Пиер Периньон живял преди четири века във Франция и бил

Пиер Периньон живял преди четири века във Франция и бил духовник в бенедиктинското абатство Овие край градчето Еперне в региона Шампан. Той бил интендант на манастирската маза.

Преподобният Периньон имал много сензитивно небце. И при постоянната ревизия в избата все не му давало мира, че към този момент бутилираното бяло вино започвало да кипи. След пресипването в шишета гроздовата течност не успявала да ферментира добре заради бързото захлаждане през есента. Когато дойдела пролетта, процесът на превръщането на захарта в алкохол започвал отначало. „ Спящият” мая започвал да се надига под формата на мехурчета от въглероден диоксид и разпенвала виното.

Дом Периньон опитвал какво ли не, с цел да получи „ тихо” и „ изискано” вино, само че най-после погледнал на дефекта като резултат. Друга негова заслуга е корковата запушалка. Именно преподобният Периньон пръв слага коркова запушалка на бутилките вино. Преди да наложи нововъведението си, запушвали шишетата с тапи от дърво или напоени със смола кълчища.

Англичаните обаче настояват, че разполагат с доказателства, че те са измислили пенливото вино десетилетия преди бенедиктинеца. Днес, с цел да се избегнат фалшификацията и нелоялната конкуренция, сега името шампанско имат право да поставят на продукцията си единствено 40 производители от района Шампан, където е изобретена напитката.

1777 година в Лондон е открит първият цирк в света. Още през 1770 година върналият се от военна работа старши сержант от 15-и полк леки драгуни Филип Астли основава в Лондон школа за езда, в която показва своето майсторство. Започва да дава представления. Скоро за тези спортно-акробатически зрелища е издигната специфична постройка, получила името „ Амфитеатър на Астли”. Тя е с куполообразен покрив, кръгла зрителна зала, манеж, оркестър и сцена.

На 4 август 1777 година в Лондон се състои първото в Европа театрално зрелище. В цирка на Астли преобладавали конните номера: акробатична езда, дресировка, пирамиди от акробати върху коне - и всичко това на оптималната скорост.

Астли за първи път показва комплекс гимнастически извършения на кон, който се движи ходом, тръс и в галоп по манежа. Той за пръв път демонстрира и рискови номера с коне на кръгла сцена. Оттам се появява и названието „ цирк” (от англ. circus - кръг).

Представленията на Астли се усложняват с времето и се съчетават с други циркови жанрове. Поставят се цели сюжетни музикални спектакли, феерии и мелодрами на исторически тематики, включващи фехтоване и конни батални подиуми. В програмата се появяват дресури на кучета, въжеиграчи, акробати, клоуни, жонгльори и пантомима.
Филип Астли става създател на първата циркова династия. Той строи и и провежда аналогични предприятия и в други градове. През 1782 година открива филиал на театъра в Париж.

1936 година министър-председателят на Гърция Йоанис Метаксас суспендира Народното събрание и Конституцията и открива Режима от 4 август. Той постанова диктаторски режим като разследване от политическата рецесия, обхванала страната в средата на 30-те години.

Метаксас остава на власт до гибелта си през януари 1941 година Той е боен от кариерата, който влиза в политиката чак през 20-те години на 20 в., когато основава Партията на свободното мнение. След нерешените избори през 1936 година е назначен за краткотраен министър председател.

Възползвайки се от безредиците през май, той постанова изключително състояние, суспендира Народното събрание и анулира голям брой членове в конституцията. След като стабилизира властта си, намерено афишира диктаторски режим и следва присъщия за Европа през 30-те години властнически модел - политическите партии са неразрешени, политическите съперници са задържани или гонени от страната, стачките са криминализирани, над медиите е наложена цензура.

Любопитен факт е, че защото няма сериозна идеологическа поддръжка, Метаксас популистки ускорява позициите си - покачва заплати, контролира работното време и изкупува земеделска продукция на по-високи цени, а властта поема задълженията на фермите.
Прочетете още
1944 година разкрито е убежището на фамилията на Ане Франк.

Анелис Мари Франк е родена на 12 юни 1929 година във Франкфурт на Майн, Германия. Родителите й Едит и Ото Франк са евреи. През 1933 година фамилията е насила да изостави спокойния живот, който води на „ Гангхоферщрасе”, и да замине за чужбина. Ане и нейната по-голяма сестра Марго отиват при баба си по майчина линия в Аахен, до момента в който родителите им се открият в Амстердам, Нидерландия. Малко по-късно при тях идват Ане и Марго. Семейство Франк се открива в един от новите квартали на Амстердам, на „ Мерведеплейн” №37. Семейството живее умерено до окупирането на Нидерландия от нацистите през 1940 година

На 5 юли 1942 година Марго Франк получава призовка от Секретен сътрудник, която форсира с 10 дни реализирането на проекта на семейство Франк за укриване от немците. Укритието се намира на „ Принсенграхт” №263, в задната част на постройката на компанията, в която работи бащата „ Опекта”. Освен семейство Франк, там се укрива и тяхно приятелско семейство Ван Пелс, както и един прочут ортодонт. В укриването на хората оказват помощ и някои от чиновниците на „ Опекта”, техни доверени другари. В укритието Ане написа своя дневник, подарък за 13-ия й рожден ден от нейните родители, който тя назовава Кити. Ане споделя с Кити своите фантазии, мисли, усеща и стремежи, радостните и тъжните моменти от всекидневието в Задната къща.

На 4 август 1944 година убежището е разкрито. Предателят е разузнавач на полицията - Антон Алерс, сякаш „ приятел” на Ото Франк. Укриващите се са задържани, а на другия ден са изпратени в нидерландския лагер „ Вестерборк”, покрай град Дренте. Там остават близо месец.

На 3 септември са откарани в лагера „ Аушвиц”. Там разделят Ото Франк вечно от фамилията му. Едит Франк умира в „ Аушвиц” на 6 януари 1945 година, а в края на есента и началото на зимата Ане и Марго са преместени в концентрационния лагер „ Берген-Белзен”, покрай Хановер. През февруари Марго умира, а при започване на март - и Ане. Петер ван Пелс е изпратен в „ Маутхаузен”, където умира при започване на май, малко преди лагерът да бъде освободен. Майка му Аугуста е изпратена в „ Терезиенщат”, където умира при неразбираеми условия. Бащата на Ане, Ото Франк, по една случайност съумява да избегне тази орис, защото се намира в лагерна болница от ноември 1944 до 27 януари 1945 година, когато Съветската войска освобождава концлагера.

Веднага след войната Ото Франк се връща в Амстердам. Негови служителки намират дневника на Ане. През 1947 година той сбъдва фантазията на щерка си да стане писателка. Книгата е издадена под заглавие „ Задната къща” и незабавно притегля вниманието на публиката. Днес книгата е преведена на 60 езика, снимани са и филми по нея.

През 60-те години постройката на „ Опекта” се трансформира в музей „ Ане Франк”. Апартаментът на „ Мерведеплейн” №37 е ремонтиран и се дава чартърен на млади писатели.

1957 година аржентинецът Хуан Мануел Фанджо за пети път става победител в надпреварите от Формула 1. Легендарният водач победи през 1951, 1954, 1955, 1956 и 1957 година след 24 победи от 52 старта в международния шампионат.

Страстта му към колите се заражда когато е 13-годишен. Тогава той напуща учебно заведение и става асистент монтьор. През 1932 година, когато е на военна работа, неговите шофьорски умения са видяни от командващия офицер и Фанджо става негов персонален водач. Когато се завръща от военната си работа, той взема решение да продължи футболната си кариера, само че по съвет на свои другари, стартира да се занимава с автомобилизъм.

В средата на 30-те години на 20 в. Фанджо стартира да се състезава в родната Аржентина. Първата му победа идва през 1939 година в северното интернационално Гран при. В идващите години печели голям брой надпревари в Аржентина и Латинска Америка, само че заради започването на Втората международна война прекратява кариерата си. Фанджо се завръща през 1946 година и през 1947 година още веднъж стартира да печели надпревари.

Дебютът му във Формула 1 е през 1948 година в Гран при на Франция, само че не съумява да приключи надпреварата, заради механически проблеми с автомобила му. През 1949 година още веднъж дебютира в Гран при на Санремо, като го печели макар жестоката конкуренция. До края на годината Фанджо се състезава в още 6 надпревари, 4 от които печели, само че не съумява да завоюва шампионата.

През 1951 година той печели първата си купа във Формула 1 с отбора на Алфа Ромео. През 1952 година още веднъж следва къса пауза в кариерата на Фанджо, защото тимът му - Алфа Ромео, се отдръпва от Формула 1 и първенецът остава без автомобил.

В средата на с.г. му е препоръчано да се състезава в надпревари, които не са за купата при водачите с тима на Мазерати. В интервал обаче Фанджо претърпява жестока злополука в Гран при на Италия. Той се измъква с голям брой пострадвания най-сериозното от които е строшен врат. След като се възвръща изцяло през 1953 година още веднъж стартира да печели надпревари в Латинска Америка и се завръща в тима на Мазерати, като при Гран при на Италия побеждава механически по-добрите Ферарита.

До средата на 1954 година Хуан Мануел Фанджо продължава да се състезава за Мазерати, до момента в който в средата на сезона, Мерцедес не се намесват в битката. Той е притеглен в тима на сребърните стрели и печели международната купа за повторно. През 1955 година печели третата си купа с тима на Мерцедес. В началото на 1956 година Фанджо е притеглен от тима на Ферари, където печели четвъртата си купа при водачите, макар множеството механически проблеми, които го спохождат по време на спортния сезон.

Поради неразбирателства със шефа на Ферари обаче, през 1957 година аржентинецът се завръща във Мазерати. Той печели първите три надпревари от календара безапелационно. В Гран при на Англия се отдръпва поради проблеми с мотора, само че в последна сметка печели петата си купа при водачите след извънредно каране на Нюрборгринг. През 1958 година Фанджо се отдръпва от Формула 1.

1964 година американските разрушители „ Maddox” и „ Turner Joy” рапортуват за конфликт със северновиетнамски плавателни съдове в Тонкинския залив. Т.нар. Тонкински случай разказва две разнообразни събития с участници военноморските сили на Северен Виетнам и Съединени американски щати.

На 2 август 1964 година разрушителят „ Maddox” се сблъсква в Тонкинския залив с три виетнамски торпедни катера и им нанася вреди, като претендира, че е бил нападнат. Два дни по-късно същият транспортен съд, съпроводен от разрушителя „ Turner Joy” рапортува за нов конфликт със северновиетнамски съдове. Тези два случая са мотив за първата огромна акция на въоръжените сили на Съединени американски щати в Югоизточна Азия.

Любопитен факе е, че едвам през октомври 2005 година във в. „ Ню Йорк Таймс” излиза обява, че флотското командване умишлено е изопачило данните на разузнаването показани пред политиците. На 30 ноември с.г. Военноморски сили на Съединени американски щати разкриват архивите, съгласно които „ единствено информацията, която поддържа обвиняването, че комунистите са атакували двата разрушителя, е предоставена на администрацията на президента”. Фактически наличието на виетнамски сили по време на втората пукотевица е под въпрос. Но в тези години случаят дава мотив на държавното управление на Съединени американски щати да влезе във Виетнамската война.

Чрез резолюция, издействана от Конгреса, президентът Линдън Джонсън стартира широкомащабна война в Южен Виетнам и масирани бомбардировки над Севeрен. На 9 февруари 1965 година американските войски нахлуват във Виетнам. С това се слага началото на дейната интервенция на Съединени американски щати във военния спор.

Равносметката от войната е, че Съединени американски щати хвърлят над Виетнам над 15 млн. тона бомби, унищожават съвсем половината от обработваемата земя и също толкоз от тропическите гори в Южен Виетнам. Около 3 млн. виетнамци намират гибелта си, а повече от 57 000 американски бойци в никакъв случай не се завръщат по родните си места. Осакатените и безследно изчезналите са стотици хиляди.

1983 година след държавен прелом в Горна Волта (дн. Буркина Фасо) президент става Томас Санкара.

По време на Първата международна война поданици на днешна Буркина Фасо водят война на френска страна в състава на така наречен Сенегалска пехота. През 1919 година Горна Волта е отделена като независима колония - до 1932 година, когато е обединена с Мали, Кот д’Ивоар и Нигер. През 1947 година колонията Горна Волта е възобновена в старите си граници. През 1958 година Горна Волта е провъзгласена за република в границите на френската общественост.

На 5 август 1960 година е оповестена цялостната самостоятелност на Горна Волта. От същата година страната е член на Организация на обединените нации. През 1960 година е призната първата конституция на Горна Волта, след това заменяна с други.

Първият президент е Морис Ямеого, лидер на Волтийския либерален съюз. Ямеого остава на този пост до икономическата и политическа рецесия от януари 1966 година и първият боен прелом в историята на Горна Волта, последван през идващите десетилетия от други. Дошлото на влест военно държавно управление на Сангуле Ламизана разпуска Националното заседание, както и политическите партии. По-късно възвръща многопартийната система и през декември 1970 година, след приемането на нова конституция, организира избори, които печели Волтийския либерален съюз.

През февруари 1974 година президентът Ламизана още веднъж разпуска Националното заседание, прекратява действието на конституцията и възглавява нова държавно управление, формирано от военни и цивилен дейци. На 27 ноември 1977 година посредством референдум е призната нова конституция на страната. През април 1978 година се организират парламентарни избори. През юни идната година Националното заседание взима решение за разформироване на политическите партиии като се изключи три, получили най-вече гласове на изборите.

На 25 ноември 1980 година боен превлат смъква от власт президента Ламизана. Ръководителят на преврата полковник Сей Зербо е провъзгласен за глава на страната и началник на държавното управление. На 7 ноември 1981 година и на 4 август 1983 година се правят нови военни преврати. На власт идва капитан Тома Исидор Ноел Санкара, който слага като съществени цели на ръководството си битката с корупцията, СПИН, бедността и глада, застъпва се за залесяването и правата на дамите и се опълчва на западния империализъм по социалистически фасон.

На 4 август 1984 година, на годишнината от началото на ръководството на Томас Санкара, Горна Волта е преименувана на Буркина Фасо (в превод „ Страна на честните хора”).

1995 година Хърватия стартира „ Операция Буря”, с цел да си възвърне анклавa, разгласен за Република Сръбска Крайна. Целта на интервенцията е завладяване на териториите на Централна Хърватия, които са били под контрола на сръбските сили. Официално интервенцията продължава четири дни и приключва с унищожаването на Република Сръбска Крайна.

През януари 1992 година се подписва съглашение сред президента на Хърватия Франьо Туджман и президента на Сърбия Слободан Милошевич. Споразумението е за спиране на стрелбата сред хърватската войска и сърбите в Хърватия, които получават поддръжка от Югославската национална войска. Конфликтът се развива в Крайна в Източна Хърватия, където болшинство са сърбите. Прекъсване на стрелбата дава време на хърватската армия да се приготви по-добре за идната борба.

През следвщите три години хърватската армия организира единствено дребни несполучливи интервенции. Изключение е интервенция „ Медачки джеп” през септември 1993 година, когато хърватските сили опустошават дребна област в планините на Лика, което провокира интернационален случай.

През 1995 година военната мощ на хърватските и босненските сърби доста отслабва. Загубват въздействието на Белград, отхвърлят помощта на Милошевич. Нямат опция да възобновяват запасите си от оръжие. Вътрешно-политическото управление е разединено. Войската на сърбите е доста по-малобройна.

От друга страна хърватската армия доста се ускорява. Има ново и доста по-добро оръжие макар ембаргото за импорт на оръжие. Също по този начин има тактическо преимущество, основно в информационните връзки, за разлика от своите съперници.
През лятото на 1995 година хърватските и босненските сили се сплотяват и заемат стратегически значимите босненски градове Гламоч, Босанско Грахово и Дървар. Това пресича канала за доставяне на хърватските сърби. Започва блокада на град Книн от три страни. Голяма част от популацията от тези региони е трябвало да напусне своите къщи и да замине за Република Сръбска в Босна или за СР Югославия.

На 4 август американските въздушни сили бомбардират два радара на хърватските сърби няколко часа преди започването на „ Операция Олуя”. Това деяние още повече деморализира сърбите. На 5 август хърватските 4-та и 7-ма дивизия пробиват сръбския фронт и напълно скоро заемат Книн и по-голямата част от Далмация.

До 6 август, 1-ва хърватска дивизия доближава границата с Босна и Херцеговина, където се среща с босненските сили от Западна Босна. Сърбите оказват опозиция само към град Глин (южно от Сисак). Вечерта на 7 август интервенцията публично завършва, тъй като по-голяма част от границата с Босна е под контрола на Хърватия. Останалите сръбски дивизии се предават през идващите няколко дни.

След тази интервенция Република Сръбска Крайна не съществува. Голяма част от сърбите са прогонени. Броят на бежанците се пресмята сред 150 000 и 200 000 души.

1996 година в Атланта, Съединени американски щати, са закрити 26-те Летни олимпийски игри. Другите градове, кандидатирали се за домакинство на тези игри, били Атина, Белград, Манчестър, Мелбърн и Торонто. Изборъте апетитен за неочакван, защото поради стогодишния олимпийски празник, всички очаквали огромния победител да е Атина.

В игрите вземат участие 10 320 състезатели от 197 страни. Те се състезават в 271 дисциплини на 30 спорта. В олимпийската стратегия вършат дебют спортовете плажен волейбол, планинско колоездене и софтбол.

На тази Олимпиада българската лекоатлетка Стефка Костадинова печели златен орден във високия скок. България печели общо 15 медала - 3 златни, 7 сребърни и 5 бронзови.

2007 година е изстрелян галактическият уред на НАСА „ Финикс”. Мисията е ръководена от Луната и планетна лаборатория към Аризонския университет под опеката на Лабораторията за реактивно задвижване на НАСА. Програмата е съдействие на университети от Съединени американски щати, Канада, Швейцария, Дания, Германия и Англия, както и на НАСА, ККА, ФМИ, Космически системи Локхийд Мартин и други авио-космически компании.

Научната цел на роботизирания уред била планетата Марс - учените търсят околна среда, подобаваща за микробиален живот и изследват историята на водата на „ Червената планета”.

„ Финикс” се приземява в 23.38 ринуич) на 25 май 2008 година на богатите на вода северните полярни райони на Марс Ваститас Бореолис. „ Финикс” е шестият сполучливо партерен уред на Марс и първият, който употребява пулсови мотори за кацане от „ Викинг 1” и „ Викинг 2”. Той употребява роботизираната си ръка, с цел да копае в арктическия грунд.

На 20 юни 2008 година „ Финикс” удостоверява, че почвата е богата на вода под формата на лед. Също по този начин роботизираната ръка, копаейки на друго място, доближава твърда повърхнина. След като изкопа първата „ дупка” на Марс апарата снима в нея, твърдо бяло вещество, което след 4 Сола (марсиански дни) се е „ изпарило” леко. Според учените това е 100% доказателство че това е лед.

На 27 юни „ Финикс” извърши първите си разбори на почвата в камерите на инструмента MECA. Анализите изумяват учените в това, че почвата в арктическия район на Марс е тъкмо като почвата в сухите долини на Антарктида, със същото pH, със соли, задоволителни за поддържането на живот. Това е първият сходен опит, който се прави на повърхността на друга планета.

През ноември 2008 година НАСА оповестява, че е изгубила връзка с галактическия уред и афишира фактическия завършек на задачата му. Последният сигнал от марсохода е постъпил на 2 ноември, като учените тогава обясниха, че са очаквали презареждането на батериите на „ Финикс” да стане невероятно заради намаляването на слънчевата светлина с наближаването на зимата. Връзката обаче е изгубена три седмици по-рано от прогнозите поради прашни стихии, които евентуално са замърсили слънчевите панели на апарата.

Любопитен факт е, че истинският проект на НАСА да изследва полярните райони на Марс датира от 1990-те. Първата задача, предопределена за задачата, е „ Марс полър лендър”. Апаратът е изстрелян на 3 януари 1999 година Той доближи „ Червената планета” на 3 декември с.г., само че след процедурата по нахлуване в атмосферата и кацане, в никакъв случай не е получен сигнал от него. По-късното следствие открива съдбовни неточности, касаещи се до мерните единици, в които били програмирани съставените елементи - в плана участваха и европейски страни, които употребяват метричната система, за разлика от НАСА.