Конференция в БТА ще обсъжда как изкуственият интелект променя живота ни
Петнадесета полемика, проведена от Българска телеграфна агенция в границите на самодейността й „ Българските гласове за Европа “
Изкуственият разсъдък е тематиката на конференцията, която Българската телеграфна организация провежда на 14 април 2022 година (четвъртък) в Националния си пресклуб в София в границите на самодейността.
Конференцията „ Български гласове за Европа: изкуственият разсъдък “ ще открият евродепутатите Петър Витанов и Ева Майдел, като и генералният шеф на Българска телеграфна агенция Кирил Вълчев.
Акценти в полемиката са преимуществата и рисковете от бързото и навсякъде нахлуване на изкуственият разсъдък.
Изкуственият разсъдък трансформира радикално живота ни: той не е бъдеще, а се случва през днешния ден и тук. Преобръща радикално бизнеси, образованието, професионалната ни реализация, общественото другарство и заниманията ни. Заради повсеместното нахлуване на изкуствения разсъдък в разнообразни сфери светът не е подобен, какъвто го познаваме. И в никакъв случай няма да бъде. Но с изключение на доста преимущества изкуственият разсъдък крие и опасности: специалности изчезват безусловно за една нощ, човешките права могат да бъдат накърнени.
В полемиката ще бъдат обсъждани съответни аспекти на навлизането на изкуствения разсъдък в живота ни: стопанската система, съответни бизнеси, метода на действие на обществото, образованието, опазването на здравето, обществената сфера. Ще бъде обърнато внимание на рисковете и страховете от бързото нахлуване на изкуствения разсъдък: загуба на работа, застрашени цивилен права. Ще бъде наранена и тематиката подготвени ли са Централна и Източна Европа – и съответно България – за бързото нахлуване на изкуствения разсъдък.
Според изследване от февруари 2021 година петте сфери в света, в които най-вече се ползва изкуствен интелект са:
автомобилната, фармацевтичната и химическата промишлености, селското стопанство компютрите, електрониката, технологиите финансовите услугиздравеопазването и науките за животаобразованието
По време на конференцията ще бъдат изнесени и обсъждани и други данни за развиването на изкуствения разсъдък.
Заради всеобщото нахлуване на изкуствения разсъдък в бъдещето ще изчезнат специалностите, в които няма креативен детайл. Професия, в която има творчество, няма по какъв начин да изчезне, сподели в изявление за Българска телеграфна агенция един от участниците в конференцията – акад. Чавдар Руменин, експерт по сензорика, роботика и изкуствен интелект от Института по роботика при Българска академия на науките, на който е и шеф от 1999 до 2018 година, а в този момент шеф на Националния център за подготвеност „ Квантова връзка, интелигентни системи за сигурност и ръководство на риска “ (КВАЗАР).
В полемиката се чака да се включат също доцент Васил Киров от Института по философия и социология към Българска академия на науките, доцент Мариана Тодорова от Института по философия и социология към Българска академия на науките, член на Световната академия за просвета и изкуства, доцент Кирил Симов, доцент доктор Светла Бойчева и проф. Петя Копринкова от Института по осведомителни и информационни технологии, ИИКТ – Българска академия на науките, Багрян Маламин, докторант по тематика за изкуствен интелект Института по философия и социология към Българска академия на науките, журналистката доктор Елена Кирилова, Атанас Киряков, изпълнителен шеф на Онтотекст, откриватели, студенти и други
Дискусията ще бъде предавана в обществените мрежи на Българска телеграфна агенция: във фейсбук
и в YouTube:.
Конференцията се провежда дни, откакто на 11 март в София публично беше открит първият в Източна Европа Институт за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии – INSAIT. Той е основан в партньорство сред Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и два от водещите софтуерни университети в света – швейцарските Федерален софтуерен институт в Цюрих (ETH Zurich) и Политехническия университет в Лозана (EPFL).
Конференцията е петнадесетото подред събитие, което Българска телеграфна агенция провежда в границите на самодейността си „ Български гласове за Европа “, изпълнявана с поддръжката на Европейския парламент. Следете уеб страницата:
Изкуственият разсъдък е тематиката на конференцията, която Българската телеграфна организация провежда на 14 април 2022 година (четвъртък) в Националния си пресклуб в София в границите на самодейността.
Конференцията „ Български гласове за Европа: изкуственият разсъдък “ ще открият евродепутатите Петър Витанов и Ева Майдел, като и генералният шеф на Българска телеграфна агенция Кирил Вълчев.
Акценти в полемиката са преимуществата и рисковете от бързото и навсякъде нахлуване на изкуственият разсъдък.
Изкуственият разсъдък трансформира радикално живота ни: той не е бъдеще, а се случва през днешния ден и тук. Преобръща радикално бизнеси, образованието, професионалната ни реализация, общественото другарство и заниманията ни. Заради повсеместното нахлуване на изкуствения разсъдък в разнообразни сфери светът не е подобен, какъвто го познаваме. И в никакъв случай няма да бъде. Но с изключение на доста преимущества изкуственият разсъдък крие и опасности: специалности изчезват безусловно за една нощ, човешките права могат да бъдат накърнени.
В полемиката ще бъдат обсъждани съответни аспекти на навлизането на изкуствения разсъдък в живота ни: стопанската система, съответни бизнеси, метода на действие на обществото, образованието, опазването на здравето, обществената сфера. Ще бъде обърнато внимание на рисковете и страховете от бързото нахлуване на изкуствения разсъдък: загуба на работа, застрашени цивилен права. Ще бъде наранена и тематиката подготвени ли са Централна и Източна Европа – и съответно България – за бързото нахлуване на изкуствения разсъдък.
Според изследване от февруари 2021 година петте сфери в света, в които най-вече се ползва изкуствен интелект са:
автомобилната, фармацевтичната и химическата промишлености, селското стопанство компютрите, електрониката, технологиите финансовите услугиздравеопазването и науките за животаобразованието
По време на конференцията ще бъдат изнесени и обсъждани и други данни за развиването на изкуствения разсъдък.
Заради всеобщото нахлуване на изкуствения разсъдък в бъдещето ще изчезнат специалностите, в които няма креативен детайл. Професия, в която има творчество, няма по какъв начин да изчезне, сподели в изявление за Българска телеграфна агенция един от участниците в конференцията – акад. Чавдар Руменин, експерт по сензорика, роботика и изкуствен интелект от Института по роботика при Българска академия на науките, на който е и шеф от 1999 до 2018 година, а в този момент шеф на Националния център за подготвеност „ Квантова връзка, интелигентни системи за сигурност и ръководство на риска “ (КВАЗАР).
В полемиката се чака да се включат също доцент Васил Киров от Института по философия и социология към Българска академия на науките, доцент Мариана Тодорова от Института по философия и социология към Българска академия на науките, член на Световната академия за просвета и изкуства, доцент Кирил Симов, доцент доктор Светла Бойчева и проф. Петя Копринкова от Института по осведомителни и информационни технологии, ИИКТ – Българска академия на науките, Багрян Маламин, докторант по тематика за изкуствен интелект Института по философия и социология към Българска академия на науките, журналистката доктор Елена Кирилова, Атанас Киряков, изпълнителен шеф на Онтотекст, откриватели, студенти и други
Дискусията ще бъде предавана в обществените мрежи на Българска телеграфна агенция: във фейсбук
и в YouTube:.
Конференцията се провежда дни, откакто на 11 март в София публично беше открит първият в Източна Европа Институт за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии – INSAIT. Той е основан в партньорство сред Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и два от водещите софтуерни университети в света – швейцарските Федерален софтуерен институт в Цюрих (ETH Zurich) и Политехническия университет в Лозана (EPFL).
Конференцията е петнадесетото подред събитие, което Българска телеграфна агенция провежда в границите на самодейността си „ Български гласове за Европа “, изпълнявана с поддръжката на Европейския парламент. Следете уеб страницата:
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ