Защо тъгува Петър Волгин
Петър Петров Георгиев. Това е същинското име. Иначе оная мода с Ленин, Сталин, Янко, Буда, Кардам и така нататък и тъй наречените я знаем всички. До болежка ни е познатo влечението на последователите на оня строй към псевдонимите.
Та, толкоз за Волгин. За сходни или неприятно, или нищо. Сега малко да се опитам да поразсъждавам върху трогателната драма, която Пешо Рашибозука разигра към родолюбивата еуфория, която тресеше нас, онази част от българите, които към момента не се срамим, че сме такива, по време на финалния шампионат на АТР в Лондон.
Ако някой към момента не е схванал, Пешо (на който всички ние плащаме заплата, защото той е държавен чиновник в национална медия, позиционирана в столицата на България, намираща на 42 градуса северна широчина и 23 източна дължина, въпреки и Пешо да се държи сякаш битува на 55 с.ш. и 37 и.д.) се изрече остро отрицателно по отношение на откровената наслада, която в геометрична градация превземаше сънародниците ни тук и в чужбина с всяка последваща победа на Григор Димитров.
Според Пешо не трябвало да „ ни занимават “ с триумфите на най-хубавия ни тенисист. Пешо желае да накара вълнуващите се от резултатите на тенисиста ни да замлъкнат. Ако можеше и инструкция би пуснал.
На товариш това му било досадно. Че не се радва както, в случай че Александър Зверев беше спечелил шампионата в Лондон, това е ясно. Опа, отново щеше да му е досадно, тъй като Зверев е руснак, само че не играе за обичаната страна на другаря от БНР-то. И неговите родители са избрали разсъдъка пред великите постулати за светлото бъдеще и комуналното настояще и са се изнесли за Германия. Пешо откровено се ядосва на всяко едно нещо, което може да сплоти българите към която и да било идея, па въпреки и била тя спортна, па въпреки и била тя нямаща нищо общо с България.
Прави го, тъй като в случай че родителите на Гришо не го бяха откъснали от блатото, в което сторонниците на Пешо трансфораха родината ни, той с категоричност щеше да работи за 4-500 лв., да гледа огромния тенис и Никол по малкия екран и да дава половината си заплата за триене на пеевски талончета. А Пешо и неговите идеологически татковци желаят таман това. Народ, чието всекидневие е сиво като катаракта, душевните и физически мастурбации заместват полета на мисълта и фантазиите, а тотото е единственият ефимерен излаз от мизерията.
Хора като Пешо ненавиждат хора като Гришо. За благополучие на хора като Гришо им е през най-дългия от вторичните полови белези за хора като Пешо.
Пешо не желае да „ ни занимават “ с всякакви си Гришовци, дето печелят интернационалните шампионати от най-високо равнище тук и там, тъй като има заплаха голият му гъз да лъсне като калайдисана котленка на месечина. Как могат Пешо и сторонниците му да привлекат и грам внимание, в случай че има такива като Гришо? Не единствено в спорта. В политиката, в публичния живот, в медиите, в бизнеса…
Къде отиват Пешовците тогава!? С техните митологеми, високопарни безпочвени дрънканици, кухи опорни точки и садо-мазохистично безвремие… Съсловието на другаря Волгин може да битува единствено в среда на посредственици, в която да изпъква с неистовите си викове и истеричните си постулати. Тяхната среда не търпи спечелили. Здраво трудили се, дръзнали да разперят крила, приемащи неуспеха като мотивация, подготвени във всеки един миг да надигнат чело от калта и да продължат напред, без даже да измият разранените си лакти и колене.
Ако децата вземат образец и подражават на сходни на Григор Димитров персони, по какъв начин оялите се меценати на Пешо ще намират кротки и прекършени още в зародиш послушковци, които да се помиряват с беззаконието, простотията и безволево да слугуват за коричка самун? Да, Волгин не желае да го занимават с класирането на Гришо в топ три на международния тенис, тъй като в една същинска конкурентна среда Пешо може да се класира на сходна позиция само в конкуренция за подмятане на небивалици. За него и за себеподобните му всеки съумял българин, всеки човек, който надига глава над блатото, а не диша със сламка, подаваща се от тинята, е зложелател на народа.
Ако зависеше от Волгин и другарчетата му, всички трябваше да сме посредствени, с цел да блесне величавото им битие. Подобни хора не могат да вдървен понятия като „ народна власт “, „ плурализъм “, „ независимост на мнението “. Те мислят, че някой ги занимава с нещо си, въпреки и никой да не ги насилва да вършат каквото и да било. И Волгин ни занимава с предаване, и братя има, и сапунки, и чалгии, само че, почтена дума, от всичко това познавам единствено частично през обществените мрежи. Въпрос на персонален избор. Ама за Пешо по-голям призрачен сън от персоналния избор няма.
Пешо не желае да се автоцензурира, тъй като е противоположното на талант. Пешо желае да цензурира всички и всичко. Да не се приказва за триумфите на Гришо. На него му би трябвало разлъчен, сплескан, отчаян и прекършен народ, който да гледа с признателност и вяра на североизток. Хора, които печелят милиони от наградни фондове на международни шампионати и се подреждат измежду най-хубавите в попрището си за Пешо са ужасТ. Ако можеше с най-садистично наслаждение би ги изпратил отвъд Волга, с цел да измрат по ГУЛАГ.
Не, че обичам да давам,пък камо ли да получавам препоръки,ама… Ако ви стиска, не се страхувате от компликации, разочарования и мечтаете да вдигнете някой трофей в живота си, вдъхновете се от Гришо. А това, другото, е Пешо. Посредствен, комплексиран, фрапантен за внимание за сметка на същински заслужаващите го…
Автор: Стоян Николов – Торлака
Та, толкоз за Волгин. За сходни или неприятно, или нищо. Сега малко да се опитам да поразсъждавам върху трогателната драма, която Пешо Рашибозука разигра към родолюбивата еуфория, която тресеше нас, онази част от българите, които към момента не се срамим, че сме такива, по време на финалния шампионат на АТР в Лондон.
Ако някой към момента не е схванал, Пешо (на който всички ние плащаме заплата, защото той е държавен чиновник в национална медия, позиционирана в столицата на България, намираща на 42 градуса северна широчина и 23 източна дължина, въпреки и Пешо да се държи сякаш битува на 55 с.ш. и 37 и.д.) се изрече остро отрицателно по отношение на откровената наслада, която в геометрична градация превземаше сънародниците ни тук и в чужбина с всяка последваща победа на Григор Димитров.
Според Пешо не трябвало да „ ни занимават “ с триумфите на най-хубавия ни тенисист. Пешо желае да накара вълнуващите се от резултатите на тенисиста ни да замлъкнат. Ако можеше и инструкция би пуснал.
На товариш това му било досадно. Че не се радва както, в случай че Александър Зверев беше спечелил шампионата в Лондон, това е ясно. Опа, отново щеше да му е досадно, тъй като Зверев е руснак, само че не играе за обичаната страна на другаря от БНР-то. И неговите родители са избрали разсъдъка пред великите постулати за светлото бъдеще и комуналното настояще и са се изнесли за Германия. Пешо откровено се ядосва на всяко едно нещо, което може да сплоти българите към която и да било идея, па въпреки и била тя спортна, па въпреки и била тя нямаща нищо общо с България.
Прави го, тъй като в случай че родителите на Гришо не го бяха откъснали от блатото, в което сторонниците на Пешо трансфораха родината ни, той с категоричност щеше да работи за 4-500 лв., да гледа огромния тенис и Никол по малкия екран и да дава половината си заплата за триене на пеевски талончета. А Пешо и неговите идеологически татковци желаят таман това. Народ, чието всекидневие е сиво като катаракта, душевните и физически мастурбации заместват полета на мисълта и фантазиите, а тотото е единственият ефимерен излаз от мизерията.
Хора като Пешо ненавиждат хора като Гришо. За благополучие на хора като Гришо им е през най-дългия от вторичните полови белези за хора като Пешо.
Пешо не желае да „ ни занимават “ с всякакви си Гришовци, дето печелят интернационалните шампионати от най-високо равнище тук и там, тъй като има заплаха голият му гъз да лъсне като калайдисана котленка на месечина. Как могат Пешо и сторонниците му да привлекат и грам внимание, в случай че има такива като Гришо? Не единствено в спорта. В политиката, в публичния живот, в медиите, в бизнеса…
Къде отиват Пешовците тогава!? С техните митологеми, високопарни безпочвени дрънканици, кухи опорни точки и садо-мазохистично безвремие… Съсловието на другаря Волгин може да битува единствено в среда на посредственици, в която да изпъква с неистовите си викове и истеричните си постулати. Тяхната среда не търпи спечелили. Здраво трудили се, дръзнали да разперят крила, приемащи неуспеха като мотивация, подготвени във всеки един миг да надигнат чело от калта и да продължат напред, без даже да измият разранените си лакти и колене.
Ако децата вземат образец и подражават на сходни на Григор Димитров персони, по какъв начин оялите се меценати на Пешо ще намират кротки и прекършени още в зародиш послушковци, които да се помиряват с беззаконието, простотията и безволево да слугуват за коричка самун? Да, Волгин не желае да го занимават с класирането на Гришо в топ три на международния тенис, тъй като в една същинска конкурентна среда Пешо може да се класира на сходна позиция само в конкуренция за подмятане на небивалици. За него и за себеподобните му всеки съумял българин, всеки човек, който надига глава над блатото, а не диша със сламка, подаваща се от тинята, е зложелател на народа.
Ако зависеше от Волгин и другарчетата му, всички трябваше да сме посредствени, с цел да блесне величавото им битие. Подобни хора не могат да вдървен понятия като „ народна власт “, „ плурализъм “, „ независимост на мнението “. Те мислят, че някой ги занимава с нещо си, въпреки и никой да не ги насилва да вършат каквото и да било. И Волгин ни занимава с предаване, и братя има, и сапунки, и чалгии, само че, почтена дума, от всичко това познавам единствено частично през обществените мрежи. Въпрос на персонален избор. Ама за Пешо по-голям призрачен сън от персоналния избор няма.
Пешо не желае да се автоцензурира, тъй като е противоположното на талант. Пешо желае да цензурира всички и всичко. Да не се приказва за триумфите на Гришо. На него му би трябвало разлъчен, сплескан, отчаян и прекършен народ, който да гледа с признателност и вяра на североизток. Хора, които печелят милиони от наградни фондове на международни шампионати и се подреждат измежду най-хубавите в попрището си за Пешо са ужасТ. Ако можеше с най-садистично наслаждение би ги изпратил отвъд Волга, с цел да измрат по ГУЛАГ.
Не, че обичам да давам,пък камо ли да получавам препоръки,ама… Ако ви стиска, не се страхувате от компликации, разочарования и мечтаете да вдигнете някой трофей в живота си, вдъхновете се от Гришо. А това, другото, е Пешо. Посредствен, комплексиран, фрапантен за внимание за сметка на същински заслужаващите го…
Автор: Стоян Николов – Торлака
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ