Петър Воденски: Ако ни натиснат да се бием с Путин, можем да изпратим само жива сила
Петър Воденски е посланик. Бил е общоприет консул в Истанбул (1990) и дипломат в Анкара (1991-1992), Кишинев (1995-2001) и Никозия (2005-2009). Два пъти е бил шеф на Кабинета на министъра на външните работи (при Станислав Даскалов и Соломон Паси). Член на Стратегическия съвет към президента.
- Господин Воденски, всяко изказване и деяние на президента Румен Радев, обвързвано с войната в Украйна, провокира безредици в последните месеци. Решението му България да не поддържа декларацията на водачите от Централна и Източна Европа в поддръжка на присъединението на Украйна към НАТО не направи изключение. Според Вас вярно ли е особеното мнение на българския президент?
- Какъв е ползата на България в тази война, на двеста километра от нас? Имаме ли интерес от нея? Имаме ли интерес тя да се разраства? Имаме ли интерес от война Русия-НАТО? Имаме ли интерес войната да се проточва във времето, а не да бъде прекъсната? Имаме ли интерес от последствията от тази война, които европейският поданик към този момент усеща по джоба си (а ние нали, Божем, сме европейци)?
Имаме ли интерес европейската стопанска система да се срине и да стане неконкурентноспособна по отношение на останалите стопански системи в света – американска, китайска и прочие?
Имаме ли интерес България да взе участие в тази война, да изпраща там оръжие и жива мощ? Като си отговорим на тези въпроси, ще разберем по-добре позицията на президента Радев.
Аз „ чета “ като главно обръщение в тази позиция отвод на присъединяване на България в тази, извинете за думата, простотия от страна на НАТО, Съединени американски щати, Европа, Русия и Украйна… Като професионален посланик, не мога да не адмирирам такава позиция на президента ни.
- В позиция на президентската институция се споделя, че участието на Украйна в НАТО би трябвало да бъде разисквано от всички страни-членки на Алианса. Има ли съмнения в западно-европейските водачи за вероятно даване на бърза писта за участието на Киев?
- Сред европейската общност има действителни запаси към досегашната позиция на страните ни към войната, в някои страни имаше и обществени демонстрации срещу резултатите от тези позиции върху хората и бизнеса. Това няма по какъв начин да не повлияе върху водачите, а в случай че някои водачи не се съобразят с настроенията на хората, ще понесат следствията – виждаме какво се случва на изборите в някои страни, предстоят още.
- Има ли риск спорът да ескалира, без значение дали ще се стигне до участието на Украйна в НАТО?
- Не виждам по какъв начин в този момент би се осъществило едно участие на Украйна в НАТО по „ бързата писта “, не знам дали самият Зеленски си има вяра. Както, прочее, не виждам сходно „ бързо “ влизане на Украйна в Европейски Съюз, да не влизам в политически и стопански детайлности какво би означавало това.
А дали спорът може да ескалира? Със сигурност би могъл, зависи от здравия разсъдък на сегашните елити и дали те мислят за ползите на хората, които ръководят, или единствено за „ джоба си “.
- Едно изявление на Стефан Янев сложи българските жители нащрек. То гласи: „ Ако действително тръгнем на война с режима на Путин, би трябвало да го вземем осъзнато и по-късно всички сме в окопите. “ Виждате ли индикации, че България може да стане страна в спора против Русия?
- Това зависи от нас самите. Всеки би следвало да си дава сметка какво би означавало едно действително наше присъединяване във войната. Сега Украйна се бие против съперника със своя жива мощ и с оръжия, доставяни от страни от НАТО, основно от Съединени американски щати (старите им оръжия от руско време заминаха). Оръжията им не знам дали ще свършат скоро, само че живата мощ се топи, уви, съчувствам на майките, съпругите, децата на ненужно починалите бойци и от двете страни.
И като споделям, че Украйна се бие с съперника – кой е съперникът? В региона има и украинци, и руснаци, и българи, и какви ли не. Един бесарабски българин от Молдова, от тези българи, с които успяхме преди двайсетина години да възстановим статута на българския регион Тараклия (тогава бях дипломат в Кишинев), ми писа наскоро: „ Господин дипломат, в Украйна руснаци убиват руснаци, украинци убиват украинци, българи убиват българи… “
Та, на въпроса Ви за действително наше присъединяване в спора. България няма нито пари, нито задоволително оръжие, с което да взе участие в тази огромен спор. Когато/ако „ някой “ ни „ натисне “ да сме „ още по-солидарни “ с „ евроатлантическите полезности сега “ и да се бием с Путин, ние можем да участваме – както до момента - с политически заявления „ в поддръжка “ на едните и „ заклеймяване “ на другите, или, в случай че е действително, с жива мощ, да пази Бог… Предполагам, че Стефан Янев е имал тъкмо това поради, като е споделил, че след едно наше осъзнато решение в тази посока, „ всички сме в окопите “.
- „ Демократична България “ заяви, че ще внесе в новото Народно заседание проекторешение за изпращане на въоръжение на Украйна. Изостря ли се българската позиция след изборите?
- Такова решение би ни доближило още повече към „ евроатлантическите полезности “, само че да задам простичкия въпрос, като преразказвам „ едно “ изявление на „ един “ политик преди време, което не бе „ чуто “ от доста водачи: За какво ни са евроатлантическите полезности, в случай че България няма да я има на картата? За страдание, анализът и прогнозите на някои политически водачи „ по света и у нас “ като че ли куцат…
- Блъф или действителна опасност е потреблението на нуклеарно оръжие?
- Категорично НЕ е блъф. Да поразсъждаваме малко: Каква е крайната цел на Украйна, Съединени американски щати и НАТО в тази война? Да победим Русия? Как си представяме да победим една нуклеарна мощ във война, която тя води на границата си? Дали тази нуклеарна мощ, когато/ако се почувства притисната в ъгъла преди провалянето, няма да употребява всички средства, в това число нуклеарни? Или пък ние, евро-атлантите, желаеме да свалим Путин? И си представяме, че на негово място „ положителните руснаци “ няма да сложат някой по-лош и от Путин, а ще изкарат „ някой Навални “ от „ зоната “ и ще го сложат отпред в Москва? Нали разбирате за какъв парадокс става дума?!
Турците имат една сентенция, „ Бетерин бетери вар “, т.е. на неприятното има и по-лошо. Въобще, в тази война, в която вземат участие доста страни, не виждам положителни, виждам единствено лоши…
- Чуваме оръжията, а не дипломацията. Затворен ли е пътят за вашите сътрудници?
- Това е доста, доста жалко… Русия и Украйна седнаха на „ турската маса “ за договаряния в Истанбул, само че по-късно „ някой “ повлия на договарящите (или най-малко на едните от тях), и процесът на нормализиране зацикли. Рано или късно, тази полуда от страна на всички ни ще завърши с договаряния. Отсега не зная с какъв резултат ще завърши – дали с победа на „ всички “ участници, (като следизборните изказвания на нашите политици – те всички са победители), дали пък ще завърши със „ замразен “ спор и преместване след някое-и-друго десетилетие на противоборството в различен район (имам поради не Тихоокеанския, а Арктика, например), само че ще завърши. А в случай че не завърши с договаряния, ще се стигне до нуклеарна война, след която няма да има кой да дефинира кои са спечелили и кои – победени.
- Позволете да ви върна към позициите на президента. След съвещателен съвет предишния месец Радев съобщи, че България няма да признае референдумите в Украйна и че те са юридически парадокс. Тогава пък позицията му разгневи русофилите. В последна сметка по линията Изток-Запад къде стои България във време на война?
- По време на война България би следвало да заема позиции, които са основани на БЪЛГАРСКИЯ интерес. Толкова е простичко. Не на страната на едните или на другите, а на страната на нашия интерес. Когато/ако ползата ни съответствува с ползите на някой различен – добре, а в случай че не съответствува – нашият интерес, персонално на мен, ми е по-скъп.
А за референдумите: преди няколко години бях съветник за една разработка по Кипър. Една от рекомендациите ми бе, че станалото тогава в Косово отваря необятно вратата за „ същото “ пред редица други проблеми – в Кавказ, в Кипър, в Приднестровието и впрочем, и юридическата спогодба, че това в Косово е sui generis, т.е. „ не може да се употребява като казус в други места “, е просто едно самобитно проклинание, с което разнообразни политици при благоприятност няма да се съобразят. (Впрочем, в последно време чета, че Ердоган обмислял разнообразни разновидности по какъв начин да завоюва идните следващата година избори, и една от вариантите му била да анексира до тогава Северен Кипър, с цел да бъде признат като победител от гласоподавателите).
Нашият държавен глава няма по какъв начин да признае публично провеждането на упоменатите референдуми в Източна Украйна, няма да ги признае и никой различен, само че в това време едни изказвания, че тези референдуми са нарушаване на интернационалното право, а неизпълнението на Минските съглашения не са нарушаване на интернационалното право, ми миришат не като юридически, а като политически. И едното, и другото, са нарушавания, страните да сядат и да договарят, вместо да избиват популацията си.
- Вие бяхте шеф на кабинета на Соломон Паси в мандата му на външен министър. Сега той е един от двамата в контактната група за договаряния за сформиране на кабинет. Целта е той да бъде на евроатлантическа основа. По-скоро оптимист или по-скоро черноглед сте за възможностите групата да докара диалозите до триумф?
- Сам по себе си, министър Паси надали би постигнал нещо. Необходими ще са му старания и положително предпочитание от другите партии, а и „ извън “, на което, явно, се разчита. Пожелавам му триумф.
В същото време желая да кажа ясно, че в случай че с негови – или с други – старания се сформира „ кабинет на войната “, ще съм първият, който ще го жигосах. Аз, а и Соломон, сме към този момент прекомерно остарели, а аз съм и прекомерно пълен, с цел да бъдем изпращани в Украйна да се бием с пушка в ръка за Евроатлантизма. Но и той, и аз имаме синове, дано той самичък взема решение за сина си, само че аз съм срещу синовете ми и шурей ми (съпруг на щерка ми) да бъдат изпращани на руско-украинския фронт. Пък в случай че някой желае по своя воля да замине за фронта, и в този момент има задоволително благоприятни условия, да си взема решение самичък и да си го реализира самичък.
- Ако ГЕРБ не успее да притегли Политическа партия и Демократична България към формулата за ръководство, да чакаме ли въпреки всичко постоянен кабинет? На малцинството? С третия мандат?
-Мисля, че тъкмо това ще се случи в последна сметка, забавно е и при кого ще отиде третият мандат, към този момент „ мераклии “ са и Демократична България, и „ Възраждане “, и Стефан Янев. Нека оставим написаната в Конституцията и законите процедура да се завърти и да приключи, и да разчитаме на добър резултат. В кръга на шегата, аз съм позитивно надъхан, наскоро писах на една унила другарка във ФБ, че „ единственото, което ни остава, е да им живеем на инат “.
- Кои са законите и решенията, които се постанова да бъдат разисквани и взети, само че това не може да стане без Народно заседание?
- На първо място би трябвало да се отхвърли войната като вид, а също да се одобряват бюджет и закони, които да ни оказват помощ да не сме гладни и на студено през зимата, да не встъпвам в детайлности, дано другите си свършат работата.
- Господин Воденски, всяко изказване и деяние на президента Румен Радев, обвързвано с войната в Украйна, провокира безредици в последните месеци. Решението му България да не поддържа декларацията на водачите от Централна и Източна Европа в поддръжка на присъединението на Украйна към НАТО не направи изключение. Според Вас вярно ли е особеното мнение на българския президент?
- Какъв е ползата на България в тази война, на двеста километра от нас? Имаме ли интерес от нея? Имаме ли интерес тя да се разраства? Имаме ли интерес от война Русия-НАТО? Имаме ли интерес войната да се проточва във времето, а не да бъде прекъсната? Имаме ли интерес от последствията от тази война, които европейският поданик към този момент усеща по джоба си (а ние нали, Божем, сме европейци)?
Имаме ли интерес европейската стопанска система да се срине и да стане неконкурентноспособна по отношение на останалите стопански системи в света – американска, китайска и прочие?
Имаме ли интерес България да взе участие в тази война, да изпраща там оръжие и жива мощ? Като си отговорим на тези въпроси, ще разберем по-добре позицията на президента Радев.
Аз „ чета “ като главно обръщение в тази позиция отвод на присъединяване на България в тази, извинете за думата, простотия от страна на НАТО, Съединени американски щати, Европа, Русия и Украйна… Като професионален посланик, не мога да не адмирирам такава позиция на президента ни.
- В позиция на президентската институция се споделя, че участието на Украйна в НАТО би трябвало да бъде разисквано от всички страни-членки на Алианса. Има ли съмнения в западно-европейските водачи за вероятно даване на бърза писта за участието на Киев?
- Сред европейската общност има действителни запаси към досегашната позиция на страните ни към войната, в някои страни имаше и обществени демонстрации срещу резултатите от тези позиции върху хората и бизнеса. Това няма по какъв начин да не повлияе върху водачите, а в случай че някои водачи не се съобразят с настроенията на хората, ще понесат следствията – виждаме какво се случва на изборите в някои страни, предстоят още.
- Има ли риск спорът да ескалира, без значение дали ще се стигне до участието на Украйна в НАТО?
- Не виждам по какъв начин в този момент би се осъществило едно участие на Украйна в НАТО по „ бързата писта “, не знам дали самият Зеленски си има вяра. Както, прочее, не виждам сходно „ бързо “ влизане на Украйна в Европейски Съюз, да не влизам в политически и стопански детайлности какво би означавало това.
А дали спорът може да ескалира? Със сигурност би могъл, зависи от здравия разсъдък на сегашните елити и дали те мислят за ползите на хората, които ръководят, или единствено за „ джоба си “.
- Едно изявление на Стефан Янев сложи българските жители нащрек. То гласи: „ Ако действително тръгнем на война с режима на Путин, би трябвало да го вземем осъзнато и по-късно всички сме в окопите. “ Виждате ли индикации, че България може да стане страна в спора против Русия?
- Това зависи от нас самите. Всеки би следвало да си дава сметка какво би означавало едно действително наше присъединяване във войната. Сега Украйна се бие против съперника със своя жива мощ и с оръжия, доставяни от страни от НАТО, основно от Съединени американски щати (старите им оръжия от руско време заминаха). Оръжията им не знам дали ще свършат скоро, само че живата мощ се топи, уви, съчувствам на майките, съпругите, децата на ненужно починалите бойци и от двете страни.
И като споделям, че Украйна се бие с съперника – кой е съперникът? В региона има и украинци, и руснаци, и българи, и какви ли не. Един бесарабски българин от Молдова, от тези българи, с които успяхме преди двайсетина години да възстановим статута на българския регион Тараклия (тогава бях дипломат в Кишинев), ми писа наскоро: „ Господин дипломат, в Украйна руснаци убиват руснаци, украинци убиват украинци, българи убиват българи… “
Та, на въпроса Ви за действително наше присъединяване в спора. България няма нито пари, нито задоволително оръжие, с което да взе участие в тази огромен спор. Когато/ако „ някой “ ни „ натисне “ да сме „ още по-солидарни “ с „ евроатлантическите полезности сега “ и да се бием с Путин, ние можем да участваме – както до момента - с политически заявления „ в поддръжка “ на едните и „ заклеймяване “ на другите, или, в случай че е действително, с жива мощ, да пази Бог… Предполагам, че Стефан Янев е имал тъкмо това поради, като е споделил, че след едно наше осъзнато решение в тази посока, „ всички сме в окопите “.
- „ Демократична България “ заяви, че ще внесе в новото Народно заседание проекторешение за изпращане на въоръжение на Украйна. Изостря ли се българската позиция след изборите?
- Такова решение би ни доближило още повече към „ евроатлантическите полезности “, само че да задам простичкия въпрос, като преразказвам „ едно “ изявление на „ един “ политик преди време, което не бе „ чуто “ от доста водачи: За какво ни са евроатлантическите полезности, в случай че България няма да я има на картата? За страдание, анализът и прогнозите на някои политически водачи „ по света и у нас “ като че ли куцат…
- Блъф или действителна опасност е потреблението на нуклеарно оръжие?
- Категорично НЕ е блъф. Да поразсъждаваме малко: Каква е крайната цел на Украйна, Съединени американски щати и НАТО в тази война? Да победим Русия? Как си представяме да победим една нуклеарна мощ във война, която тя води на границата си? Дали тази нуклеарна мощ, когато/ако се почувства притисната в ъгъла преди провалянето, няма да употребява всички средства, в това число нуклеарни? Или пък ние, евро-атлантите, желаеме да свалим Путин? И си представяме, че на негово място „ положителните руснаци “ няма да сложат някой по-лош и от Путин, а ще изкарат „ някой Навални “ от „ зоната “ и ще го сложат отпред в Москва? Нали разбирате за какъв парадокс става дума?!
Турците имат една сентенция, „ Бетерин бетери вар “, т.е. на неприятното има и по-лошо. Въобще, в тази война, в която вземат участие доста страни, не виждам положителни, виждам единствено лоши…
- Чуваме оръжията, а не дипломацията. Затворен ли е пътят за вашите сътрудници?
- Това е доста, доста жалко… Русия и Украйна седнаха на „ турската маса “ за договаряния в Истанбул, само че по-късно „ някой “ повлия на договарящите (или най-малко на едните от тях), и процесът на нормализиране зацикли. Рано или късно, тази полуда от страна на всички ни ще завърши с договаряния. Отсега не зная с какъв резултат ще завърши – дали с победа на „ всички “ участници, (като следизборните изказвания на нашите политици – те всички са победители), дали пък ще завърши със „ замразен “ спор и преместване след някое-и-друго десетилетие на противоборството в различен район (имам поради не Тихоокеанския, а Арктика, например), само че ще завърши. А в случай че не завърши с договаряния, ще се стигне до нуклеарна война, след която няма да има кой да дефинира кои са спечелили и кои – победени.
- Позволете да ви върна към позициите на президента. След съвещателен съвет предишния месец Радев съобщи, че България няма да признае референдумите в Украйна и че те са юридически парадокс. Тогава пък позицията му разгневи русофилите. В последна сметка по линията Изток-Запад къде стои България във време на война?
- По време на война България би следвало да заема позиции, които са основани на БЪЛГАРСКИЯ интерес. Толкова е простичко. Не на страната на едните или на другите, а на страната на нашия интерес. Когато/ако ползата ни съответствува с ползите на някой различен – добре, а в случай че не съответствува – нашият интерес, персонално на мен, ми е по-скъп.
А за референдумите: преди няколко години бях съветник за една разработка по Кипър. Една от рекомендациите ми бе, че станалото тогава в Косово отваря необятно вратата за „ същото “ пред редица други проблеми – в Кавказ, в Кипър, в Приднестровието и впрочем, и юридическата спогодба, че това в Косово е sui generis, т.е. „ не може да се употребява като казус в други места “, е просто едно самобитно проклинание, с което разнообразни политици при благоприятност няма да се съобразят. (Впрочем, в последно време чета, че Ердоган обмислял разнообразни разновидности по какъв начин да завоюва идните следващата година избори, и една от вариантите му била да анексира до тогава Северен Кипър, с цел да бъде признат като победител от гласоподавателите).
Нашият държавен глава няма по какъв начин да признае публично провеждането на упоменатите референдуми в Източна Украйна, няма да ги признае и никой различен, само че в това време едни изказвания, че тези референдуми са нарушаване на интернационалното право, а неизпълнението на Минските съглашения не са нарушаване на интернационалното право, ми миришат не като юридически, а като политически. И едното, и другото, са нарушавания, страните да сядат и да договарят, вместо да избиват популацията си.
- Вие бяхте шеф на кабинета на Соломон Паси в мандата му на външен министър. Сега той е един от двамата в контактната група за договаряния за сформиране на кабинет. Целта е той да бъде на евроатлантическа основа. По-скоро оптимист или по-скоро черноглед сте за възможностите групата да докара диалозите до триумф?
- Сам по себе си, министър Паси надали би постигнал нещо. Необходими ще са му старания и положително предпочитание от другите партии, а и „ извън “, на което, явно, се разчита. Пожелавам му триумф.
В същото време желая да кажа ясно, че в случай че с негови – или с други – старания се сформира „ кабинет на войната “, ще съм първият, който ще го жигосах. Аз, а и Соломон, сме към този момент прекомерно остарели, а аз съм и прекомерно пълен, с цел да бъдем изпращани в Украйна да се бием с пушка в ръка за Евроатлантизма. Но и той, и аз имаме синове, дано той самичък взема решение за сина си, само че аз съм срещу синовете ми и шурей ми (съпруг на щерка ми) да бъдат изпращани на руско-украинския фронт. Пък в случай че някой желае по своя воля да замине за фронта, и в този момент има задоволително благоприятни условия, да си взема решение самичък и да си го реализира самичък.
- Ако ГЕРБ не успее да притегли Политическа партия и Демократична България към формулата за ръководство, да чакаме ли въпреки всичко постоянен кабинет? На малцинството? С третия мандат?
-Мисля, че тъкмо това ще се случи в последна сметка, забавно е и при кого ще отиде третият мандат, към този момент „ мераклии “ са и Демократична България, и „ Възраждане “, и Стефан Янев. Нека оставим написаната в Конституцията и законите процедура да се завърти и да приключи, и да разчитаме на добър резултат. В кръга на шегата, аз съм позитивно надъхан, наскоро писах на една унила другарка във ФБ, че „ единственото, което ни остава, е да им живеем на инат “.
- Кои са законите и решенията, които се постанова да бъдат разисквани и взети, само че това не може да стане без Народно заседание?
- На първо място би трябвало да се отхвърли войната като вид, а също да се одобряват бюджет и закони, които да ни оказват помощ да не сме гладни и на студено през зимата, да не встъпвам в детайлности, дано другите си свършат работата.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ