Писал съм го и преди, но явно не хваща дикиш,

Писал съм го и преди, само че очевидно " не хваща дикиш ", тъй че се постанова да го напиша отново. Ако субсидираш тока, взимаш пари от тези, които харчат малко ток и ги даваш на тези, които харчат доста ток. Ако субсидираш парното, взимаш от тези, които нямат парно, и даваш на тези, които имат най-големи жилища с парно (които апропо живеят главно в София - градът с най-високи приходи в страната). Ако субсидираш бензина и дизела, взимаш от тези, които не карат коли (или карат малко) и даваш на тези, които харчат доста за гориво. Това не е обществена политика. Това е антисоциална политика. Субсидираш най-богатите (най-големите потребители) за сметка на най-бедните. Едно заможно семейство в София с огромно ползване ще получи съгласно новите ограничения на държавното управление няколкостотин лв. на месец от страната. Едно оскъдно семейство в дребен град в Северозападна България ще получи няколко десетки лв., в случай че въобще получи нещо. Защо се прави това?

Намаляването на Данък добавена стойност и на акцизи за артикули, като горива и самун, няма да докара до по-ниски цени, а единствено до съществени загуби за бюджета. Така стана, като понижиха Данък добавена стойност за ресторантьорите. Какво тук не е ясно и какъв брой пъти ще настъпваме тази мотика?

Не се субсидират “цени ”. Субсидират се хора. И то единствено небогати хора. Цени се фиксират и субсидират само в социалистическата стопанска система, където всички са почти еднообразно небогати.

В България нямаме икономическа рецесия. Това е просто опрощение да се прахосват милиарди левове обществени пари без съображение. Има стопански растеж и ниска безработица. Доходите също порастват устойчиво и непрекъснато всяка година - вижте статистиката за междинната заплата. Инфлация има, само че тя се дължи главно на външни фактори - експанзивната парична политика на огромните централни банки и мощен растеж на цените на енергоносителите, базовите метали и храните в интернационален проект. “Противодействие ” на това с фискална политика в България е невероятно. Ако желаеме да спре покачването на цените, би трябвало да ограничим държавните разноски и растежа на приходите, а не противоположното.

А за най-бедните би трябвало да се усилят обществените помощи - директни заплащания, енергийни помощи, хранителни ваучери и сходни. В по-бедните региони на страната би трябвало да се вкарат стратегии за субсидиране на нови работни места в частния бранш - като работодателите се освободят от осигуровки за избран интервал или страната поеме няколко работни заплати за всеки новоназначен чиновник. Така даваме на гладния въдица, а не риба.

За да се понижат цените на силата в България, би трябвало да се влага ускорено в локално произвеждане на сила. Това значи незабавна анулация на мораториума за създаване на личните ни газови залежи и дотации за битови и промишлени съоръжения за произвеждане на ток от възобновими източници. И би трябвало да престанем да плашим евентуалните вложители с високи минимални концесионни такси, тъй като по този начин ще забележим лично произвеждане на горива през крив макарон.

И макар че тези неща се приказват и пишат от месеци, ръководещата коалиция въпреки всичко заби нос в прахоляка с безсмислени оферти за " хеликоптерни " разходи от милиарди левове, които няма да имат резултат за хората най-нуждаещи се от държавна поддръжка. Само ще издъним бюджета доста крепко тази и идната година, и скоро ще би трябвало да се извиним с задачата за присъединение към еврозоната.

Имам натрапчивото чувство, че " икономическата политика " в това държавно управление се мисли от пи-ар-ите. Дано да не съм прав.

Защо бе хора, ЗАЩО?!