Да я има България!
Петранка Димитрова,
Велико Търново
Група политици, сред които небезизвестният Александър Йорданов, в този момент евродепутат, зададе въпроси на кандидатката за кмет на София Мая Манолова. Не зная дали ще отговори, а и за какво ли да го прави, само че аз се пробвам да дам един от вероятните разновидности на отговор на провокативните питания на господата.
Да стартираме с въпроса за Девети септември 1944 година Верен и прецизен отговор е: Ден на освобождението на България от монархо-фашизма. Знаете, че в сходство с оповестената от Съветския съюз война на България Червената войска мина границите на страната ни. И не е помисляла дори да следва сентенцията " на война като на война ". Съветските воини не носеха щикове, както твърди госпожа министърката, не ги съпровождаха прославените " Катюши ", в нашето небе не кръжаха тежки бомбардировачи. Воините на Съюз на съветските социалистически републики, които вие наричате окупатори, пристигнаха изтощени от тежките победни борби, само че с усмивки на лицата и добролюбие в сърцата.
И, о знамение! Стъпили на българска земя, те внезапно се озоваха в топлите обятия на българите. Хляб и сол, цветя, песни, пламенни спонтанни речи на български и съветски - всичко се сля в едно неповторимо вдъхновение. " Ето ги братушките! " - викаха просълзени хората, както през святата 1877 година
Това е истината, господа. Тук желая да изтъквам славния маршал Георги Жуков: " Радостно бе да осъзнаваме, че в тази " война " нямаше жертви нито от едната, нито от другата страна ". Обърнахте ли внимание, господа, че " война " маршал Жуков е поставил в кавички?
Но дано продължим, уважаеми господа. Другата истина е, че Девети септември е и Ден първи на градежа на нова България. Нима не знаете за смелите проекти и петилетки, за избликналия невъобразим в никакъв случай до тогава възторг с труд, разум и сърце да достигнем развитите страни? И нашият народ го направи. Младото потомство с наслада и подготвеност откликна на горещия апел " Елате, хиляди младежи! ". И закипя труд - непринуден, мощен, плодороден - из цялата страна. Можете ли да отречете от дълго време известния факт, че през омразния за вас социализъм България се подреди на влиятелното 27-о място измежду напредналите страни в света?
И още един ваш въпрос - за паметника на Съветската войска. Вече три десетилетия все някой желае да го отстрани. Колко цапаници, боядисвания, вандалщини изпита този величествен паметник. Издигна го признателният български народ. И дано никой да не си прави заблуда, че може в миналото да го събори. Макар че много опит ви се насъбра в рушенето. И да се сърдите, и да не го приемете, ще ви го кажем в очите - десети ноември 1989 година стана и ден първи на разрухата на България. Започна се със селското стопанство. Докторът по философия Желю Желев предложи да се върне земята в действителни граници и селяните ще станат милионери. Е, върнаха им нивичките, къде в действителни, къде отвън действителни граници, само че милионите отидоха в други ръце. Няма ги безкрайните плодородни поля, овощните, лозовите и зеленчуковите насаждения. А на трапезата ни пристигнаха плодове и зеленчуци от други, по-умни от нас страни.
Да не приказваме за индустрията. Къде отидоха машиностроенето, електрониката, стоманодобивът и леярството, радио-телевизионното, мото- и електрокарното произвадство, химическата индустрия, военнопромишленият комплекс? Какво остана от тежката индустрия, която дава образа на една развита страна? Помислете, че в случай че бяхме запазили всичко издигнато през омразния ви социалистически интервал, с голям актив щяхме да влезем в Европейския съюз! Нямаше в тази съвременна общественост през днешния ден да ни третират като небогати родственици и да сме най-назад по всички значими индикатори.
Все отново, още е останало доста от соц-а. Като взривихте мавзолея и премахнахте звездата на Партийния дом, за какво не си направихте труда и него да съборите? А Двореца на културата, всички нови жилищни комплекси, Моста на дружбата. Тъй и така сте почнали, довършете АЕЦ " Козлодуй " и да остане единствено гьолът на Белене. Пресушете язовирите, строени през въпросния строй, които оросяваха над 10 милиона декара от най-плодородната българска земя.
Все отново се надявам, че няма да го сторите, тъй като ще върнете България век обратно. Всички заявяваме, че милеем за родината си. Спрете с хулите, дано я построяваме дружно - всеки съгласно опциите си, силите си, мозъка си, с цялата отговорност да я има България.
Велико Търново
Група политици, сред които небезизвестният Александър Йорданов, в този момент евродепутат, зададе въпроси на кандидатката за кмет на София Мая Манолова. Не зная дали ще отговори, а и за какво ли да го прави, само че аз се пробвам да дам един от вероятните разновидности на отговор на провокативните питания на господата.
Да стартираме с въпроса за Девети септември 1944 година Верен и прецизен отговор е: Ден на освобождението на България от монархо-фашизма. Знаете, че в сходство с оповестената от Съветския съюз война на България Червената войска мина границите на страната ни. И не е помисляла дори да следва сентенцията " на война като на война ". Съветските воини не носеха щикове, както твърди госпожа министърката, не ги съпровождаха прославените " Катюши ", в нашето небе не кръжаха тежки бомбардировачи. Воините на Съюз на съветските социалистически републики, които вие наричате окупатори, пристигнаха изтощени от тежките победни борби, само че с усмивки на лицата и добролюбие в сърцата.
И, о знамение! Стъпили на българска земя, те внезапно се озоваха в топлите обятия на българите. Хляб и сол, цветя, песни, пламенни спонтанни речи на български и съветски - всичко се сля в едно неповторимо вдъхновение. " Ето ги братушките! " - викаха просълзени хората, както през святата 1877 година
Това е истината, господа. Тук желая да изтъквам славния маршал Георги Жуков: " Радостно бе да осъзнаваме, че в тази " война " нямаше жертви нито от едната, нито от другата страна ". Обърнахте ли внимание, господа, че " война " маршал Жуков е поставил в кавички?
Но дано продължим, уважаеми господа. Другата истина е, че Девети септември е и Ден първи на градежа на нова България. Нима не знаете за смелите проекти и петилетки, за избликналия невъобразим в никакъв случай до тогава възторг с труд, разум и сърце да достигнем развитите страни? И нашият народ го направи. Младото потомство с наслада и подготвеност откликна на горещия апел " Елате, хиляди младежи! ". И закипя труд - непринуден, мощен, плодороден - из цялата страна. Можете ли да отречете от дълго време известния факт, че през омразния за вас социализъм България се подреди на влиятелното 27-о място измежду напредналите страни в света?
И още един ваш въпрос - за паметника на Съветската войска. Вече три десетилетия все някой желае да го отстрани. Колко цапаници, боядисвания, вандалщини изпита този величествен паметник. Издигна го признателният български народ. И дано никой да не си прави заблуда, че може в миналото да го събори. Макар че много опит ви се насъбра в рушенето. И да се сърдите, и да не го приемете, ще ви го кажем в очите - десети ноември 1989 година стана и ден първи на разрухата на България. Започна се със селското стопанство. Докторът по философия Желю Желев предложи да се върне земята в действителни граници и селяните ще станат милионери. Е, върнаха им нивичките, къде в действителни, къде отвън действителни граници, само че милионите отидоха в други ръце. Няма ги безкрайните плодородни поля, овощните, лозовите и зеленчуковите насаждения. А на трапезата ни пристигнаха плодове и зеленчуци от други, по-умни от нас страни.
Да не приказваме за индустрията. Къде отидоха машиностроенето, електрониката, стоманодобивът и леярството, радио-телевизионното, мото- и електрокарното произвадство, химическата индустрия, военнопромишленият комплекс? Какво остана от тежката индустрия, която дава образа на една развита страна? Помислете, че в случай че бяхме запазили всичко издигнато през омразния ви социалистически интервал, с голям актив щяхме да влезем в Европейския съюз! Нямаше в тази съвременна общественост през днешния ден да ни третират като небогати родственици и да сме най-назад по всички значими индикатори.
Все отново, още е останало доста от соц-а. Като взривихте мавзолея и премахнахте звездата на Партийния дом, за какво не си направихте труда и него да съборите? А Двореца на културата, всички нови жилищни комплекси, Моста на дружбата. Тъй и така сте почнали, довършете АЕЦ " Козлодуй " и да остане единствено гьолът на Белене. Пресушете язовирите, строени през въпросния строй, които оросяваха над 10 милиона декара от най-плодородната българска земя.
Все отново се надявам, че няма да го сторите, тъй като ще върнете България век обратно. Всички заявяваме, че милеем за родината си. Спрете с хулите, дано я построяваме дружно - всеки съгласно опциите си, силите си, мозъка си, с цялата отговорност да я има България.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ