Петчленен смесен състав от съдии от Върховния касационен съд (ВКС)

Петчленен разбъркан състав от съдии от Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) ще се произнесе в период по делото против избора на шестима съдии за членове на Висшия правосъден съвет, извършен в края на юни 2022 година До 3 февруари страните могат да изпратят писмени мнения, по-късно правосъдният състав ще се произнесе след заседание.

Делото беше формирано по тъжби на трима от претендентите – Атанас Атанасов, Владимир Вълков и Татяна Жилова, както и от съдията от Луковит Владислава Цариградска. Производството е против избора на съдиите Мария Терзийска (зам.-председател на ОС-Варна), Явор Колев (председател на АдмС-Пловдив), Миглена Тянкова (председател на ОС-Хасково), Васил Петков (председател на ОС-Ямбол), Даниела Александрова (зам.-председател на СРС) и Младен Димитров (председател на РС-Велико Търново).

Тройна съдебно-компютърна експертиза за надеждността на електронната система за гласоподаване на съдиите беше разисквана на днешното съвещание по делото. „ Не можем да отговорим дали е допустимо откриване тайната на вота “, показват специалистите. Александър Кирков разяснява, че „ от техническа позиция е допустимо “. Според него във връзка с електронната система за гласоподаване, в техническо отношение, не са взети всички ограничения за отбрана тайната на вота. 

По думите на Делян Керемедчиев, специалист, на сървърите има информация, посредством която при избрани дейности би могло да се допусна с огромна степен на възможност кой по какъв начин е дал своя вот по време на изборите. Няма обаче техническа диря, че такова нещо се е случило, добави той.

Експертите оповестиха още, че са открили стотици опити за гласоподаване и гласове от един ай пи адрес по време на извършените избори, като този адрес е на Върховния административен съд и е общ за всички компютри там. Гласовете са подадени през няколко минути. 

Те прибавиха, че системата за електронно гласоподаване има дефекти, които не са съобразени с последните положителни практики в региона, даже тези от 2016 година, също по този начин има заложени недостатъци в нея още от самото задание за основаването ѝ, като системата не е била и усъвършенствана в последните години.

Адвокат Александър Кашъмов съобщи в пледоарията си, че са налице многочислени нарушавания на Закона за правосъдната власт и на процедурните правила, направени от Висш съдебен съвет за гласоподаване, както и нарушавания на Европейската спогодба за правата на индивида. По думите му по делото са открити голям брой уязвимости на системата за гласоподаване, открити още с одитен отчет, по поръчка на Висш съдебен съвет, само че не са подхванати дейности по отстраняването им. „ Не е обезпечена тайната на вота, с това за мен завършва този проблем “, сподели Кашъмов. Той добави, че съгласно данните по делото системата за гласоподаване не има прийом за инспекция на законността на извършения избор, неустановимо е дали са трити, модифицирани или прибавяне данни в нея. Също по този начин не е допустимо да се откри дали тези три дейности са направени, добави Кашъмов и уточни, че не е изяснено дали системата има прийом за инспекция дали е имало такива дейности.

Адвокат Михаил Екимджиев съобщи, че решението по това дело би могло да докара до развиване и обогатяване освен на българската,  а и на европейската процедура по отношение на въпроса за субективното право за самостоятелност на съдиите.

Ответник по делото е Избирателната комисия за избор на членове на Висш съдебен съвет от квотата на съдиите, като нейният представител Мина Топузова означи, че гласовете са правилно отразени и добави, че актуалният избор няма съображение да бъде касиран като незаконосъобразен, отбелязва Българска телеграфна агенция.