Пианист и диригент, Иван Янъков изнася концерти в над 30

Пианист и диригент, Иван Янъков изнася концерти в над 30 страни в Европа, Австралия, Азия и Северна Америка. Свирил е като солист на редица оркестри и е имал изяви в голям брой огромни зали, измежду които Сидни таун хол, Токио метрополитън артс център, Китара хол в Сапоро, Кадоган хол и " Сейнт Мартин ин дъ фийлдс " в Лондон, Сити хол в Хонконг, Окинава конвеншън център в Япония. Роден в София в семейство на музиканти, Янъков получава висша и магистърска степен в " Манес колидж ъв мюзик " в Ню Йорк. Специализира и като цялостен стипендиант в световноизвестната Академия Киджана в Сиена, Италия. Прави диригентския си дебют през 2010 година с Чешкия народен симфоничен оркестър. В Лондон основава и дирижира камерния оркестър " Лондон чембър плейърс ". Следват диригентски изяви в Европа и Азия. Като пианист постоянно има записи и концерти онлайн по телевизионни и радиоканали на три континента. В България е бил солист на най-престижните оркестри, взел участие е в огромни фестивали. Често води майсторски класове из Европа и Азия, жури е в интернационалните състезания. Заедно с НДК е съосновател на плана " Четиримата пианисти ". В няколко следващи концерта дружно с Георги Черкин, Живко Петров и Ангел Заберски-младши взриви публиката в зала 1. Концертът им в лондонската Кадоган хол е разпродаден месеци авансово.

На 14 юни от 19 ч. Иван Янъков ще показа в зала 11 на НДК новия си албум с произведения от Ференц Лист.

- Господин Янъков, доста години живеете и работите отвън България. Тривиален въпрос, само че какво е за вас всяко завръщане тук?

- Всяко завръщане е друго - от време на време е по персонални въпроси, различен път за концерти, от време на време е просто почивка. Без да звуча тривиално, само че всякога съм доста благополучен и с оправено въодушевление, когато София и Витоша се появят на прозореца на самолета!

- Този път ще визиите новия си албум с произведения от Лист, само че в програмата на концерта има и Шопен и Стравински. Кое е водещото за вас при композирането на една стратегия за клавирен рецитал?

- По принцип страня " тематични " концерти... Понякога фактически се съсредоточвам върху един интервал или композитор, само че нормално виждам да има баланс в програмата. Но... като се замисля, огромната част от програмата на 14 юни е основана на други творби. Оригиналният Сонет по Петрарка е ария на Лист за глас и пиано (да не приказваме за самата поема), по-късно модифициран от композитора за соло пиано. Същото е и с " Петрушка " - клавирната транскрипция на Стравински е основана на една от най-ярките му произведения - едноименния му балет. " Isoldes Liebestod " е Листовият клавирен прочит на финалната сцена от Вагнеровата опера " Тристан и Изолда ", възпяваща една от най-красивите любовни митове. Даже за сонатата в си минор на Лист се приказва, че тематиките са повлияни от характерите на " Фауст " от Гьоте.

- Новият ви албум може да бъде слушан и свален от всички най-големи цифрови платформи. Подобна необятна досегаемост не накърнява ли опциите за по-голям брой продажби на физическите носители?

- Вижте, действителността за днешните музиканти е доста по-различна - от настъпването на слушането на музика в интернет и на мобилни устройства, както и така наречен стрийминг. Не е като преди 20-30 години, когато с разтуптяно сърце влизахме в профилираните музикални магазини, като че ли в концертна зала, и си тръгвахме с следващата " находка " на плоча или диск. В днешно време дискове и плочи се продават най-много като сувенири от музикалното събитие, което преди малко сме изживели. Времената са доста изменящи се за музикантите. Кой знае какво ще бъде след няколко години - концерт в интернет, с виртуална аудитория? Не дръзвам да вещая, единствено обмислям...

- Концертирате по целия свят - актуалната аудитория музикално готова ли е и знае ли по какъв начин да реагира? Има ли нещо, което може да ви разконцентрира или подразни по време на осъществяване? Някои музиканти да вземем за пример прекъсват концертите си поради звън на телефон.

- (Смее се.)...Това е алтернативата на актуалния типичен музикант - полупразна зала с доста образована аудитория или препълнена (както постоянно са моите концерти в Азия), само че с аудитория, която освен не знае какво се свири, само че и не знае по какъв начин да се държи... И двете са действителност. Хубаво е да има огромна посещаемост. При непросветена аудитория постоянно изяснявам по няколко минути за стила и тематиката на програмата ми. Да, мобилните телефони са неприятна съвременна действителност. Веднъж в Китай почнаха да ме снимат със светкавици. Просто затворих капака на рояла, станах и напуснах. Бях ги предизвестил - в контракта бяхме писали, че имам такова право. В огромните зали в Европа и Азия има заглушители за мобилни сигнали, тъй че все по-малко телефони звънят.

- Изнасяте рецитали, свирите с огромни оркестри, с камерни ансамбли - даже самичък ръководите подобен, имате взаимни концерти с артисти... Какво дава на музиканта това многообразие от превъплъщения?

- Като натура не обичам еднообразието. Понякога се майтапя, че пианистите сме най-самотните музиканти на сцената. Че дори и не гледаме публиката, тъй като седим на 90 градуса! Никой различен музикант не би и помислил да свири цялостен рецитал самичък. Няма по-голямо наслаждение от това да се музицира с сътрудници. Винаги се научава нещо ново, а и общуването с тях оказва помощ и в общуването с публиката - нещо извънредно значимо!

- А диригентството с какво ви притегли? Какво прибавя към прекарването ви в музиката?

- То е в действителност по-стара моя фантазия, по-стара и от пианото..., само че това е за различен диалог.

- Свирили сте пред многохилядна аудитория в големи зали. А по какъв начин се чувствате в един клуб, в по-интимна конюнктура, където безусловно усещате дъха на феновете?

- Навсякъде се усещам виновен за това, което представям. Да, интимната атмосфера е възнаграждаваща. Но и в огромна зала единствено с едно пиано на сцената може да се сътвори сходно чувство.

- Когато човек ви гледа на концерта " Четиримата пианисти " с Ачо Заберски, Живко Петров и Георги Черкин - вижда неземната приятност на виртуози, които се надсвирват, само че и се допълват. И няма конкуренция, има всеобщо отдадено служене на изкуството.

- И шестимата (не забравяйте Борис Таслев и Митко Семов!) сме и положителни другари. Не бяхме такива, до момента в който не почнахме да концертираме дружно. Да, чувството дружно на сцена е неземно! Но не и на подготовките, които са постоянно доста детайлни и дълги. Като се има поради, че това са наши транскрипции. Много работа пада...

- Кои български композитори, творби ви въодушевяват? Какво от нашата музикална съкровищница представяте на международните подиуми?

- Много! Като се почне от Ненов, през Пипков, Големинов, Владигеров... от живите - Георги Арнаудов, Добринка Табакова, Георги Минчев. И доста други. Изпълнявал съм произведения на Владигеров и Табакова в последната година. Искам да опозная повече останалите, които загатнах.

- Какво ви радва отвън музиката, когато имате малко свободно време? И по какъв начин се възстановявате - малко на брой подозират какъв тежък физически труд правят музикантите?

- Много обичам архитектурата. Намирам темп и естетика в нея, дори е имало здания, които ми припомнят на музикални произведения! Изобразителното изкуство също - постоянно извършвам кражба време да влизам по музеи и галерии, където и да съм. Много ме зареждат! Иначе - обичам природа, плуване, бягане, вървене по планини и каране на джет-ски за адреналинова тръпка. Част от времето си извозвам в Хонконг, където природата предлага условия за всички тези спортове.

- Има ли произведение, което постоянно сте знаел, че един ден ще извършите, само че още не е пристигнал моментът да пристъпите към него?

- Вторият клавирен концерт на Брамс. Космическа музика!