Петро с топката. Вдига се от далечна дистанция... И бележи!

...
Петро с топката. Вдига се от далечна дистанция... И бележи!
Коментари Харесай

Спомен за Дражен

" Петро с топката. Вдига се от далечна отдалеченост... И бележи! " - Думите на всеки един коментатор, когато оранжевото кълбо се допре до ръцете на, меко казано, именития Дражен Петрович. Баскетболният Моцарт отлита като ангел към небесата на 7 юни 1993-а, когато умира в трагична автомобилна злополука.

" Той беше палач. Единственият, който знаеше по какъв начин да се трансформира в това, което желае да бъде. И беше себе си " - Дино Раджа

Още на 15-годишна възраст Дражен прави първите си стъпки в професионалния баскетбол с локалния клуб Шибенка (Шибеник). Четири години по-късно се причислява към Цибона (Загреб), където се трансформира в един от най-хубавите европейски играчи. Лидерството му носи 2 следващи трофеи от Евролигата на Цибона, а безупречната му ръка не желае да пропуща - общо за четирите си сезона в клуба ниже по 37.7 точки на мач в шампионата на Югославия и по 33.8 в Евролигата.

" Много пъти се чудехме, до момента в който сме на паркета - дали да играем или просто да гледаме по какъв начин той играе. Можеше да изпуснеш нещо. Някое негово гениално отиграване " - Тони Кукоч

Моцарт придвижва превъзходството си в Реал Мадрид. Макар че остава единствено един сезон, Дражен прави всичко допустимо, с цел да бъде паметен. Бележи нечовешките 62 точки на финала на Купата на европейските първенци при триумфа на " белите " над водения от Оскар Шмид Снайдеро Казерта. В същия сезон тимът му печели Купата на Испания, а Петрович още веднъж оставя най-хубавото за финала. Вкарва 42 точки, дружно с 8 тройки във финалния мач против Барселона - върхове, ненадминати до днешна дата.

" Играл съм с доста играчи, само че в никакъв случай не съм играл със играч, който е толкоз фокусиран в това, което прави. Още от дете целият му живот беше основан върху баскетбола " - Владе Дивац

Никой до момента не е виждал гард да играе по този метод. В Драфта през 1986-а Дражен е определен под №60 от Портланд Трейл Блейзърс, присъединявайки се към тима за сезон 1989/90. Там нещата въобще не се получават, тъй като просто е европеец. Блейзърс не считат, че той е толкоз добър, че да получава доста минути. А когато ги получава, задачата му на паркета е просто да стреля топката, когато му е подадена. Конкуренцията на гардовите позиции в лицето на Клайд Дрекслър, Тери Портър, Дани Йънг, а сезон по-късно и на Дани Ейндж попречват на развиването на Петро и той напуща клуба след единствено два сезона.

" Смятам, че никой не можеше да го спре. Беше в действителност доста, доста надарен състезател " - Лари Бърд

Петрович се нуждае от топката, с цел да господства. Портланд се отхвърлят от услугите му и го пращат в Ню Джърси Нетс през 1991 година В първия си цялостен сезон феноменът натрива носа на всеки, който си е мислел, че качествата му са въздух под налягане. 20.6 точки, 3.1 битки и 3.1 асистенции при неуместните 50% пукотевица от полето и 44% от тройката са междинните индикатори в дебютната му година с " мрежите ". Води тима си към първо присъединяване в плейофите от 6 години насам. През идната акция подвига статистиката си на 22.3 точки при 51% от полето и 45% от тройката.

" Беше необикновено да играя против Дражен. Всеки път, когато играехме, той се състезаваше с темперамент. Не се опасяваше от нищо. Имахме няколко страхотни борби в предишното, само че за жалост бяха прекомерно къси " - Майкъл Джордан

С националния тим на Югославия завоюва орден след орден. Заедно с " братята " си Владе Дивац, Дино Раджа и Тони Кукоч, Петрович печели сребро на Олимпиадата в Сеул през 1988-а, победи на домашния ЕвроБаскет година по-късно, а по-късно става международен първенец в Аржентина. На Олимпиадата в Барселона през 1992-а прекланя глава само пред непобедимия " Дрийм Тийм " на финала.

" Най-добрият стрелец, против който съм играл " - Реджи Милър

След края на сезон 92/93 в НБА Петрович взема решение да се причисли към тима на Хърватия за квалификациите за Европейското състезание, провеждащи се в Полша. Той не е задължен да го прави - отборът е задоволително мощен, че да се оправи и без него. Но като капитан на тима, той желае да бъде там и да води момчетата. На връщане тимът се прекачва във Франкфурт, където хваща полет за Загреб. Всички играчи без Дражен. Той взема решение да остане, с цел да прекара време с приятелката си Клара, а по-късно дружно с още едно момиче - Хилал, отпътуват за родината с кола.

В първите 200 километра Дражен е зад кормилото, само че заради отмалялост приятелката му сяда на шофьорската седалка. Точно тогава времето е буреносно, а пътят не е по никакъв начин лек. Клара не съумява да забележи голям аварирал камион, който блокира пътното платно, и секунди по-късно колата се разрушава в него. Инцидентът лишава живота на Дражен. 100 хиляди души отиват на погребението на баскетболния Моцарт. Светът е в потрес. Звездата на Дражен Петрович угасва, само че всичко сторено от него ще се помни както през днешния ден, 27 години по-късно, по този начин и за десетилетия напред.

Васил Недялков, Sportal.bg
Източник: sportal.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР