[Pixabay.com] Уил Танър директор на лондонския тинк-танк Onward, в статия

[Pixabay.com]

Уил Танър шеф на лондонския тинк-танк Onward, в публикация за европейското издание на " Политико " Опитът на последната огромна пандемия на Запада, испанския грип, даде на нюйоркчани публичните жилища с контролирани наеми. През 1918 година, когато смъртоносната втора вълна на болестта беше в разгара си, отчетите за ситуацията в претъпканите и обхванати от туберкулоза най-бедни мигрантски квартали на града накараха управляващите да отстранен напълно постройките, които не дават отговор на стандартите, и да стартират построяването на публични жилища, първото от които е издигнато през 1934 година в Ню Йорк.
Това е едно потребно увещание през днешния ден. Историята учи, че обществената политика може да се промени по безчет непредвидени способи, когато това завърши. През 14 век, убивайки една трета от европейското население, Черната гибел (чумната зараза 1343-1353 г.) реформира разпоредбите на наследяването. Останали без синове, притежателите на земи бяха принудени да я завещават за пръв път на дъщерите си. По време на епидемията от холера, съпътствала " Голямата воня " в Лондон през 1854 година (заради оттичането на отпадните води в Темза - бел. ред.), на сър Джоузеф Базалгет е предоставено да проектира модерната канализационна система, която Лондон употребява и до през днешния ден.
Историята учи, че обществената политика може да се промени по безчет непредвидени способи.
Наследството на COVID-19 също може да се окаже трайно. Вече сме очевидци по какъв начин отдалечената работа и виртуалната връзка за няколко дни се трансфораха в нормалност - даже за бабите и дядовците. Подобно на испанския грип и холерата този вирус разкрива уязвимостите в глобализирания свят, разчитащ на навременни вериги за доставки, пътувания без граници и здравни системи, пригодени за хронични, а не незабавни потребности. Призивите за доста повече кревати за интензивни грижи и за по-строги гранични здравни инспекции ще бъдат чути. Горко му на политик, който се опита идеологически да се опълчи на стъпките, които специалистите ще предложат за ограничение на идната пандемия. Реформата на обществените грижи, която се отсрочва с десетилетия, сигурно към този момент ще стане невероятно да се пренебрегва повече. Ако коронавирусът ни учи на нещо, то е, че общностите са по-издръжливи от атомизирания индивидуализъм. Би било изненадващо, в случай че след месеци на уединение не се появят мощни придвижвания за повече зелени площи, по-качествени жилища, повече вложения в локалните общности и фокус върху общото благоденствие пред индивидуализма. Самата опция за световна пандемия, предизвикваща прекъсване от подобен мащаб, беше немислима преди няколко седмици. Днес в подножието на тази рецесия следствията от другите политики, които ще се проведат, са еднообразно отдалечени. Но след време, обръщайки се обратно, евентуално ще гледаме на това като на събитие, от което са зародили безчет промени - в това число и доста позитивни.

Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики