![[Pexels] Виктор Викторов и Васил Георгиев пред Капитал Няколко начина](http://www.capital.bg/shimg/zx620y323c_2993607.jpg)
Онлайн продажбите: Малко компании, много купувачи на дрехи
[Pexels]
Виктор Викторов и Васил Георгиев пред " Капитал "
Няколко метода за предотвратяване от злоупотреби при извършване на покупки и браузване в интернет
Необходима е нова правна рамка за противопоставяне, отговаряща на провокациите на актуалните бизнес условия
Подходът Me Too - " И аз ще имам онлайн магазин ", крие опасности. Преценете кое прибавя стойност и взема решение проблеми на вашите консуматори
С интернет и новите технологии пазарът еволюира до степен, че към този момент не може да се разграничи къде свърша оф- и къде стартира онлайн магазинът
Електронната търговия води до взрив на опциите за онлайн разплащания
Парите не престават да движат света, само че към този момент от ден на ден в електронен вид
Само 9% от фирмите в България продават онлайн, до момента в който в евросъюза една пета от компаниите употребяват интернет като канал за продажби и едвам 3% от тях в 28-те страни членки не са имали интернет връзка към началото на 2016 година Това демонстрират данните на Евростат, систематизирани в отчета. Данните като цяло приказват, че бизнесът изостава от потребителите, поради че 85% от семействата в Европейски Съюз имат интернет, а все по-голяма част разчитат на мрежата и за извършване на покупки - две трети от тях са купували артикули или услуги онлайн, като електронните продажби към този момент носят 16% от общия оборот спрямо 14% през 2010 година
Българските консуматори доста изостават от тези темпове на развиване - единствено 27% от тях са пазарували онлайн в последната година преди проучването. За сметка на това сме първенци в Европейски Съюз по извършване на покупки на облекла и спортна екипировка - 78% от хората в страната, които са купували нещо онлайн през последните 12 месеца, са поръчвали точно подобен вид артикули. При онлайн банкирането българите са на опашката в Европейски Съюз с едвам 7%, а единствено 1% са купували онлайн наличие.
Другите данни за страната също демонстрират закъснение на България от Европейски Съюз, само че въпреки всичко регистрират мощен растеж през годините. Например данните на Nielsen за българския онлайн пазар сочат, че едвам 1.1 млн. са интернет купувачите в България през 2016 година, което е по-малко от 20% от общото население, до момента в който в Европейски Съюз междинният % е 46. А съгласно представители от пазара онлайн търговията е сред 600 и 700 млн. лева за предходната година.
Кой е онлайн и какво прави там
През 2016 година 85% от семействата в Европейски Съюз са имали достъп до интернет в съпоставяне със 70% за 2010 година Огромна част от потребителите в страните членки (83%) употребяват широколентова връзка, като делът им пораства стабилно – при закрепените устройства повишаването е от 57% през 2010 година до 74% през 2016 година, а при мобилните нарастването за същия интервал е четирикратно – от 10% до 41%.
По този индикатор България стои добре. Малко над половината от семействата в страната (57%) имат широколентов интернет достъп. Все повече консуматори влизат онлайн през мобилни телефони – в България делът им е 71% при приблизително за Европейски Съюз 79%, въпреки че най-често задачата е връзка.
Бизнесът също все по-често употребява мобилен широколентов достъп, като през 2016 година над две трети от фирмите (69%) са влизали в интернет по този метод спрямо 28% през 2010 година Все отново в голямата си част сдруженията (95%) разчитат на закрепена връзка.
Индивидуалните консуматори най-често употребяват интернет за изпращане и приемане на имейли (86%), търсене на информация (80%), четене на вести (70%) и присъединяване в обществени мрежи (63%). Употребата е друга в обособените страни членки, означават анализаторите от Евростат – онлайн телефонните и видеоразговори да вземем за пример са най-популярни в България (80%), а присъединяване в обществени мрежи – в Унгария (83%) и Малта (82%). Потребителите във Финландия (92%), Дания (91%) и Холандия (91%) най-често употребяват интернет банкиране, а в Литва (93%) и Хърватия (91%) са най-активните читатели на вести онлайн.
Бизнесът от своя страна разчита на интернет, с цел да доближи потребителите, и усилва онлайн наличието си посредством поддържане на лични уеб страници, потребление на обществени мрежи и таргетирани реклами. Една четвърт от фирмите (24%), които имат лични уеб страници, оферират през тях опция за онлайн поръчки или резервации. Близо половината (46%) пък разчитат на обществени медии за разпространяване на информация или с маркетингови цели.
Онлайн пазар
Все по-голяма част от потребителите разчитат на интернет и за извършване на покупки. През 2016 година артикули или услуги онлайн са поръчвали 66% от интернет потребителите в Европейски Съюз спрямо 50% през 2007 година Най-често онлайн се купуват облекла и/или спортна екипировка, като шест от всеки 10 от европейците показват, че това е водещата категория артикули и услуги, за която употребяват опциите на електронната търговия. Извън лидерската позиция на България тук в много по-малка степен локалните консуматори купуват онлайн артикули за семейството (25%), пътувания и почивки (23%), хранителни артикули (22%), електронни устройства (15%), билети за събития (15%) или книги и списания (12%).
На фона на растящия интерес от страна на потребителите бизнесът в Европейски Съюз към момента сякаш изостава с навлизането си на онлайн пазара – през 2016 година една от всеки пет европейски компании е продавала онлайн на консуматори, други бизнеси и/или обществени управляващи. Данните на Евростат регистрират относително непретенциозно нарастване по този индикатор по отношение на 2010 година, когато делът е бил 15%. В България интернет като канал за продажби употребяват едвам 9% от фирмите, като по-слабо е представянето само на бизнеса в Румъния (7%).
Електронните продажби образуват 16% от общия оборот спрямо 14% през 2010 година В главната си част (11%) обаче това са така наречен EDI продажби, при които поръчките са автоматизирани и се обработват чрез връзка сред компютри въз основата на стандартизирани форми за продан на данни, без да е нужна човешка интервенция. По този метод да вземем за пример огромните супермаркети подават поръчки за огромни количества артикули към доставчиците си. Така електронните продажби към други бизнеси (b2b) образуват едвам 3% от общия оборот в Европейски Съюз, а тези към крайни консуматори (b2c) – 2%. В България през 2016 година електронните продажби са формирали 4% от общия оборот на локалните компании, като разрушено по видове 3% са от EDI продажби и едвам 1% от уеб продажби, които в по-голямата си част са били b2b.
Характерно общо за Европейски Съюз е, че при огромните компании делът на приходите от електронни продажби (22%) е над два пъти по-висок спрямо регистрираното при дребните и междинните предприятия (9%).
Възможностите на облака
През 2016 година съвсем една трета (32%) от интернет потребителите в Европейски Съюз употребяват облачни услуги, с цел да съхраняват документи, фотоси, музика и други файлове, без значение от вида на употребяваното устройство. В съпоставяне с 2014 година делът им се е нараснал с 5 процентни пункта.
При бизнеса опциите на облака към момента не се използват толкоз доста – към предходната година съвсем всички компании в Европейски Съюз (97%) са имали достъп до интернет, само че малко над една пета от тях (22%) са закупили облачни услуги (в съпоставяне с 19% през 2014 г.). Делът е най-нисък в България, където едвам 7% от сдруженията си купуват място в облака. Данните на Евростат демонстрират, че огромните компании са доста по-склонни да заплащат за облачни услуги (45%) спрямо дребните и междинни предприятия (21%).
Виктор Викторов и Васил Георгиев пред " Капитал "
Няколко метода за предотвратяване от злоупотреби при извършване на покупки и браузване в интернет
Необходима е нова правна рамка за противопоставяне, отговаряща на провокациите на актуалните бизнес условия
Подходът Me Too - " И аз ще имам онлайн магазин ", крие опасности. Преценете кое прибавя стойност и взема решение проблеми на вашите консуматори
С интернет и новите технологии пазарът еволюира до степен, че към този момент не може да се разграничи къде свърша оф- и къде стартира онлайн магазинът
Електронната търговия води до взрив на опциите за онлайн разплащания
Парите не престават да движат света, само че към този момент от ден на ден в електронен вид
Само 9% от фирмите в България продават онлайн, до момента в който в евросъюза една пета от компаниите употребяват интернет като канал за продажби и едвам 3% от тях в 28-те страни членки не са имали интернет връзка към началото на 2016 година Това демонстрират данните на Евростат, систематизирани в отчета. Данните като цяло приказват, че бизнесът изостава от потребителите, поради че 85% от семействата в Европейски Съюз имат интернет, а все по-голяма част разчитат на мрежата и за извършване на покупки - две трети от тях са купували артикули или услуги онлайн, като електронните продажби към този момент носят 16% от общия оборот спрямо 14% през 2010 година
Българските консуматори доста изостават от тези темпове на развиване - единствено 27% от тях са пазарували онлайн в последната година преди проучването. За сметка на това сме първенци в Европейски Съюз по извършване на покупки на облекла и спортна екипировка - 78% от хората в страната, които са купували нещо онлайн през последните 12 месеца, са поръчвали точно подобен вид артикули. При онлайн банкирането българите са на опашката в Европейски Съюз с едвам 7%, а единствено 1% са купували онлайн наличие.
Другите данни за страната също демонстрират закъснение на България от Европейски Съюз, само че въпреки всичко регистрират мощен растеж през годините. Например данните на Nielsen за българския онлайн пазар сочат, че едвам 1.1 млн. са интернет купувачите в България през 2016 година, което е по-малко от 20% от общото население, до момента в който в Европейски Съюз междинният % е 46. А съгласно представители от пазара онлайн търговията е сред 600 и 700 млн. лева за предходната година.
Кой е онлайн и какво прави там
През 2016 година 85% от семействата в Европейски Съюз са имали достъп до интернет в съпоставяне със 70% за 2010 година Огромна част от потребителите в страните членки (83%) употребяват широколентова връзка, като делът им пораства стабилно – при закрепените устройства повишаването е от 57% през 2010 година до 74% през 2016 година, а при мобилните нарастването за същия интервал е четирикратно – от 10% до 41%.
По този индикатор България стои добре. Малко над половината от семействата в страната (57%) имат широколентов интернет достъп. Все повече консуматори влизат онлайн през мобилни телефони – в България делът им е 71% при приблизително за Европейски Съюз 79%, въпреки че най-често задачата е връзка.
Бизнесът също все по-често употребява мобилен широколентов достъп, като през 2016 година над две трети от фирмите (69%) са влизали в интернет по този метод спрямо 28% през 2010 година Все отново в голямата си част сдруженията (95%) разчитат на закрепена връзка.
Индивидуалните консуматори най-често употребяват интернет за изпращане и приемане на имейли (86%), търсене на информация (80%), четене на вести (70%) и присъединяване в обществени мрежи (63%). Употребата е друга в обособените страни членки, означават анализаторите от Евростат – онлайн телефонните и видеоразговори да вземем за пример са най-популярни в България (80%), а присъединяване в обществени мрежи – в Унгария (83%) и Малта (82%). Потребителите във Финландия (92%), Дания (91%) и Холандия (91%) най-често употребяват интернет банкиране, а в Литва (93%) и Хърватия (91%) са най-активните читатели на вести онлайн.
Бизнесът от своя страна разчита на интернет, с цел да доближи потребителите, и усилва онлайн наличието си посредством поддържане на лични уеб страници, потребление на обществени мрежи и таргетирани реклами. Една четвърт от фирмите (24%), които имат лични уеб страници, оферират през тях опция за онлайн поръчки или резервации. Близо половината (46%) пък разчитат на обществени медии за разпространяване на информация или с маркетингови цели.
Онлайн пазар
Все по-голяма част от потребителите разчитат на интернет и за извършване на покупки. През 2016 година артикули или услуги онлайн са поръчвали 66% от интернет потребителите в Европейски Съюз спрямо 50% през 2007 година Най-често онлайн се купуват облекла и/или спортна екипировка, като шест от всеки 10 от европейците показват, че това е водещата категория артикули и услуги, за която употребяват опциите на електронната търговия. Извън лидерската позиция на България тук в много по-малка степен локалните консуматори купуват онлайн артикули за семейството (25%), пътувания и почивки (23%), хранителни артикули (22%), електронни устройства (15%), билети за събития (15%) или книги и списания (12%).
На фона на растящия интерес от страна на потребителите бизнесът в Европейски Съюз към момента сякаш изостава с навлизането си на онлайн пазара – през 2016 година една от всеки пет европейски компании е продавала онлайн на консуматори, други бизнеси и/или обществени управляващи. Данните на Евростат регистрират относително непретенциозно нарастване по този индикатор по отношение на 2010 година, когато делът е бил 15%. В България интернет като канал за продажби употребяват едвам 9% от фирмите, като по-слабо е представянето само на бизнеса в Румъния (7%).
Електронните продажби образуват 16% от общия оборот спрямо 14% през 2010 година В главната си част (11%) обаче това са така наречен EDI продажби, при които поръчките са автоматизирани и се обработват чрез връзка сред компютри въз основата на стандартизирани форми за продан на данни, без да е нужна човешка интервенция. По този метод да вземем за пример огромните супермаркети подават поръчки за огромни количества артикули към доставчиците си. Така електронните продажби към други бизнеси (b2b) образуват едвам 3% от общия оборот в Европейски Съюз, а тези към крайни консуматори (b2c) – 2%. В България през 2016 година електронните продажби са формирали 4% от общия оборот на локалните компании, като разрушено по видове 3% са от EDI продажби и едвам 1% от уеб продажби, които в по-голямата си част са били b2b.
Характерно общо за Европейски Съюз е, че при огромните компании делът на приходите от електронни продажби (22%) е над два пъти по-висок спрямо регистрираното при дребните и междинните предприятия (9%).
Възможностите на облака
През 2016 година съвсем една трета (32%) от интернет потребителите в Европейски Съюз употребяват облачни услуги, с цел да съхраняват документи, фотоси, музика и други файлове, без значение от вида на употребяваното устройство. В съпоставяне с 2014 година делът им се е нараснал с 5 процентни пункта.
При бизнеса опциите на облака към момента не се използват толкоз доста – към предходната година съвсем всички компании в Европейски Съюз (97%) са имали достъп до интернет, само че малко над една пета от тях (22%) са закупили облачни услуги (в съпоставяне с 19% през 2014 г.). Делът е най-нисък в България, където едвам 7% от сдруженията си купуват място в облака. Данните на Евростат демонстрират, че огромните компании са доста по-склонни да заплащат за облачни услуги (45%) спрямо дребните и междинни предприятия (21%).
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ