Емоционално глобално затопляне
„ Писма от Антарктида “ не е от филмите, които печелят фестивални награди и всеобщото утвърждение на критиците. Той е елементарен, както го назовават основателите му. Бих го посочила комерсиален в един по-мек смисъл – у нас нямаме бюджети за основаване на същинско (по Холивуд) жанрово комерсиално кино, нито опит и умения – само че мелодраматичната, сърдечна и разбираема история ще допадне на най-широк кръг фенове. Става и за деца – на възрастта или малко по-големи от основния воин, 8-9-годишният Ники (в ролята Симеон Ангелов).
Зад „ Писма от Антарктида “ стои екипът, основал и „ Дъвка за балончета “ - сценарният екип Теодора Маркова, Невена Кертова и Георги Иванов. Режисьорът Станислав Дончев беше продуцент на „ Дъвка “-та. Ако сте харесали романтично-носталгичната софийска история с Теодора Духовникова и Иван Юруков, значи и този е за вас. Настроението е сходно, въпреки че този път става дума за майка и наследник, а филмовото деяние се простира надалеч, надалеч – чак до ледените простори на Антарктида.
В ролята на майката е Ирмена Чичикова – една от най-талантливите и интензивно работещи наши актриси ( “Вездесъщият “, „ Виктория “, „ Аз съм ти, Адриана “, наградения със „ Златна мечка “ румънски филм „ Не ме докосвай “). Рядък образец за сензитивен и органически артист, който не рецитира. Малко ми омръзна да я виждам изтормозена и със сенки под очите – виновността за това е на режисьорите и сценаристите, въпреки всичко – само че е доста добра. С цел да опази душeвността на детето си, а най-много своята, героинята й скалъпва „ благородна неистина “ след гибелта на брачна половинка си в злополука. Казва на детето, че баща му е отпътувал с българската полярна експедиция на Антарктида. И филмът стартира – майката изгражда цяла митология към тази неистина, написа мейли, в които споделя за глетчерите и пингвините, изпраща пратки и фотоси „ от бащата “...
Но както всеки айсберг в изискванията на световно стопляне, и нейната неистина с времето се пропуква. Фактологически неточности, подозренията на класната и съучениците, преждевременното прибиране на проф. Пимпирев и компания поради антарктическа стихия... Как се унищожава и възвръща доверието сред майка и наследник, може ли да бъде хвърлен мост върху пропастта сред поколенията, по кое време идва прошката – над тези въпроси разсъждава филмът.
„ Писма от Антарктида “ е автентичен със своите достоверни фрагменти от ледения континент – вторият оператор Румен Василев пътува с българската експедиция, с цел да прекара 3 седмици в базата им с камера и съоръжение и да снима същински антарктически стихии и пейзажи. Отчасти заради бюджетни ограничавания, частично заради сложността на снимането с деца (или просто толкоз си могат) българските фрагменти не блестят с особена драматургична или сценографска трудност. Филмът обаче съумява на прочувствено равнище. Мелодрамата и сантиментът му, уязвимостта на героите няма да оставят апатичен по-чувствителния фен.
Смятам, че наред с конвертируемите фестивални фаворити като " Ага ", " Бащата " или " Ирина ", които приказват на по-универсален и артистичен език, българското кино има потребност от повече такива разбираеми и просто разказани истории.
Зад „ Писма от Антарктида “ стои екипът, основал и „ Дъвка за балончета “ - сценарният екип Теодора Маркова, Невена Кертова и Георги Иванов. Режисьорът Станислав Дончев беше продуцент на „ Дъвка “-та. Ако сте харесали романтично-носталгичната софийска история с Теодора Духовникова и Иван Юруков, значи и този е за вас. Настроението е сходно, въпреки че този път става дума за майка и наследник, а филмовото деяние се простира надалеч, надалеч – чак до ледените простори на Антарктида.
В ролята на майката е Ирмена Чичикова – една от най-талантливите и интензивно работещи наши актриси ( “Вездесъщият “, „ Виктория “, „ Аз съм ти, Адриана “, наградения със „ Златна мечка “ румънски филм „ Не ме докосвай “). Рядък образец за сензитивен и органически артист, който не рецитира. Малко ми омръзна да я виждам изтормозена и със сенки под очите – виновността за това е на режисьорите и сценаристите, въпреки всичко – само че е доста добра. С цел да опази душeвността на детето си, а най-много своята, героинята й скалъпва „ благородна неистина “ след гибелта на брачна половинка си в злополука. Казва на детето, че баща му е отпътувал с българската полярна експедиция на Антарктида. И филмът стартира – майката изгражда цяла митология към тази неистина, написа мейли, в които споделя за глетчерите и пингвините, изпраща пратки и фотоси „ от бащата “...
Но както всеки айсберг в изискванията на световно стопляне, и нейната неистина с времето се пропуква. Фактологически неточности, подозренията на класната и съучениците, преждевременното прибиране на проф. Пимпирев и компания поради антарктическа стихия... Как се унищожава и възвръща доверието сред майка и наследник, може ли да бъде хвърлен мост върху пропастта сред поколенията, по кое време идва прошката – над тези въпроси разсъждава филмът.
„ Писма от Антарктида “ е автентичен със своите достоверни фрагменти от ледения континент – вторият оператор Румен Василев пътува с българската експедиция, с цел да прекара 3 седмици в базата им с камера и съоръжение и да снима същински антарктически стихии и пейзажи. Отчасти заради бюджетни ограничавания, частично заради сложността на снимането с деца (или просто толкоз си могат) българските фрагменти не блестят с особена драматургична или сценографска трудност. Филмът обаче съумява на прочувствено равнище. Мелодрамата и сантиментът му, уязвимостта на героите няма да оставят апатичен по-чувствителния фен.
Смятам, че наред с конвертируемите фестивални фаворити като " Ага ", " Бащата " или " Ирина ", които приказват на по-универсален и артистичен език, българското кино има потребност от повече такива разбираеми и просто разказани истории.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ