Пиле с кожа, грис халва, кисел, мляко с ориз, готвен

Пиле с кожа, грис халва, кисел, мляко с ориз, готвен лук, тлъсто месо, филия с масло и халва, чорба топчета с ориз, фрикасе, риба, попара… Това са единствено част от нещата, които съм чувала всякакви познати да споделят, че не ядат от детската градина. Изглежда всеки човек, който е ходил на градина, има най-малко едно нещо за ястие, в което е съсредоточил отрицателните си страсти свързани с този интервал от детството и продължава да го помни с злост и като порасне. Напоследък с наближаването на сезона за потегляне на градина постоянно си приказваме за това с приятелките ми и някак все стигаме до тематиката за храната там – обичайно проблематична за нас, а към този момент и за децата ни.
  Моят наследник в градината внезапно престана да яде зеле – готвено и сурово. Тогава за първи път се замислих какъв е този механизъм, който се отключва у децата и ги кара да саботират нещо за ястие, към което не са имали възражения преди този момент или във всеки случай не заслужава да хабят страстите си за него. Защото неяденето на нещо в градината наложително е обвързвано с страсти – разправии с госпожата, ревове, дебелоглав, въобще доста и звук и пояснения по тематиката. За себе си взех решение, че в неяденето на зеле детето ми упражнява мъничката си воля в обстановка, в която има доста малко право на избор. И че мое обвързване е да го поддържа. Така че споделих на всички учителки, че синът ми е мощно алергичен към зеле и не би трябвало да го яде никога. Надявах се по този начин той да усеща моята поддръжка до момента в който е сам без мен. Не знам дали беше вярно решение, само че когато потегли на учебно заведение той отново прояде зеле, без никой да го кара.
  Може да е смешно и малко, само че да не забравяме какъв брой безпомощни сме били ние в тези обстановки, седнали пред чинията с нещо нелюбимо. От нас зависи да го спестим най-малко на децата си…