Петър Виденов: Радвам се, че продължих традицията журналист от "Диема" да печели анкетата на БЛИЦ
Петър Виденов завоюва наградата „ Футболен тв коментатор на 2017 година ” в обичайна анкета на БЛИЦ. 39-годишният публицист получи премията си и даде изявление пред нашата организация.
Досегашните спечелили: 2011 – Борислав БОРИСОВ (Диема), 2012 – Георги АЛИПИЕВ (Диема), 2013 – Алекси СОКАЧЕВ (bTV), 2014 – Борислав БОРИСОВ (Диема), 2015 – Георги ДРАГОЕВ (Диема), 2016 – Любослав ЛОЗАНОВ (Диема), 2017 - Петър ВИДЕНОВ (Диема)
-Пепи, това е втората ти премия след тази на „ Братя Ексерови ” през 2013 година. Очакваше ли да спечелиш и нашата анкета?
- Не чаках да печеля. Разбрах на финалната права, че съм измежду претендентите за първото място. Моята майка ми сподели, че повеждам в класацията. Беше много въодушевена и се зарадва доста, когато обявихте, че съм победител. Както през 2013-а година, по този начин и в този момент останах сюрпризиран. Приятно сюрпризиран. Радвам се, тъй като едната премия беше самопризнание на сътрудниците, а другата – на феновете и почитателите.
-Баща ти Асен Виденов, лека му пръст, беше един от най-хубавите и известни публицисти. Той ли те възпламени по публицистиката и какво научи от него?
-Естествено, че той. Не единствено аз, само че и брат ми Ангел, който е по-голям от мен, се възпламени по публицистиката
благодарение
на татко ни
Още до момента в който бях възпитаник, имах полупрофесионални журналистически влечения. Направих първите си стъпки във вестник „ Футбол ” и вестник „ Инвестиции ”. Като дребен постоянно посещавах офиса на вестник „ Старт ”, където баща работеше. Той се намираше откъм бранш „ В ” на Националния стадион „ Васил Левски ”. Изгледал съм десетки спортни надпревари – освен футбол, само че и лека атлетика. Помня, че в края на май 1986 година бях на стадиона, когато Стефка Костадинова в границите на няколко дни сложи международни върхове във високия скок – първо 207, а след това 208 сантиметра. Беше голяма наслада, а трибуните бяха цялостни с почитатели. Майка ми също е журналистка, въпреки и не спортна. Така че – цялото семейство изповядваме тази специалност. Брат ми работеше в „ Меридиан Мач ”, а след това дълги години и във вестник „ Труд ”. От татко ми съм запомнил няколко неща. Първо, да се старая постоянно да бъда справедлив. Второ – да давам максимума от себе си. Трето – да задавам точните въпроси и да се пробвам да проучвам и разясня професионално обещано събитие. Четвърто – да имам солидни знания в региона на футбола. Или както се споделя – натрупвания. Защото те са съществена част от характерността на журналиста.
-Можеш ли да ни разкажеш освен това за себе си?
-Роден съм на 8 март 1978 година. Завършил съм Софийския университет „ Климент Охридски ” със компетентност логопедия. Семеен съм от 12 години. Имаме две деца – момиче на 10. Казва се Александрина и носи първата писмен знак на дядо Асен, и момченце Михаил – което се роди преди 9 месеца. Той носи буквата на другия си дядо и в този момент се пробва да прохожда. Владея британски и италиански език. Първата ми пристрастеност беше италианския футбол. Запалих се по него, когато работех в „ 7 дни спорт ”. Там започнах, до момента в който бях първи курс студент. По същото време на пазара се появи нов състезателен вестник „ Планета Спорт ” и много публицисти отидоха в това издание. В „ 7 дни спорт ” имаха потребност от фрагменти. Един ден татко ми ми се обади и ми сподели: „ Идвай, че би трябвало да помагаш ”. И аз отидох. Казаха ми, че ще давам отговор за италианския футбол. През същия сезон 1999/2000 драмата в Серия „ А ” беше огромна. Ювентус имаше преднина, само че в последна сметка Лацио завоюва купата. Така „ римските орли ” станаха моите любимци. Тогава се влюбих в тях и в италианския народен тим.
-Помниш ли първата си изява в ефир?
-Започнах в Диема през 2008 година. След един месец ще станат тъкмо 10 години. Тогава малкия екран беше независима, а не част от Нова. Бях новобранец, който идва от вестник. 5-6 месеца имах единствено сухи тренировки на запис. Участвах в отразяването на Евро 2008, само че само зад кадър. И чак есента на 2008 получих опцията да застана в тъмната стая пред микрофона. Бях дружно с сътрудника Лъчо Пройнов, който ми даваше кураж. Мачът беше Уест Хям – Ливърпул. Успях да се приготвя с доста статистика и забавна информация. Но дуелът беше отегчителен и приключи без голове – 0:0. Тогава разбрах какъв брой е друго да коментираш изсъхнал мач, в който нищо не се случва.
Допуснах
лека неточност,
тъй като избързах да оповестя на феновете всички обстоятелства, които си бях подготвил. Не биваше да го върша. Просто не се бях научил да си систематизирам времето. А това е от голямо значение за коментатора.
-Имаш ли гафове и рядкости в студиото или по време на мачове, които си коментирал?
-Да, доста са. Най-вече грешките на езика. На европейското състезание през 2016 година Ангел Станков, който ни гостуваше в ролята на анализатор, го прекръстих на Ангел Станкович. А нееднократно и два пъти Бойко Величков съм го наричал Бойко Борисов. Помня, че миналогодишния победител във вашата анкета Любослав Лозанов също го прекръстих при първата му поява в студиото. При представянето му разгласих, че се споделя Любомир, а не Любослав...
-Къде е по-трудно – да водиш студио или да коментираш мачове?
- По-приятно е да коментираш мачове. Сам си, следиш играта, даваш своето мнение, съобщаваш обстоятелства, анализираш ситуациите на терена. Докато при студиото – първо, има доста къртовска работа преди излизането в ефир. Второ – подвластен си и от събеседника. Трето - има обстановки от даден мач, които би трябвало да отсееш и да анализираш. Не споделям, че е по-трудно да водиш студио, само че е по-приятно да си коментатор.
-Какъв е върхът ти за дълготрайно работно време?
- О, много часове. Имало е дни, когато съм на работа по 15-16 часа. Много хора си мислят, че когато студиото стартира в 14 часа, ние отиваме на работа примерно в 13 или в 13,30 часа. А истината е, че подготовката трае три, та и четири часа. Обсъждат се тематиките и материалите. С две думи – дълъг развой.
- Работил си и във вестник. Огромна ли е разликата сред вестникарската и телевизионната публицистика?
- В малкия екран си онлайн и там стресът е по-голям. А и вълнението постоянно го има.
Тръпката, че
излизаш в ефир
Аз се появявам най-малко 4-5 пъти в седмицата, само че това възприятие, която бих нарекъл предстартова тресчица, в никакъв случай не изчезва. Във вестника е по-лесно. Там, когато подготвиш даден материал, по-късно текстът е преглеждат от редактор, от дежурен, от коректор. Да, във вестникарската публицистика стресът също е налице – бързаш да затвориш страниците, всичко е по график. А и това преследване на вести и тичането по събития – конференции, тренировки, мачове... Но в малкия екран напрежението е по-голямо.
- Би ли ни показал кои са твоите петима най-хубави коментатори за 2017 година?
- Първо желая да отбележа нещо значимо. Радвам, че не преставам традицията публицисти от Диема да печелят вашата премия. Диема е била и си остава най-хубавата школа за коментатори с помощта на именития Николай Колев-Мичмана. Малцина помнят, че в последните си години той беше в Диема. Оттам потегли тази школа, която се развива и през днешния ден. Димитър Тренев, който победих с няколко гласа, е артикул на нашата телевизия, макар че в този момент работи на друго място. Той е страховит коментатор, постоянно съм го харесвал и му поисквам триумф следващата година.
Ето я моята ранглиста: Георги Драгоев, Димитър Тренев, Виктор Врачев, Илиян Енев и Борис Касабов. Драгоев има големи знания, осведоменост и владее прелестно българския език, тъй като е приключил българска лингвистика. Илиян Енев пък има едно голямо преимущество пред нас – бил е футболист, а това му оказва помощ доста в работата през днешния ден. Борис Касабов е огромно име в гилдията – представител е на положителната остаряла школа.
-На кои тимове симпатизираш у нас и в чужбина?
- У нас – на Левски. Макар, че в случай че ме накараш да кажа в този момент титулярния състав, мъчно ще се оправя. Аз съм трето потомство левскар в нашия жанр.
Единият ми дядо
си отиде точно
след мач на Левски
Той се споделяше Ангел и на него е кръстен брат ми. На 7 ноември 1984 година „ сините ” изгубиха злополучно от Днепър в Кривой рог, откакто Емил Спасов пропусна дузпа. На другия ден дядо, който се е бил тормозил от елиминирането на тима, умря.
Като дете и младеж не пропусках мач на Левски в София. Имам прелестни мигове на стадиона – великата победа над Рейнджърс и популярния гол на Кайзера за крайното 2:1, безапелационното 7:1 против ЦСКА и още, и още... Но от 10 години не съм ходил на мач. Последно бях служебно, когато Левски беше в груповата фаза на Шампионската лига.
В чужбина съм, както към този момент споделих, за Лацио, Италия и Астън Вила. Историята ми с „ виланите ” е следната. През 90-те години Манчестър Юнайтед беше хегемон в британския футбол и всичките ми съученици станаха почитатели на „ алените дяволи ”. Но аз, както се споделя, в никакъв случай не се сливах с потока. Гледах да бъда по-различен. Въпреки че приятелите непрекъснато ме караха да стана и аз последовател на Юнайтед. Реших да отворя класирането. Видях, че две подред Астън Вила е приключил на второто място и си избрах този тим. Освен това клубът е от Бирмингам, който е вторият по величина град в Англия. Откакто ги поддържам, съм им гледал два финала по малкия екран, които изгубиха. Преживях и изпадането. Сега обаче се надявам Стив Брус да върне Вила там, където му е мястото – измежду най-хубавите във Висшата лига.
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ
Досегашните спечелили: 2011 – Борислав БОРИСОВ (Диема), 2012 – Георги АЛИПИЕВ (Диема), 2013 – Алекси СОКАЧЕВ (bTV), 2014 – Борислав БОРИСОВ (Диема), 2015 – Георги ДРАГОЕВ (Диема), 2016 – Любослав ЛОЗАНОВ (Диема), 2017 - Петър ВИДЕНОВ (Диема)
-Пепи, това е втората ти премия след тази на „ Братя Ексерови ” през 2013 година. Очакваше ли да спечелиш и нашата анкета?
- Не чаках да печеля. Разбрах на финалната права, че съм измежду претендентите за първото място. Моята майка ми сподели, че повеждам в класацията. Беше много въодушевена и се зарадва доста, когато обявихте, че съм победител. Както през 2013-а година, по този начин и в този момент останах сюрпризиран. Приятно сюрпризиран. Радвам се, тъй като едната премия беше самопризнание на сътрудниците, а другата – на феновете и почитателите.
-Баща ти Асен Виденов, лека му пръст, беше един от най-хубавите и известни публицисти. Той ли те възпламени по публицистиката и какво научи от него?
-Естествено, че той. Не единствено аз, само че и брат ми Ангел, който е по-голям от мен, се възпламени по публицистиката
благодарение
на татко ни
Още до момента в който бях възпитаник, имах полупрофесионални журналистически влечения. Направих първите си стъпки във вестник „ Футбол ” и вестник „ Инвестиции ”. Като дребен постоянно посещавах офиса на вестник „ Старт ”, където баща работеше. Той се намираше откъм бранш „ В ” на Националния стадион „ Васил Левски ”. Изгледал съм десетки спортни надпревари – освен футбол, само че и лека атлетика. Помня, че в края на май 1986 година бях на стадиона, когато Стефка Костадинова в границите на няколко дни сложи международни върхове във високия скок – първо 207, а след това 208 сантиметра. Беше голяма наслада, а трибуните бяха цялостни с почитатели. Майка ми също е журналистка, въпреки и не спортна. Така че – цялото семейство изповядваме тази специалност. Брат ми работеше в „ Меридиан Мач ”, а след това дълги години и във вестник „ Труд ”. От татко ми съм запомнил няколко неща. Първо, да се старая постоянно да бъда справедлив. Второ – да давам максимума от себе си. Трето – да задавам точните въпроси и да се пробвам да проучвам и разясня професионално обещано събитие. Четвърто – да имам солидни знания в региона на футбола. Или както се споделя – натрупвания. Защото те са съществена част от характерността на журналиста.
-Можеш ли да ни разкажеш освен това за себе си?
-Роден съм на 8 март 1978 година. Завършил съм Софийския университет „ Климент Охридски ” със компетентност логопедия. Семеен съм от 12 години. Имаме две деца – момиче на 10. Казва се Александрина и носи първата писмен знак на дядо Асен, и момченце Михаил – което се роди преди 9 месеца. Той носи буквата на другия си дядо и в този момент се пробва да прохожда. Владея британски и италиански език. Първата ми пристрастеност беше италианския футбол. Запалих се по него, когато работех в „ 7 дни спорт ”. Там започнах, до момента в който бях първи курс студент. По същото време на пазара се появи нов състезателен вестник „ Планета Спорт ” и много публицисти отидоха в това издание. В „ 7 дни спорт ” имаха потребност от фрагменти. Един ден татко ми ми се обади и ми сподели: „ Идвай, че би трябвало да помагаш ”. И аз отидох. Казаха ми, че ще давам отговор за италианския футбол. През същия сезон 1999/2000 драмата в Серия „ А ” беше огромна. Ювентус имаше преднина, само че в последна сметка Лацио завоюва купата. Така „ римските орли ” станаха моите любимци. Тогава се влюбих в тях и в италианския народен тим.
-Помниш ли първата си изява в ефир?
-Започнах в Диема през 2008 година. След един месец ще станат тъкмо 10 години. Тогава малкия екран беше независима, а не част от Нова. Бях новобранец, който идва от вестник. 5-6 месеца имах единствено сухи тренировки на запис. Участвах в отразяването на Евро 2008, само че само зад кадър. И чак есента на 2008 получих опцията да застана в тъмната стая пред микрофона. Бях дружно с сътрудника Лъчо Пройнов, който ми даваше кураж. Мачът беше Уест Хям – Ливърпул. Успях да се приготвя с доста статистика и забавна информация. Но дуелът беше отегчителен и приключи без голове – 0:0. Тогава разбрах какъв брой е друго да коментираш изсъхнал мач, в който нищо не се случва.
Допуснах
лека неточност,
тъй като избързах да оповестя на феновете всички обстоятелства, които си бях подготвил. Не биваше да го върша. Просто не се бях научил да си систематизирам времето. А това е от голямо значение за коментатора.
-Имаш ли гафове и рядкости в студиото или по време на мачове, които си коментирал?
-Да, доста са. Най-вече грешките на езика. На европейското състезание през 2016 година Ангел Станков, който ни гостуваше в ролята на анализатор, го прекръстих на Ангел Станкович. А нееднократно и два пъти Бойко Величков съм го наричал Бойко Борисов. Помня, че миналогодишния победител във вашата анкета Любослав Лозанов също го прекръстих при първата му поява в студиото. При представянето му разгласих, че се споделя Любомир, а не Любослав...
-Къде е по-трудно – да водиш студио или да коментираш мачове?
- По-приятно е да коментираш мачове. Сам си, следиш играта, даваш своето мнение, съобщаваш обстоятелства, анализираш ситуациите на терена. Докато при студиото – първо, има доста къртовска работа преди излизането в ефир. Второ – подвластен си и от събеседника. Трето - има обстановки от даден мач, които би трябвало да отсееш и да анализираш. Не споделям, че е по-трудно да водиш студио, само че е по-приятно да си коментатор.
-Какъв е върхът ти за дълготрайно работно време?
- О, много часове. Имало е дни, когато съм на работа по 15-16 часа. Много хора си мислят, че когато студиото стартира в 14 часа, ние отиваме на работа примерно в 13 или в 13,30 часа. А истината е, че подготовката трае три, та и четири часа. Обсъждат се тематиките и материалите. С две думи – дълъг развой.
- Работил си и във вестник. Огромна ли е разликата сред вестникарската и телевизионната публицистика?
- В малкия екран си онлайн и там стресът е по-голям. А и вълнението постоянно го има.
Тръпката, че
излизаш в ефир
Аз се появявам най-малко 4-5 пъти в седмицата, само че това възприятие, която бих нарекъл предстартова тресчица, в никакъв случай не изчезва. Във вестника е по-лесно. Там, когато подготвиш даден материал, по-късно текстът е преглеждат от редактор, от дежурен, от коректор. Да, във вестникарската публицистика стресът също е налице – бързаш да затвориш страниците, всичко е по график. А и това преследване на вести и тичането по събития – конференции, тренировки, мачове... Но в малкия екран напрежението е по-голямо.
- Би ли ни показал кои са твоите петима най-хубави коментатори за 2017 година?
- Първо желая да отбележа нещо значимо. Радвам, че не преставам традицията публицисти от Диема да печелят вашата премия. Диема е била и си остава най-хубавата школа за коментатори с помощта на именития Николай Колев-Мичмана. Малцина помнят, че в последните си години той беше в Диема. Оттам потегли тази школа, която се развива и през днешния ден. Димитър Тренев, който победих с няколко гласа, е артикул на нашата телевизия, макар че в този момент работи на друго място. Той е страховит коментатор, постоянно съм го харесвал и му поисквам триумф следващата година.
Ето я моята ранглиста: Георги Драгоев, Димитър Тренев, Виктор Врачев, Илиян Енев и Борис Касабов. Драгоев има големи знания, осведоменост и владее прелестно българския език, тъй като е приключил българска лингвистика. Илиян Енев пък има едно голямо преимущество пред нас – бил е футболист, а това му оказва помощ доста в работата през днешния ден. Борис Касабов е огромно име в гилдията – представител е на положителната остаряла школа.
-На кои тимове симпатизираш у нас и в чужбина?
- У нас – на Левски. Макар, че в случай че ме накараш да кажа в този момент титулярния състав, мъчно ще се оправя. Аз съм трето потомство левскар в нашия жанр.
Единият ми дядо
си отиде точно
след мач на Левски
Той се споделяше Ангел и на него е кръстен брат ми. На 7 ноември 1984 година „ сините ” изгубиха злополучно от Днепър в Кривой рог, откакто Емил Спасов пропусна дузпа. На другия ден дядо, който се е бил тормозил от елиминирането на тима, умря.
Като дете и младеж не пропусках мач на Левски в София. Имам прелестни мигове на стадиона – великата победа над Рейнджърс и популярния гол на Кайзера за крайното 2:1, безапелационното 7:1 против ЦСКА и още, и още... Но от 10 години не съм ходил на мач. Последно бях служебно, когато Левски беше в груповата фаза на Шампионската лига.
В чужбина съм, както към този момент споделих, за Лацио, Италия и Астън Вила. Историята ми с „ виланите ” е следната. През 90-те години Манчестър Юнайтед беше хегемон в британския футбол и всичките ми съученици станаха почитатели на „ алените дяволи ”. Но аз, както се споделя, в никакъв случай не се сливах с потока. Гледах да бъда по-различен. Въпреки че приятелите непрекъснато ме караха да стана и аз последовател на Юнайтед. Реших да отворя класирането. Видях, че две подред Астън Вила е приключил на второто място и си избрах този тим. Освен това клубът е от Бирмингам, който е вторият по величина град в Англия. Откакто ги поддържам, съм им гледал два финала по малкия екран, които изгубиха. Преживях и изпадането. Сега обаче се надявам Стив Брус да върне Вила там, където му е мястото – измежду най-хубавите във Висшата лига.
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ