Пейо Тотев Крачолов, по-известен като Пейо Яворов, е роден в

Пейо Тотев Крачолов, по-известен като Пейо Яворов, е роден в град Чирпан на 13 януари (1 януари остарял стил) 1878 година Учи в гимназията в Пловдив, а по-късно работи в системата на българските пощи до 1901 година От 1897 година е в контакт с Вътрешната македоно-одринска революционна организация. За пръв път влиза в Македония като въстаник на Михаил Чаков през 1902 година Първоначално Яворов е редактор на разнообразни издания, свързани с македоно-одринското революционно придвижване - “Дело ”, “Свобода или гибел ”, “Автономия ”, “Илинден ”. Първата му оповестена творба е стихотворението “Напред ” във вестник “Глас македонски ”. Четник е на Яне Сандански и става един от най-дейните сподвижници на Гоце Делчев и негов пръв биограф - “Гоце Делчев ” (1904 г.). През 1909 година издава мемоарно-есеистичната си книга “Хайдушки копнения. Спомени от Македония 1902 - 1903 ”. Всички знаем за любовта му към Мина и трагичния разказ с Лора. Но преди тях друга жена е занимавала дълго време мислите му... Пътищата на Яворов и Дора Габе се пресичат през 1905 година По това време Яворов е към този момент приет и доста обичан стихотворец в България. Издал е първата си стихосбирка, а новите му стихове се появяват в авторитетното списание “Мисъл”. Едва 27-годишен Яворов заема виновния пост шеф на Националната библиотека. По същото време Дора Габе е седемнайсетгодишна госпожица, пристигнала от родния си град Добрич в София, с цел да продължи образованието си. Нейната съквартирантка открива в багажа й тетрадка със стихове. Без да се поколебае, ги занася на своя Яворов. Той доста ги харесва и пожелава да се срещне с младото момиче. Първата им намира се състои в кабинета на Яворов в Националната библиотека. Ето какво си спомня самата Дора Габе за тяхната първа среща: “Не ми хареса от пръв взор: изсъхнал, чер, с коса над веждите (тогава си представях огромните поети с високо чело), очите му нямаха израз, тъй като го боляха.

Само гласът му беше прекрасен - топъл, мек
глас, който издава вътрешния сексапил на поета

Помня тогавашния Яворов посредством гласа му”. Няколко месеца след първата им намира се постанова Дора Габе да замине за Добрич. И те стартират да си разменят писма, посредством които да продължат работата върху поезията на младото момиче. Яворов съзира в Дора Габе гения и има вяра, че тя ще стане огромната поетеса на България. В същото време той е притеглен и от нейната младост и хубост: “... аз отново Ви запитвам, без да желая отговор, за какво Вашата душа е така хубава, за какво тя е единствено една ария?”. Едновременно влюбен в дамата и въодушевен от поетесата, огромният български стихотворец пожелава да стане неин преподавател в поезията. В писмата на поета стартират да се промъкват и първите нотки на фамилиарност, на пристрастеност: “Слаба жена, не направихте ли от мене, който се мислех за някакъв тигър - едно малко котенце с лентичка на шия, което подскача към Вас, с цел да Ви забавлява?”. Яворов не крие любовта си: “Когато се запознахме, аз Ви сънувах седмица нощи едно след друго... Аз Ви обикнах от първото виждане...” В същото време той не търси и не чака реципрочност: “... моите усеща към нищо не би трябвало да Ви задължават”. Дори в противен случай, неведнъж предизвестява младото момиче да се пази от него, да не го обиква: Дора, колкото по-силно Ви обиквам, толкоз повече аз се усещам задължен да Ви насочва едно предизвестие, - додето съм с мозъка си най-малко!... Вие би трябвало да се пазите да не ме обикнете. Ако пък в миналото, по зла орис, доживеете такова злощастие, горко Ви, в случай че бъдете безумна да ми го кажете!

Оставете да ви обичам единствено аз -
и така ще бъде най-добре

Всичко това обърква Дора. Тогава тя е още напълно млада и не може да прозре душевността на огромния стихотворец. Освен в възприятията си, Габе се усеща застрашена и в поезията си.


Яворов (в средата седнал) с чета на ВМОРО

Страхува се, че неговото въздействие върху стиховете й е прекомерно огромно, прекомерно значително. “Нещо в мен се изплаши: да не бъде премазано, да не бъде обезличено” - написа в спомените си към този момент старата поетеса. Доскоро се смяташе, че връзките сред Яворов и Дора Габе са останали в областта на платоничното преживяване. Самата Габе споделя, че Яворов в никакъв случай не я е целувал. В същото време до гибелта си тя пази непубликувано едно свое стихотворение, отдадено на Яворов, и пожелава то да види бял свят едвам след гибелта й. Творбата се споделя “Женска кръв” и текстът й недвусмислено тематизира любовни връзки, прекрачили прага на духовно-платоничното. Любовта сред Яворов и Дора Габе е не по този начин известна, както тази сред него и Мина Тодорова, не по този начин скандална, както бракът сред Лора Каравелова и поета. Тяхната обич е белязана от премълчаното и недоразбраното в връзките им. Такава обич остава вечно в сърцата на изпиталите я и предопределя целия им сетнешен живот. Дора Габе живее дълго и до дъно носи загатна за нея: Човек се нуждае от една огромна обич. За целия си живот единствено от една. Аз обичам същински единствено Яворов.

Въпреки насъбраната голяма по количество и най-разнообразна по наличие литература за неговия живот и творчество, българската общност едва е осведомена с обстоятелството, че Яворов е първият определен кмет на новоосвободения град Неврокоп (дн. гр. Гоце Делчев) по време на Балканската война 1912 година, както и че

взе участие в завладяването на още един град
по време на войната - Кавала

При това, проявявайки дружно с другарите си разпоредителност, досетливост и забележителна храброст. На 25 октомври 1912 година край гр. Драма войводите Й. Вапцаров, М. Чаков, Хр. Чернопеев и П. Яворов желаят среща с командира на Родопския отряд генерал-майор Стилиян Ковачев и му оферират с част от войските си да се придвижи на юг към Бяло море и да превземе Кавала. Генералът преценя, че акцията ще затрудни военните му проекти и отхвърля. Тогава Яворов излага концепцията им да се превземе спокойно градът и го моли да даде четири военни униформи от българската войска и четири коня. Придружени от 23-ма четници, четиримата войводи потеглят от Драма към Кавала, представяйки се за челен отряд на идващата българска армия. На 27 октомври 1912 година “официалните парламентьори” на българската войска Христо Чернопеев, Михаил Чаков, Йонко Вапцаров, Пейо К. Яворов и техните четници влизат в град Кавала. Новината мълниеносно се разнася из града и в центъра му се събира голямо голям брой от хора от съвсем всички балкански етноси. В конака войводите стартират тежки договаряния с турската административна власт. Яворов като лидер слага изискванията, а М. Чаков превежда: градът до среднощ би трябвало да се съобщи, в противоположен случай ще бъде обстрелян от артилерията на военачалник Ковачев; не трябва да умират на вятъра почтени жители. Малко преди 24.00 ч. петдесетхилядният град е предаден на четата и макар късния час на площада стартира непринудено празненство. Христо Чернопеев смъква турското знаме от балкона на конака и слага българския трикольор, а Яворов произнася прочувствено слово пред събралите се жители. Критичното състояние на “парламентьорите”, които завладяват града без един изстрел, след няколко часа е преодоляно с идването на нова българска сборна чета от над 100 индивида. В новосформираните органи на българско ръководство в Кавала на П. К. Яворов е поверено общото ръководство, на М. Чаков - милицията, на Хр. Чернопеев и Й. Вапцаров - отговорността за четите, които обезпечават реда в Кавала и защитата на по-важните обекти: хранилища, банки, дипломатически здания. Четниците на Яворов охраняват пристанището на града.

Със сигурност ще откриваме още непознати страни на един от най-любимите ни поети, само че по-важното е да помним творчеството и делата на късия му живот, предан на всички дела, в които има вяра - “Аз не пребивавам, аз горя”.