Желаем консервативно-дясно управление, а получаваме леви либерали? Пипа ли някой машините?
Пипа ли някой машините за гласоподаване? Въпросът разумно следва от резултатите от анкета, извършена на страниците на „ ДНЕС+ “.
Ето какво сочат те: 24 % от далите отговор на въпроса „ От какво ръководство се нуждае България? “ избират консервативна форма, а други 32 % са показали, че съгласно тях България би трябвало да бъде ръководена от политици с десен профил. Събрани ведно, това са повече от половината, даже съвсем 2/3 от участвалите в анкетата.
Излиза, че консервативно-дясното ръководство в лицето на обединението ГЕРБ-СДС е мечтано от много по-голям % от интервюираните, а на процедура ни ръководят неолиберали, леви и псевдодесни (псевдо, тъй като обратно на декларираните „ десни “ правила, влизат в съдружно ръководство със „ върлия конкурент “ в лицето на лявата Българска социалистическа партия и неолибералната „ Продължаваме промяната “).
Това провокира подозрението, че резултатите от гласуването на парламентарните избори са били " стъкмени ". Ако за трите вота, извършени предходната година, ненапълно има опрощение в мотивацията на рекордно малко излезлите да гласоподават – желанието за „ смяна “, то за вота, който следва на 2 октомври 2022 година ще е учудващо, в случай че се стигне още веднъж до образуване на държавно управление, което да прави „ леви политики с десни средства “.
Как по този начин се получава, че настройките на хората са за дясно-консервативно ръководство и ГЕРБ-СДС печелят първите два избора, само че в последна сметка ни ръководи безпринципна четворна коалиция, която устоя едвам седем месеца и позорно си отпътува след невиждан избор на съмнение?
В анкетата на ДНЕС+ единствено 8% от участниците са дали своят вот за демократично ръководство. Да си напомним, че на предходните избори, при рекордно ниска изборна интензивност, гласовете за Демократична България бяха към това процентно съответствие - към 6%.
Въпросите към този момент са повече от един, а отговор на тях може да се потърси в образеца на унгарския министър председател Виктор Орбан и провежданата от него консервативно- дясна политика. Мнозина в Европейския съюз го укоряват и го дефинират като спорна персона, само че политиката на държавното управление му трансформира Унгария в просперираща страна, която даже се оправи с демографската рецесия, младите и образовани маджарски фрагменти в напълно минимална степен търсят реализация отвън страната си.
Анкетата на медията ни сподели, че 17 % от хората, взели участие в нея, желаят в България да има центристко ръководство, а 11% са избрали лявото. Толкова, съгласно социологията, излиза, че ще бъде и резултатът на Българска социалистическа партия след идните избори през октомври.
Остава, обаче въпросът: След като толкоз дребен % от хората гласоподават за друга политика от тази на ГЕРБ-СДС, по какъв начин партиите с фрапантно по-нисък резултат вземат решение да противостоят на волята на народа и дали пък машините не се " пипат " особено, с цел да се отсрамят някои партии, заради ниския си резултат?
По материала работи Геновева Михайлова
Ето какво сочат те: 24 % от далите отговор на въпроса „ От какво ръководство се нуждае България? “ избират консервативна форма, а други 32 % са показали, че съгласно тях България би трябвало да бъде ръководена от политици с десен профил. Събрани ведно, това са повече от половината, даже съвсем 2/3 от участвалите в анкетата.
Излиза, че консервативно-дясното ръководство в лицето на обединението ГЕРБ-СДС е мечтано от много по-голям % от интервюираните, а на процедура ни ръководят неолиберали, леви и псевдодесни (псевдо, тъй като обратно на декларираните „ десни “ правила, влизат в съдружно ръководство със „ върлия конкурент “ в лицето на лявата Българска социалистическа партия и неолибералната „ Продължаваме промяната “).
Това провокира подозрението, че резултатите от гласуването на парламентарните избори са били " стъкмени ". Ако за трите вота, извършени предходната година, ненапълно има опрощение в мотивацията на рекордно малко излезлите да гласоподават – желанието за „ смяна “, то за вота, който следва на 2 октомври 2022 година ще е учудващо, в случай че се стигне още веднъж до образуване на държавно управление, което да прави „ леви политики с десни средства “.
Как по този начин се получава, че настройките на хората са за дясно-консервативно ръководство и ГЕРБ-СДС печелят първите два избора, само че в последна сметка ни ръководи безпринципна четворна коалиция, която устоя едвам седем месеца и позорно си отпътува след невиждан избор на съмнение?
В анкетата на ДНЕС+ единствено 8% от участниците са дали своят вот за демократично ръководство. Да си напомним, че на предходните избори, при рекордно ниска изборна интензивност, гласовете за Демократична България бяха към това процентно съответствие - към 6%.
Въпросите към този момент са повече от един, а отговор на тях може да се потърси в образеца на унгарския министър председател Виктор Орбан и провежданата от него консервативно- дясна политика. Мнозина в Европейския съюз го укоряват и го дефинират като спорна персона, само че политиката на държавното управление му трансформира Унгария в просперираща страна, която даже се оправи с демографската рецесия, младите и образовани маджарски фрагменти в напълно минимална степен търсят реализация отвън страната си.
Анкетата на медията ни сподели, че 17 % от хората, взели участие в нея, желаят в България да има центристко ръководство, а 11% са избрали лявото. Толкова, съгласно социологията, излиза, че ще бъде и резултатът на Българска социалистическа партия след идните избори през октомври.
Остава, обаче въпросът: След като толкоз дребен % от хората гласоподават за друга политика от тази на ГЕРБ-СДС, по какъв начин партиите с фрапантно по-нисък резултат вземат решение да противостоят на волята на народа и дали пък машините не се " пипат " особено, с цел да се отсрамят някои партии, заради ниския си резултат?
По материала работи Геновева Михайлова
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ