Бунтът на Нора в дигиталния свят
Пиесата на Ибсен „ Нора, или куклен дом “, сложена в Народния спектакъл от световноизвестния съветски режисьор Тимофей Кулябин, е знаково събитие, доказващо образно по какъв начин класиката може да е съвременна, без да бъде изнасилвана. Кулябин, постоянно именуван детето знамение на актуалния спектакъл (едва 38-годишен, той има впечатляваща интернационална кариера), придвижва родените през 1879 година от перото на великия норвежки драматург герои в XXI век с един-единствен грациозен ход, който от някои може да бъде избран като остроумен, от други – като прост, а от трети – като талантлив. Режисьорът трансферира съвсем целия разговор на пиесата, сведен до допустимо най-лаконични изречения, в чата на смарт телефоните на главните персонажи, чиито екрани се прожектират в наедрял проект над сцената. Така от самото начало те поддържат връзка виртуално – с текстови, звукови или видео известия. Нещо напълно обосновано и разумно в днешния цифровизиран свят, нали? Или както простичко изясни драматургът на постановката Роман Павлович Должански в петъчната „ Панорама “ по Българска национална телевизия, Кулябин „ споделя една остаряла история по нов метод, с цел да бъде забавно “.
Публиката е ситуирана на огромната сцена в Народния, а актьорите са отделени от нея с транспарантна стъклена стена. В доста моменти ние не чуваме техния разговор, а единствено откъслечни думи от него и естествените звуци на средата – уличният звук в сладкарницата, в която се черпят Нора и трите й деца, или италиански евъргрийни, озвучаващи празненството у Хелмер, нейния брачен партньор. Пространството е разграничено на три елементи, които трансформират функционалностите си – спалня, фризьорски салон, фитнес, където основната героиня разучава хореографията, с която би трябвало да впечатли новите бизнес-партньори на брачна половинка си. Но и банята на дома, където Нора претърпява душевен срив при заплахата почтената й финансова измама, с която е осигурила средства за фамилна отмора в чужбина, да бъде разкрита. Където става и обект на принуждение от страна на ядосания Хелмер. Появява се и столова с бар-плот, където той се пробва да изглади връзките им, откакто излиза наяве, че уволненият от него чиновник няма да го компрометира в банката, въпреки да е наясно, че брачната половинка му е фалшифицирала чек с подписа на татко си…
В множеството от сцените персонажите, даже най-главните, са единствено щрихирани, в други обаче разиграват детайлни психически обстановки, в които избухва трагичният капацитет на Радина Кърджилова-Нора и Иван Юруков-Хелмер. Съвсем спомагателни, най-много „ виртуални “ функционалности имат Кристина – приятелката от ученическите години на Нора, и низвергнатият банков чиновник Крогстад (Ана Пападопулу и Дарин Ангелов). А обликът на доктор Ран, скрито и надълбоко влюбен в Нора, в интерпретацията на Тимофей Кулябин въобще липсва. От това обаче целостта на описа не губи нищо.
Иначе и тук участват всички проблеми от „ Нора “ от 1879 година, в която става дума за най-ранното събуждане на женската самостоятелност и достолепие, за протеста на първите жрици на еманципацията против буржоазните предубеждения и клишета. Днес, съвсем век и половина по-късно, те не престават да са evergreen, като непоправимата човешка природа, въпреки и съвременно преоблечена: психическото принуждение над колегата, отчуждението в фамилията, неналичието на същински разговор, ниският предел на приемливост, абсолютизирането на кариерата за сметка на всичко останало, слагането на ориста на децата на карта поради наставнически ежби и амбиции… В технологизирания свят на Кулябин те са още по-очевидни. В него Нора уведомява Хелмер „ Напускам те! “ с текстово известие. Оттук нататък няма връщане. Защото телефонът може да бъде изключен.
В спектакъла вземат участие още актьорите Илиана Коджабашева, Василена Винченцо, Надя Керанова, Жаклин Даскалова, Димитър Николов, Благовест Благоев, Зафир Раджаб. Сценографията и костюмите са на Олег Головко, хореографията – еманация на протеста на героинята, е на Анна Абалихина. „ Нора “ ще се играе на 31 декември, 13, 14 и 15 януари, 2, 3 и 4 февруари.
Тимофей Кулябин е ученик на режисьорския факултет на ГИТИЗ в Москва от класа на Олег Кудряшов. От 2007 година работи в Новосибирския научен спектакъл „ Червения факел “, а през в 2015 година го оглавява, като става най-младият основен режисьор в Русия. Създава постановки, в които предлага радикални модерни тълкования на типичен текстове на Пушкин, Гогол, Чехов, Шилер, Ибсен, Горки, Кафка. Поставя и в редица трагични театри в Европа: Рига, Мюнхен, Цюрих, Берлин… Поради откритото противоречие с политиката на Москва и антивоенната си позиция по отношение на нахлуването в Украйна Кулябин се разделя с спектакъл „ Червения факел “ и напуща Русия, а всички негови спектакли, планувани за идващите години там, са анулирани. Предстоят му постановките на „ Страх и бедност в Третия райх “ от Бертолт Брехт (Драматичен спектакъл Талин, Естония) и „ Макбет “ от Уилям Шекспир (Драматичен спектакъл Франкфурт, Германия).
Публиката е ситуирана на огромната сцена в Народния, а актьорите са отделени от нея с транспарантна стъклена стена. В доста моменти ние не чуваме техния разговор, а единствено откъслечни думи от него и естествените звуци на средата – уличният звук в сладкарницата, в която се черпят Нора и трите й деца, или италиански евъргрийни, озвучаващи празненството у Хелмер, нейния брачен партньор. Пространството е разграничено на три елементи, които трансформират функционалностите си – спалня, фризьорски салон, фитнес, където основната героиня разучава хореографията, с която би трябвало да впечатли новите бизнес-партньори на брачна половинка си. Но и банята на дома, където Нора претърпява душевен срив при заплахата почтената й финансова измама, с която е осигурила средства за фамилна отмора в чужбина, да бъде разкрита. Където става и обект на принуждение от страна на ядосания Хелмер. Появява се и столова с бар-плот, където той се пробва да изглади връзките им, откакто излиза наяве, че уволненият от него чиновник няма да го компрометира в банката, въпреки да е наясно, че брачната половинка му е фалшифицирала чек с подписа на татко си…
В множеството от сцените персонажите, даже най-главните, са единствено щрихирани, в други обаче разиграват детайлни психически обстановки, в които избухва трагичният капацитет на Радина Кърджилова-Нора и Иван Юруков-Хелмер. Съвсем спомагателни, най-много „ виртуални “ функционалности имат Кристина – приятелката от ученическите години на Нора, и низвергнатият банков чиновник Крогстад (Ана Пападопулу и Дарин Ангелов). А обликът на доктор Ран, скрито и надълбоко влюбен в Нора, в интерпретацията на Тимофей Кулябин въобще липсва. От това обаче целостта на описа не губи нищо.
Иначе и тук участват всички проблеми от „ Нора “ от 1879 година, в която става дума за най-ранното събуждане на женската самостоятелност и достолепие, за протеста на първите жрици на еманципацията против буржоазните предубеждения и клишета. Днес, съвсем век и половина по-късно, те не престават да са evergreen, като непоправимата човешка природа, въпреки и съвременно преоблечена: психическото принуждение над колегата, отчуждението в фамилията, неналичието на същински разговор, ниският предел на приемливост, абсолютизирането на кариерата за сметка на всичко останало, слагането на ориста на децата на карта поради наставнически ежби и амбиции… В технологизирания свят на Кулябин те са още по-очевидни. В него Нора уведомява Хелмер „ Напускам те! “ с текстово известие. Оттук нататък няма връщане. Защото телефонът може да бъде изключен.
В спектакъла вземат участие още актьорите Илиана Коджабашева, Василена Винченцо, Надя Керанова, Жаклин Даскалова, Димитър Николов, Благовест Благоев, Зафир Раджаб. Сценографията и костюмите са на Олег Головко, хореографията – еманация на протеста на героинята, е на Анна Абалихина. „ Нора “ ще се играе на 31 декември, 13, 14 и 15 януари, 2, 3 и 4 февруари.
Тимофей Кулябин е ученик на режисьорския факултет на ГИТИЗ в Москва от класа на Олег Кудряшов. От 2007 година работи в Новосибирския научен спектакъл „ Червения факел “, а през в 2015 година го оглавява, като става най-младият основен режисьор в Русия. Създава постановки, в които предлага радикални модерни тълкования на типичен текстове на Пушкин, Гогол, Чехов, Шилер, Ибсен, Горки, Кафка. Поставя и в редица трагични театри в Европа: Рига, Мюнхен, Цюрих, Берлин… Поради откритото противоречие с политиката на Москва и антивоенната си позиция по отношение на нахлуването в Украйна Кулябин се разделя с спектакъл „ Червения факел “ и напуща Русия, а всички негови спектакли, планувани за идващите години там, са анулирани. Предстоят му постановките на „ Страх и бедност в Третия райх “ от Бертолт Брехт (Драматичен спектакъл Талин, Естония) и „ Макбет “ от Уилям Шекспир (Драматичен спектакъл Франкфурт, Германия).
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ