Петър Волгин: Вкопчването във властта е път към нищото
Петър Волгин, '
Събитията от последните дни ме убеждават, че още веднъж се постанова да си припомняме някои основополагащи правила на демокрацията. В една парламентарна народна власт е напълно естествено болшинството в Народното събрание да се пропука, шефът на Народното събрание да бъде заменен, а държавното управление да падне след избор на съмнение. Като резултат от сходни процеси или се образува ново болшинство, или идват предварителни избори. Също изцяло демократични процедури. Навсякъде се случва това. И когато стане нещо сходно, политици и коментатори го одобряват изцяло умерено. Никой не пищи от смут, никой не приказва за прелом, никой не се афишира за свещена крава, която, насъсквани от Путин тъмни сили желаят да преформатират на бифтек.
Погледнато от този ъгъл, днешна България мъчно би могла да бъде наречена демократична страна. Наблюдаваме едни депутати и министри, които по този начин самоотвержено са се вкопчили във властта, все едно от това зависи животът им. Особено гротескна стана обстановката, когато се обсъждаше оставката на шефа на Народното събрание. Депутатите и министрите от " Продължаваме промяната ", най-голямата партия в ръководещата коалиция, се държаха по този начин, все едно че в случай че техният човек престане да оглавява Народното събрание или те изгубят вота на съмнение, ще настъпи Потоп 2.0.
Подобни смехотворни апокалиптични пророкувания могат да бъдат обяснени с политическата неумелост на тези хора. Съдете сами.
Довчера си бил Г-н Никой, внезапно от продавач на хапчета или стажант в офис са те поставили да управляваш страната или Народното събрание. Подобни кариерни подскоци замъгляват съзнанието и тези скачащи персонажи заживяват с чувството, че са незаменими, че гениалността струи от тях на вълни и че в случай че не са на власт, слънцето няма да изгрее. Само че колкото и да не им се има вяра на фронтмените на " Продължаваме промяната ", слънцето ще продължи да изгрява, даже и когато те напущат началническите кабинети в страната.
Всъщност министър председателят Петков имаше един печеливш и в това време заслужен политически ход. Още когато Има Такъв Народ се отдръпнаха от властта, министър председателят трябваше да разгласи оставката на цялото държавно управление. И да каже, че щом към този момент липсва парламентарната поддръжка, отиваме незабавно на избори. Пък дано народът да реши кой е прав и кой крив в създалата се обстановка. Едно такова кардинално деяние сигурно би спечелило доста последователи на Петков и респективно на партията му.
Той обаче потегли по различен път. Път, по който са вървели доста предходни ръководещи и който мъчно би могъл да бъде наименуван заслужен. Започна се с кандърдисването на всякакви депутати, най-много от Има Такъв Народ, да напуснели парламентарната си група и да подкрепяли Политическа партия. Това освен не е кардинално деяние. То не е и изключително мъдро. Защото, съгласете си, мъчно можеш да водиш смислена политика, да прокарваш значими промени, когато зависиш от няколко разколнически гласа. И къде е гаранцията, че тези, които са напуснали досегашните си съпартийци, няма да изоставен и теб, в случай че някой различен им предложи по-добра оферта?
А най-лошото ще бъде, в случай че някой в ръководещата коалиция реши да употребява политическата рецесия, с цел да отстрани ветото върху Скопие. И не е нужно да си чел засекретените паметни мемоари, с цел да имаш сходни опасения.
Още при започване на своето ръководство Кирил Петков и външнополитическият му екип недвусмислено демонстрираха, че за тях това е безспорен приоритет. От всичките им изявления и дейности се натрапваше един извод – да позволим на РСМ да почне договаряния за участие в Европейски Съюз, пък за историята и за правата на българите в тази страна ще си приказваме след това. Ако остане време. Сега би трябвало бизнесът да върви. В последна сметка даже и бизнесът не потегли, а толкоз хвалената самолетна линия София - Скопие беше канселирана, както биха се изразили Петков и англоговорящата му компания, заради липса на интерес.
Вярно е, че България е подложена на непоносим задграничен напън да смъкна ветото върху Скопие, само че същинският политик си проличава точно в сходни обстановки. Достойните политици не хленчат, не се афишират за въплъщение на войната с мафията или за жертви на прелом.
Достойните политици не се вкопчват във властта и не провеждат митинги против опозицията. Не е демонстрация на добър усет да се опитваш да останеш на власт още някоя и друга седмица. В демократичните страни не се прави по този начин. В демократичните страни ръководещите политици не изпадат в нервност, когато са изгубили парламентарна поддръжка, а умерено стартират да се готвят за идващите избори. В светлината на последните събития въпросът дали Бълтгария е демократична страна е мощно спорен.
Събитията от последните дни ме убеждават, че още веднъж се постанова да си припомняме някои основополагащи правила на демокрацията. В една парламентарна народна власт е напълно естествено болшинството в Народното събрание да се пропука, шефът на Народното събрание да бъде заменен, а държавното управление да падне след избор на съмнение. Като резултат от сходни процеси или се образува ново болшинство, или идват предварителни избори. Също изцяло демократични процедури. Навсякъде се случва това. И когато стане нещо сходно, политици и коментатори го одобряват изцяло умерено. Никой не пищи от смут, никой не приказва за прелом, никой не се афишира за свещена крава, която, насъсквани от Путин тъмни сили желаят да преформатират на бифтек.
Погледнато от този ъгъл, днешна България мъчно би могла да бъде наречена демократична страна. Наблюдаваме едни депутати и министри, които по този начин самоотвержено са се вкопчили във властта, все едно от това зависи животът им. Особено гротескна стана обстановката, когато се обсъждаше оставката на шефа на Народното събрание. Депутатите и министрите от " Продължаваме промяната ", най-голямата партия в ръководещата коалиция, се държаха по този начин, все едно че в случай че техният човек престане да оглавява Народното събрание или те изгубят вота на съмнение, ще настъпи Потоп 2.0.
Подобни смехотворни апокалиптични пророкувания могат да бъдат обяснени с политическата неумелост на тези хора. Съдете сами.
Довчера си бил Г-н Никой, внезапно от продавач на хапчета или стажант в офис са те поставили да управляваш страната или Народното събрание. Подобни кариерни подскоци замъгляват съзнанието и тези скачащи персонажи заживяват с чувството, че са незаменими, че гениалността струи от тях на вълни и че в случай че не са на власт, слънцето няма да изгрее. Само че колкото и да не им се има вяра на фронтмените на " Продължаваме промяната ", слънцето ще продължи да изгрява, даже и когато те напущат началническите кабинети в страната.
Всъщност министър председателят Петков имаше един печеливш и в това време заслужен политически ход. Още когато Има Такъв Народ се отдръпнаха от властта, министър председателят трябваше да разгласи оставката на цялото държавно управление. И да каже, че щом към този момент липсва парламентарната поддръжка, отиваме незабавно на избори. Пък дано народът да реши кой е прав и кой крив в създалата се обстановка. Едно такова кардинално деяние сигурно би спечелило доста последователи на Петков и респективно на партията му.
Той обаче потегли по различен път. Път, по който са вървели доста предходни ръководещи и който мъчно би могъл да бъде наименуван заслужен. Започна се с кандърдисването на всякакви депутати, най-много от Има Такъв Народ, да напуснели парламентарната си група и да подкрепяли Политическа партия. Това освен не е кардинално деяние. То не е и изключително мъдро. Защото, съгласете си, мъчно можеш да водиш смислена политика, да прокарваш значими промени, когато зависиш от няколко разколнически гласа. И къде е гаранцията, че тези, които са напуснали досегашните си съпартийци, няма да изоставен и теб, в случай че някой различен им предложи по-добра оферта?
А най-лошото ще бъде, в случай че някой в ръководещата коалиция реши да употребява политическата рецесия, с цел да отстрани ветото върху Скопие. И не е нужно да си чел засекретените паметни мемоари, с цел да имаш сходни опасения.
Още при започване на своето ръководство Кирил Петков и външнополитическият му екип недвусмислено демонстрираха, че за тях това е безспорен приоритет. От всичките им изявления и дейности се натрапваше един извод – да позволим на РСМ да почне договаряния за участие в Европейски Съюз, пък за историята и за правата на българите в тази страна ще си приказваме след това. Ако остане време. Сега би трябвало бизнесът да върви. В последна сметка даже и бизнесът не потегли, а толкоз хвалената самолетна линия София - Скопие беше канселирана, както биха се изразили Петков и англоговорящата му компания, заради липса на интерес.
Вярно е, че България е подложена на непоносим задграничен напън да смъкна ветото върху Скопие, само че същинският политик си проличава точно в сходни обстановки. Достойните политици не хленчат, не се афишират за въплъщение на войната с мафията или за жертви на прелом.
Достойните политици не се вкопчват във властта и не провеждат митинги против опозицията. Не е демонстрация на добър усет да се опитваш да останеш на власт още някоя и друга седмица. В демократичните страни не се прави по този начин. В демократичните страни ръководещите политици не изпадат в нервност, когато са изгубили парламентарна поддръжка, а умерено стартират да се готвят за идващите избори. В светлината на последните събития въпросът дали Бълтгария е демократична страна е мощно спорен.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ