Почитаме св. Петка Българска
Петковден е празникът, отдаден на св. преподобна Параскева Епиватска, наричана от българския народ Петка Българска - една от най-обичаните светици освен в България, само че и в целия православен свят. Тя е настойничка на брака и плодовитостта.
Св. Петка е живяла в края на Х и началото на ХІ век . Известна е с чудни отшелнически и аскетични подвизи в земите на Палестина. Завършва земния си път в родния си Епиват, където нетленните ѝ мощи не престават да правят многочислени чудеса. Оттам стартират и нейните дълги посмъртни скитания по земите на Балканския полуостров , а българи, сърби, румънци и гърци я признават за своя светица.
Освен благочестивия живот и чудотворните ѝ мощи, за всеправославната респект към св. Параскева огромно значение има и нейното име , което в превод от гръцки значи " петък ". Това е денят на кръстната гибел на Спасителя.
Монахинята св. Параскева постоянно се изобразява на икони и фрески паралелно със св. Неделя в царски одежди - знак на Възкресението в неделния ден.
Въздигането на посмъртната популярност на св. Параскева е обвързвано с българското царство . Когато Източната Римска империя пада под властта на латините (след 1204 г.), мощите на преподобната Петка били пренесени от Епиват в Търново. Това е станало през 1238 година по времето на цар Йоан Асен II и патриарх Йоаким. Тук преподобната се радва на извънредно уважение като настойничка на града и на цялото царство.
Тук е написано и най-вдъхновеното житие на светицата - от св. патриарх Евтимий . Светите мощи остават в Търново до рухването на българската столица през 1393 година След това са пренесени в свободния още Бдин, столицата на Видинското царство. Когато османците превземат и тази твърдина, през 1396 година, реликвата още веднъж е пренесена - този път в Белград. След окончателното завземане и на сръбските земи при султан Сюлейман Великолепни мощите на светицата са били пренесени в Цариград. Това става през 1521 година.
С благословението на Вселенския патриарх Партений на 13 юни 1641 година мощите на св. Петка са пренесени в новопостроения храм " Св. Три светители " в Яш . Храмът е повдигнат по времето на крал Василий Лупу и осветлен от Молдовския митрополит Варлаам. В тази черква те са били съхранявани в готическата зала на Василий Лупу.
В този параклис избухва пожар, само че мощите на светицата по знамение остават невредими.
На 27 декември 1888 година с благословението на митрополит Йосиф мощите на св. Петка са пренесени в новата митрополитска катедрала в Яш , където обитават и до през днешния ден, утвърждавайки храма и града като основен център на поклонничеството в Румъния.
Освен като празник на света Параскева (Петка) Епиватска Българска, Петковден е прочут и като празник, отбелязващ края на лятото и идването на зимата в националните вярвания. Зимният Петковден дава началото на почитта към настойника на фамилията и рода. Народът отбелязва този ден като начало на зимните празници - вършат се оброчни курбани и сборове. Жените раздават питки за здравето на животните.
В националните митове светицата се смесва и с духа-покровител на къщата и фамилията (затова се явява като змия-пазителка на дома). На Петковден се месят колаци, като най-големият от тях се назовава на св. Петка. Хлябът и къщата би трябвало да се поръсят със светена вода и цялото домочадие да се поклони трикратно на погачата. Яде се овче месо, курбан супа, яхния с праз и сарми.
Според националните вярвания от Петковден до Димитровден - 26 октомври, не се работи с вълна, не се крои и не се шие. Народът има вяра, че в случай че човек облече дреха, шита сред тези два огромни празника, ще се разболее.
На тази дата своя храмов празник отбелязва църквата " Св. Петка " в село Лозно, община Кюстендил, където се дава курбан за здраве на локалното население.
Днес имен ден честват Петка, Параскева, Парашкева, Петко, Петкана, Пенка, Паро, Парун. Името Петко произлиза от " петък " - петия ден от седмицата. Смята се, че е свободен превод и цялостно сходство на името " Параскев " или " Параскева " ( " петък ", в смисъл на подготовка за празника, от гръцкото " Παρασκευή " ).
Св. Петка е живяла в края на Х и началото на ХІ век . Известна е с чудни отшелнически и аскетични подвизи в земите на Палестина. Завършва земния си път в родния си Епиват, където нетленните ѝ мощи не престават да правят многочислени чудеса. Оттам стартират и нейните дълги посмъртни скитания по земите на Балканския полуостров , а българи, сърби, румънци и гърци я признават за своя светица.
Освен благочестивия живот и чудотворните ѝ мощи, за всеправославната респект към св. Параскева огромно значение има и нейното име , което в превод от гръцки значи " петък ". Това е денят на кръстната гибел на Спасителя.
Монахинята св. Параскева постоянно се изобразява на икони и фрески паралелно със св. Неделя в царски одежди - знак на Възкресението в неделния ден.
Въздигането на посмъртната популярност на св. Параскева е обвързвано с българското царство . Когато Източната Римска империя пада под властта на латините (след 1204 г.), мощите на преподобната Петка били пренесени от Епиват в Търново. Това е станало през 1238 година по времето на цар Йоан Асен II и патриарх Йоаким. Тук преподобната се радва на извънредно уважение като настойничка на града и на цялото царство.
Тук е написано и най-вдъхновеното житие на светицата - от св. патриарх Евтимий . Светите мощи остават в Търново до рухването на българската столица през 1393 година След това са пренесени в свободния още Бдин, столицата на Видинското царство. Когато османците превземат и тази твърдина, през 1396 година, реликвата още веднъж е пренесена - този път в Белград. След окончателното завземане и на сръбските земи при султан Сюлейман Великолепни мощите на светицата са били пренесени в Цариград. Това става през 1521 година.
С благословението на Вселенския патриарх Партений на 13 юни 1641 година мощите на св. Петка са пренесени в новопостроения храм " Св. Три светители " в Яш . Храмът е повдигнат по времето на крал Василий Лупу и осветлен от Молдовския митрополит Варлаам. В тази черква те са били съхранявани в готическата зала на Василий Лупу.
В този параклис избухва пожар, само че мощите на светицата по знамение остават невредими.
На 27 декември 1888 година с благословението на митрополит Йосиф мощите на св. Петка са пренесени в новата митрополитска катедрала в Яш , където обитават и до през днешния ден, утвърждавайки храма и града като основен център на поклонничеството в Румъния.
Освен като празник на света Параскева (Петка) Епиватска Българска, Петковден е прочут и като празник, отбелязващ края на лятото и идването на зимата в националните вярвания. Зимният Петковден дава началото на почитта към настойника на фамилията и рода. Народът отбелязва този ден като начало на зимните празници - вършат се оброчни курбани и сборове. Жените раздават питки за здравето на животните.
В националните митове светицата се смесва и с духа-покровител на къщата и фамилията (затова се явява като змия-пазителка на дома). На Петковден се месят колаци, като най-големият от тях се назовава на св. Петка. Хлябът и къщата би трябвало да се поръсят със светена вода и цялото домочадие да се поклони трикратно на погачата. Яде се овче месо, курбан супа, яхния с праз и сарми.
Според националните вярвания от Петковден до Димитровден - 26 октомври, не се работи с вълна, не се крои и не се шие. Народът има вяра, че в случай че човек облече дреха, шита сред тези два огромни празника, ще се разболее.
На тази дата своя храмов празник отбелязва църквата " Св. Петка " в село Лозно, община Кюстендил, където се дава курбан за здраве на локалното население.
Днес имен ден честват Петка, Параскева, Парашкева, Петко, Петкана, Пенка, Паро, Парун. Името Петко произлиза от " петък " - петия ден от седмицата. Смята се, че е свободен превод и цялостно сходство на името " Параскев " или " Параскева " ( " петък ", в смисъл на подготовка за празника, от гръцкото " Παρασκευή " ).
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ