15% от бюджета на НЗОК трябва да се отделят за специализирана извънболнична помощ
Петнайсет на 100 от бюджета на НЗОК би трябвало да се отделят за профилирана извънболнична здравна помощ /СИМП/, а не както е в този момент - 6 на 100. Това сподели Галинка Павлова, заместник-председател на Българския лекарски съюз /БЛС/ по време на полемика, отдадена на положението и вероятностите пред СИМП.
"Проблемите на другите равнища в системата не свършват, а се задълбочават ", добави тя.
"Пречките за развиване в СИМП са нормативната база и подцененото финансиране. Резултатите от това са застаряване на експертите, едвам една трета от тях работят на цялостно работно време, диспропорции на районно равнище, 80 на 100 от диагностично-консултативните центрове /ДКЦ/ имат неизплатени отговорности, като огромна част от тях са към Национална агенция за приходите ", уточни още Павлова, представена от Българска телеграфна агенция.
"В СИМП доминират работещи на възраст 55-65 години, в общинските ДКЦ има дефицит на невролози, кардиолози, офталмолози. Работещите в бранша са най-точните поправки на това, което може да се усъвършенства ", сподели Даниела Дариткова, ръководител на парламентарната комисия по опазване на здравето. По думите й огромният проблем на промяната е разкъсването на обособените равнища в обслужването на пациентите.
В декларация, подписана от участниците в полемиката, са записани краткосрочни и дълготрайни ограничения за възстановяване на системата - въвеждане на електронно опазване на здравето, действително остойностяване на труда, най-малко 6.9 на 100 за опазване на здравето от Брутният вътрешен продукт, цялостен размер на здравните вноски, плащани от страната, потребителската такса да се обвърже с минималната работна заплата, надграждане на модела за здравно обезпечаване посредством въвеждане на самостоятелни здравноосигурителни партиди.
"Проблемите на другите равнища в системата не свършват, а се задълбочават ", добави тя.
"Пречките за развиване в СИМП са нормативната база и подцененото финансиране. Резултатите от това са застаряване на експертите, едвам една трета от тях работят на цялостно работно време, диспропорции на районно равнище, 80 на 100 от диагностично-консултативните центрове /ДКЦ/ имат неизплатени отговорности, като огромна част от тях са към Национална агенция за приходите ", уточни още Павлова, представена от Българска телеграфна агенция.
"В СИМП доминират работещи на възраст 55-65 години, в общинските ДКЦ има дефицит на невролози, кардиолози, офталмолози. Работещите в бранша са най-точните поправки на това, което може да се усъвършенства ", сподели Даниела Дариткова, ръководител на парламентарната комисия по опазване на здравето. По думите й огромният проблем на промяната е разкъсването на обособените равнища в обслужването на пациентите.
В декларация, подписана от участниците в полемиката, са записани краткосрочни и дълготрайни ограничения за възстановяване на системата - въвеждане на електронно опазване на здравето, действително остойностяване на труда, най-малко 6.9 на 100 за опазване на здравето от Брутният вътрешен продукт, цялостен размер на здравните вноски, плащани от страната, потребителската такса да се обвърже с минималната работна заплата, надграждане на модела за здравно обезпечаване посредством въвеждане на самостоятелни здравноосигурителни партиди.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ