Петльовден е! Какво се прави в къщите с мъжки рожби
Петльовден е. Този ден е отдаден на паметта на Преподобни Евтимий Велики, роден в град Милетин и живял през V век, както и на паметта на българския патриарх св. Евтимий Търновски (ок.1327 - 1402). По народному празникът е прочут като Ихтим, Ихтима, Петльовден, Петеларовден или Петларовден. Последните три названия са свързани с главната обредна процедура - жертвоприношение на петел.
Петел се коли във всяка къща с мъжка челяд. Обикновено жертвеният акт се прави на къщния предел, който съгласно обичайните национални схващания разграничава усвоеното пространство на дома от дивата природа. Петелът се коли от петнадесет-шестнадесетгодишно момче, което би трябвало да дава отговор на условието за "полова непорочност ", т. е. момчето не би трябвало да е имало полова връзка. В обстановката на обреда юношата се назовава "петелар ". След като заколи птицата, той прави кръстен знак с нейната кръв по челата на всички момченца в къщата, с цел да бъдат здрави през цялата година. С кръвта на петела се рисуват кръстове и по външните страни на вратите и портите. Понякога това става напряко с отрязаната глава на петела, която по-късно се забучва на портата, обърната в източна посока. Краката на птицата се хвърлят на покрива на къщата, а перата й се резервират. С тях бабите кадят заболели или урочасани деца. С част от петьовите пера се украсяват особено приготвените за празника флагове, които се назовават "колуни ". Всяко домакинство подготвя манджа от заклания петел, който би трябвало да бъде сварен цялостен.
Майките месят пресни пити и кравайчета, пържат тиганици и вършат баница или зелник. Част от обредния петел и кравайчетата се раздават на родственици и съседи за здравето на момчетата. В тези домове, където има женска челяд, стопаните колят нормално ярки за здравето на момиченцата. В Странджанския край, където националният фетиш към св. Евтим е изключително развъртян, всяка жена коли за здравето на своите деца черен петел. Според локалните вярвания св. Евтим е стопанин на детските заболявания и той защищава от "детешката " и "вънкашната болест " (детски паралич и епилепсия). За обед цялото домочадие се събира към тържествената софра.
Днес празник имат всички, които носят имената Евтим, Евтимия, Ефтим, Евтимий и Ефтимия.
Житие на св. Евтимий, патриарх Търновски:
"Съществуването и преуспяването на моя народ и на вярата на моите предшественици е и моята персонална орис " (Св. Евтимий Търновски).
Свети Евтимий е роден към 1327 година в Търново – столица на тогавашна България. Израснал в благовъзпитана фамилна среда, талантлив обилно от Бога с богати заложби, още прекомерно млад Евтимий се издигнал високо със своите познания, мъдрост и чист нравствен живот.
Добил за времето си положително светско обучение, само че духовните му търсения го отвели до Килифарския манастир, където към 1350 година станал духовник под духовното управление на преподобния Теодосий Търновски. По-късно, в продължение на седем години обитавал в Цариград и в
Завръщайки се в родината, св. Евтимий се усамотил в пещера близо до Търново и построил там църквата "Св. Троица ". Скоро при него се заселили ревностни възпитаници и се образувал цялостен манастир, трансформирал се след време в огнище на култура и чист нравствен живот. Тук св. Евтимий написал жития и похвални слова, поправил богослужебните книги съгласно с гръцките първоизточници, превел други текстове. Създал с времето школа за подготовка на богослови, литургисти, преписвачи на богослужебните и свещените книги, познавачи на гръцки, църковнославянски и на родния приказваме език. Житиеписецът Григорий Цамблак съпоставя делото на св. Евтимий със стореното от законодателя Мойсей и от египетския цар книголюбец Птолемей.
Славата на св. Евтимий като огромен молитвеник, непоколебим монах, образован и въодушевен просветител го довела до патриаршеския трон през 1375 година. Той станал патриарх по всенародно предпочитание в една от най-бурните и страшни столетия в историята ни. Проявил се като същински овчар. Служил на Бога и народа без отдих и отмора. Когато в столицата нахлули турците и почнали да безчинстват, Евтимий самоуверено се изправил против техния лидер и го предиздвикал да спре ужасната сеч. Сред писъците, жизнен и мощен с пророческата си външност, той издигнал глас: "Не пердах се, народе-мъченик, вярвай в Божията истина и благосклонност! След Голгота иде Възкресение! " Със заповед на султана патриархът бил изпратен на изгнание някъде в Родопите.
Къде тъкмо е бил заточен великият патриарх на осиротяла България не се знае. Предполага се, че е умрял през 1401 – 1402 година.
Петел се коли във всяка къща с мъжка челяд. Обикновено жертвеният акт се прави на къщния предел, който съгласно обичайните национални схващания разграничава усвоеното пространство на дома от дивата природа. Петелът се коли от петнадесет-шестнадесетгодишно момче, което би трябвало да дава отговор на условието за "полова непорочност ", т. е. момчето не би трябвало да е имало полова връзка. В обстановката на обреда юношата се назовава "петелар ". След като заколи птицата, той прави кръстен знак с нейната кръв по челата на всички момченца в къщата, с цел да бъдат здрави през цялата година. С кръвта на петела се рисуват кръстове и по външните страни на вратите и портите. Понякога това става напряко с отрязаната глава на петела, която по-късно се забучва на портата, обърната в източна посока. Краката на птицата се хвърлят на покрива на къщата, а перата й се резервират. С тях бабите кадят заболели или урочасани деца. С част от петьовите пера се украсяват особено приготвените за празника флагове, които се назовават "колуни ". Всяко домакинство подготвя манджа от заклания петел, който би трябвало да бъде сварен цялостен.
Майките месят пресни пити и кравайчета, пържат тиганици и вършат баница или зелник. Част от обредния петел и кравайчетата се раздават на родственици и съседи за здравето на момчетата. В тези домове, където има женска челяд, стопаните колят нормално ярки за здравето на момиченцата. В Странджанския край, където националният фетиш към св. Евтим е изключително развъртян, всяка жена коли за здравето на своите деца черен петел. Според локалните вярвания св. Евтим е стопанин на детските заболявания и той защищава от "детешката " и "вънкашната болест " (детски паралич и епилепсия). За обед цялото домочадие се събира към тържествената софра.
Днес празник имат всички, които носят имената Евтим, Евтимия, Ефтим, Евтимий и Ефтимия.
Житие на св. Евтимий, патриарх Търновски:
"Съществуването и преуспяването на моя народ и на вярата на моите предшественици е и моята персонална орис " (Св. Евтимий Търновски).
Свети Евтимий е роден към 1327 година в Търново – столица на тогавашна България. Израснал в благовъзпитана фамилна среда, талантлив обилно от Бога с богати заложби, още прекомерно млад Евтимий се издигнал високо със своите познания, мъдрост и чист нравствен живот.
Добил за времето си положително светско обучение, само че духовните му търсения го отвели до Килифарския манастир, където към 1350 година станал духовник под духовното управление на преподобния Теодосий Търновски. По-късно, в продължение на седем години обитавал в Цариград и в
Завръщайки се в родината, св. Евтимий се усамотил в пещера близо до Търново и построил там църквата "Св. Троица ". Скоро при него се заселили ревностни възпитаници и се образувал цялостен манастир, трансформирал се след време в огнище на култура и чист нравствен живот. Тук св. Евтимий написал жития и похвални слова, поправил богослужебните книги съгласно с гръцките първоизточници, превел други текстове. Създал с времето школа за подготовка на богослови, литургисти, преписвачи на богослужебните и свещените книги, познавачи на гръцки, църковнославянски и на родния приказваме език. Житиеписецът Григорий Цамблак съпоставя делото на св. Евтимий със стореното от законодателя Мойсей и от египетския цар книголюбец Птолемей.
Славата на св. Евтимий като огромен молитвеник, непоколебим монах, образован и въодушевен просветител го довела до патриаршеския трон през 1375 година. Той станал патриарх по всенародно предпочитание в една от най-бурните и страшни столетия в историята ни. Проявил се като същински овчар. Служил на Бога и народа без отдих и отмора. Когато в столицата нахлули турците и почнали да безчинстват, Евтимий самоуверено се изправил против техния лидер и го предиздвикал да спре ужасната сеч. Сред писъците, жизнен и мощен с пророческата си външност, той издигнал глас: "Не пердах се, народе-мъченик, вярвай в Божията истина и благосклонност! След Голгота иде Възкресение! " Със заповед на султана патриархът бил изпратен на изгнание някъде в Родопите.
Къде тъкмо е бил заточен великият патриарх на осиротяла България не се знае. Предполага се, че е умрял през 1401 – 1402 година.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ