този момент над 30 години след „ демократичните промени “ им пълнят политическите кошници с електорална поддръжка.
От тази обстановка на широкообхватна дивотия в България най-доволни, естествено, са московците. Те държат в ръцете си и не се двоумят да употребяват даже най-дребните мотиви, с които могат да провокират рецесия, разделяне, напрежение в българското общество – а какво по-хубаво от това да ни пуснат по пързалката на един подправен монумент. Това също е част от технологията на съветската хибридна война против България, Европа и целия естествен свят.
Така или другояче обаче, в този момент сега въпросът не е дали би трябвало, а дали МОЧА в действителност ке падне. Толкова доста сякаш законови спънки се появиха пред един всъщност чисто механически проблем, че напряко да ти настръхне косата. Първо беше формата на благосъстоятелност, в този момент пък е неналичието на техническата документи, което пречи на инженерите да изчислят по какъв начин тъкмо да отстранен „ паметника “. Ако се намерят документите,ще изскочи различен някакъв проблем, а европейска и натовска България още години наред ще продължава, сякаш „ алегорично “, да живее
под съветския окупационен ботуш
Досега нямаше предпочитание работата да се свърши, в този момент се твърди, че предпочитание най-сетне има, само че няма опция. После ще се смени властта и желанието отново ще се оттече нанякъде. Току виж обаче най-после някой оправен човек, вместо да залее МОЧА с алена багра, вземе та го пресметна на око и му пъхне няколко шашки тротил на верните места.
Същото, прочее, би трябвало да се случи и с останалите „ алегорични “ окупационни монументи, нацвъкани от комунистическите съветски подлоги из цялата страна, като се стартира с пловдивския мастодонт „ Альоша “.
Тогава ще забележим най-истинските фойерверки за Деня на успеха.
Западните оръжейни доставки за Украйна
Русия изиска на 17 август да се свика намерено съвещание на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, който да прегледа въпроса със западните оръжейни доставки за Украйна. Според Дмитрий Полянски, първи заместник-постоянен представител на Русия в Организация на обединените нации, тези доставки „ изострят рецесията в Украйна и подкопават напъните за намиране на спокойно решение за нея “.
Тази извънредно нагла постъпка не е реализация на приказката за крадеца, дето вика „ дръжте крадеца “, по-лошо е, по-сюрреалистично, по-отвратително безчовечно и безочливо. Това са думи на килъра, който не просто вика „ дръжте килъра “, само че и желае да застане отпред на следствието.
От друга страна обаче, въпросният Полянски наподобява на прекомерно талантлив човек, най-малко в случай че съдим от метода, по който съумява в едно изречение да събере толкоз доста неистини и да направи подправени внушения. Добре, че множеството хора по света се понаучиха през последната година и половина, та мъчно хващат религия на съветските приказки, даже те измежду бял ден да настояват, че слънцето към този момент е изгряло.
Първо, в Украйна няма рецесия. Там има война, с нищо непредизвикана, окупаторска, империалистическа война, стартирана и продължавана от Русия. Целта на войната е да се унищожи Украйна като независима страна и да се спре нейният път към участие в Европейски Съюз и НАТО. Както и да послужи в бъдеще като плацдарм за идната война, който Кремъл ще поведе – тъкмо против Европейски Съюз и НАТО.
Второ, не доставките на оръжие за Украйна „ изострят “ обстановката. Е, в действителност – да, изострят я, само че единствено от съветска позиция. Руснаците възнамеряваха да завладяват Киев за три дни и всичко, което проваля тези техни проекти, в главите им е „ изостряне “. Докато в главите на естествените хора по света цялата помощ за Украйна е опция тя да се отбрани от наглия и безсърдечен агресор, да избави повече хора, които без западната помощ биха починали от офанзивите на съветските ракети и дронове, да прогони окупатора и да възвърне своята самостоятелност като страна, член на Организация на обединените нации, която има право на спокоен и кротичък живот.
Трето, същински „ старания за намиране на спокойно решение на рецесията “ не се следят, в случай че изключим жалките опити на Китай или шестимата африкански президенти да възстановят мира с цената на съществени украински териториални и законови отстъпки в съветска изгода. Това всеки го може, даже Русия, която желае тъкмо подобен мир и твърди, че великодушно би го приела.
Срещата в Джеда обаче, на която Русия, разбираемо, не отиде, всъщност даде
поддръжката на света за украинската позиция
Тя е обвързвана с реализацията на няколко простички неща, които изцяло подхождат и на правилата на интернационалното право – Русия изцяло да се изтегли от всички окупирани украински територии, в това число Крим, да заплати репарации за разрушенията и закононарушенията, които извърши на украинска земя и против хората в Украйна, Кремъл да даде съществени гаранции пред цялата интернационална общественост, че отсега нататък ще сдържа нападателните си упоритости по отношение на Украйна.
Тези украински условия за реализиране на мира споделят на Русия нещо напълно просто – ние не желаеме да имаме каквито и да било връзки с вас,
стойте си в кочинката
и правете каквото желаете вътре, само че не ни закачайте, желаеме само да ни оставите на мира сами да решаваме ориста си.
Е, такова обикновено отношение руснаците не могат да понесат. Както виждаме, по сходен метод те не понасят и който и да било различен, в това число България, Полша или Литва да им споделя – гледайте си работата и ни оставете ние да си гледаме нашата, не ни освобождавайте повече, не ни бъдете славянски и православни братя, не ви щем нефта и газа – пийте си ги сами.
Не, руснаците желаят всички да ги обичат или най-малко да ги почитат задоволително, че да им се подчиняват. А такава обич и почитание, от тяхна позиция, се реализира единствено с потребление на нагайката и ботуша.
И по тази причина са толкоз нагли – те просто не знаят по какъв начин спокойно и интелигентно да реализират задачите си. Не знаят по какъв начин се живее в естествена общественост от страни. Те просто са си такива и скоро няма да се трансформират. А може би в никакъв случай.
Ке падне ли МОЧА
Ке падне ли МОЧА или нема да падне? Това питанье е доста настоящо освен поради празния откъм политически събития отпускарски август, само че и всъщност.
„ Мавзолеят “ в центъра на София и петолъчката над някогашния партиен дом бяха гнусни знаци на тоталитарния комунистически режим в България и разумно трябваше да се махнат, откакто този режим, най-малко официално, си отиде. МОЧА също е знак, само че
още по-гнусен,
даже неясен за естествения човешки разсъдък.
Да построиш ти монумент на окупатора си в центъра на столицата и да вървиш да му се кланяш и молиш като на църковен култ няколко пъти в годината, с цел да демонстрираш лоялност към оня, който те тъпче, от психическа позиция е мазохизъм, от политическа позиция е национално изменничество, а от позиция на здравия разсъдък е безподобна идиотщина.
И всички го знаят – даже тези, които не престават гневно да пазят правото на съветския автомат „ алегорично “ да се извисява над София и правото на съветския ботуш „ алегорично “ да тъпче българите. Като започнеш от президента Румен Радев, минеш през цялата алена сбирщина на сякаш „ новата “, „ съвременна “, „ европейска “ Българска социалистическа партия и левите ракови кафези, които е изръсила на всички места в българската политика, та стигнеш до последния новофашизиран „ копейкин “ – всички тези хора са съществено повредени. И то освен в главите, само че и в душите си.
Те са способни да преодолеят себе си и истината, която прелестно знаят, за
да служат на лъжата,
като я крещят по площади и от политически трибуни. Способни са да настояват, не, а да се кълнат, с цел да притеглят немислещи съдружници, че черното е бяло и бялото – черно. Способни са, без въобще да се срамят, да упорстват, че съветският интерес е по-голям за българите от българския. Но повредени са и тези, които им се хващат на въдицата и които към този момент над 30 години след „ демократичните промени “ им пълнят политическите кошници с електорална поддръжка.
От тази обстановка на широкообхватна дивотия в България най-доволни, естествено, са московците. Те държат в ръцете си и не се двоумят да употребяват даже най-дребните мотиви, с които могат да провокират рецесия, разделяне, напрежение в българското общество – а какво по-хубаво от това да ни пуснат по пързалката на един подправен монумент. Това също е част от технологията на съветската хибридна война против България, Европа и целия естествен свят.
Така или другояче обаче, в този момент сега въпросът не е дали би трябвало, а дали МОЧА в действителност ке падне. Толкова доста сякаш законови спънки се появиха пред един всъщност чисто механически проблем, че напряко да ти настръхне косата. Първо беше формата на благосъстоятелност, в този момент пък е неналичието на техническата документи, което пречи на инженерите да изчислят по какъв начин тъкмо да отстранен „ паметника “. Ако се намерят документите,ще изскочи различен някакъв проблем, а европейска и натовска България още години наред ще продължава, сякаш „ алегорично “, да живее
под съветския окупационен ботуш
Досега нямаше предпочитание работата да се свърши, в този момент се твърди, че предпочитание най-сетне има, само че няма опция. После ще се смени властта и желанието отново ще се оттече нанякъде. Току виж обаче най-после някой оправен човек, вместо да залее МОЧА с алена багра, вземе та го пресметна на око и му пъхне няколко шашки тротил на верните места.
Същото, прочее, би трябвало да се случи и с останалите „ алегорични “ окупационни монументи, нацвъкани от комунистическите съветски подлоги из цялата страна, като се стартира с пловдивския мастодонт „ Альоша “.
Тогава ще забележим най-истинските фойерверки за Деня на успеха.
Западните оръжейни доставки за Украйна
Русия изиска на 17 август да се свика намерено съвещание на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, който да прегледа въпроса със западните оръжейни доставки за Украйна. Според Дмитрий Полянски, първи заместник-постоянен представител на Русия в Организация на обединените нации, тези доставки „ изострят рецесията в Украйна и подкопават напъните за намиране на спокойно решение за нея “.
Тази извънредно нагла постъпка не е реализация на приказката за крадеца, дето вика „ дръжте крадеца “, по-лошо е, по-сюрреалистично, по-отвратително безчовечно и безочливо. Това са думи на килъра, който не просто вика „ дръжте килъра “, само че и желае да застане отпред на следствието.
От друга страна обаче, въпросният Полянски наподобява на прекомерно талантлив човек, най-малко в случай че съдим от метода, по който съумява в едно изречение да събере толкоз доста неистини и да направи подправени внушения. Добре, че множеството хора по света се понаучиха през последната година и половина, та мъчно хващат религия на съветските приказки, даже те измежду бял ден да настояват, че слънцето към този момент е изгряло.
Първо, в Украйна няма рецесия. Там има война, с нищо непредизвикана, окупаторска, империалистическа война, стартирана и продължавана от Русия. Целта на войната е да се унищожи Украйна като независима страна и да се спре нейният път към участие в Европейски Съюз и НАТО. Както и да послужи в бъдеще като плацдарм за идната война, който Кремъл ще поведе – тъкмо против Европейски Съюз и НАТО.
Второ, не доставките на оръжие за Украйна „ изострят “ обстановката. Е, в действителност – да, изострят я, само че единствено от съветска позиция. Руснаците възнамеряваха да завладяват Киев за три дни и всичко, което проваля тези техни проекти, в главите им е „ изостряне “. Докато в главите на естествените хора по света цялата помощ за Украйна е опция тя да се отбрани от наглия и безсърдечен агресор, да избави повече хора, които без западната помощ биха починали от офанзивите на съветските ракети и дронове, да прогони окупатора и да възвърне своята самостоятелност като страна, член на Организация на обединените нации, която има право на спокоен и кротичък живот.
Трето, същински „ старания за намиране на спокойно решение на рецесията “ не се следят, в случай че изключим жалките опити на Китай или шестимата африкански президенти да възстановят мира с цената на съществени украински териториални и законови отстъпки в съветска изгода. Това всеки го може, даже Русия, която желае тъкмо подобен мир и твърди, че великодушно би го приела.
Срещата в Джеда обаче, на която Русия, разбираемо, не отиде, всъщност даде
поддръжката на света за украинската позиция
Тя е обвързвана с реализацията на няколко простички неща, които изцяло подхождат и на правилата на интернационалното право – Русия изцяло да се изтегли от всички окупирани украински територии, в това число Крим, да заплати репарации за разрушенията и закононарушенията, които извърши на украинска земя и против хората в Украйна, Кремъл да даде съществени гаранции пред цялата интернационална общественост, че отсега нататък ще сдържа нападателните си упоритости по отношение на Украйна.
Тези украински условия за реализиране на мира споделят на Русия нещо напълно просто – ние не желаеме да имаме каквито и да било връзки с вас,
стойте си в кочинката
и правете каквото желаете вътре, само че не ни закачайте, желаеме само да ни оставите на мира сами да решаваме ориста си.
Е, такова обикновено отношение руснаците не могат да понесат. Както виждаме, по сходен метод те не понасят и който и да било различен, в това число България, Полша или Литва да им споделя – гледайте си работата и ни оставете ние да си гледаме нашата, не ни освобождавайте повече, не ни бъдете славянски и православни братя, не ви щем нефта и газа – пийте си ги сами.
Не, руснаците желаят всички да ги обичат или най-малко да ги почитат задоволително, че да им се подчиняват. А такава обич и почитание, от тяхна позиция, се реализира единствено с потребление на нагайката и ботуша.
И по тази причина са толкоз нагли – те просто не знаят по какъв начин спокойно и интелигентно да реализират задачите си. Не знаят по какъв начин се живее в естествена общественост от страни. Те просто са си такива и скоро няма да се трансформират. А може би в никакъв случай.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ