Петя Пейчева е родена в град Елхово. Завършила е Факултета

Петя Пейчева е родена в град Елхово. Завършила е Факултета по публицистика в Софийския университет " Св. Климент Охридски ". Работила е в разнообразни български медии, в Центъра за европейски проучвания и изложба " Икар " в София. От 2013 година работи в Съюза на българските публицисти. През 2017 година излезе от щемпел стихосбирката й " Досие ", а наскоро и най-новата й книга със стихове " Куфар със мемоари ".

Аржентинско танго

Следвам погледа, топлата длан

върху моето тяло, играта

и дъха на упоителен еликсир,

който стъпките води нататък...

В този сетивен и непосредствен разговор

всяка тръпка задава въпроси

без медиатор и дори без Бог,

като че ли вървя през огъня боса.

Танц за двама, разбирам езика,

давам отговор, одобрявам пристрастеността,

знам от дълго време, че в нея е скрита

смелост, смесена с горда горест.

Всеки в ритъма търси, избира

измежду сътрудниците своя двубой,

по едно и също време двама умират,

няма думи, разлъка, лимит.

Ниагара

Такава мощност, буря ме повлича,

дъхът ми стопира, падам в пропастта,

изчезвам в облак водна пара, сричам

две думи... Май това е любовта.

И като че ли няма мощ да я спре,

само че аз видях и ледена камара.

Когато мраз сърцето ни скове -

по този начин замръзва дори водопадът.

Достигнахме до края на света,

стоим в този момент пред бездната пенлива.

Готова съм да скоча с любовта

и знам, че след това отново ще бъда жива.

Ритъмът на сърцето

С тела от шоколад, разтапящ се и сладостен

като в мираж от маранята на деня,

се впускат през нощта даже без отдих къс

и всичко пристрастеност е, единствено джаз е на света!

Навсякъде - на улицата и на плажа,

на сцената, плантацията, в кабарето,

кръвта кипи, на всички желае да покаже

какъв е същинският темп на сърцето.

Кубинската фиеста е със непокътнат знак,

разпалваща като дайкири, с благоухание

на пури и кафе. Неравният й такт

за дързост, неподчинение е поверие.

Руска тройка

Препускай през виелици и студ,

през северно зарево и простор,

да буди със звънчета твоят глас,

искри да пръскаш в пътя си безкрай!

Препускай през епохи и терор,

през революции и кръговрат!

Светът към момента помни оня ек

от залпа на зората в Петроград.

Препускай след рискове и зложелател,

през огън, крах, всеотдайност!

Стоят на стража отново до твоя предел

вечен полк и памет светла.

Препускай след очаквания и фантазии,

през безконечните полета на Сибир!

Не е благосъстоянието ти вдън земи,

надълбоко в съветската душа свети.

Избрах си място

Избрах си мое място да пребивавам

през всичките ни земни времена.

Петрарка нежни песни да ми пее,

мадони да ми сочат вечността.

Под дребния балкон на Жулиета

оставих своето писмо и аз.

Ако ме чака гибел като вендета,

да бъде от обич и бурна пристрастеност.

Ще мина през лозята на Тоскана,

ще пия виното на любовта.

От слънце южно измежду море огряна,

да вкуся с долче вита лудостта.

След оперната сцена на Милано

в Неапол с музика ще долетя.

Не е допустимо дори и вулканът

да спре живота тук и до момента.

И постепенно ще пропадам във Венеция

с достолепието на бедна куртизантка,

която ще оплакват безутешни

с греховно подарената камбанка.

А в случай че скъсам струна от сърцето

във вихрения танц на Паганини,

ще скърбя единствено, че небето

ми се изплъзва с безконечното си синьо.