Петкана Макавеева: Беше ни срам да се появим без медал, надежда има
Петкана Макавеева е една от емблематичните фигури в историята на женския баскетбол у нас. Дългогодишен капитан на Левски Спартак и националния тим, тя приказва пред Sportal.bg на церемонията по случай 40 години от спечелването на Купа “Ронкети” от именития отбор на “сините”, воден от Славчо Бояджиев.
“Тези хубави мемоари не могат да избледнеят по този начин елементарно. Хубавите неща човек обича да ги съхранява и да си напомня, до момента в който неприятните неща гледаме да ги забравим и заради това сме щастливи през днешния ден, на този ден, до момента в който честваме 40 години от втората “Ронкети”, стартира Макавеева.
“Не, той е като енциклопедия! Аз по това време бях и капитан на националния тим, имам доста мемоари и с националния тим. С Левски през 1976 година, след Олимпиадата в Монреал влязох в този огромен тим и оттова насетне единствено триумфи. 8 републикански трофеи, 2 “Ронкети”, Купа “Европа”. Всичко сме взели с този популярен тим, с тези дами, към този момент понаедрели, позакръглили се”, отговори тя на въпрос дали помни всичко като Станислав Бояджиев, който бе треньор на именития тим.
“Няма по-скъп спомен. Не, ще излъжа! Олимпийските медали са си черешката на тортата. 1976 и 1980 от Москва, тъй че, класирайки нещата, олимпийските са най-велики. Всеки състезател се старае най-малко да отиде на Олимпиада, а в случай че вземе орден - супер”, продължи тя в отговор на запитване дали може да каже кой триумф е най-скъп за нея.
“Много са презадоволени дребните. Много други развлечения има, телефони цъкат, компютри… Развалихме, няма спортни учебни заведения, професионални спортисти не могат да се вършат в математически гимназии. В спортните учебни заведения се тренира заран, следобяд, занимават се повече, другояче не става”, продължи тя.
“Възраждат се. Сега това Европейско в Косово, на което 20-годишните съумяха да влязат в “А” дивизия, малко по-малко се съживяват нещата. Добре, че и федерацията реши да няма чужденки, тъй като се обезличи нашето състезание. Никой не върви да ги гледа. Ето и аз - имам двама сина, в случай че единия не играе, няма да стъпя. Какво, да виждам чужденци, които не ги познавам?”, показа още огромната ни баскетболистка и добави, че ненапълно има истина в изказванието, че женското състезание не върви, тъй като има единствено два мощни тима. След това обаче добави, че федерацията взема ограничения, с които ще се тръгне изначало и добави, че по време на спортната и кариера страната е подкрепяла напълно всички спортове и няма по какъв начин нещата да се случат без централизирана и проведена подготовка.
“Ще се веселя, в случай че съумеят в миналото най-малко половината от нашите триумфи да реализират. Да се класират на Европейско, да отидат. Когато се връщахме от Европейско без медал… Леле, беше ни позор да вървим по “Витошка”! Беше ни позор да се появим, в случай че сме трети или четвърти. Сега даже не могат да се класират, да отидат. И то в случай, че разшириха участниците. При нас бяха 12 тима, в този момент са 24. Има проблясък, нека да тръгне, човек се надява”, приключи тя.
“Тези хубави мемоари не могат да избледнеят по този начин елементарно. Хубавите неща човек обича да ги съхранява и да си напомня, до момента в който неприятните неща гледаме да ги забравим и заради това сме щастливи през днешния ден, на този ден, до момента в който честваме 40 години от втората “Ронкети”, стартира Макавеева.
“Не, той е като енциклопедия! Аз по това време бях и капитан на националния тим, имам доста мемоари и с националния тим. С Левски през 1976 година, след Олимпиадата в Монреал влязох в този огромен тим и оттова насетне единствено триумфи. 8 републикански трофеи, 2 “Ронкети”, Купа “Европа”. Всичко сме взели с този популярен тим, с тези дами, към този момент понаедрели, позакръглили се”, отговори тя на въпрос дали помни всичко като Станислав Бояджиев, който бе треньор на именития тим.
“Няма по-скъп спомен. Не, ще излъжа! Олимпийските медали са си черешката на тортата. 1976 и 1980 от Москва, тъй че, класирайки нещата, олимпийските са най-велики. Всеки състезател се старае най-малко да отиде на Олимпиада, а в случай че вземе орден - супер”, продължи тя в отговор на запитване дали може да каже кой триумф е най-скъп за нея.
“Много са презадоволени дребните. Много други развлечения има, телефони цъкат, компютри… Развалихме, няма спортни учебни заведения, професионални спортисти не могат да се вършат в математически гимназии. В спортните учебни заведения се тренира заран, следобяд, занимават се повече, другояче не става”, продължи тя.
“Възраждат се. Сега това Европейско в Косово, на което 20-годишните съумяха да влязат в “А” дивизия, малко по-малко се съживяват нещата. Добре, че и федерацията реши да няма чужденки, тъй като се обезличи нашето състезание. Никой не върви да ги гледа. Ето и аз - имам двама сина, в случай че единия не играе, няма да стъпя. Какво, да виждам чужденци, които не ги познавам?”, показа още огромната ни баскетболистка и добави, че ненапълно има истина в изказванието, че женското състезание не върви, тъй като има единствено два мощни тима. След това обаче добави, че федерацията взема ограничения, с които ще се тръгне изначало и добави, че по време на спортната и кариера страната е подкрепяла напълно всички спортове и няма по какъв начин нещата да се случат без централизирана и проведена подготовка.
“Ще се веселя, в случай че съумеят в миналото най-малко половината от нашите триумфи да реализират. Да се класират на Европейско, да отидат. Когато се връщахме от Европейско без медал… Леле, беше ни позор да вървим по “Витошка”! Беше ни позор да се появим, в случай че сме трети или четвърти. Сега даже не могат да се класират, да отидат. И то в случай, че разшириха участниците. При нас бяха 12 тима, в този момент са 24. Има проблясък, нека да тръгне, човек се надява”, приключи тя.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ