Какво сме ние 30 години по-късно - жертви или съучастници?
„ Пиянството на един народ!” Точно с тази фраза на дядо Вазов можем да определим случилото се на 10 ноември 1989 година и прочут интервал след тази дата. След това пристигна неприятният махмурлук, до момента в който най-сетне май започнахме да изтрезняваме. Оглеждаме се и откриваме, че се намираме в реалност, прекомерно друга от фантазиите ни, които ни опияняваха тогава.
Оказа се, че 30 години по-късно би трябвало да желаеме и да се борим за същото, за което и тогава. Тогава по площадите викахме „ Демокрация”. Сега не викаме, само че усещаме, че я няма. Една партия още веднъж е овладяла страната, институциите са разградени или сведени до театрални декори, един човек командва всичко и всички. Има псевдопазарна стопанска система, от която се обогатява главно една олигархична каста. Медиите са подчинени, устите на публицистите са запушени. Върховенството на закона е накриво да неразбираемост. Най-дефицитната стока е справедливостта.
А другояче банани има колкото искаш. И гръцки домати има. И полски картофи има. И македонски ябълки има. Стига да имаш задоволително пари да си ги купиш.
Остана ни една единствена независимост – да си вземем куфара и да заминем другаде, с цел да живеем в подредена страна, с естествени приходи, в развито гражданско общество.
И тъкмо това вършат децата ни. Тези, които са били дребни или въобще не помнят времето преди 10 ноември 1989 година и грозния, непосилен, сгрешен преход към...какво? Оказа се, че сме създали завъртане на 360 градуса и почти сме там, откъдето тръгнахме. В политически смисъл. В стопански е много по-различно. Държавата е разграбена, ресурсите й минаха в ръцете на една малобройна група, която богатее за сметка на останалата маса хора, които обедняват. Дълбоката провинция е унищожена и обезлюдена.
Току-що отминаха следващите избори – локални избори, за кметове и общински съветници. Видя се, че нищо не е мръднало от времето на Алековия Бай Ганьо. Зад паравана на фасадната, потьомкинската народна власт, задкулисието от порочни зависимости крепко пипа. И не сортира към този момент средствата.
Къде е разликата сред онази партия, сляла се с страната, с нейните институции и служби, с икономическите субекти, с АПК-тата, и тази партия, окупирала всички институции и служби, преплела се с олигархични стопански кръгове и правосъдна власт? И тогава, и в този момент се мачка жестоко всеки, който не е склонен с нещо, който се пробва да стачкува, който желае да развива свои начинания или малък бизнес. Дори в този момент корупцията е чудовищна. Краденето безскрупулно. Бедността ужасяваща. Неграмотността и простотията потресаващи.
А не за това мечтаехме след 10 ноември 1989 година. Но не можахме да изпълним фантазиите си. И повода е главно манталитетна. Ентусиазираната незабавно след измененията интелигенция прекомерно бързо разбра, че политиката е прагматично занятие и се отдръпна. Така съдбините на страната и обществото останаха в ръцете на недобросъвестни прагматици, дори мошеници и тарикати. А ние години наред гледахме безучастно техните безобразия, дейности или бездействия. И не правехме нищо. Не ги контролирахме, не им търсехме сметка. Защото не било наша работа. Защото все чакаме някой различен да ни оправи и да ни реши проблемите. Защото не ни интересува какво вършат ония там, горе... Важното е ние да си гледаме нашата си нивица. И тъй като не прогонвахме користните политици в точния момент, прогонихме децата си.
А още античните хора са разбрали, че без гражданско общество няма добра политика, няма положително ръководство. „ Само тъй като ти не се интересуваш от политиката, не значи, че политиката не се интересува от теб “, е споделил древногръцкият политик и общественик Перикъл. Но малко са тези, които осмислят посланията от предишното. Както се споделя в една велика книга – незнанието е мощ. Да, огромна пагубна мощ.
Авторът на тази безконечна книга, Джордж Оруел, е споделил и друго: "Народ, който избира корумпирани, самозванци, крадци и предатели не е жертва. Съучастник е. "
Ами, това е, драги сънародници. Честит 10 ноември и 30-годишен преход към независимост и народна власт.
Оказа се, че 30 години по-късно би трябвало да желаеме и да се борим за същото, за което и тогава. Тогава по площадите викахме „ Демокрация”. Сега не викаме, само че усещаме, че я няма. Една партия още веднъж е овладяла страната, институциите са разградени или сведени до театрални декори, един човек командва всичко и всички. Има псевдопазарна стопанска система, от която се обогатява главно една олигархична каста. Медиите са подчинени, устите на публицистите са запушени. Върховенството на закона е накриво да неразбираемост. Най-дефицитната стока е справедливостта.
А другояче банани има колкото искаш. И гръцки домати има. И полски картофи има. И македонски ябълки има. Стига да имаш задоволително пари да си ги купиш.
Остана ни една единствена независимост – да си вземем куфара и да заминем другаде, с цел да живеем в подредена страна, с естествени приходи, в развито гражданско общество.
И тъкмо това вършат децата ни. Тези, които са били дребни или въобще не помнят времето преди 10 ноември 1989 година и грозния, непосилен, сгрешен преход към...какво? Оказа се, че сме създали завъртане на 360 градуса и почти сме там, откъдето тръгнахме. В политически смисъл. В стопански е много по-различно. Държавата е разграбена, ресурсите й минаха в ръцете на една малобройна група, която богатее за сметка на останалата маса хора, които обедняват. Дълбоката провинция е унищожена и обезлюдена.
Току-що отминаха следващите избори – локални избори, за кметове и общински съветници. Видя се, че нищо не е мръднало от времето на Алековия Бай Ганьо. Зад паравана на фасадната, потьомкинската народна власт, задкулисието от порочни зависимости крепко пипа. И не сортира към този момент средствата.
Къде е разликата сред онази партия, сляла се с страната, с нейните институции и служби, с икономическите субекти, с АПК-тата, и тази партия, окупирала всички институции и служби, преплела се с олигархични стопански кръгове и правосъдна власт? И тогава, и в този момент се мачка жестоко всеки, който не е склонен с нещо, който се пробва да стачкува, който желае да развива свои начинания или малък бизнес. Дори в този момент корупцията е чудовищна. Краденето безскрупулно. Бедността ужасяваща. Неграмотността и простотията потресаващи.
А не за това мечтаехме след 10 ноември 1989 година. Но не можахме да изпълним фантазиите си. И повода е главно манталитетна. Ентусиазираната незабавно след измененията интелигенция прекомерно бързо разбра, че политиката е прагматично занятие и се отдръпна. Така съдбините на страната и обществото останаха в ръцете на недобросъвестни прагматици, дори мошеници и тарикати. А ние години наред гледахме безучастно техните безобразия, дейности или бездействия. И не правехме нищо. Не ги контролирахме, не им търсехме сметка. Защото не било наша работа. Защото все чакаме някой различен да ни оправи и да ни реши проблемите. Защото не ни интересува какво вършат ония там, горе... Важното е ние да си гледаме нашата си нивица. И тъй като не прогонвахме користните политици в точния момент, прогонихме децата си.
А още античните хора са разбрали, че без гражданско общество няма добра политика, няма положително ръководство. „ Само тъй като ти не се интересуваш от политиката, не значи, че политиката не се интересува от теб “, е споделил древногръцкият политик и общественик Перикъл. Но малко са тези, които осмислят посланията от предишното. Както се споделя в една велика книга – незнанието е мощ. Да, огромна пагубна мощ.
Авторът на тази безконечна книга, Джордж Оруел, е споделил и друго: "Народ, който избира корумпирани, самозванци, крадци и предатели не е жертва. Съучастник е. "
Ами, това е, драги сънародници. Честит 10 ноември и 30-годишен преход към независимост и народна власт.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ