Умира Пейо Яворов
Пейо Тотев Крачолов, по-известен като Пейо Яворов, е български стихотворец символист и бунтовник, челник на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, считан за един от най-големите български поети на 20 век.
Роден е в град Чирпан на 14 януари (1 януари остарял стил) 1878 година. Завършва V гимназиален клас в Пловдив. От 1897 до 1900 година работи като телеграфопощенец, сменяйки разнообразни селища – Чирпан, Стара Загора, Сливен, Стралджа, Анхиало, София. По това време той симпатизира на Българската работническа социалдемократическа партия. След 1897 година влиза в контакти с Вътрешната македоно-одринска революционна организация. От 1901 до 1902 година редактира нейния законен орган вестник „ Дело “. През 1902 година на Х македонски конгрес е определен за член на ВМОК Станишев-Карайовов.
За пръв път влиза в Македония като въстаник на Михаил Чаков през 1902 година. Пленен е скоро по-късно от върховистка чета и се завръща в България. Първоначално той е редактор на разнообразни издания, свързани с македоно-одринското революционно придвижване – „ Дело “, „ Свобода или гибел “, „ Автономия “, „ Илинден “. Първата му оповестена творба е стихотворението „ Напред “ във вестник „ Глас македонски “. Четник е на Яне Сандански и става един от най-дейните сподвижници на Гоце Делчев и негов пръв биограф – „ Гоце Делчев “ (1904). На Кюстендилския конгрес на ВМОРО е определен за спомагателен член на Задграничното посланичество на ВМОРО. В 1909 година издава мемоарно-есеистичната си книга „ Хайдушки копнения. Спомени от Македония 1902 – 1903 “. Личен другар на Пейо Яворов е и Пейо Гарвалов – драмски челник на ВМОРО, също от Чирпан.
Озовал се в София със съдействието на доктор Кръстьо Кръстев и Пенчо Славейков, Яворов става помощник и редактор на издаваното от тях литературно списание „ Мисъл “. Първата негова творба, която мощно впечатлява естетите от кръга „ Мисъл “ и се трансформира в неделима част от него, е поемата „ Калиопа “. През 1901 година издава първата си стихосбирка „ Стихотворения “, чието второ издание от 1904 година е с увод от Пенчо Славейков. В този интервал поетът работи като библиотекар, а по-късно и като драматург на Народния спектакъл. Плод на работата му в театъра са две пиеси – „ В полите на Витоша “ (1910) и „ Когато гръм удари, по какъв начин ехото заглъхва “ (1912).
Командирован на няколко пъти в чужбина за усъвършенствуване по литература – в Нанси, Женева, Виена, Париж, Яворов интензивно чете съвременна френска лирика. През 1905 година става непосредствен другар с Дора Габе. През 1906 година се влюбва в Мина Тодорова, сестра на П. Ю. Тодоров, само че скоро по-късно, при едно от своите пътувания (1910 година) изпраща към последния ѝ дом своята изгора, която умира от туберкулоза в санаториум и е заровена в Париж, Франция. През 1907 година излиза втората му стихосбирка „ Безсъници “, която дефинитивно проправя пътя на модерната българска поезия. Символистичната лирика на Яворов, метафизична, пропита с бездънен песимизъм и прозрения за безконечните въпроси, що никой век не позволи, трансформира коренно българското литературно мислене и постанова нов метод на писане.
През март 1908 година, по време на Кюстендилския конгрес на ВМОРО, макар че не участва персонално, е определен единомислещо от делегатите за консултант (допълнителен член) на нейното задгранично посланичество. Няколко дни по-късно напуща работата си в Народната библиотека в София и се заема напълно с проблемите на ВМОРО.
През 1910 година излиза от щемпел антологичната книга на поета „ Подир сенките на облаците “, чието второ издание от 1914 година показва равносметка на поетическия път, сравняван с този на Христо Ботев. Същата година взе участие във възобновяване на революционната организация и е определен за запасен член на нейния Централен комитет.
При експлоадирането на Балканската война през 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и оглавява партизанска чета №15, формирана от 9 души. Придвижва се по долината на река Места и излиза на Бяло море при Кавала. Награден е с кръст „ За смелост “. Става първият кмет на Неврокоп след освобождението му в 1912 година.
Чувствителната душа на поета мъчно привиква със суетата и нищетата на литературните и светските нрави в столицата. Лора Каравелова, щерка на държавника Петко Каравелов, с която се венчава през 1912 година, малко преди да замине за фронта в Кюстендил, е дамата, чиято обич се оказва съдбовна за него. Запазената преписка сред тях, сама по себе си литература, свидетелства за една пламенна и бурна обич, белязана с доста подозрения и доста пристрастености. Трагичният край идва на 29 ноември 1913 година, когато Лора се прострелва, а Яворов прави опит да се самоубие (оставя предсмъртно писмо от един ред: „ Моята блага Лора се простреля сама. Ида и аз след нея “). Изстрелът единствено пронизва слепоочието и го ослепява. Съкрушен от правосъдния развой и от мълвата, която го упреква, че е палач, на 29 октомври 1914 година поетът взема огромна доза отрова и се прострелва.
Творчеството и поезията на Яворов са пропити с трагизъм, подбуден от трагичния му живот, цялостен с разочарования. Голямо отчаяние му нанася решението на татко му да приключи образованието му и да стартира работа в телеграфната работа. В кръга „ Мисъл “ той среща схващане и получава псевдонима си Яворов от Пенчо Славейков, само че поезията не го удовлетворява – той буйно желае да взе участие в битките за избавление на Македония. Силен нравствен удар му нанася гибелта на Гоце Делчев през 1903 година, когато той отчасти се отделя от революционната си активност заради недоразумение с Яне Сандански. Последната капка за Яворов са гибелта на Мина Тодорова и обвиняванията в убийството на Лора, които го довеждат до самоубийство. До края на живота си другарува и кореспондира с лидера на ВМОРО Тодор Александров, а също и извършва негови поръчки. Смята се, че отровата и револвера, послужили за самоубийството на Пейо Яворов, са дадени по молба на самия публицист от Тодор Александров. Дългогодишното им другарство е крито дълги години от социалистическата историография.
Родната къща на поета в Чирпан е превърната в музей през 1954 година. Домът му в София също е музей, и макар че самата постройка се нуждае незабавно от ремонт, музеят продължава да получава огромен брой гости.
Източник: Уикипедия
Роден е в град Чирпан на 14 януари (1 януари остарял стил) 1878 година. Завършва V гимназиален клас в Пловдив. От 1897 до 1900 година работи като телеграфопощенец, сменяйки разнообразни селища – Чирпан, Стара Загора, Сливен, Стралджа, Анхиало, София. По това време той симпатизира на Българската работническа социалдемократическа партия. След 1897 година влиза в контакти с Вътрешната македоно-одринска революционна организация. От 1901 до 1902 година редактира нейния законен орган вестник „ Дело “. През 1902 година на Х македонски конгрес е определен за член на ВМОК Станишев-Карайовов.
За пръв път влиза в Македония като въстаник на Михаил Чаков през 1902 година. Пленен е скоро по-късно от върховистка чета и се завръща в България. Първоначално той е редактор на разнообразни издания, свързани с македоно-одринското революционно придвижване – „ Дело “, „ Свобода или гибел “, „ Автономия “, „ Илинден “. Първата му оповестена творба е стихотворението „ Напред “ във вестник „ Глас македонски “. Четник е на Яне Сандански и става един от най-дейните сподвижници на Гоце Делчев и негов пръв биограф – „ Гоце Делчев “ (1904). На Кюстендилския конгрес на ВМОРО е определен за спомагателен член на Задграничното посланичество на ВМОРО. В 1909 година издава мемоарно-есеистичната си книга „ Хайдушки копнения. Спомени от Македония 1902 – 1903 “. Личен другар на Пейо Яворов е и Пейо Гарвалов – драмски челник на ВМОРО, също от Чирпан.
Озовал се в София със съдействието на доктор Кръстьо Кръстев и Пенчо Славейков, Яворов става помощник и редактор на издаваното от тях литературно списание „ Мисъл “. Първата негова творба, която мощно впечатлява естетите от кръга „ Мисъл “ и се трансформира в неделима част от него, е поемата „ Калиопа “. През 1901 година издава първата си стихосбирка „ Стихотворения “, чието второ издание от 1904 година е с увод от Пенчо Славейков. В този интервал поетът работи като библиотекар, а по-късно и като драматург на Народния спектакъл. Плод на работата му в театъра са две пиеси – „ В полите на Витоша “ (1910) и „ Когато гръм удари, по какъв начин ехото заглъхва “ (1912).
Командирован на няколко пъти в чужбина за усъвършенствуване по литература – в Нанси, Женева, Виена, Париж, Яворов интензивно чете съвременна френска лирика. През 1905 година става непосредствен другар с Дора Габе. През 1906 година се влюбва в Мина Тодорова, сестра на П. Ю. Тодоров, само че скоро по-късно, при едно от своите пътувания (1910 година) изпраща към последния ѝ дом своята изгора, която умира от туберкулоза в санаториум и е заровена в Париж, Франция. През 1907 година излиза втората му стихосбирка „ Безсъници “, която дефинитивно проправя пътя на модерната българска поезия. Символистичната лирика на Яворов, метафизична, пропита с бездънен песимизъм и прозрения за безконечните въпроси, що никой век не позволи, трансформира коренно българското литературно мислене и постанова нов метод на писане.
През март 1908 година, по време на Кюстендилския конгрес на ВМОРО, макар че не участва персонално, е определен единомислещо от делегатите за консултант (допълнителен член) на нейното задгранично посланичество. Няколко дни по-късно напуща работата си в Народната библиотека в София и се заема напълно с проблемите на ВМОРО.
През 1910 година излиза от щемпел антологичната книга на поета „ Подир сенките на облаците “, чието второ издание от 1914 година показва равносметка на поетическия път, сравняван с този на Христо Ботев. Същата година взе участие във възобновяване на революционната организация и е определен за запасен член на нейния Централен комитет.
При експлоадирането на Балканската война през 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и оглавява партизанска чета №15, формирана от 9 души. Придвижва се по долината на река Места и излиза на Бяло море при Кавала. Награден е с кръст „ За смелост “. Става първият кмет на Неврокоп след освобождението му в 1912 година.
Чувствителната душа на поета мъчно привиква със суетата и нищетата на литературните и светските нрави в столицата. Лора Каравелова, щерка на държавника Петко Каравелов, с която се венчава през 1912 година, малко преди да замине за фронта в Кюстендил, е дамата, чиято обич се оказва съдбовна за него. Запазената преписка сред тях, сама по себе си литература, свидетелства за една пламенна и бурна обич, белязана с доста подозрения и доста пристрастености. Трагичният край идва на 29 ноември 1913 година, когато Лора се прострелва, а Яворов прави опит да се самоубие (оставя предсмъртно писмо от един ред: „ Моята блага Лора се простреля сама. Ида и аз след нея “). Изстрелът единствено пронизва слепоочието и го ослепява. Съкрушен от правосъдния развой и от мълвата, която го упреква, че е палач, на 29 октомври 1914 година поетът взема огромна доза отрова и се прострелва.
Творчеството и поезията на Яворов са пропити с трагизъм, подбуден от трагичния му живот, цялостен с разочарования. Голямо отчаяние му нанася решението на татко му да приключи образованието му и да стартира работа в телеграфната работа. В кръга „ Мисъл “ той среща схващане и получава псевдонима си Яворов от Пенчо Славейков, само че поезията не го удовлетворява – той буйно желае да взе участие в битките за избавление на Македония. Силен нравствен удар му нанася гибелта на Гоце Делчев през 1903 година, когато той отчасти се отделя от революционната си активност заради недоразумение с Яне Сандански. Последната капка за Яворов са гибелта на Мина Тодорова и обвиняванията в убийството на Лора, които го довеждат до самоубийство. До края на живота си другарува и кореспондира с лидера на ВМОРО Тодор Александров, а също и извършва негови поръчки. Смята се, че отровата и револвера, послужили за самоубийството на Пейо Яворов, са дадени по молба на самия публицист от Тодор Александров. Дългогодишното им другарство е крито дълги години от социалистическата историография.
Родната къща на поета в Чирпан е превърната в музей през 1954 година. Домът му в София също е музей, и макар че самата постройка се нуждае незабавно от ремонт, музеят продължава да получава огромен брой гости.
Източник: Уикипедия
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ