Петльовден е! Какво се прави в къщите с мъжки рожби
Петльовден е български национален празник и се празнува основно в източнобългарската етническа територия – от Одринско и Лозенградско, до Добруджа.
Празнува се на 20 януари (нов стил) или на 2 февруари (стар стил).
Приеман е като мъжки празник за стимулиране на плодовитостта на момчетата, а на някои места е обсъждан и като мъжки аналог на обичая Бабинден. Според някои откриватели, Петльовден е правоприемник на античен славянски празник в чест на лова и пчеларството, на който се приема новата генерация ловци.
Петльовден е празник за момчетата и мъжките чеда. Момче от къщата би трябвало да заколи петел на прага на дома си. С кръвта му се прави кръстен знак на входа, а главата се забучва на видно място до вратата. Краката на петела се изхвърлят на покрива на къщата. Перата се резервират, с цел да бабуват с тях дамите и да лекуват децата си.
Закланият петел се изхвърля ритуално отвън двора, след което се прибира назад и се вари цялостен. Сварената птица се раздава по съседите за здраве на мъжките деца в къщата. В някои села се колят кокошки за здравето на женските чеда.
Този бит е езически и има разнообразни версии за произхода му. Според някои хипотези жертвоприношението се прави за здраве. Според други, обичаят е обвързван с отвличането на деца еничари от кърджалиите. Те минавали от къща на къща и принуждавали бащите или да дадат синовете си, или да ги убият собственоръчно. Убивайки петела и правейки с неговата кръв знак на вратата, бащите заблуждавали турците, че са погубили децата си, до момента в който те били скрити и живи и здрави.
Празнува се на 20 януари (нов стил) или на 2 февруари (стар стил).
Приеман е като мъжки празник за стимулиране на плодовитостта на момчетата, а на някои места е обсъждан и като мъжки аналог на обичая Бабинден. Според някои откриватели, Петльовден е правоприемник на античен славянски празник в чест на лова и пчеларството, на който се приема новата генерация ловци.
Петльовден е празник за момчетата и мъжките чеда. Момче от къщата би трябвало да заколи петел на прага на дома си. С кръвта му се прави кръстен знак на входа, а главата се забучва на видно място до вратата. Краката на петела се изхвърлят на покрива на къщата. Перата се резервират, с цел да бабуват с тях дамите и да лекуват децата си.
Закланият петел се изхвърля ритуално отвън двора, след което се прибира назад и се вари цялостен. Сварената птица се раздава по съседите за здраве на мъжките деца в къщата. В някои села се колят кокошки за здравето на женските чеда.
Този бит е езически и има разнообразни версии за произхода му. Според някои хипотези жертвоприношението се прави за здраве. Според други, обичаят е обвързван с отвличането на деца еничари от кърджалиите. Те минавали от къща на къща и принуждавали бащите или да дадат синовете си, или да ги убият собственоръчно. Убивайки петела и правейки с неговата кръв знак на вратата, бащите заблуждавали турците, че са погубили децата си, до момента в който те били скрити и живи и здрави.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ