Писателят Христо Красин: Открих съкровищата на Вълчан...
Писателят Христо Красин е роден и израсъл в Родопите. Живее в Ардино, родителите му са от Смолян. Завършил е славянска лингвистика в Софийския университет. Бил е сътрудник и помощник на периодически издания.
Притежава скъпи старинни ръкописи. Бил е първоизвор за сюжетите на много разкази на Николай Хайтов. През бурния си живот е сменил доста специалности - иманяр, читалищен секретар, преподавател, строител. Автор е на книгите „ Среднощен косач “, „ Люта вода “, „ 8,8 по Рихтер “, „ Съкровищата на Вълчан челник “ и „ Вълчан челник и златото на Рим “, " Вълчан челник и диамантите на султана ". Работи върху четвъртата част на четирилогията и приключва книга с условно заглавие „ Приют за мръсници “.
- И третата книга от поредицата за Вълчан челник се чете на един мирис. Реални ли са историята за диамантите и хайдушкото посещаване в двореца на султан Селим Трети?
- Разказваният сюжет е повече от действителен! През 18-и век османският странник, алианинът Челик баба, пътува из Балканите и разказва усещанията си в мемоари, озаглавени „ Какво видях из нашите румелийски земи “. В тях последователят на оракул Али споделя и за Вълчан челник и неговата несполучлива задача в султанския замък Чанак кале, на брега на Дарданела. Части от този пътепис са оповестени в списание „ Икдъм “ през 1924 година от професор Неджиб Асъм бей, който преподава „ Османска литература “ и „ История на Османската страна “ в Истанбулски университет.
Войводата се е надявал, че при сполучлив контакт със султан Селим Трети той ще успее да го убеди да освободи елементи от румелийските територии на империята. А там българският народ да възвърне страната си, като самостоятелна или като васална.
И Вълчан, както и редица други тогавашни войводи, вярвали наивно, че могат да реализират безкръвно независимост за родината си или някаква форма на по-свободно битие на народа, друга от робството.Той вярвал, че с връщането на инцидентно попадналите в четата диаманти и с добавка от още злато падишахът ще склони да извърши молбата му. След като този родолюбив план, обвързван с Високата врата, се проваля, войводата има намерение да реализира сходна задача при тогавашният съветски цар Александър І Благородни.
- Вие сте от малцината, които са виждали същинските мемоари на поп Мартин. Къде е оригиналът в този момент?
- Оригиналният дневник на отец Мартин сме виждали и докосвали единствено дядо Матей от Троян и аз! Старецът Матей го открива в пещера до едно от Вълчановите съкровища в покрайнините на градчето. И върху входа на тази пещера съобразителният дъртак построява новата си къща. Аз съм му гостувал няколко пъти, влизал съм в пещерата през избата на къщата. А когато имах потребност, старецът ми подаряваше по някоя пендара. В дома на дядо Матей видях и истинския дневник. Ала стана по този начин, че при следващото ми посещение в Троян си потеглих със записките на поп Мартин в среднощни доби. Случая съм описал в книгата си „ Съкровищата на Вълчан челник “.
След като се прибрах в дома си в Родопите, нещо упорито ми подсказваше, че би трябвало безусловно да направя дубликат на този дневник. Това и сторих! Скрих двата документа на две разнообразни места.
По време на мое неявяване някакви полицаи в униформи на сержанти ме търсили и постояли в моя етаж на къщата.
Бръкнах в тайниците за двата документа, оригинал и дубликат от отец Мартин, но оригинала го нямаше! Успокояваше ме само мисълта, че приключвайки преписа, в истинския дневник от заешка кожа изтрих или видоизмених наименования на местности и знаци… Така направеният от мен дубликат остана единственият същински, правилен документ, въпреки и дубликат. А фактическият оригинал стана неспособен за прилагане. Ала подправените униформени полицаи, в действителност настоящи офицери от Държавна сигурност, не знаеха това…
- Ще бъдат ли открити в миналото най-ценните скрити съкровища на Вълчан челник?
- За съкровищата на Вълчан и четата му се приказва като за митове, само че в действителност те са действително съществуващи „ имания “, както се показва народът. Повечето от тях аз съм разкрил, видял и отчасти консервирал. А за останалите имам точни описания в записките на отец Мартин! Когато пристигна това време, ще покажа на виновните институции златни съкровища с над 111 тона златен метал. По мои груби калкулации скритите съкровища на Вълчан и четата му възлизат общо на 364 тона злато.
- Според криминалисти, иманяри у нас търсят 30 римски банки, ситуирани в скривалища основно около остарели пътища.
- Българските криминалисти, профилирани в иманярството, нещо са се объркали! На територията на днешна България действително има общо 7 римски банки-пещери! Три от тях към този момент са открити. Една от трите открива самият Вълчан с четата си. Така хайдутинът, заравял ограбени от поробителите съкровища, без да желае, се трансформира в иманяр. По едно остаряло изложение войводите Вълчан, Стоян Алтън и отец Мартин попадат на една от седемте римски съкровищници. Виждат складираните тонове от златни слитъци с печата на „ Ромул и Рем “ и без да вземат нищо, още веднъж запечатват „ банката “! Този случай в детайли съм описал в книгата си „ Вълчан челник и златото на Рим “!
- Знае ли се какъв брой почти са иманярите у нас?
- Според опитни криминалисти към 2008-2009 година иманярите в България са към 50 хиляди души. В началото на по този начин нареченият „ преход “/1990 г./ са били към 5000 души. Или за двадесетина години армията от иманяри се е нараснала десетина пъти.
- Действа ли към момента иманярска мафия у нас?
- Иманярската мафия у нас не е серпантина! Нейна забавна специфичност е, че там вземат участие относително интелигентни хора, а освен елементарни копачи. Над 90% от откриваните артефакти се пласират в чужбина.
- Как Вие самият не се изкушихте да забогатеете с толкоз насъбран опит и познание за скрити полезности?
- Въпрос на морал! Аз доста от дълго време съм богат. Споменах в числа каква част от съкровищата на Вълчан съм намерил… Да не приказваме за другите иманета из България, на които съм се натъквал!
Но моят метод постоянно е бил следният: намирам, разказвам и консервирам на място! Никога не вземам съкровището или не го местя. Оставям си го там, където в миналото е поставено! Не ме е блазнил луксът, камо ли пък да манифестирам с благосъстояния.
Дядо ми споделяше: Синко, и хазна да си имал, в гроба ти и стотинка няма да ти сложат. Пък и да ти сложат, каква изгода!
- Истина или легенда е „ безконечната отрова ”, която пази съкровищата?
- Това е сериозна и дълга тематика. Ала в резюме - няма “вечна отрова “ - това са измислици на развинтена иманярска фикция. При всеки случай на закопаване на богатство си има самостоятелна форма на организация на отбраната му. В хилядолетията на траките опазването на съкровищата се е провело по един метод. Във времената на Римската империя се е подхождало по различен метод, а във Византия - по трети! Хайдушките и войнишките съкровища са се опазвали по четвърти, пети и шести метод. В другите столетия се е подхождало с разнообразни философии и практики.
- Коя идея през днешния ден може да сплоти и въодушеви българите?
- Българинът постоянно се е просълзявал при мисълта за България, за Родината. Каузата, която още веднъж ще сплоти народа ни, е идеята България.
Притежава скъпи старинни ръкописи. Бил е първоизвор за сюжетите на много разкази на Николай Хайтов. През бурния си живот е сменил доста специалности - иманяр, читалищен секретар, преподавател, строител. Автор е на книгите „ Среднощен косач “, „ Люта вода “, „ 8,8 по Рихтер “, „ Съкровищата на Вълчан челник “ и „ Вълчан челник и златото на Рим “, " Вълчан челник и диамантите на султана ". Работи върху четвъртата част на четирилогията и приключва книга с условно заглавие „ Приют за мръсници “.
- И третата книга от поредицата за Вълчан челник се чете на един мирис. Реални ли са историята за диамантите и хайдушкото посещаване в двореца на султан Селим Трети?
- Разказваният сюжет е повече от действителен! През 18-и век османският странник, алианинът Челик баба, пътува из Балканите и разказва усещанията си в мемоари, озаглавени „ Какво видях из нашите румелийски земи “. В тях последователят на оракул Али споделя и за Вълчан челник и неговата несполучлива задача в султанския замък Чанак кале, на брега на Дарданела. Части от този пътепис са оповестени в списание „ Икдъм “ през 1924 година от професор Неджиб Асъм бей, който преподава „ Османска литература “ и „ История на Османската страна “ в Истанбулски университет.
Войводата се е надявал, че при сполучлив контакт със султан Селим Трети той ще успее да го убеди да освободи елементи от румелийските територии на империята. А там българският народ да възвърне страната си, като самостоятелна или като васална.
И Вълчан, както и редица други тогавашни войводи, вярвали наивно, че могат да реализират безкръвно независимост за родината си или някаква форма на по-свободно битие на народа, друга от робството.Той вярвал, че с връщането на инцидентно попадналите в четата диаманти и с добавка от още злато падишахът ще склони да извърши молбата му. След като този родолюбив план, обвързван с Високата врата, се проваля, войводата има намерение да реализира сходна задача при тогавашният съветски цар Александър І Благородни.
- Вие сте от малцината, които са виждали същинските мемоари на поп Мартин. Къде е оригиналът в този момент?
- Оригиналният дневник на отец Мартин сме виждали и докосвали единствено дядо Матей от Троян и аз! Старецът Матей го открива в пещера до едно от Вълчановите съкровища в покрайнините на градчето. И върху входа на тази пещера съобразителният дъртак построява новата си къща. Аз съм му гостувал няколко пъти, влизал съм в пещерата през избата на къщата. А когато имах потребност, старецът ми подаряваше по някоя пендара. В дома на дядо Матей видях и истинския дневник. Ала стана по този начин, че при следващото ми посещение в Троян си потеглих със записките на поп Мартин в среднощни доби. Случая съм описал в книгата си „ Съкровищата на Вълчан челник “.
След като се прибрах в дома си в Родопите, нещо упорито ми подсказваше, че би трябвало безусловно да направя дубликат на този дневник. Това и сторих! Скрих двата документа на две разнообразни места.
По време на мое неявяване някакви полицаи в униформи на сержанти ме търсили и постояли в моя етаж на къщата.
Бръкнах в тайниците за двата документа, оригинал и дубликат от отец Мартин, но оригинала го нямаше! Успокояваше ме само мисълта, че приключвайки преписа, в истинския дневник от заешка кожа изтрих или видоизмених наименования на местности и знаци… Така направеният от мен дубликат остана единственият същински, правилен документ, въпреки и дубликат. А фактическият оригинал стана неспособен за прилагане. Ала подправените униформени полицаи, в действителност настоящи офицери от Държавна сигурност, не знаеха това…
- Ще бъдат ли открити в миналото най-ценните скрити съкровища на Вълчан челник?
- За съкровищата на Вълчан и четата му се приказва като за митове, само че в действителност те са действително съществуващи „ имания “, както се показва народът. Повечето от тях аз съм разкрил, видял и отчасти консервирал. А за останалите имам точни описания в записките на отец Мартин! Когато пристигна това време, ще покажа на виновните институции златни съкровища с над 111 тона златен метал. По мои груби калкулации скритите съкровища на Вълчан и четата му възлизат общо на 364 тона злато.
- Според криминалисти, иманяри у нас търсят 30 римски банки, ситуирани в скривалища основно около остарели пътища.
- Българските криминалисти, профилирани в иманярството, нещо са се объркали! На територията на днешна България действително има общо 7 римски банки-пещери! Три от тях към този момент са открити. Една от трите открива самият Вълчан с четата си. Така хайдутинът, заравял ограбени от поробителите съкровища, без да желае, се трансформира в иманяр. По едно остаряло изложение войводите Вълчан, Стоян Алтън и отец Мартин попадат на една от седемте римски съкровищници. Виждат складираните тонове от златни слитъци с печата на „ Ромул и Рем “ и без да вземат нищо, още веднъж запечатват „ банката “! Този случай в детайли съм описал в книгата си „ Вълчан челник и златото на Рим “!
- Знае ли се какъв брой почти са иманярите у нас?
- Според опитни криминалисти към 2008-2009 година иманярите в България са към 50 хиляди души. В началото на по този начин нареченият „ преход “/1990 г./ са били към 5000 души. Или за двадесетина години армията от иманяри се е нараснала десетина пъти.
- Действа ли към момента иманярска мафия у нас?
- Иманярската мафия у нас не е серпантина! Нейна забавна специфичност е, че там вземат участие относително интелигентни хора, а освен елементарни копачи. Над 90% от откриваните артефакти се пласират в чужбина.
- Как Вие самият не се изкушихте да забогатеете с толкоз насъбран опит и познание за скрити полезности?
- Въпрос на морал! Аз доста от дълго време съм богат. Споменах в числа каква част от съкровищата на Вълчан съм намерил… Да не приказваме за другите иманета из България, на които съм се натъквал!
Но моят метод постоянно е бил следният: намирам, разказвам и консервирам на място! Никога не вземам съкровището или не го местя. Оставям си го там, където в миналото е поставено! Не ме е блазнил луксът, камо ли пък да манифестирам с благосъстояния.
Дядо ми споделяше: Синко, и хазна да си имал, в гроба ти и стотинка няма да ти сложат. Пък и да ти сложат, каква изгода!
- Истина или легенда е „ безконечната отрова ”, която пази съкровищата?
- Това е сериозна и дълга тематика. Ала в резюме - няма “вечна отрова “ - това са измислици на развинтена иманярска фикция. При всеки случай на закопаване на богатство си има самостоятелна форма на организация на отбраната му. В хилядолетията на траките опазването на съкровищата се е провело по един метод. Във времената на Римската империя се е подхождало по различен метод, а във Византия - по трети! Хайдушките и войнишките съкровища са се опазвали по четвърти, пети и шести метод. В другите столетия се е подхождало с разнообразни философии и практики.
- Коя идея през днешния ден може да сплоти и въодушеви българите?
- Българинът постоянно се е просълзявал при мисълта за България, за Родината. Каузата, която още веднъж ще сплоти народа ни, е идеята България.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ