Пишеше за генералната българска мерзост“, едно нескончаемо състояние, постоянен триумф

Пишеше за „ генералната българска низост “, едно безспирно положение, непрекъснат успех на една безлична, аморфна общественост и обвързваните с нея общонационални пороци - " измяната като интимно разбиране, като надълбоко вътрешна стратегия, стратегия за отбрана, като концепция, че всичко е разрешено, щом светът е подобен, по тази причина във връзка с индивида се работи със средства, които са невъобразими и неповторими, едно празненство на многото над човешките отделности...Защото не можем да приказваме нито за маса в същинския смисъл на думата, нито за персони...характерно за българския живот е една непрекъсната битка, и то доста сериозна — на характерностите за оцеляване и на масата за заличаване на характерностите “

 

Владимир Свинтила пишеше за голямото значение на личността. Даваше за образец Гьоте, „ който възвестява пръв, че най-голямото благополучие в живота е die Persönlichkeit - личността “. Беше един от първите, който говореше за гаврата и заличаването над българите които претендират за интелектуална и духовна значителност. И това отношение построява биографиите на духовните хора на България. Даваше за образец ориста на Вазов, търпял сквернословия и ругатни от необразованата сган, отношението към Яворов и униженията, на които е бил подложен. Омразата против Яворов като ненавист към щастливия човек, към преуспелия, към надарения, изринала от този „ български селски плевел “ проведеното нищожество в битката против личността.

 

Свинтила споделяше, че в България от дълго време се е стигнало до такава степен, че да бъдеш интелектуалец е закононарушение, „ да бъдеш персона е изравнено минимум с дребно безчинство “.Предупреждаваше за настъпващата средновековна самотност на интелекта. За скъсаната връзка на интелекта с общността.

 

Ето още от Владимир Свинтила, настоящо и през днешния ден, 25 години след гибелта му:
„ Това демонстрира, че е надълбоко скъсана вътрешната връзка сред характерност и общественост. Общността не е в положение да интерпретира правилно достиженията на характерностите. При тая нецензурност най-честият случай е основаването на епигоника…Туй са аргументите публичният и политически живот да мине в ръцете извънредно на лумпениата, на субпролетариата — след Освобождението, по време на комунизма и през днешния ден. Защото общността към този момент (особено сега) отиде до такава степен, да отхвърли всякакво наличие на интелекта. Вземете пресата с нейното безсрамие — от всяко говедо става публицист. Раждат се безгръбначни, раждат се плазмодии, най-различни видове на асоциално държание и форми на публичен кретенизъм. “

 

Казваше, че това са черти от българския темперамент, които са помагали на българина да се избави от тиранията на времето (сталинизма), посредством личностна самодеградация. Твърдеше, че съществуваме в „ една повсеместна социална беднотия. Бедност на институциите, че нашите учебни заведения са най-бедни в света откъм съоръжения…Това е страна, която заради своята беднотия не може да организира никаква обществена политика. Обществената беднотия е такава, че тя се показва в една всеобща бедност. Тази обстановка на съвършена, открита и неотменима низост дава избран вид реакции. Първата реакция е самоомразата на българина, който надълбоко ненавижда себе си. Но този нрав, най-сетне, е тотално нихилистичен, състои се от едно отричане на самия себе си… с помощта на бедността на духа, на остарелия нрав, на целокупния народ, на цялата тая кал, оставена от странното и изключително историческо развиване на България… Обществената беднотия се показва в края на краищата и като една беднотия на духа. И това не като метафора. В своята непокътнатост българският народ приключва като един цялостен развратител на всичко и на всички. “

 

Тъжно е да се чете Владимир Свинтила и да осъзнаваш неговата проницателност. Трупане на горест.

 

Коста Костов