Калин Терзийски: Венета Райкова номер едно в книжарниците? Това е краят.
Писателят Калин Терзийски изригна обществено против Венета Райкова и всеобщата продажба на нейни книги в всеобщите книжарници. С дълга обява Терзийски недоволства против това, че търговците на книги съзнателно изтипосват на най-предните щандове книгите на Райкова и следвайки облагата девалвират българската литература изобщо. Ето какво гласи историята на Терзийски.
" В Габрово съм. Представям новата си книга. Мечката и други разкази. Вечерта минава непретенциозно и прелестно. Малко тъжно, хората избират шумни представления. На сутринта пия кафе с локални хора. Приятели. Хубави хора. Разхождам се. Отивам до книжарница Хеликон. Просто по табиет, както котка, която се връща към остарялата си къща. Заглеждам се в рафтовете с книги. Вниманието ми притегля една липса. Казвам си: Човек постоянно търси своето, близкото. Няма моя книга. Ни една. Аз съм написал и издал 23 до в този момент. Но на рафтовете в тая огромна книжарница няма ни една. Казвам си - толкоз незнаен и слаб публицист ли съм, че да няма ни една моя книга? И мъка ме обзема. Питам книжаря, той споделя: Ами купени са и не са заредени. Става ми тежко. Е по какъв начин ще се купят още веднъж, в случай че ги няма? Кой отива в магазин и желае нещо, което не вижда на рафтовете? То и по този начин става, само че прекомерно рядко...Поглеждам рафта с " най-четеното за месеца ". На четвърто място е една от по-старите книги на Венета Райкова. Усмихвам се горчиво. Казвам си: Предлагането дефинира търсенето, не противоположното. Ако кока кола стои в дъното на магазините набутана в черни контейнери и никой не я предлага и популяризира - надали и някой ще я пие. Вдигам глава още по-нагоре. На първо място в класацията е...хм, какво ли пък се чудя - отново Венета Райкова. Новата и книга. Стои пред Криско или нещо сходно. Литература, Бога ми!
Става ми зле. Тя е приятна жена, миличка е някак. Но не мисля, че книгите и би трябвало да заемат най-престижното място на първенци в класациите на най-голямата верига книжарници в България. Някак това е все едно в Лувъра да махнат картините, щото не вървят и да сложат магнитчетата и рекламните чаши - щото вървят. А и както споделих - върви това, което най-усилено и пламенно предлагаш! Вдигам телефона и се обаждам на Стоил, притежателя на веригата Хеликон. Казвам му всичко това. Питам го по какъв начин може да изясни това, че няма ни една моя книга в неговата книжарница. И хронично липсват мои книги в неговите книжарници, изобщо. И в това време книги като тия на Венета стоят преди всичко и се оферират, не, не оферират, а постановат...именно - постановат като най-престижна литература.
Той ми споделя: погледни си твоите неща, ние сме си ок. Аз го запитвам: Какво да погледна? Да ревизира дали книгите ми, някак без да виждам, са се оказали просто някакви противни отпадъци? И никой не ще да си ги купува, само че аз до момента да не съм забелязал това?
Ами ти си виж там - от наша страна няма нищо! - споделя той. Аз споделям: Е нали са продадени, моите, значи някой ги купува...Защо по-късно не са заредени нови? Е - споделя той - несъмнено са стоели дълго и книжарите най-после са се отървали от тях и в този момент просто са си отдъхнали и не ги поръчват...за да не застояват отново.
Аха - споделям аз - значи аз пиша отпадъци, които не се търсят и би трябвало да се поправя...А благата ми Венета...пише прелестни шедьоври и те стоят на първо и четвърто място в класацията ви...Ясно! И няма нищо преднамерено в това? Как ти се коства?
А той споделя: Струва ми се че ти нещо не си схванал. Ние продаваме това, което хората купуват.
Е да де - споделям аз - само че в случай че вие даже не излагате моите книги, от кое място ще знаете, че не ги купуват? Ако освен, че не ги слагате на видно място, а не ги и поръчвате...Как разбрахте, че не се търсят? Нали са продадени? Искаш да кажеш, че във пет, 10 книжарници ей по този начин колкото да са се отървали от моите книги...и към този момент не ги поръчват, до момента в който на Венета ги поръчват като топъл самун? Интересно...
Не си ли даваш сметка - крещя му - че по тоя метод ти девалвираш литературата? Че съсипваш ценностната система, изобщо?
А той ми споделя: няма да приказвам за такива неща!
А аз - е добре, щом не искаш да приказваш с един български публицист, да речем - с име и известност - с кого искаш да приказваш? Само с Венета Райкова ли? Не разбираш ли, че в случай че ще е такова отношението ти към мене, аз ще би трябвало да направя нещо! Защото това е обидно и за мене, обидно е за литературата и е нездравословно като цяло, доста нездравословно за цялото нещастно затъпяващо общество!
А той покачва звук, нервно: Ти какво? Заплашваш ли ме?
А аз - е не, не естестно! Не желая да влизам в спор с тебе, изобщо не. Но би трябвало да има някаква развръзка, нещо би трябвало да се промени! Ти изтикваш литературата и я подменяш с жълти вестници!
А той: Щом по този начин ще ми приказваш, аз затварям!
И тресна телефона. Не, не го тресна, тихичко го затвори.
Аз останах като втвърден. Не желаех да се карам. Но ми беше толкоз тежко, обратно и тъпо, че щях да падна. Опитах се да му позвъня. Пет пъти. Не си подвигна телефона. Какво мога да направя? - споделих си. Какво да направи един български публицист, отдал живота си на литературата, когато книжарите, търговците, които се отнасят обидно с труда му, стартират и да му затварят телефона под носа и не желаят да приказват с него? Заели позата на мощния и недосегаемия търговец, на който не му пука за някакви си там...пфу, писатели....
Изпитах безпомощен яд. А по-късно - облекчение. Казах си - те няма да останат! Те просто няма да останат. Няма по какъв начин наглостта и безцеремонността на търговците да смачка създателя...Не може...не бива...
Но въпреки всичко - апелирам моя народ, приятелите и четящите - да се вдигнат против това! Някак си - мисля си и блъскам с пестник сърцето - не може по този начин! Та това е безсрамие! Няма по какъв начин да не може да се направи нещо. И ето...пиша, пиша, пиша. Тук и ще не преставам да пиша на всички места. Защото по този начин просто НЕ МОЖЕ ДА ПРОДЪЛЖАВА!
Поне остарялата ми и изтощена, хиляди пъти пребивана съвест по този начин ми споделя ", показа писателят.
" В Габрово съм. Представям новата си книга. Мечката и други разкази. Вечерта минава непретенциозно и прелестно. Малко тъжно, хората избират шумни представления. На сутринта пия кафе с локални хора. Приятели. Хубави хора. Разхождам се. Отивам до книжарница Хеликон. Просто по табиет, както котка, която се връща към остарялата си къща. Заглеждам се в рафтовете с книги. Вниманието ми притегля една липса. Казвам си: Човек постоянно търси своето, близкото. Няма моя книга. Ни една. Аз съм написал и издал 23 до в този момент. Но на рафтовете в тая огромна книжарница няма ни една. Казвам си - толкоз незнаен и слаб публицист ли съм, че да няма ни една моя книга? И мъка ме обзема. Питам книжаря, той споделя: Ами купени са и не са заредени. Става ми тежко. Е по какъв начин ще се купят още веднъж, в случай че ги няма? Кой отива в магазин и желае нещо, което не вижда на рафтовете? То и по този начин става, само че прекомерно рядко...Поглеждам рафта с " най-четеното за месеца ". На четвърто място е една от по-старите книги на Венета Райкова. Усмихвам се горчиво. Казвам си: Предлагането дефинира търсенето, не противоположното. Ако кока кола стои в дъното на магазините набутана в черни контейнери и никой не я предлага и популяризира - надали и някой ще я пие. Вдигам глава още по-нагоре. На първо място в класацията е...хм, какво ли пък се чудя - отново Венета Райкова. Новата и книга. Стои пред Криско или нещо сходно. Литература, Бога ми!
Става ми зле. Тя е приятна жена, миличка е някак. Но не мисля, че книгите и би трябвало да заемат най-престижното място на първенци в класациите на най-голямата верига книжарници в България. Някак това е все едно в Лувъра да махнат картините, щото не вървят и да сложат магнитчетата и рекламните чаши - щото вървят. А и както споделих - върви това, което най-усилено и пламенно предлагаш! Вдигам телефона и се обаждам на Стоил, притежателя на веригата Хеликон. Казвам му всичко това. Питам го по какъв начин може да изясни това, че няма ни една моя книга в неговата книжарница. И хронично липсват мои книги в неговите книжарници, изобщо. И в това време книги като тия на Венета стоят преди всичко и се оферират, не, не оферират, а постановат...именно - постановат като най-престижна литература.
Той ми споделя: погледни си твоите неща, ние сме си ок. Аз го запитвам: Какво да погледна? Да ревизира дали книгите ми, някак без да виждам, са се оказали просто някакви противни отпадъци? И никой не ще да си ги купува, само че аз до момента да не съм забелязал това?
Ами ти си виж там - от наша страна няма нищо! - споделя той. Аз споделям: Е нали са продадени, моите, значи някой ги купува...Защо по-късно не са заредени нови? Е - споделя той - несъмнено са стоели дълго и книжарите най-после са се отървали от тях и в този момент просто са си отдъхнали и не ги поръчват...за да не застояват отново.
Аха - споделям аз - значи аз пиша отпадъци, които не се търсят и би трябвало да се поправя...А благата ми Венета...пише прелестни шедьоври и те стоят на първо и четвърто място в класацията ви...Ясно! И няма нищо преднамерено в това? Как ти се коства?
А той споделя: Струва ми се че ти нещо не си схванал. Ние продаваме това, което хората купуват.
Е да де - споделям аз - само че в случай че вие даже не излагате моите книги, от кое място ще знаете, че не ги купуват? Ако освен, че не ги слагате на видно място, а не ги и поръчвате...Как разбрахте, че не се търсят? Нали са продадени? Искаш да кажеш, че във пет, 10 книжарници ей по този начин колкото да са се отървали от моите книги...и към този момент не ги поръчват, до момента в който на Венета ги поръчват като топъл самун? Интересно...
Не си ли даваш сметка - крещя му - че по тоя метод ти девалвираш литературата? Че съсипваш ценностната система, изобщо?
А той ми споделя: няма да приказвам за такива неща!
А аз - е добре, щом не искаш да приказваш с един български публицист, да речем - с име и известност - с кого искаш да приказваш? Само с Венета Райкова ли? Не разбираш ли, че в случай че ще е такова отношението ти към мене, аз ще би трябвало да направя нещо! Защото това е обидно и за мене, обидно е за литературата и е нездравословно като цяло, доста нездравословно за цялото нещастно затъпяващо общество!
А той покачва звук, нервно: Ти какво? Заплашваш ли ме?
А аз - е не, не естестно! Не желая да влизам в спор с тебе, изобщо не. Но би трябвало да има някаква развръзка, нещо би трябвало да се промени! Ти изтикваш литературата и я подменяш с жълти вестници!
А той: Щом по този начин ще ми приказваш, аз затварям!
И тресна телефона. Не, не го тресна, тихичко го затвори.
Аз останах като втвърден. Не желаех да се карам. Но ми беше толкоз тежко, обратно и тъпо, че щях да падна. Опитах се да му позвъня. Пет пъти. Не си подвигна телефона. Какво мога да направя? - споделих си. Какво да направи един български публицист, отдал живота си на литературата, когато книжарите, търговците, които се отнасят обидно с труда му, стартират и да му затварят телефона под носа и не желаят да приказват с него? Заели позата на мощния и недосегаемия търговец, на който не му пука за някакви си там...пфу, писатели....
Изпитах безпомощен яд. А по-късно - облекчение. Казах си - те няма да останат! Те просто няма да останат. Няма по какъв начин наглостта и безцеремонността на търговците да смачка създателя...Не може...не бива...
Но въпреки всичко - апелирам моя народ, приятелите и четящите - да се вдигнат против това! Някак си - мисля си и блъскам с пестник сърцето - не може по този начин! Та това е безсрамие! Няма по какъв начин да не може да се направи нещо. И ето...пиша, пиша, пиша. Тук и ще не преставам да пиша на всички места. Защото по този начин просто НЕ МОЖЕ ДА ПРОДЪЛЖАВА!
Поне остарялата ми и изтощена, хиляди пъти пребивана съвест по този начин ми споделя ", показа писателят.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ