Старите петролни платформи се превръщат в морски резервати
Петролните палтформи, които излизат от употреба, могат да останат в океана и да изиграят ролята на естествени резервати, настояват австралийски учени, представени от BBC. Те оспорват обичайните схващания, съгласно които старите сонди, които не се употребяват, би трябвало да бъдат изцяло демонтирани от морското дъно.
Средностатистическата петролна платформа има живот от към 30 години, само че за това време към нея се образуват цели колонии от морски същества. Тези екосистеми могат да бъдат даже по-устойчиви, в сравнение с естествените рифове и скалните формирания по дъното, настояват учените от Технологичния университет в Сидни. Според тях металните структури пазят жителите им и от всеобщия лов на риба.
Данните от изследването са събирани главно от платформите в Северно море, само че в отчета се показва, че изводите са използвани за всички останали водни басейни. Над 90% от интервюираните специалисти са на мнение, че държавните управления би трябвало да преустановят практиката на изцяло унищожаване на " пенсионираните " петролни сонди и да ползват по-гъвкав метод, според от спецификата на всеки един обект. Освен това учените предизвестяват, че самият развой по разглобяване на оборудванията от време на време нанася съществени вреди на околната среда.
Не всички обаче са съгласни с изводите от изследването. Говорителят на Greenpeace Дъг Пар декларира пред BBC, че в случай че петролните компании имат предпочитание да отделят средства за създаване на изкуствени рифове, има интернационалните открити процедури, които им разрешават да го създадат и които изискват представянето на доказателства пред необятен кръг от представители на академичната общественост.
" Северно море не е естествена среда за тези структури и затова зарязването им на дъното съставлява заплаха за екосистемата. По същия метод петната от пластмасови боклуци в океана също притеглят към себе си някои морски животни, само че това не значи, че би трябвало да се стремим да изхвърляме повече пластмаса. Трябва да сме доста деликатни с тези оферти, тъй като те наподобяват като комфортно опрощение за фирмите да не извършват поетото обвързване да почистват след себе си ", споделя още Пар.
Дейвид Джонс от Морската Биологична Асоциация, който е един от създателите на научния отчет, застъпва противоположната теза. Според него за доста от петролните сонди е по-добре да останат на дъното, в сравнение с да бъдат демонтирани и по тази причина всеки случай би трябвало да се преглежда поотделно.
" Тези структури могат да послужат като леговище за редица застрашени типове. Физическото им наличие на дъното лимитира риболовната интензивност към тях ", счита той.
Не на последно място, в случай че рекомендациите на учените бъдат изпълнени от държавните управления, петролните компании ще спестят много средства. Същото се отнася и за притежателите на ветрогенератори, защото и те ще би трябвало да преминат през същия развой на извеждането им от употреба.
Според настоящите регулации над 1300 петролни и газови сонди ще би трябвало да бъдат изнесени на сушата през идващите няколко десетилетия. Това ще коства сред 50 и 100 милиарда евро, от които държавните управления ще би трябвало да платят към 60 на 100. Същото важи и за 10-20 000 вятърни турбини.
Дебатът за бъдещето на " пенсионираните " сонди върви с цялостна мощ и в Мексиканския залив, където регулаторните институции предизвикаха специфична стратегия под надпис " Рифове от платформи " ( " Rigs-to-Reef " ). Целта е сондите да бъдат отделени от основите си и да бъдат преместени там, където ще послужат за отбрана на биологичното многообразие.
Във Англия въпросът с изоставените уреди стартира през 1995 година, напомня BBC. Тогава Shell предлага да изхвърли остарелия терминал за зареждане на танкери Brent Spar в намерено море, отвън акваторията на страната. От Greenpeace обаче упорстват структурата да бъде изнесена на сушата с аргумента, че фирмите би трябвало да съблюдават същите правила за изхвърлянето на боклуци в океана, както и физическите лица. След този казус се вкарват разпоредбите, които важат до ден сегашен.
Средностатистическата петролна платформа има живот от към 30 години, само че за това време към нея се образуват цели колонии от морски същества. Тези екосистеми могат да бъдат даже по-устойчиви, в сравнение с естествените рифове и скалните формирания по дъното, настояват учените от Технологичния университет в Сидни. Според тях металните структури пазят жителите им и от всеобщия лов на риба.
Данните от изследването са събирани главно от платформите в Северно море, само че в отчета се показва, че изводите са използвани за всички останали водни басейни. Над 90% от интервюираните специалисти са на мнение, че държавните управления би трябвало да преустановят практиката на изцяло унищожаване на " пенсионираните " петролни сонди и да ползват по-гъвкав метод, според от спецификата на всеки един обект. Освен това учените предизвестяват, че самият развой по разглобяване на оборудванията от време на време нанася съществени вреди на околната среда.
Не всички обаче са съгласни с изводите от изследването. Говорителят на Greenpeace Дъг Пар декларира пред BBC, че в случай че петролните компании имат предпочитание да отделят средства за създаване на изкуствени рифове, има интернационалните открити процедури, които им разрешават да го създадат и които изискват представянето на доказателства пред необятен кръг от представители на академичната общественост.
" Северно море не е естествена среда за тези структури и затова зарязването им на дъното съставлява заплаха за екосистемата. По същия метод петната от пластмасови боклуци в океана също притеглят към себе си някои морски животни, само че това не значи, че би трябвало да се стремим да изхвърляме повече пластмаса. Трябва да сме доста деликатни с тези оферти, тъй като те наподобяват като комфортно опрощение за фирмите да не извършват поетото обвързване да почистват след себе си ", споделя още Пар.
Дейвид Джонс от Морската Биологична Асоциация, който е един от създателите на научния отчет, застъпва противоположната теза. Според него за доста от петролните сонди е по-добре да останат на дъното, в сравнение с да бъдат демонтирани и по тази причина всеки случай би трябвало да се преглежда поотделно.
" Тези структури могат да послужат като леговище за редица застрашени типове. Физическото им наличие на дъното лимитира риболовната интензивност към тях ", счита той.
Не на последно място, в случай че рекомендациите на учените бъдат изпълнени от държавните управления, петролните компании ще спестят много средства. Същото се отнася и за притежателите на ветрогенератори, защото и те ще би трябвало да преминат през същия развой на извеждането им от употреба.
Според настоящите регулации над 1300 петролни и газови сонди ще би трябвало да бъдат изнесени на сушата през идващите няколко десетилетия. Това ще коства сред 50 и 100 милиарда евро, от които държавните управления ще би трябвало да платят към 60 на 100. Същото важи и за 10-20 000 вятърни турбини.
Дебатът за бъдещето на " пенсионираните " сонди върви с цялостна мощ и в Мексиканския залив, където регулаторните институции предизвикаха специфична стратегия под надпис " Рифове от платформи " ( " Rigs-to-Reef " ). Целта е сондите да бъдат отделени от основите си и да бъдат преместени там, където ще послужат за отбрана на биологичното многообразие.
Във Англия въпросът с изоставените уреди стартира през 1995 година, напомня BBC. Тогава Shell предлага да изхвърли остарелия терминал за зареждане на танкери Brent Spar в намерено море, отвън акваторията на страната. От Greenpeace обаче упорстват структурата да бъде изнесена на сушата с аргумента, че фирмите би трябвало да съблюдават същите правила за изхвърлянето на боклуци в океана, както и физическите лица. След този казус се вкарват разпоредбите, които важат до ден сегашен.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ