Петя Аврамова: Бързаме със строителството, за да осигурим и на Северна България път за развитие
Петя Аврамова, лидер на листата на ГЕРБ-СДС за 6 МИР-Враца пред Труд:
- Ремонти на пътища, само че и много свлачища виждаме през последните месеци, госпожо Аврамова. Бързаме със строителството, нещо се прави през просото или природата си прави неприятни опити?
-Може да се каже, че бързаме със строителството, дотолкоз, че да отговорим на упованията във всички райони в страната за добра съгласуваност. Технологичните периоди при градежа на нови пътища и при ремонтите се съблюдават. На всички е пределно ясно, че положителните пътни връзки, водят след себе си вложения, нови работни места и развиване. Липсата на добра пътна инфраструктура е главната причина за разликата в развиването на Южна и Северна България. Затова може да се каже, че бързаме, с цел да осигурим и на Северна България път за развиване – скоростният път Ботевград – Видин, Автомагистрала Хемус, Автомагистрала Русе – Велико Търново, Автомагистрала Черно море, тунела под Петрохан, тунела под Шипка. Всъщност постоянно чуваме упрека, че не се ремонтират задоволително пътища, че би трябвало още. Но всички пътища няма по какъв начин да бъдат преасфалтирани по едно и също време - като с магическа пръчка. Затова обектите се приоритизират и ремонтите се правят поетапно. Постигнатото през миналите четири години не е по никакъв начин малко. За този интервал с национално и европейско финансиране са ремонтирани и са в развой на ремонт близо 4000 км, което прави към 11 автомагистрали като „ Тракия “. И зад всичко това стои труда – както на строителите, по този начин и на администрацията. Всъщност ние не спряхме работа и не намалихме темпото даже по време на изключителното състояние предходната година и това се оказа вярно решение. Един от най-сложните поправки на пътна инфраструктура е този на виадуктите по „ Хемус “ и „ Тракия “. Към днешна дата е ремонтирана връхната структура на 14 виадукта и придвижването по тях е пуснато. 8 от оборудванията са на „ Хемус “, а 6 на „ Тракия “. През тази година не престават дейностите по носещите колони на 11 виадукта, като работата няма да пречи на трафика. Приключихме и с ремонта на дясната тръба на тунел „ Витиня “ от „ Хемус “. Огромна работа беше свършена в този тунел. При старта на ремонта се откриха огромни кухини както сред първичната и вторичната облицовки, по този начин и сред първичната обшивка и скалния масив. Според експертите вторична обшивка е била толкоз компрометирана, че от 60 см по план са били останали към 20-25 см от нея. Оказало се също, че няма армировка. Да, правилно е, че това е било началото на тунелното строителство у нас. Докато през днешния ден се употребяват необятно най-новите технологии. Затова да се приказва, че в предишното се е строило качествено, а в този момент се вършат взаимни отстъпки, е изцяло неточно. В момента тунел „ Витиня “ дава отговор на всички европейски условия за сигурност, само че за задачата за увеличаване на структурата бяха инжектирани 3500 куб. м специфичен бетонов разтвор, бяха сложени над 7000 анкера и над 33 600 кв. м хидроизолация. И уверенията на строителите са, че оттук насетне най-малко две генерации българи ще употребяват тунела безаварийно. Темата със свлачищата беше доста обсъждана в последните два месеца. Обилните дъждове и внезапните смени на температурите провокираха преовлажняване на терените и активирането на свлачищни и струтищни процеси, засягащи сектори от републиканската пътна мрежа. Навсякъде се реагира навреме, тъй че да се възвърне оптимално бързо опцията за напредване на хората в съответните региони. Служители на Агенция „ Пътна инфраструктура “ и пътноподдържащите компании вършат обходи на секторите, в които има риск и работят превантивно.
„ Витиня “ ще се употребява безаварийно от най-малко две генерации
-И още един доста стратегически тунел - " Железница " на Автомагистрала " Струма ". Какво забави строителството там?
- Тунел „ Железница “, който е най-дългият пътен тунел, строен у нас до момента – 2 км, към този момент е прокопан напълно и се чака една от тръбите да бъде пусната за придвижване през есента. Той се построява по нов австрийски способ, като се прокопават към 1,5-2 м във всяка тръба и посока на денонощие и незабавно по-късно се прави първичната обшивка на оборудването с крепежни детайли, пръскан бетон и анкери. По модерна технология се строи и мостът пред тунела в посока Симитли, който се построява посредством метода „ потактово избутване “ на горното строене с хидравлични крикове.
- От близо 20 години питаме всички министри на Министерство на регионалното развитие за тунела под Шипка. На какъв стадий оставяте този величествен план?
-Тунелът под връх Шипка е тясно обвързван с плана за създаване на автомагистралата „ Русе-Велико Търново “, тъй като ще поеме интензивния тежкотоварен трафик по трансевропейски транспортен кулоар номер 9, който потегля от Хелзинки през Беларус за Близкия Изток. Дълги години имаше въпросителни към финансирането на плана. Но положителната вест е, че той е включен в новата Оперативна стратегия „ Транспорт и транспортна инфраструктура “ 2021-2027 година
-Обявихте смяна в механизма за паспортизация на постройките, от какво е подбудена тя?
- Доволна съм, че моето предложение за интервенция на страната в процеса на паспортизация на постройките посредством обезпечаване на финансови средства от държавния бюджет, беше утвърдено от премиера Борисов и включено в програмата на ГЕРБ-СДС в частта за районно развиване.
Гражданите би трябвало да бъдат спокойни, че процесът на паспортизация ще бъде финансово подкрепят, посредством специфичен фонд. Кандидатстването ще става през общините.
-Споменахте развиването на Северна България, вие сте от Враца, част от най-слабо развития район в страната – Севрозападна България. Новите пътища ли са рецептата за тази част на страната?
-Аз съм срещу етикета „ най-слабо развъртян район “ за Северозапада. Ако това е било годно до преди 6-7 години, в този момент изрично не е. Област Враца да вземем за пример е доста бързо разрастваща се област. И не са единствено пътища, осъществени са и се работи по доста други планове – градска среда, възобновяване на селата, просветителна инфраструктура, спортни уреди, обществени услуги. Във Враца към този момент се откриват нови фабрики, нещо което не се е случвало от десетилетия. Работим доста добре и в синхрон с общините в региона. Необходима е, несъмнено, още доста работа. Убедена съм, че реализацията на плана за автомагистрала на Северозапада – скоростният път Ботевград – Видин, ще форсира доста процеса на развиване, през тази пролет започват и поправки на над 100 км. пътища от републиканска пътна мрежа в област Враца. Проектите, включени в Плана за възобновяване на България и новите оперативни стратегии също дават доста нови благоприятни условия. Слушала съм доста за основаване на тактики и фондове за развиване на Северозапада, на това ние отговаряме с действителни дейности. Затова апелът ми към всички политици от района е – да спрем да теоритизираме и да вършим работа. Ние от ГЕРБ към този момент го вършим и имам вяра, че хората виждат разликата.
Нашият посетител: Инж. Петя Аврамова е родена на 29 май 1963 година във Враца. В интервала 2009 до 2011 година е зам.-кмет по строителството и общинската благосъстоятелност там. Била е ръководител на Общинския съвет във Враца. Два мандата народен представител от ГЕРБ. Министър на районното развиване в кабинета „ Борисов 3 “.
- Ремонти на пътища, само че и много свлачища виждаме през последните месеци, госпожо Аврамова. Бързаме със строителството, нещо се прави през просото или природата си прави неприятни опити?
-Може да се каже, че бързаме със строителството, дотолкоз, че да отговорим на упованията във всички райони в страната за добра съгласуваност. Технологичните периоди при градежа на нови пътища и при ремонтите се съблюдават. На всички е пределно ясно, че положителните пътни връзки, водят след себе си вложения, нови работни места и развиване. Липсата на добра пътна инфраструктура е главната причина за разликата в развиването на Южна и Северна България. Затова може да се каже, че бързаме, с цел да осигурим и на Северна България път за развиване – скоростният път Ботевград – Видин, Автомагистрала Хемус, Автомагистрала Русе – Велико Търново, Автомагистрала Черно море, тунела под Петрохан, тунела под Шипка. Всъщност постоянно чуваме упрека, че не се ремонтират задоволително пътища, че би трябвало още. Но всички пътища няма по какъв начин да бъдат преасфалтирани по едно и също време - като с магическа пръчка. Затова обектите се приоритизират и ремонтите се правят поетапно. Постигнатото през миналите четири години не е по никакъв начин малко. За този интервал с национално и европейско финансиране са ремонтирани и са в развой на ремонт близо 4000 км, което прави към 11 автомагистрали като „ Тракия “. И зад всичко това стои труда – както на строителите, по този начин и на администрацията. Всъщност ние не спряхме работа и не намалихме темпото даже по време на изключителното състояние предходната година и това се оказа вярно решение. Един от най-сложните поправки на пътна инфраструктура е този на виадуктите по „ Хемус “ и „ Тракия “. Към днешна дата е ремонтирана връхната структура на 14 виадукта и придвижването по тях е пуснато. 8 от оборудванията са на „ Хемус “, а 6 на „ Тракия “. През тази година не престават дейностите по носещите колони на 11 виадукта, като работата няма да пречи на трафика. Приключихме и с ремонта на дясната тръба на тунел „ Витиня “ от „ Хемус “. Огромна работа беше свършена в този тунел. При старта на ремонта се откриха огромни кухини както сред първичната и вторичната облицовки, по този начин и сред първичната обшивка и скалния масив. Според експертите вторична обшивка е била толкоз компрометирана, че от 60 см по план са били останали към 20-25 см от нея. Оказало се също, че няма армировка. Да, правилно е, че това е било началото на тунелното строителство у нас. Докато през днешния ден се употребяват необятно най-новите технологии. Затова да се приказва, че в предишното се е строило качествено, а в този момент се вършат взаимни отстъпки, е изцяло неточно. В момента тунел „ Витиня “ дава отговор на всички европейски условия за сигурност, само че за задачата за увеличаване на структурата бяха инжектирани 3500 куб. м специфичен бетонов разтвор, бяха сложени над 7000 анкера и над 33 600 кв. м хидроизолация. И уверенията на строителите са, че оттук насетне най-малко две генерации българи ще употребяват тунела безаварийно. Темата със свлачищата беше доста обсъждана в последните два месеца. Обилните дъждове и внезапните смени на температурите провокираха преовлажняване на терените и активирането на свлачищни и струтищни процеси, засягащи сектори от републиканската пътна мрежа. Навсякъде се реагира навреме, тъй че да се възвърне оптимално бързо опцията за напредване на хората в съответните региони. Служители на Агенция „ Пътна инфраструктура “ и пътноподдържащите компании вършат обходи на секторите, в които има риск и работят превантивно.
„ Витиня “ ще се употребява безаварийно от най-малко две генерации
-И още един доста стратегически тунел - " Железница " на Автомагистрала " Струма ". Какво забави строителството там?
- Тунел „ Железница “, който е най-дългият пътен тунел, строен у нас до момента – 2 км, към този момент е прокопан напълно и се чака една от тръбите да бъде пусната за придвижване през есента. Той се построява по нов австрийски способ, като се прокопават към 1,5-2 м във всяка тръба и посока на денонощие и незабавно по-късно се прави първичната обшивка на оборудването с крепежни детайли, пръскан бетон и анкери. По модерна технология се строи и мостът пред тунела в посока Симитли, който се построява посредством метода „ потактово избутване “ на горното строене с хидравлични крикове.
- От близо 20 години питаме всички министри на Министерство на регионалното развитие за тунела под Шипка. На какъв стадий оставяте този величествен план?
-Тунелът под връх Шипка е тясно обвързван с плана за създаване на автомагистралата „ Русе-Велико Търново “, тъй като ще поеме интензивния тежкотоварен трафик по трансевропейски транспортен кулоар номер 9, който потегля от Хелзинки през Беларус за Близкия Изток. Дълги години имаше въпросителни към финансирането на плана. Но положителната вест е, че той е включен в новата Оперативна стратегия „ Транспорт и транспортна инфраструктура “ 2021-2027 година
-Обявихте смяна в механизма за паспортизация на постройките, от какво е подбудена тя?
- Доволна съм, че моето предложение за интервенция на страната в процеса на паспортизация на постройките посредством обезпечаване на финансови средства от държавния бюджет, беше утвърдено от премиера Борисов и включено в програмата на ГЕРБ-СДС в частта за районно развиване.
Гражданите би трябвало да бъдат спокойни, че процесът на паспортизация ще бъде финансово подкрепят, посредством специфичен фонд. Кандидатстването ще става през общините.
-Споменахте развиването на Северна България, вие сте от Враца, част от най-слабо развития район в страната – Севрозападна България. Новите пътища ли са рецептата за тази част на страната?
-Аз съм срещу етикета „ най-слабо развъртян район “ за Северозапада. Ако това е било годно до преди 6-7 години, в този момент изрично не е. Област Враца да вземем за пример е доста бързо разрастваща се област. И не са единствено пътища, осъществени са и се работи по доста други планове – градска среда, възобновяване на селата, просветителна инфраструктура, спортни уреди, обществени услуги. Във Враца към този момент се откриват нови фабрики, нещо което не се е случвало от десетилетия. Работим доста добре и в синхрон с общините в региона. Необходима е, несъмнено, още доста работа. Убедена съм, че реализацията на плана за автомагистрала на Северозапада – скоростният път Ботевград – Видин, ще форсира доста процеса на развиване, през тази пролет започват и поправки на над 100 км. пътища от републиканска пътна мрежа в област Враца. Проектите, включени в Плана за възобновяване на България и новите оперативни стратегии също дават доста нови благоприятни условия. Слушала съм доста за основаване на тактики и фондове за развиване на Северозапада, на това ние отговаряме с действителни дейности. Затова апелът ми към всички политици от района е – да спрем да теоритизираме и да вършим работа. Ние от ГЕРБ към този момент го вършим и имам вяра, че хората виждат разликата.
Нашият посетител: Инж. Петя Аврамова е родена на 29 май 1963 година във Враца. В интервала 2009 до 2011 година е зам.-кмет по строителството и общинската благосъстоятелност там. Била е ръководител на Общинския съвет във Враца. Два мандата народен представител от ГЕРБ. Министър на районното развиване в кабинета „ Борисов 3 “.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ