Питомните сладки зайци са с произход от дивите зайци и

Заек Белгийски великан

Питомните сладки зайци са с генезис от дивите зайци и са отглеждани в началото единствено за заешко месо и кожи. По-късно индивидът стартира да селектира породите, с цел да получи мини размери на пухкавите скокливци, които да отглежда като домакински любим поради тяхното неповторимо и красиво наличие, жизнерадостно държание, демонстрирано от изумителните им скокове.

Днес не престават да се отглеждат зайци главно за икономически потребности, само че ползата на хората към античните породи е толкоз огромен, че някои от тях, които са отглеждани за месо, в този момент се гледат като занимание и се демонстрират на изложения. Такъв е казусът с породата заек Белгийски исполин, който е селскостопанско животно, сходно на овцете, козите, кокошките, пуйките.

История на порода Белгийски исполин

Смята се, че тази скъпа порода е потомък на патагонските зайци, които са донесени през 16 век от Аржентина. Тази догадка не може да се потвърди, защото патагонските зайци са измрели и истината не може да се откри.

Днес данните за съществуването на Белгийския исполин могат да бъдат открити от времето на Средните епохи в Европа. Има такива от ХVІ век. От тях излиза наяве, че Белгийския исполин е порода, основана в провинциите Гент и Фландър в Белгия и това дефинира името на заека.

Доста по-късно, чак през 1885 година такива зайци са импортирани в Германия. По това време те са тежали по 4, 5-5 кг, само че немските селекционери съумяват да реализират двойно по-голямо тегло, както и двойно го-голяма дължина на образец.

През ХХ век - 1937 година те трансформират името на породата на Немски колос и с това име заекът се популяризира както в Германия, по този начин и в прилежащите страни. В други страни, както и в Америка заекът бива прочут като Фламандски исполин.

Оказва се, че това е най-старата порода зайци, гледани за месо, само че колкото и парадоксално да е, в този момент я отглеждат единствено фенове за показване.

У нас се оглеждат зайци Белгийски исполин главно за месо и кожи. Почти всяка плантация има представители на тази отлична порода с огромни заслуги за развиването на международното зайцевъдство. Тези зайци, които се отглеждат в персоналните стопанства в България са по-дребни, с по-ниска жива маса, с по-лека костна конструкция, само че и по-скорозрели.

Породата има някои разновидности, които се разграничават по цвета на козината.

Подвидове на Белгийския исполин

Сив белгийски исполин - заешко сиво, което е най-разпространеният от всички подвидове е у нас. Цветът зависи от особеното оцветяване на осилестите нишки по дължината им. В основата те са гълъбовосиви, в средата са жълти, а към върха са черни. По този метод се получава жълтеникавосиво оцветяване на козината. Коремът им, вътрешната страна на краката и долната част на опашката са бели. Очите им са кафяви и са с тъмни нокти

Тъмносив белгийски исполин - при този подвид осилестите нишки са с черен и тъмносив цвят и са разпределени отмерено по цялата четина. Цветът на очите на този подвид е кафяв, а ноктите са тъмни.

Желязносив белгиски исполин - космената завивка има ръждив цвят. Осилестите нишки в основата си са гълъбовосиви, по средата кафяви, а на върха са черни. Цветът на очите е кафяв, а ноктите също са тъмни

Черен белгийски исполин - този подвид се среща доста рядко у нас. Зайчетата от подвида са черни, със едва просветлени места на корема и вътрешната страна на краката. Също са с кафяви очи и тъмни нокти

Стандарт на порода Белгийски исполин

Тъй като тези зайчета се отглеждат в доста случаи за показване на изложения, стандартът при тях е от първостепенно значение. Той включва следните условия:

Тегло - нормалното тегло на Белгийския исполин е над 7 кг. Максималното е несъмнено да бъде 11, 5 кг.

Форма на тялото и стойка - дължината на тялото би трябвало да бъде 72 сантиметра при оптимално тегло. По-голямото тегло допуска по-голяма дължина.

Тялото би трябвало да има мощен скелет, да бъде изпънато и доста мускулесто, начело и откъм гърба да бъде еднообразно необятно. Задните крайници съгласно стандарта са мощни и успоредни на тялото. Свободната стойка е върху прави и необятно ситуирани предни крайници. С мощни и изправени предни крайници заекът реализира изправена стойка и независимост за корема по отношение на пода.

Опашката стои добре до тялото, в случай че са изпълнени условията на стандарта. При женските може да има дребна и добре завършена гуша като наниз.

Козината - изисква се да бъде доста плътна и ушите да са добре окосмени.

Главата е нужно да бъде хармонична по отношение на тялото. Тя е огромна, необятна и мощна, с добре завършени бузи. Към условията влизат добре развитите горна и долна челюст, леко изгърбената извивка на носа, необятната зурла и необятното чело. От огромна значимост са мощните уши, които се носят красиво от животното. Дължината им да се движи от 20 до 22 сантиметра. Задължително би трябвало да бъде над 17 сантиметра, само че се гледа да е равна на една четвърт от дължината на тялото.

Хранене на заек Белгийски исполин

Както при всички породи зайци, при Белгийския исполин се предлага хранене с фабрично гранулирани фуражи, съдържащи всички нужни хранителни съставки. Овес, пшеница, ечемик и царевица са храните, които заекът би трябвало да приема, по малко зърнени. Трябва да се прибавят храни, богати на витамини от група В.

През лятото е добре да се хранят зайците с прясно окосен фураж, а през зимата с изсушено сено. Морковите, цвеклото и зелето могат да се дават на воля. Обичат и варени картофи и обезмаслено мляко. Задължително би трябвало да имат непрекъснат достъп до прясна вода.

Развъждане на заек Белгийски исполин

Развъждането е във опциите на опитни стопани, добре осведомени с породата, с опит в развъждането на зайци.

На всяка бременна зайкиня би трябвало да се обезпечи родилно ковчеже, застлано със сено и отвор за влизане и излизане. След бременност от към месец се раждат дребните, които се хранят в началото с мляко от майката, а откакто се отбият се хранят с храната на възрастните зайци.