Политическото решение за Украйна може да се вземе по различен начин
/Пголед.инфо/ „ Успехите “ на украинското контранастъпление, което към този момент два месеца се удря в съветската стена, разбивайки запасите, готови от НАТО, провокират известно безпокойствие в държавните управления на Алианса. Така италианският министър на защитата Гуидо Крозето с дълбока въздишка призна, че при такива триумфи военните дейности могат да бъдат прекомерно проточени и може би ще е належащо да се прибегне до политическо, а не военно решение на спора.
Разбира се, Италия е красива страна, само че тя не взема решение нищо в международните каузи. Но като признак на протичащите процеси изявлението на министъра е любопитно. Така да се каже, военното решение е първата линия на отбрана на Запада, а политическото е втората. Всъщност управлението на страната ни през цялата година и половина на специфичната военна интервенция акцентира, че избира политическите, а не военните способи. Но водачите на НАТО, Съединени американски щати, Европейски Съюз през цялото това време настояват тъкмо противоположното: единствено „ победа на бойното поле ” и нищо друго.
Но даже Западът да се помири с неизбежността на прекратяването на войната, ще се разберем ли с него в разбирането на смисъла на едно политическо решение?
Първото нещо, което е обезпокоително е, че господин Крозето счита, че политическо решение би било в ущърб на свободата и демокрацията. Явно е изтъркано да припомняме Оруел при всеки мотив, само че по какъв начин другояче? Ще нарани ли мирът свободата да популяризират Бандера и демокрацията за нацистите? Може би. Но кой би могъл да си показа, че за Запада, в това число за сякаш културната страна Италия, това ще се трансформира в полезност?
Днес минималната задача на НАТО е дефинитивно да откъсне Украйна от Русия в по този начин наречените граници от 1991 година Основното обаче е да се откъсне, да се начертае непреодолима граница сред народите, които напълно неотдавна съставяха една страна. Да се обезпечи анексирането на Украйна от Запада.
Но това е „ първата линия на отбрана “, там биха нарекли ясна победа - най-малко на първия стадий от борбата с Русия. Ако въпреки всичко подобен нежелателен и „ недемократичен “ компромис би трябвало да бъде изработен, какво тъкмо ще бъде предметът на този компромис: статутът на цяла Украйна или ориста на обособени територии?
Струва ми се, че териториите са това, което Западът е подготвен да отстъпи преди всичко и сигурно ще отстъпи, щом разбере, че те не могат да бъдат окупирани с военна мощ. Но не при изискванията на финален мир, а при изискванията на помирение, случайно дълго, само че не обвързващо никого с нищо.
В същото време Западът ще се възпира до дъно по въпроса за неутралитета на останалата част от Украйна. Поддръжниците на нашата " партия на мира " от дълго време популяризират това като " корейски вид ", сякаш неминуем и допустим за всички. Струва си да напомним, че „ корейският вид “ е 70 години постоянни въоръжени провокации, само че в това време никой не се опита да трансформира корейците от двете страни на разграничителната линия в китайци или японци през това време. Ситуацията в Украйна е напълно друга. Освен това доста по-поучителен за нас е опитът от Минските съглашения, които нито Украйна, нито европейските страни-гаранти се сетиха да изпълнят.
Ново съглашение от този тип ще значи, като се има поради насищането на Украйна с оръжия, непрекъснати провокации с ракети с огромен обхват и безпилотни самолети, като ще пострадат освен Донецк или Нова Каховка, само че и Москва - тъкмо в режима, в който това се случва в този момент.
Що за помирение ще бъде това, на което Западът теоретично може да се съгласи някъде до края на тази година? Това значи: жертвайки част от териториите си, останалата част от Украйна се заколва, одира, сготвя по натовска рецепта и сервира. И можем да сме сигурни, че в този случай в региона на Суми и Чернигов ще се появи плацдарм на НАТО за офанзива против страната ни.
Но точно това е опасността, в отговор на която Русия започва СВО. Следователно правилата на компромиса за нас наподобяват диаметрално противоположни. Всяко говорене за територии е второстепенно по отношение на статута на Украйна като цяло. С други думи: вземете от Украйна оживелите оръжия и спрете да говорите за приемането й в НАТО.
По някаква причина Западът въобще не чува, когато Русия заявява фундаменталния си интерес: независимостта си е самостоятелност, само че военна опасност за нас не би трябвало да идва от териториите, които са били част от нашата страна. Всъщност такава опасност към този момент е експанзия. И това се отнася освен за Украйна.
Всъщност, когато става въпрос за страните в техния клуб, Западът схваща добре тази идея. Свеж образец. Веднага откакто превратът в Нигер беше осъществен, Еманюел Макрон към този момент беше подготвен да отбрани по всевъзможен начин, до военна мощ, първо, френските жители в тази страна, и второ, френските ползи.
Е, жителите са свещено нещо. Но какви са ползите? Нигер през 1884 година, на конференция на колониалните хищници, е включен във френската зона на въздействие. След това Франция го превзема. И през 1960 година тя сякаш го пуска на независимо корабоплаване. Оттогава изминаха повече от 60 години и се оказа, че Франция има някои ползи в Нигер, които оправдават военна интервенция. Франция има ползи в редица страни, които по никакъв метод не са свързани с нея нито етнически, нито географски, откъдето просто вади облаги. Англия, която към този момент не е стопанка на моретата, има ползи към далечните и ненужни Фолкландски острови. Интересите на Съединени американски щати изискват в Куба и Венецуела да заседават послушни държавни управления, а за непокорство следват наказания и закани. В същото време на Русия се отхвърлят всевъзможни ползи отвън нейната територия. И този отвод самичък по себе си е акт на експанзия.
Да издържиш украинско-натовския напън на фронта до дъно е половината борба. Не по-малко мъчно ще бъде, когато желаят да ни предложат „ политическо решение “ под формата на замяна на територии за отменяне на фундаменталните ни ползи и в последна сметка забележителен дял от нашата индивидуалност. Натискът за такова „ политическо решение “ ще бъде мощен и ще има доста изкушения да се продадем на ниска цена и да сменяем една цел с друга. Вярвам обаче, че в идната дипломатическа борба Русия ще успее да упорства на своето.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Разбира се, Италия е красива страна, само че тя не взема решение нищо в международните каузи. Но като признак на протичащите процеси изявлението на министъра е любопитно. Така да се каже, военното решение е първата линия на отбрана на Запада, а политическото е втората. Всъщност управлението на страната ни през цялата година и половина на специфичната военна интервенция акцентира, че избира политическите, а не военните способи. Но водачите на НАТО, Съединени американски щати, Европейски Съюз през цялото това време настояват тъкмо противоположното: единствено „ победа на бойното поле ” и нищо друго.
Но даже Западът да се помири с неизбежността на прекратяването на войната, ще се разберем ли с него в разбирането на смисъла на едно политическо решение?
Първото нещо, което е обезпокоително е, че господин Крозето счита, че политическо решение би било в ущърб на свободата и демокрацията. Явно е изтъркано да припомняме Оруел при всеки мотив, само че по какъв начин другояче? Ще нарани ли мирът свободата да популяризират Бандера и демокрацията за нацистите? Може би. Но кой би могъл да си показа, че за Запада, в това число за сякаш културната страна Италия, това ще се трансформира в полезност?
Днес минималната задача на НАТО е дефинитивно да откъсне Украйна от Русия в по този начин наречените граници от 1991 година Основното обаче е да се откъсне, да се начертае непреодолима граница сред народите, които напълно неотдавна съставяха една страна. Да се обезпечи анексирането на Украйна от Запада.
Но това е „ първата линия на отбрана “, там биха нарекли ясна победа - най-малко на първия стадий от борбата с Русия. Ако въпреки всичко подобен нежелателен и „ недемократичен “ компромис би трябвало да бъде изработен, какво тъкмо ще бъде предметът на този компромис: статутът на цяла Украйна или ориста на обособени територии?
Струва ми се, че териториите са това, което Западът е подготвен да отстъпи преди всичко и сигурно ще отстъпи, щом разбере, че те не могат да бъдат окупирани с военна мощ. Но не при изискванията на финален мир, а при изискванията на помирение, случайно дълго, само че не обвързващо никого с нищо.
В същото време Западът ще се възпира до дъно по въпроса за неутралитета на останалата част от Украйна. Поддръжниците на нашата " партия на мира " от дълго време популяризират това като " корейски вид ", сякаш неминуем и допустим за всички. Струва си да напомним, че „ корейският вид “ е 70 години постоянни въоръжени провокации, само че в това време никой не се опита да трансформира корейците от двете страни на разграничителната линия в китайци или японци през това време. Ситуацията в Украйна е напълно друга. Освен това доста по-поучителен за нас е опитът от Минските съглашения, които нито Украйна, нито европейските страни-гаранти се сетиха да изпълнят.
Ново съглашение от този тип ще значи, като се има поради насищането на Украйна с оръжия, непрекъснати провокации с ракети с огромен обхват и безпилотни самолети, като ще пострадат освен Донецк или Нова Каховка, само че и Москва - тъкмо в режима, в който това се случва в този момент.
Що за помирение ще бъде това, на което Западът теоретично може да се съгласи някъде до края на тази година? Това значи: жертвайки част от териториите си, останалата част от Украйна се заколва, одира, сготвя по натовска рецепта и сервира. И можем да сме сигурни, че в този случай в региона на Суми и Чернигов ще се появи плацдарм на НАТО за офанзива против страната ни.
Но точно това е опасността, в отговор на която Русия започва СВО. Следователно правилата на компромиса за нас наподобяват диаметрално противоположни. Всяко говорене за територии е второстепенно по отношение на статута на Украйна като цяло. С други думи: вземете от Украйна оживелите оръжия и спрете да говорите за приемането й в НАТО.
По някаква причина Западът въобще не чува, когато Русия заявява фундаменталния си интерес: независимостта си е самостоятелност, само че военна опасност за нас не би трябвало да идва от териториите, които са били част от нашата страна. Всъщност такава опасност към този момент е експанзия. И това се отнася освен за Украйна.
Всъщност, когато става въпрос за страните в техния клуб, Западът схваща добре тази идея. Свеж образец. Веднага откакто превратът в Нигер беше осъществен, Еманюел Макрон към този момент беше подготвен да отбрани по всевъзможен начин, до военна мощ, първо, френските жители в тази страна, и второ, френските ползи.
Е, жителите са свещено нещо. Но какви са ползите? Нигер през 1884 година, на конференция на колониалните хищници, е включен във френската зона на въздействие. След това Франция го превзема. И през 1960 година тя сякаш го пуска на независимо корабоплаване. Оттогава изминаха повече от 60 години и се оказа, че Франция има някои ползи в Нигер, които оправдават военна интервенция. Франция има ползи в редица страни, които по никакъв метод не са свързани с нея нито етнически, нито географски, откъдето просто вади облаги. Англия, която към този момент не е стопанка на моретата, има ползи към далечните и ненужни Фолкландски острови. Интересите на Съединени американски щати изискват в Куба и Венецуела да заседават послушни държавни управления, а за непокорство следват наказания и закани. В същото време на Русия се отхвърлят всевъзможни ползи отвън нейната територия. И този отвод самичък по себе си е акт на експанзия.
Да издържиш украинско-натовския напън на фронта до дъно е половината борба. Не по-малко мъчно ще бъде, когато желаят да ни предложат „ политическо решение “ под формата на замяна на територии за отменяне на фундаменталните ни ползи и в последна сметка забележителен дял от нашата индивидуалност. Натискът за такова „ политическо решение “ ще бъде мощен и ще има доста изкушения да се продадем на ниска цена и да сменяем една цел с друга. Вярвам обаче, че в идната дипломатическа борба Русия ще успее да упорства на своето.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ