Тежките последици от К-19: "Болестта порази целия ми организъм"
Петер Шмитген е на 66 години. Висок, строен мъж. Спортувал постоянно и бил изцяло здрав. Докато не се заразил с ковид. И едвам не починал, написа
"В края на март имах леко главоболие, лекарят ми сподели, че просто съм настинал. После обаче се появиха упорити хрема и кашлица ", споделя Шмитген.
Личният му доктор му предписал антибиотици и го изпратил да се лекува у дома. Лекарствата обаче не помогнали. Шмитген още веднъж отишъл на обзор при лекаря си. Този път докторът неотложно извикал кола за спешна помощ, която откарала 66-годишния мъж в болничното заведение. Там пациентът незабавно бил тестван за ковид. Резултатът бил позитивен.
Три седмици в кома
"Два дни лежах в болничното заведение, а положението ми се утежняваше непрекъснато. Тогава лекарите са решили да ме слагат в изкуствена кома ", споделя той. Това се е случило на 4 април.
Петер Шмитген прекарал в кома три седмици. Наложило се осъществяването на трахеотомия, защото до белите му дробове не достигал задоволително въздух. След това бил подложен на командно дишане.
Болестта е поразила целия организъм на Петер Шмитген, описват през днешния ден той и лекуващите го лекари. "Той имаше тромбоза на долните крака, двустранна белодробна емболия, няколко мозъчни удара, съпроводени от кръвоизливи и лявостранна пареза ", споделя невроложката доктор Силвия Линденберг, която се грижи за него от юни насам в Центъра за ранна рехабилитация и обдишване в Нюмбрехт. Тя е виждала и други заболели от К-19, само че Шмитген е един от най-тежките ѝ случаи.
"Белият дроб на пациента беше в извънредно неприятно положение. Когато сътрудниците ми видяха рентгеновите фотоси, останаха просто безмълвни. Толкова потресени бяха ", споделя лекарката. Тя прибавя, че през днешния ден пациентът страда и от така наречен ретроградна амнезия - синдром, който се демонстрира постоянно при прекаралите К-19.
"Днес Петер Шмитген не помни съвсем нищо. Не помни даже по какъв начин е бил докаран в болничното заведение и какво тъкмо се е случило по-късно. Има единствено някои шаблонизирани мемоари ", споделя доктор Линденберг. Медицинският личен състав към него му оказва помощ да възвърне спомените за отминалите месеци.
Когато лекарите най-накрая извели пациента от изкуствената кома, той тежал едвам 60 кг - със 17 по-малко от нормалното му тегло.
"Отначало можех единствено да лежа - за нищо друго нямах мощ ", спомня си той. В клиниката за рехабилитация последователно почнали да го подвигат на крайници. "По три-четири пъти дневно при мен идват разнообразни физиотерапевти, лекари и болногледачи, които ми оказват помощ да се размърдвам. "
66-годишният немец е нямал предварителни болести. Само възрастта му го причислява към рисковата грипа. Иначе няма нито наднормено тегло, нито високо кръвно налягане, а и постоянно спортувал.
"Винаги съм бил здрав, през лятото карах колело, а през зимата ходех на ски. Не съм и боледувал, по тази причина бях уверен, че на мен сходно нещо не може да ми се случи, в този момент обаче открих, че това не е по този начин. Мисля си обаче за всички тези, които не взимат ковид насериозно и имат вяра, че тази болест не може да ги засегне. Иска ми се да им кажа: аз съм, популярност богу, живият образец за това, че вирусът може да удари всекиго. Затова не бъдете лекомислени ", моли той.
"Нека съперниците на ограниченията да влязат най-малко един път с нас в интензивното "
Същия зов насочва и доктор Силвия Линденберг. От месеци тя се грижи за пациенти с дълготрайни последствия от болестта с ковид. Невроложката не се опасява от съперниците на ограниченията против пандемията. Но те я карат да изпитва гняв. "Би било доста добре, в случай че тези хора влязат най-малко един път с нас в интензивното поделение, където са пациентите с Ковид-19, с цел да се уверят персонално по какъв начин стоят нещата. Важно е непрекъснато да им се повтаря, че това е тежко заболяване, на което не трябва да се гледа надменно ", споделя доктор Линденберг.
Днес Петер Шмитген към този момент е в положение самичък да се мие, което единствено допреди седмици било немислимо.
"Миеха ме в леглото. Това беше извънредно ", спомня си той. Сега съумява към този момент да прави и по няколко крачки - може да вземем за пример да стигне от стаята до балкона. Въпреки тежките последствия обаче той е съумял да резервира позитивната си конфигурация за живота. "Днес към този момент не мога да върша нищо от това, което съм можел преди К-19. Това несъмнено доста би трябвало да ми тежи. Но към момента си мисля, че ще се оправя някак. Надявам се, че последователно всичко ще се подреди. "
Петер Шмитген в действителност имал напълно разнообразни проекти за 2020 година. Искал да обиколи Австралия със брачната половинка си. Трябвало да останат там шест седмици. Пандемията обаче объркала проектите им. Със брачната половинка си той е обиколил доста страни - били са в Чили, Аржентина, Ботсвана, Съединени американски щати. Винаги организирали всичко сами и обикаляли с раниците на гърба.
"Дори съм прекосявал Щатите на велосипед. Карах от бряг до бряг ", споделя той. Днес фотосите от пътешествията му топлят душата му, както и диалозите с роднините и приятелите. "Разговорите с моите близки са доста значими ", споделя той. Именно те му вдъхват най-вече кураж.
"В края на март имах леко главоболие, лекарят ми сподели, че просто съм настинал. После обаче се появиха упорити хрема и кашлица ", споделя Шмитген.
Личният му доктор му предписал антибиотици и го изпратил да се лекува у дома. Лекарствата обаче не помогнали. Шмитген още веднъж отишъл на обзор при лекаря си. Този път докторът неотложно извикал кола за спешна помощ, която откарала 66-годишния мъж в болничното заведение. Там пациентът незабавно бил тестван за ковид. Резултатът бил позитивен.
Три седмици в кома
"Два дни лежах в болничното заведение, а положението ми се утежняваше непрекъснато. Тогава лекарите са решили да ме слагат в изкуствена кома ", споделя той. Това се е случило на 4 април.
Петер Шмитген прекарал в кома три седмици. Наложило се осъществяването на трахеотомия, защото до белите му дробове не достигал задоволително въздух. След това бил подложен на командно дишане.
Болестта е поразила целия организъм на Петер Шмитген, описват през днешния ден той и лекуващите го лекари. "Той имаше тромбоза на долните крака, двустранна белодробна емболия, няколко мозъчни удара, съпроводени от кръвоизливи и лявостранна пареза ", споделя невроложката доктор Силвия Линденберг, която се грижи за него от юни насам в Центъра за ранна рехабилитация и обдишване в Нюмбрехт. Тя е виждала и други заболели от К-19, само че Шмитген е един от най-тежките ѝ случаи.
"Белият дроб на пациента беше в извънредно неприятно положение. Когато сътрудниците ми видяха рентгеновите фотоси, останаха просто безмълвни. Толкова потресени бяха ", споделя лекарката. Тя прибавя, че през днешния ден пациентът страда и от така наречен ретроградна амнезия - синдром, който се демонстрира постоянно при прекаралите К-19.
"Днес Петер Шмитген не помни съвсем нищо. Не помни даже по какъв начин е бил докаран в болничното заведение и какво тъкмо се е случило по-късно. Има единствено някои шаблонизирани мемоари ", споделя доктор Линденберг. Медицинският личен състав към него му оказва помощ да възвърне спомените за отминалите месеци.
Когато лекарите най-накрая извели пациента от изкуствената кома, той тежал едвам 60 кг - със 17 по-малко от нормалното му тегло.
"Отначало можех единствено да лежа - за нищо друго нямах мощ ", спомня си той. В клиниката за рехабилитация последователно почнали да го подвигат на крайници. "По три-четири пъти дневно при мен идват разнообразни физиотерапевти, лекари и болногледачи, които ми оказват помощ да се размърдвам. "
66-годишният немец е нямал предварителни болести. Само възрастта му го причислява към рисковата грипа. Иначе няма нито наднормено тегло, нито високо кръвно налягане, а и постоянно спортувал.
"Винаги съм бил здрав, през лятото карах колело, а през зимата ходех на ски. Не съм и боледувал, по тази причина бях уверен, че на мен сходно нещо не може да ми се случи, в този момент обаче открих, че това не е по този начин. Мисля си обаче за всички тези, които не взимат ковид насериозно и имат вяра, че тази болест не може да ги засегне. Иска ми се да им кажа: аз съм, популярност богу, живият образец за това, че вирусът може да удари всекиго. Затова не бъдете лекомислени ", моли той.
"Нека съперниците на ограниченията да влязат най-малко един път с нас в интензивното "
Същия зов насочва и доктор Силвия Линденберг. От месеци тя се грижи за пациенти с дълготрайни последствия от болестта с ковид. Невроложката не се опасява от съперниците на ограниченията против пандемията. Но те я карат да изпитва гняв. "Би било доста добре, в случай че тези хора влязат най-малко един път с нас в интензивното поделение, където са пациентите с Ковид-19, с цел да се уверят персонално по какъв начин стоят нещата. Важно е непрекъснато да им се повтаря, че това е тежко заболяване, на което не трябва да се гледа надменно ", споделя доктор Линденберг.
Днес Петер Шмитген към този момент е в положение самичък да се мие, което единствено допреди седмици било немислимо.
"Миеха ме в леглото. Това беше извънредно ", спомня си той. Сега съумява към този момент да прави и по няколко крачки - може да вземем за пример да стигне от стаята до балкона. Въпреки тежките последствия обаче той е съумял да резервира позитивната си конфигурация за живота. "Днес към този момент не мога да върша нищо от това, което съм можел преди К-19. Това несъмнено доста би трябвало да ми тежи. Но към момента си мисля, че ще се оправя някак. Надявам се, че последователно всичко ще се подреди. "
Петер Шмитген в действителност имал напълно разнообразни проекти за 2020 година. Искал да обиколи Австралия със брачната половинка си. Трябвало да останат там шест седмици. Пандемията обаче объркала проектите им. Със брачната половинка си той е обиколил доста страни - били са в Чили, Аржентина, Ботсвана, Съединени американски щати. Винаги организирали всичко сами и обикаляли с раниците на гърба.
"Дори съм прекосявал Щатите на велосипед. Карах от бряг до бряг ", споделя той. Днес фотосите от пътешествията му топлят душата му, както и диалозите с роднините и приятелите. "Разговорите с моите близки са доста значими ", споделя той. Именно те му вдъхват най-вече кураж.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ