Сладка „Питка” – прекрасен празник за нашето бебе
„ Питката ” или „ Погачата ” е остарял български бит, обвързван с практики и ритуали към бременната, новороденото и младата майка. Той се извършва друго в другите краища на страната, само че има и някои съществени детайли, които се съблюдават на всички места.
Според традицията, бебето и майката не могат да се демонстрират в обществото до 40-ия ден след раждането. Дотогава към момента господстват нечисти сили към двамата, те са още сред живота и гибелта и също така са податливи на уроки и други зложелания. Едва на 40тия ден майката и бебето отиват в църквата, където им се чете „ чиста ” молитва. По този метод се гонят нечистите сили и бебето се показва на Господ. Чак след молитвата бебето може да бъде показано на околните и приятелите на фамилията.
Това нормално се случва точно на „ Питката ”.
На празника каним единствено дами, още по-добре с деца. Сред тях би трябвало да има най-малко две с двама живи родители, които играят значима роля в ритуала. На някои места дамите не би трябвало да бъдат в цикъл, тъй като се е вярвало, че тогава са нечисти.
На масата би трябвало да сложим единствено сладки лакомства, авансово забъркана сладка питка и наложително мед. По някои краища, до момента в който се меси питката, се вършат две дупчици в брашното да има детето трапчинки. За майката се носят също по този начин лакомства и нормалните дарове за бебето, несъмнено.
Питката покриваме с бяла забрадка, на която всеки от гостите поставя дребни монети, с цел да е богато детето и да е с желязно здраве. Майката завързва крайчетата на кърпата, не доста хлабаво, да не е разточително, само че не и плътно, с цел да не е сребролюбец, и оставя вързопчето нависоко в дома. Така то ще пораства нависоко във всяко отношение и ще жъне триумфи.
След това майката сяда дружно с бебето на стол, двете дами държат забрадка на главата и трета жена, която към този момент има дете, разчупва питата над кърпата. Първото парче е за Богородица и надлежно след това се носи в черква, второто е за бебето, топва се в меда и алегорично се допират устничките му, с цел да му е сладостен животът. Хубаво е след това медът да се избърше, тъй като е мощен алерген и може да аргументи ботулизъм. Трохите се събират в кърпата, с цел да не избягат даровете и шансът му. Колкото повече паднат, толкоз по- надарено ще е детето. Докато майката и детето са още там, в решето се поставят орехи и други дребни лакомства и то се разтръсква над тях. Орехите символизират палавост и приказливост за бебето. После се чупят, с цел да е отракано и самоуверено.
Всеки посетител си пробва от питката и меда и назовава хубави неща за детето. На потегляне всеки си измива ръцете, оставя конец от дрехата си до леглото, да не му крадат съня и да не му отнесат шанса. Нищо не се взима от къщата, с цел да не секне кърмата на майката. С родилката не се сбогуват, а споделят „ остани си със здраве ”
Това в резюме е „ Питката ”. Ритуал, който по никакъв начин не е отживялост и е един радостен празник за всички. Може да не съблюдаваме всичко гореспоменато, само че и от практична позиция е хубаво, когато приятелките ни виждат бебето за пръв път, да са вкупом, а не да се изреждат една по една. А и ние нормално сме зажаднели за тяхната компания след сложните първи дни с бебето. Защо да не си създадем това наслаждение?
Според традицията, бебето и майката не могат да се демонстрират в обществото до 40-ия ден след раждането. Дотогава към момента господстват нечисти сили към двамата, те са още сред живота и гибелта и също така са податливи на уроки и други зложелания. Едва на 40тия ден майката и бебето отиват в църквата, където им се чете „ чиста ” молитва. По този метод се гонят нечистите сили и бебето се показва на Господ. Чак след молитвата бебето може да бъде показано на околните и приятелите на фамилията.
Това нормално се случва точно на „ Питката ”.
На празника каним единствено дами, още по-добре с деца. Сред тях би трябвало да има най-малко две с двама живи родители, които играят значима роля в ритуала. На някои места дамите не би трябвало да бъдат в цикъл, тъй като се е вярвало, че тогава са нечисти.
На масата би трябвало да сложим единствено сладки лакомства, авансово забъркана сладка питка и наложително мед. По някои краища, до момента в който се меси питката, се вършат две дупчици в брашното да има детето трапчинки. За майката се носят също по този начин лакомства и нормалните дарове за бебето, несъмнено.
Питката покриваме с бяла забрадка, на която всеки от гостите поставя дребни монети, с цел да е богато детето и да е с желязно здраве. Майката завързва крайчетата на кърпата, не доста хлабаво, да не е разточително, само че не и плътно, с цел да не е сребролюбец, и оставя вързопчето нависоко в дома. Така то ще пораства нависоко във всяко отношение и ще жъне триумфи.
След това майката сяда дружно с бебето на стол, двете дами държат забрадка на главата и трета жена, която към този момент има дете, разчупва питата над кърпата. Първото парче е за Богородица и надлежно след това се носи в черква, второто е за бебето, топва се в меда и алегорично се допират устничките му, с цел да му е сладостен животът. Хубаво е след това медът да се избърше, тъй като е мощен алерген и може да аргументи ботулизъм. Трохите се събират в кърпата, с цел да не избягат даровете и шансът му. Колкото повече паднат, толкоз по- надарено ще е детето. Докато майката и детето са още там, в решето се поставят орехи и други дребни лакомства и то се разтръсква над тях. Орехите символизират палавост и приказливост за бебето. После се чупят, с цел да е отракано и самоуверено.
Всеки посетител си пробва от питката и меда и назовава хубави неща за детето. На потегляне всеки си измива ръцете, оставя конец от дрехата си до леглото, да не му крадат съня и да не му отнесат шанса. Нищо не се взима от къщата, с цел да не секне кърмата на майката. С родилката не се сбогуват, а споделят „ остани си със здраве ”
Това в резюме е „ Питката ”. Ритуал, който по никакъв начин не е отживялост и е един радостен празник за всички. Може да не съблюдаваме всичко гореспоменато, само че и от практична позиция е хубаво, когато приятелките ни виждат бебето за пръв път, да са вкупом, а не да се изреждат една по една. А и ние нормално сме зажаднели за тяхната компания след сложните първи дни с бебето. Защо да не си създадем това наслаждение?
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ