Питър Барон и Валентин Гълъбов © Николай Дойчинов Още по

...
Питър Барон и Валентин Гълъбов © Николай Дойчинов Още по
Коментари Харесай

Питър Барон и Валентин Гълъбов: Искаме TBI да бъде първата fintech българска банка

Питър Барон и Валентин Гълъбов

© Николай Дойчинов Още по тематиката
Превод от банка, само че без банка

Европейската комисия одобри правила, с които дава подтик за развиване на fintech промишлеността
30 ное 2017
Финансовите компании се притесняват, че fintech ще отнеме от бизнеса им

Банките може да изгубят до 30% от приходите си по платежни интервенции през идващите години
22 ное 2017 През лятото на предходната година латвийската компания за бързи потребителски заеми 4finance Holding закупи Ти Би Ай Банк за 69 млн. евро. С Питър Барон и Валентин Гълъбов беседваме за развиването на банката, проектите й, цифровата промяна на банковите и за бъдещето на технологиите в бранша.

- Как се развива банката след договорката през предишното лято и оправдават ли се упованията на новия притежател?

Питър Барон: Да, изцяло оправдани, още повече, че и преди договорката TBI към този момент беше много сполучлива банка на българския и румънския пазар. Този триумф се задържа и ние сме тук, с цел да го увеличим. Като погледнем в данните за 2016 година бяхме измежду най-хубавите по възвращаемост на активите и личния капитал, които са основни знаци за успеваемостта на банките. Резултатите от оценката на активите от регулатора също ни слага измежду най-хубавите. През тази година облагата на банката ще бъде най-голямата от нейното основаване, което приказва за ефикасността на чиновниците й. Така че TBI продължава своето доста сполучливо развиване и ние сме щастливи да обявим новите ни вложения в технологиите. В сферата на финансовите услуги, освен в потребителските заеми, в които банката исторически има приоритет, има големи благоприятни условия за технологическо развиване и TBI е страхотна платформа.

В тези нови условия къде ще се нарежда TBI на пазара на финансовите услуги?

ПБ: Нямаме желание да се конкурираме с огромните банки и ще се фокусираме в това, в което банката постоянно е била добра – да дава налични, бързи и комфортни потребителски заеми. Ще продължим да построяваме тази транспарантна връзка с клиентите и да поддържаме високо равнище на потребителско задоволство. Но в това време като се има поради, че мобилните устройства са толкоз необятно публикувани, цялата ни финансова група се насочва към цифровизация на услугите. Това важи освен за вътрешнобанковите процеси по ръководство, само че и във връзка с връзката с клиентите и по-добрата осъзнатост за потребностите и държанието им и въвеждането на по-добро потребителско прекарване. Стремим се към по-бързи процеси, както тук, по този начин и в Румъния. Тоест в случай че през днешния ден сме най-вече фокусирани върху кредитирането, то в бъдеще ще предлагаме повече пазарни благоприятни условия, като с изключение на наши услуги, ще предлагаме услуги и на снабдители трети страни.

Валентин Гълъбов: Философията на банката постоянно е била посредством софтуерното си развиване оптимално да съкрати физическото време от до момента с клиента до приемането на услугата. Затова и се стремим да се развиваме софтуерно, с цел да доставим това, което клиента желае в този момент и незабавно. Като ние се концентрираме върху потребителското кредитиране и ще продължаваме от ден на ден, като прекосяването от офлайн към онлайн е само, с цел да предоставим по-бърза и по-качествена услуга на потребителите.

П.Б. Така да вземем за пример онлайн формата за кандидатстване за заем ще се трансформира съгласно съответния консуматор, като броя на полетата за попълване да вземем за пример ще понижават за познати клиенти. Банкирането се трансформира постепенно. Fintech фирмите към този момент дават новия звук по какъв начин могат по-добре да се случват нещата, само че те са доста дребни. Ние желаеме да вземем най-хубавото от двата свята – TBI не е прекомерно огромна, т.е. няма проблем с бързо въвеждане на нови технологически решения; само че също по този начин не сме дребни, т.е. можем да си позволим да влагаме средства и огромен интелектуален потенциал. Така че ние имаме вяра, че сме в златната среда и се надяваме да пожънем най-хубавите плодове от това.

- През лятото банката продаде лизинговото си сдружение " Ти Би Ай рент ". Каква беше повода и планирате ли още усъвършенстване на структурата на сдружението?

П.Б. Този бизнес не беше главен за нашата активност, той беше завещан от прехвърлянето на собствеността и в никакъв случай не е бил част от нашата тактика за развиване. Това е повода, заради която го продадохме. Следващите ни стъпки ще бъдат към този момент мощно да влагаме.
В.Г. Целта ни е да се фокусираме върху потребителското кредитиране и всичко друго, което е отвън фокуса, а то беше относително малко, не съставлява интерес.

- Как новите регулации и условия за хранителни запаси ще се отразят на банката, като се има поради, че тя е със относително по-малък капитал?
П.Б. Наше условие е постоянно да отговаряме на регулациите. Що се отнася до условията за капитала ние сме измежду най-добре капитализираните банки в България. Имаме равнище на финансова адекватност от близо 25%, което е двойно по-високо от минимално изискуемото по закон.
Ако гледаме към най-големите наставления – Регламента за отбрана на персоналните данни (GDPR) и Директивата за платежните услуги – 2 (PSD2), сред тях в действителност има известно несъгласие и като цяло европейската банкова общественост е към момента малко объркана по какъв начин тези две противостоящи си регулации ще действат.

Но ние работим в тясно съдействие с банковите асоциации и регулаторите, с цел да почистим детайлите и да ги въведем. До края на годината би трябвало да отговаряме на условията на Директива за пазарите на финансови принадлежности (MiFID) и ние вършим нужните вложения в нужната технология. Вложенията в нови технологии по този начин или другояче е нашата най-важна цел, като в тази ситуация става дума освен за машини, само че и за хората, които могат да основат най-хубавото с тях. За по-големите банки даже спазването на условията ще бъде по-голям проблем.

- Какви са опциите и преимуществата на по-малките банки при спазването на новите условия като PSD2?

П.Б. Първо – към момента има неизясненост по отношение на крайните периоди и форматите, под които банките би трябвало да разкрият банковата информация. В началото всички чакаха, че PSD2 ще даде преимущество на дребните банки, само че това е по този начин единствено когато те са подготвени да създадат вложения както в технологии, по този начин и в човешки капитал. Докато при огромните банки – те в множеството случаи към този момент разполагат с това. Освен това те също по този начин влагат непосредствено в основаването на по-модерни и динамични банки. HSBC – една от най-големите банки в Европа, освен разкриват банковата информация, само че и основават условия те да станат портал, през който клиентите на всички останали съперници, да минават. Освен това не би трябвало да забравяме конкуренцията от страна на facebook, Apple, Гугъл и т. н.

Спомням си преди 10 години имаше реклама, която ме шокира, в която се споделяше по този начин: " По-големи са възможностите клиентът да влезе в пандиза, в сравнение с до смени обслужващата си банка. " Ето какъв брой консервативна беше обстановката преди 10 години във Англия, нещо което мъчно може да се каже за положението на пазара през днешния ден.

В. Г. На нашия пазар сме сложени в напълно мощно конкурентна среда и нормално нашите клиенти са клиенти и на нашите съперници. Тоест ние към този момент сме привикнали на този факт, че има придвижване на клиенти в една или друга посока. Вече привикнали да живеем в тази конкурентна среда тя ни кара да предлагаме артикул, с който да привличаме нови клиенти и сме възприели като философия, че всеки клиент можеш да го задържиш само като непрекъснато му предлагаш това, от което се нуждае. Изгубиш ли ориентировка за миг няма средства, с изключение на пазарни, с които да го задържиш.

- А какви са разноските на банките, с цел да спазят въпросните условия?

П.Б. Честно казано не мисля, че някоя банка ясно осъзнава това. Зависи от инфраструктурата на всяка обособена банка. В нашия случай – защото TBI влага доста в подобряването на инфраструктурата, тези разноски няма да са чувствителни, защото ние и без друго сега подменяме работната платформа, която също е доста по-отворена. Тоест не приказваме за огромен спомагателен разход, тъй като по този начин или другояче ще въведем отворен API (приложно-програмен интерфейс).

При банки, които употребяват по-стар вид инфраструктурата тези разноски ще са от напълно различен по-голям мащаб, а и ще имат по-големи опасности при обновяването й. Например при някои рани можеш да минеш единствено с пластир, за други трябват шевове, а в трети случаи – би трябвало да се присади бионична ръка. Този трети случай обаче не може да се позволи просто със залепянето на повече пластир, а моето чувство е, че някои банки се пробват да създадат тъкмо това.

Същото важи и за банки, при които е имало сливания, банки, които са били залепени дружно, само че както знаем залепеното не може да бъде толкоз крепко като еднородното цяло. Тъй като ние гледаме съществено на цифровата промяна неотдавна назначихме Андреас Даун за основен софтуерен шеф, който идва от немската банка Fidor – известна като една от първите цифрови банки и която е употребена като първообраз от огромна част от новия вид банки като Monzo, N26, Starlink Bank. Той оказва помощ за прекосяването ни към новата платформа и хората, които я създадоха за нас възприемат Андреас като някакъв полубог, като употребяват доста от нещата, които Fidor вършат още през 2011 година Така че не възприемаме тези промени като част от изпълняването на условията по PSD2 и GDPR, а като инвестиция за общата ни цифровизация и възстановяване на вътрешните процеси, с която целим да сме по-конкурентноспособни и да заслужим утвърждението на клиентите.

В. Г. Не инцидентно се приказва доста за милениал поколението, Z потомство – клиенти, които идват с необятно отворени очи за света и тематиката цифровизация за тях е доста мъчно да бъдат лоялни, залепени единствено за една или друга финансова институция. И PSD2 контролира процеси, които ние по този начин или другояче се стремим да ги вършим.

П. Б. Пазарът на fintech услуги стартира да замязва на балон – има толкоз доста приложения, цифрови банки и т. н., само че в случай че погледнете деликатно резултатите им ще видите, че нито една от тях не излиза на облага. Те имат огромни разноски и постоянно зависят от идващия вложител. Ние се опитваме да бъдем една от първите fintech банки, която по едно и също време да бъде доста печеливша, със постоянна финансова база, с висока успеваемост на разноските, само че в това време да имаме доста еластичен метод. Тук виждаме малко такива компании – множеството софтуерни сдружения в България извършват аутсорс активност за външни корпорации, до момента в който рядко виждаме съвременни софтуерни решения да се ползват тук, вътре в страната и за страната.

- Според приложението банките имат 18 месеца да приложат PSD2. Ще съумеете ли да се вместите в този период?

П. Б. Не имам вяра, като се има поради въвеждането на новата ни платформа, че това ще бъде проблем за нас. Не мога да кажа същото за огромните банки. Има крайни периоди, само че истината е, че към момента не е явен единният формат, под който информацията за банковите сметки ще бъда открита. Има много механически елементи, които към момента не са конкретизирани, само че особено за TBI не мисля, че крайните периоди могат да бъдат проблем.

В. Г. PSD2 се чака също по този начин и от небанковите финансови институции и fintech фирмите. Но ние не носим тази тежка раница, която огромните банки носят, тъй че не чакам да ни сътвори главоболия. И защото сме по средата сред двете крайности, за нас това е шансът освен да задържим, само че и да повишим нашата конкурентноспособност.

- Смятате ли, че fintech фирмите могат да бъдат повече спънка или сътрудник на дигитализацията на банките?

П. Б. Те играят доста оздравяваща роля в областта на финансовите услуги. Ние към този момент си партнираме с такива за разбор на данните и за даване на софтуерни решения, консултиране, както и при правенето на тактиката ни. Тук в България работим с 11fs, които са парнтьори и на Starlink Bank, за построяването на цифровата ни тактика. Така че несъмнено ги виждаме повече като сътрудници, в сравнение с като някаква опасност. Защото човек не може да бъде добър във всички сфери, вместо това би трябвало да схванеш в какво си мощен, а ние сме доста положителни в даването на налични потребителски заеми. Но в това време ще прибавим още услуги, които не наложително ще бъдат направени от нас, само че те ще бъдат предоставени под един чадър с останалите ни артикули. Тук PSD2 е извънредно потребен, както и цялата fintech среда. Като да вземем за пример Transferwise – всички нови банки като N26 и Monzo работят с тях, защото никой от тях не може да даде по-добра услуга в тази сфера. Това са така наречен plug-in услуги. И още веднъж се връщаме към тематиката за златната среда – би трябвало да си задоволително огромен, с цел да приложиш тази технология, само че и не прекомерно огромен, с цел да не нямаш еластичност на решенията и тяхното използване.

- Какво смятате за блокчейн технологията и имате ли чиновници, които работят по него?
П. Б. Ще ми се да имахме такива чиновници, само че все още само сме провели няколко срещи, на които обсъждахме бъдещето на тази технология. Но съгласно мен в бъдеще той ще прерастне в нов стандарт за шерване на информация и ще бъде на всички места общопризнат – не през днешния ден, може би не на следващия ден, само че до 3 до 5 години ще прерасне в стандарт с всеобщи приложение.
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР