Писателката Петя Александрова: България в потури, но с цилиндър е безкрайно любопитна
Петя Александрова, журналистка и писателка, живее повече от 30 година в София, само че е от остарял сливенски жанр. Издала е над 30 книги, множеството от които са стихове и приказки в прозаичност за деца. Има няколко национални награди, сред които “Петко Р. Славейков ” (за изцяло творчество) и “Константин Константинов ” (за принос в книгоиздаването за деца). В нейната креативна биография има анкетна книга със Станка Пенчева, документална книга за любовните истории на 21 световноизвестни персони “Дай ми хиляда целувки ”, анимационен филм и куклена пиеса.
Тези дни издателство “Хермес” предложи на пазара нейната нова книга “България в потури, само че с цилиндър”, втора част.
- Какво те влече към тематиката за тогавашна България, от кое място ти пристигна този дълготраен интерес към събития и персони отпреди век и нещо?
- Нищо инцидентно няма на този свят, предишното със своите причудливи от време на време събития и странни хора е по-забавно и любопитно от литературата, а аз съм човек книжовник и неутолим четец на ретро истории. Според мен сега има взрив на такива четива, само че не това ме подтикна да издам първа, че и втора книга под заглавието “България в потури, само че с цилиндър”. Поне две десетилетия има, откогато съм почнала да пиша такива материали, чисто журналистически привидно, и то... апетитът идва с яденето, споделят французите. Бързам да подчертая, че у нас, у дома, постоянно е имало доста исторически книги, другояче синът ми вероятно нямаше да приключи история и да е през днешния ден учител историк в Софийския университет.
- Няма ли събития и герои от днешния ден, които биха събудили вдъхновението ти?
- Тези неща желаят отдалеченост, други ще пишат за днешното. Колкото и да ни наподобява през днешния ден скучно, неприятно, лишено от живец, то също вероятно след 50-100 години ще бъде обект на писателски и читателски интерес. Всъщност, казано почтено, България след Освобождението, с някои свои характерности, мощно се приближава до днешния ден: доста инцидентни и користолюбиви хора се намърдват на държавни постове, а в Народното събрание, съгласно спомените на Иречек, седмици наред нищо не се случва, тъй като депутатите се дърлят за нелепости, да не приказваме за неналичието на просвета, знания, морал и прочие
- Какво в първата книга не съумя, че се наложи да пишеш втора?
- Всички материали - и за първата, и за втората - бяха подготвени още преди три години, когато преговарях с издателство “Хермес”. И тяхно е решението - след триумфа на първия том, да издадат и останалите истории. Да не пропусна да подчертая, тъй като е значимо - всяка книга си е независима и тези, които са пропуснали първото томче (според мен към момента го има на места по книжарниците!), умерено могат да си вземат второто и отново да им е забавно и любопитно за четене.
- Ще има ли трети том?
- Не, към този момент нямам такова желание, въпреки че не преставам да изпитвам интерес към историята.
- Кое е това, до което още не си се докоснала като публицист, само че го мислиш и го мечтаеш, кроиш проекти?
- Много неприятно ми е, само че ще призная, че в последно време не върша проекти, тъй като съзнавам, че няма да ми стигне времето. И силите. Много ми се желае да направя един съвременен женски разказ, където нещата от живота да са казани съвсем едно към едно. Да не са измислени, да не са захаросани, да не са сладникави. Но от опит знам, че съм по късите форми и вероятно няма да изтрая ден след ден, месеци наред, да работя върху едно несъмнено в жанра си писание.
- Писателски или житейски провокации?
- Житейските провокации, всички го знаем, не са в наша власт, различен ни ги предлага или напряко ни ги стоварва на житейския път. Колкото до писателството, всичко може да е предизвикателство, в случай че решиш да го направиш по нов метод или с нови средства - брошура със стихове или приказки за най-малките, разказ за подрастващи, новела за първата детска обич, шеговити римушки по български пословици и поговорки... Живот и здраве да е, може би нещо въпреки всичко ще съумея.
- С каква тематика не би се захванала като публицист, даже и да ти дават обещание огромен хонорар?
- Знам ли, в този момент мога да кажа едно, а на следващия ден да ми пристигна кураж... Навярно в никакъв случай не бих написала същински фентъзи разказ или книга с разкази на ужаса... Не че не чета и не одобрявам и такава литература, само че нещо не ми е напълно по душа и сърце.
- Твои стихове и приказки има в учебниците от първи до четвърти клас, това кара ли те да се чувстваш осъществена и приета, като чичо Стоян и Дора Габе?
- Не, не ме кара да се усещам чак толкоз осъществена и приета, само че съм поласкана, че създателите на учебници ме познават и харесват. А и децата май ме харесват и аз ненапълно се досещам за какво.
- Защо?
- Няма да откривам топлата вода с това изявление - децата обичат шегите, закачките, огромна част от стиховете ми лекичко ги “поднасят “ на някаква тематика - яденето, мързелуването, страха от това или това, дребните неистини или огромните хвалби... Според мен хуморът е доста значим в творчеството за деца, със смях по-лесно се преодоляват неприятните обстановки или гафове в живота.
- Всички знаем, че писателството мъчно може да се назова “професия”, най-малко не в България. Но може ли въпреки всичко българинът да се прехранва в днешно време от писането на книги?
- Не. Не изключвам обаче едно кратичко списъче от 5-6 души, които не че се изхранват от книгите си, само че претърпяват добре, с помощта на това, че получават непрестанно някакви награди, канят ги в някакви журита, вземат участие в някакви богато спонсорирани рейдове из страната... Не се ангажирам да изяснявам този факт.
- Би ли желала твоята внучка да наследи дарбата ти?
- Жива и здрава да е, по никакъв начин не упорствам да стане журналистка и писателка. Наскоро й откриха музикална заложба и към този момент пее в хор “Бодра смяна”. Речовита е, фантазьорка и доста артистична, само че... всички днешни деца са такива, изключително в случай че са обградени от любящи хора.
- Има ли някакво значение в креативната ти биография името на Великотърновския университет, където си приключила българска лингвистика?
- Приятно ми е да го загатвам, само че университетското обучение въпреки всичко не прави хората писатели, нали? Гордея се, че съм в групата писатели - великотърновски ученици, сред които са Борис Христов, Таньо Клисуров, Калина Ковачева, Марин Георгиев, Панко Анчев, Анчо Калоянов, Маргарита Петкова... Добра компания, бих споделила...
Надя СТАМБОЛИЕВА
Тези дни издателство “Хермес” предложи на пазара нейната нова книга “България в потури, само че с цилиндър”, втора част.
- Какво те влече към тематиката за тогавашна България, от кое място ти пристигна този дълготраен интерес към събития и персони отпреди век и нещо?
- Нищо инцидентно няма на този свят, предишното със своите причудливи от време на време събития и странни хора е по-забавно и любопитно от литературата, а аз съм човек книжовник и неутолим четец на ретро истории. Според мен сега има взрив на такива четива, само че не това ме подтикна да издам първа, че и втора книга под заглавието “България в потури, само че с цилиндър”. Поне две десетилетия има, откогато съм почнала да пиша такива материали, чисто журналистически привидно, и то... апетитът идва с яденето, споделят французите. Бързам да подчертая, че у нас, у дома, постоянно е имало доста исторически книги, другояче синът ми вероятно нямаше да приключи история и да е през днешния ден учител историк в Софийския университет.
- Няма ли събития и герои от днешния ден, които биха събудили вдъхновението ти?
- Тези неща желаят отдалеченост, други ще пишат за днешното. Колкото и да ни наподобява през днешния ден скучно, неприятно, лишено от живец, то също вероятно след 50-100 години ще бъде обект на писателски и читателски интерес. Всъщност, казано почтено, България след Освобождението, с някои свои характерности, мощно се приближава до днешния ден: доста инцидентни и користолюбиви хора се намърдват на държавни постове, а в Народното събрание, съгласно спомените на Иречек, седмици наред нищо не се случва, тъй като депутатите се дърлят за нелепости, да не приказваме за неналичието на просвета, знания, морал и прочие
- Какво в първата книга не съумя, че се наложи да пишеш втора?
- Всички материали - и за първата, и за втората - бяха подготвени още преди три години, когато преговарях с издателство “Хермес”. И тяхно е решението - след триумфа на първия том, да издадат и останалите истории. Да не пропусна да подчертая, тъй като е значимо - всяка книга си е независима и тези, които са пропуснали първото томче (според мен към момента го има на места по книжарниците!), умерено могат да си вземат второто и отново да им е забавно и любопитно за четене.
- Ще има ли трети том?
- Не, към този момент нямам такова желание, въпреки че не преставам да изпитвам интерес към историята.
- Кое е това, до което още не си се докоснала като публицист, само че го мислиш и го мечтаеш, кроиш проекти?
- Много неприятно ми е, само че ще призная, че в последно време не върша проекти, тъй като съзнавам, че няма да ми стигне времето. И силите. Много ми се желае да направя един съвременен женски разказ, където нещата от живота да са казани съвсем едно към едно. Да не са измислени, да не са захаросани, да не са сладникави. Но от опит знам, че съм по късите форми и вероятно няма да изтрая ден след ден, месеци наред, да работя върху едно несъмнено в жанра си писание.
- Писателски или житейски провокации?
- Житейските провокации, всички го знаем, не са в наша власт, различен ни ги предлага или напряко ни ги стоварва на житейския път. Колкото до писателството, всичко може да е предизвикателство, в случай че решиш да го направиш по нов метод или с нови средства - брошура със стихове или приказки за най-малките, разказ за подрастващи, новела за първата детска обич, шеговити римушки по български пословици и поговорки... Живот и здраве да е, може би нещо въпреки всичко ще съумея.
- С каква тематика не би се захванала като публицист, даже и да ти дават обещание огромен хонорар?
- Знам ли, в този момент мога да кажа едно, а на следващия ден да ми пристигна кураж... Навярно в никакъв случай не бих написала същински фентъзи разказ или книга с разкази на ужаса... Не че не чета и не одобрявам и такава литература, само че нещо не ми е напълно по душа и сърце.
- Твои стихове и приказки има в учебниците от първи до четвърти клас, това кара ли те да се чувстваш осъществена и приета, като чичо Стоян и Дора Габе?
- Не, не ме кара да се усещам чак толкоз осъществена и приета, само че съм поласкана, че създателите на учебници ме познават и харесват. А и децата май ме харесват и аз ненапълно се досещам за какво.
- Защо?
- Няма да откривам топлата вода с това изявление - децата обичат шегите, закачките, огромна част от стиховете ми лекичко ги “поднасят “ на някаква тематика - яденето, мързелуването, страха от това или това, дребните неистини или огромните хвалби... Според мен хуморът е доста значим в творчеството за деца, със смях по-лесно се преодоляват неприятните обстановки или гафове в живота.
- Всички знаем, че писателството мъчно може да се назова “професия”, най-малко не в България. Но може ли въпреки всичко българинът да се прехранва в днешно време от писането на книги?
- Не. Не изключвам обаче едно кратичко списъче от 5-6 души, които не че се изхранват от книгите си, само че претърпяват добре, с помощта на това, че получават непрестанно някакви награди, канят ги в някакви журита, вземат участие в някакви богато спонсорирани рейдове из страната... Не се ангажирам да изяснявам този факт.
- Би ли желала твоята внучка да наследи дарбата ти?
- Жива и здрава да е, по никакъв начин не упорствам да стане журналистка и писателка. Наскоро й откриха музикална заложба и към този момент пее в хор “Бодра смяна”. Речовита е, фантазьорка и доста артистична, само че... всички днешни деца са такива, изключително в случай че са обградени от любящи хора.
- Има ли някакво значение в креативната ти биография името на Великотърновския университет, където си приключила българска лингвистика?
- Приятно ми е да го загатвам, само че университетското обучение въпреки всичко не прави хората писатели, нали? Гордея се, че съм в групата писатели - великотърновски ученици, сред които са Борис Христов, Таньо Клисуров, Калина Ковачева, Марин Георгиев, Панко Анчев, Анчо Калоянов, Маргарита Петкова... Добра компания, бих споделила...
Надя СТАМБОЛИЕВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ