Започва гръцко-българския пограничен конфликт останал в историята с името Петрички инцидент
Петричкият случай е граничен спор сред България и Гърция от 1925 година.
След ликвидиране на гръцки боец гръцки елементи нахлуват на българска територия и окупират 10 български села. Конфликтът е сполучливо позволен от Обществото на народите.
На 19 октомври 1925 година при граничен пост № 1 на прохода Демир капия в Беласица гръцки боец навлиза в българска територия и след предизвестие е убит в 14 часа от български граничари. Гръцки граничари се пробват да приберат тялото и избухва престрелка.
Готвещият се за избори деспот в Гърция военачалник Теодорос Пангалос употребява случая, разпалва националистическа нервност в страната и на 22 октомври 1925 година, без да афишира война, заповядва на VІ гръцка дивизия, ситуирана край Сяр, да нахлуе в България. Девет батальона с планинска артилерия, картечници и минохвъргачки форсират българската граница на фронт от 30 km и навлизат на 10-12 km в страната, завладяват 10 български крайгранични села: Кулата, Чучулигово, Марино поле, Марикостиново, Долно Спанчево, Ново Ходжово, Пиперица, и Лехово, източно от река Струма и Тополница и Картечно, западно от нея.
Гърците нападат и град Петрич, само че са отблъснати на няколко километра пред него от малобройната погранична стража и доброволците от Вътрешна македонска революционна организация, които наброяват към 4000 бойци. За по-добро съгласуване на локалната защита Централен комитет на Вътрешна македонска революционна организация изпраща в града Йордан Гюрков. На 23 октомври в Петрич е образуван учредителен спешен щаб, отпред с войводата Георги Въндев и асистент Борис Бунев, строеви инструктор. Щабът поема координацията на локалната защита. По левия бряг на Струма комендант на четите е Зисо Попов, който има заслуга за отблъскването на гръцките войски. Около 15 000 бежанци са евакуирани навътре в страната.
Шеф на българската военна защита, по целия фронт на гръцкото нахлуване е полковник Минчо Банковски, по това време шеф на Седми пехотен рилски полк. Като представител на щаба на армията в региона на събитията е изпратен полковник Пенчо Златев, а от страна на държавното управление - Кимон Георгиев.
Военният министър Иван Вълков изпраща подкрепления към зоната на спора, само че категорично се разпорежда да не се оказва сериозна опозиция. За увеличаване на границата и прекъсване на гръцкото настъпление щабът на българската войска разчита освен на локалното население, само че и на краткотрайните доброволци от Петрички окръг. В отбрана на южната граница се насочат членове на Вътрешна македонска революционна организация от Горноджумайско, Разложко и Неврокопско. Мобилизирани са и някогашни фронтоваци от Кюстендилско, Радомирско, Самоковско и Ихтиманско. След героична опозиция на доброволците и пограничната стража на 29 октомври гръцките войски са принудени да се изтеглят зад границата. След себе си те оставят опожарени и ограбени села, похитен добитък, убити почтени хора, разпиляна селскостопанска годишна продукция. Според Иван Михайлов гръцките жертви по време на случая са над 120 убити бойци. Българската страна дава 19 жертви, от които 4 бойци и 1 офицер, 4 полицаи доброволци и 10 мирни локални поданици.
Правителството в София реагира тактично и разчита не на военно, а на политическо решение. Отправя меморандум до Обществото на народите и Великите сили, които преди малко са постигнали съглашение на конференцията в Локарно, за прекъсване на гръцкото настъпление.
Чуждестранните репортери, изключително Рувим Маркъм, разказват грабежите, палежите и убийствата, породени от гръцките войски.[3] Обществото на народите назначава интернационална анкетна комисия, която на място проверява аргументите за спора. На 29 октомври Съветът на Обществото на народите назначава анкетна комисия с ръководител британския дипломат в Мадрид Хорас Ръмболд и членове военачалник Серини от Франция, военачалник Ферарио от Италия, Адлер Кройц от Швейцария и Дроглевер Фортуин от Холандия. Комисията би трябвало да изследва ситуацията в засегнатите региони, да дефинира цената на компенсацията и да излезе с рекомендации пред Обществото на народите и пред двете държавни управления. След три седмици изследване на ситуацията и обиколка из местата на случая анкетната комисия на Ръмболд приготвя отчет от 15 страници, който показва пред Съвета на народите. В него гръцкото навлизане е несъмнено като голословно. Гръцкото държавно управление е отговорно за загубите и страданията на българското население и то дължи нужното обезщетение. В отчета е записано:
„ Ние имаме вяра, че всички членове на Съвета ще споделят нашето разбиране и ще се произнесат в интерес на великия принцип, съгласно който при положение, когато една територия е накърнена без задоволително съображение, обезщетение се дължи и в случай че сега на събитието, страната, която е направила нарушаването, е вярвала, че събитията оправдават нейните дейности. “
Гърция е жигосана като агресор от Обществото на народите и осъдена да заплати на България 30 милиона лв. като обезщетение за вредите от веществен и честен темперамент, защото съгласно комисията заповяданото от гръцкото държавно управление навлизане в българската територия не е имало задоволително учредения. От тази сума 1 милион и 200 хиляди са дадени на тези петричани, които взимат присъединяване при защитата на града. Но те се отхвърлят от персоналното обезщетение и подаряват парите за построяването на постройка на Петричката непълна смесена гимназия, която до тогава се обитава в частната къща на Атанас Маджаров. Строителството стартира при започване на 1926 година. Парите свършват, без да е приключена постройката. Тогава петричани се самооблагат. Тютюнопроизводителите отделят по един лев на кг тютюн, а чиновниците - по една или повече месечна заплата според от сумата, която получават. През есента на 1929 година новата постройка на Петричката гимназия отваря порти. На идната 1930 година общинското управление дефинира улицата, която огражда южната страна на гимназията, да се споделя „ 22 октомври “ - денят, в който жителите на Петрич не позволяват гръцките нашественици до своя град.
Дипломатическият неуспех на Гърция в Петричкия случай се отразява тежко на репутацията на военачалник Пангалос и той губи изборите.
На 31 октомври 1937 година във връзка 25-ата годишнина от освобождението на Петрич от османска власт, в града е открит паметникът „ Загинали за родината “. Върху една от мемориалните му паметни плочи са изписани имената и на починалите петричани в събитията от есента на 1925 година.
След ликвидиране на гръцки боец гръцки елементи нахлуват на българска територия и окупират 10 български села. Конфликтът е сполучливо позволен от Обществото на народите.
На 19 октомври 1925 година при граничен пост № 1 на прохода Демир капия в Беласица гръцки боец навлиза в българска територия и след предизвестие е убит в 14 часа от български граничари. Гръцки граничари се пробват да приберат тялото и избухва престрелка.
Готвещият се за избори деспот в Гърция военачалник Теодорос Пангалос употребява случая, разпалва националистическа нервност в страната и на 22 октомври 1925 година, без да афишира война, заповядва на VІ гръцка дивизия, ситуирана край Сяр, да нахлуе в България. Девет батальона с планинска артилерия, картечници и минохвъргачки форсират българската граница на фронт от 30 km и навлизат на 10-12 km в страната, завладяват 10 български крайгранични села: Кулата, Чучулигово, Марино поле, Марикостиново, Долно Спанчево, Ново Ходжово, Пиперица, и Лехово, източно от река Струма и Тополница и Картечно, западно от нея.
Гърците нападат и град Петрич, само че са отблъснати на няколко километра пред него от малобройната погранична стража и доброволците от Вътрешна македонска революционна организация, които наброяват към 4000 бойци. За по-добро съгласуване на локалната защита Централен комитет на Вътрешна македонска революционна организация изпраща в града Йордан Гюрков. На 23 октомври в Петрич е образуван учредителен спешен щаб, отпред с войводата Георги Въндев и асистент Борис Бунев, строеви инструктор. Щабът поема координацията на локалната защита. По левия бряг на Струма комендант на четите е Зисо Попов, който има заслуга за отблъскването на гръцките войски. Около 15 000 бежанци са евакуирани навътре в страната.
Шеф на българската военна защита, по целия фронт на гръцкото нахлуване е полковник Минчо Банковски, по това време шеф на Седми пехотен рилски полк. Като представител на щаба на армията в региона на събитията е изпратен полковник Пенчо Златев, а от страна на държавното управление - Кимон Георгиев.
Военният министър Иван Вълков изпраща подкрепления към зоната на спора, само че категорично се разпорежда да не се оказва сериозна опозиция. За увеличаване на границата и прекъсване на гръцкото настъпление щабът на българската войска разчита освен на локалното население, само че и на краткотрайните доброволци от Петрички окръг. В отбрана на южната граница се насочат членове на Вътрешна македонска революционна организация от Горноджумайско, Разложко и Неврокопско. Мобилизирани са и някогашни фронтоваци от Кюстендилско, Радомирско, Самоковско и Ихтиманско. След героична опозиция на доброволците и пограничната стража на 29 октомври гръцките войски са принудени да се изтеглят зад границата. След себе си те оставят опожарени и ограбени села, похитен добитък, убити почтени хора, разпиляна селскостопанска годишна продукция. Според Иван Михайлов гръцките жертви по време на случая са над 120 убити бойци. Българската страна дава 19 жертви, от които 4 бойци и 1 офицер, 4 полицаи доброволци и 10 мирни локални поданици.
Правителството в София реагира тактично и разчита не на военно, а на политическо решение. Отправя меморандум до Обществото на народите и Великите сили, които преди малко са постигнали съглашение на конференцията в Локарно, за прекъсване на гръцкото настъпление.
Чуждестранните репортери, изключително Рувим Маркъм, разказват грабежите, палежите и убийствата, породени от гръцките войски.[3] Обществото на народите назначава интернационална анкетна комисия, която на място проверява аргументите за спора. На 29 октомври Съветът на Обществото на народите назначава анкетна комисия с ръководител британския дипломат в Мадрид Хорас Ръмболд и членове военачалник Серини от Франция, военачалник Ферарио от Италия, Адлер Кройц от Швейцария и Дроглевер Фортуин от Холандия. Комисията би трябвало да изследва ситуацията в засегнатите региони, да дефинира цената на компенсацията и да излезе с рекомендации пред Обществото на народите и пред двете държавни управления. След три седмици изследване на ситуацията и обиколка из местата на случая анкетната комисия на Ръмболд приготвя отчет от 15 страници, който показва пред Съвета на народите. В него гръцкото навлизане е несъмнено като голословно. Гръцкото държавно управление е отговорно за загубите и страданията на българското население и то дължи нужното обезщетение. В отчета е записано:
„ Ние имаме вяра, че всички членове на Съвета ще споделят нашето разбиране и ще се произнесат в интерес на великия принцип, съгласно който при положение, когато една територия е накърнена без задоволително съображение, обезщетение се дължи и в случай че сега на събитието, страната, която е направила нарушаването, е вярвала, че събитията оправдават нейните дейности. “
Гърция е жигосана като агресор от Обществото на народите и осъдена да заплати на България 30 милиона лв. като обезщетение за вредите от веществен и честен темперамент, защото съгласно комисията заповяданото от гръцкото държавно управление навлизане в българската територия не е имало задоволително учредения. От тази сума 1 милион и 200 хиляди са дадени на тези петричани, които взимат присъединяване при защитата на града. Но те се отхвърлят от персоналното обезщетение и подаряват парите за построяването на постройка на Петричката непълна смесена гимназия, която до тогава се обитава в частната къща на Атанас Маджаров. Строителството стартира при започване на 1926 година. Парите свършват, без да е приключена постройката. Тогава петричани се самооблагат. Тютюнопроизводителите отделят по един лев на кг тютюн, а чиновниците - по една или повече месечна заплата според от сумата, която получават. През есента на 1929 година новата постройка на Петричката гимназия отваря порти. На идната 1930 година общинското управление дефинира улицата, която огражда южната страна на гимназията, да се споделя „ 22 октомври “ - денят, в който жителите на Петрич не позволяват гръцките нашественици до своя град.
Дипломатическият неуспех на Гърция в Петричкия случай се отразява тежко на репутацията на военачалник Пангалос и той губи изборите.
На 31 октомври 1937 година във връзка 25-ата годишнина от освобождението на Петрич от османска власт, в града е открит паметникът „ Загинали за родината “. Върху една от мемориалните му паметни плочи са изписани имената и на починалите петричани в събитията от есента на 1925 година.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ