Защо е проблем, че Перата осъди две бургаски медии
Петър Низамов-Перата като обвиняем по деото за противозаконното залавяне на бежанци. По него Перата също беше оневинен.
© Георги Кожухаров Още по тематиката
Перата реши да съди няколко бургаски медии
Бургазлията Петър Низамов, оневинен по дело за нелегално задържане на мигранти, се е почувствал обиден от остарели изявления във връзка побой в локална дискотека и претендира за обезщетение от 15 хиляди лева
22 юни 2017
Бургаският съд оправда Перата за задържането на трима афганистанци
7 мар 2017 Бургаски публицисти проведоха в понеделник митинг поради двете правосъдни решения, с които уеб страниците БургасИнфо и БургасНюз бяха наказани да платят общо 2500 лева обезщетение на Петър Низамов-Перата, придобил популярност с видеото, на което се вижда по какъв начин гони мигранти по границата. Решенията са на първа инстанция и явно занапред ще се гледат нагоре, само че те са неприятен знак за познанията и отношението на съда към практиката на Европейския съд по правата на индивида в Страсбург, в това число и по български каузи, съвсем идентични с сегашния проблем.
Съдия Калин Кунчев от Бургаския областен съд, който е постановил двете решения, приема, че през март 2012 година двата уеб страницата поотделно са предизвикали непозволено увреждане на Низамов, като са разгласили информация за задържането му под стража поради повдигнато обвиняване против него за безчинство след побой в бургаска дискотека " Джубокс ". Въпреки, че изявленията се базират на публични известия от Министерство на вътрешните работи и прокуратурата, съдът приема, че двете заглавия " Биячите от " Джубокс " остават в ареста " и " Биячите от " Джубокс " остават зад решетките " приписват на Низамов закононарушение, а пък той е бил дефинитивно оневинен по повдигнатото обвиняване през юли 2013 година Докато бил в следствения арест родственици на Перата му занесли разпечатки от изявленията. Той ги прочел и изпитал нравствен дискомфорт — чувствал се зле и се ядосвал, открил съдът и му присъдил обезщетение за тези паники - надлежно 2000 лева и 500 лева
Решенията на арбитър Кунчев са проблематични най-малко заради няколко аргументи. В тях има детайли на цензура — съдът показва на публицистите по какъв начин би трябвало да озаглавяват публикациите си. В тях има и логичен пропадания — в едното се приема, че макар, че Перата е изписан с букви, той е можел да се разпознае, а в другото се споделя, че макар, че Перата е посочен с букви в прессъобщението на Министерство на вътрешните работи, в публикацията той е посочен по име. В тях не е проучен въпросът за какво тъкмо е оневинен Перата, а точно тъй като очевидците по делото за безчинство трансформират пред съда показанията си, дадени в досъдебното произвеждане.
Най-основният проблем е, че двете решения на арбитър Кунчев влизат в несъгласие с практиката на Европейския съд по правата на индивида, в това число и по български каузи.
Ръководителят на правния екип на фондация " Програма достъп до информация " Александър Кашъмов дава образец с решението по делото " Касабова против България ", с което през 2011 година България е наказана в Страсбург точно поради неоправдателно решение на бургаския съд против локална журналистка: " В решението Европейски съд по правата на човека назовава " поразително " и погрешно съгласно българското право схващането на Бургаския областен съд, че единственият метод да се поддържа изказванието, че някой е направил закононарушение, е да се потвърди, че той е наказан за него. "
Адвокат Кашъмов припомня практиката на Европейски съд по правата на човека съгласно която " съдилищата, които преглеждат каузи за клюка, не могат да чакат от подсъдимите по такива каузи да работят като прокурори, нито да позволен ориста им да зависи от това дали прокуратурата е решила да образува наказателно произвеждане и да повдигне обвинявания против лицето, по отношение на което те са насочили изказванията си, като успее да получи неоправдателна присъда против това лице. "
През октомври 2012 година Съдът в Страсбург произнесе неоправдателно решение против България и по делото на журналистката Светлана Йорданова, която българските съдилища осъдиха да заплати обезщетение на някогашния чиновник на Министерство на вътрешните работи и на Националната следствена работа Николай Тодоров поради обява във в. " Труд " от 1999 година Йорданова цитира добросъвестно публично известие на пресцентъра на Министерство на вътрешните работи, както и на прокурор от военна прокуратура, за формирано наказателно произвеждане против Тодоров, направено в наличието на няколко публицисти и отразено и в други медии, в това число и Българска телеграфна агенция. Българските съдилища обаче одобриха, че журналистката е била длъжна да направи лична инспекция на изказванията на прокуратурата и пресцентъра на Министерство на вътрешните работи. Солидарно с нея бяха наказани в. " Труд " и основният редактор.
Да, медиите постоянно нарушават презумпцията за невиновност и това не е вярно. Често го вършат, тъй като някои от тях са се трансформирали в права фуния на изпълнителната власт. И още - при отразяването на случаи с принуждение и закононарушения, те постоянно погазват етичните правила. Конкретният случай обаче не е тъкмо подобен, тъй като, както отбелязва Александър Кашъмов, изявленията отразяват справедлива информация за повдигнато обвиняване и за наложено в началото задържане; в тях не се твърди, че има влезнала в действие неоправдателна присъда. Останалото е въпрос на усет.
Във вторник, сезирана от публицистите, съдийската гилдия на Висшия правосъден съвет (ВСС) организира изключително съвещание, на което одобри декларация по случая, в която размаха пръст против гилдийното отвращение от решението. Намесата на Висш съдебен съвет в проблема е не по-малко проблематична от двете решения, тъй като слага под въпрос независимостта на съда, който ще гледа делата на втора инстанция.
Съвсем различен е въпросът, че и този състав на правосъдния съвет работи изборно, когато се постанова да отбрани независимостта на съда. Защитава я тогава, когато опасността е безвредна. Няма никаква реакция на Висш съдебен съвет в отбрана на съдиите, станали герои в " книгите ", издавани от медиите на Делян Пеевски? Нито пък на съдията от градския съд Александра Йорданова, персонално нападната от Киро Японеца поради издадена от нея присъда в деня, в който беше призната декларацията по случая Перата? Висш съдебен съвет сякаш стартира инспекция на абсурда, откакто бургаските административни съдии бяха атакувани от вицепремиера Валери Симеонов, а служителка на териториалното данъчно ръководство предложи " профилиране " на съдии, които анулират актове на приходната организация. Но даже и след отчета на Инспектората, че нарушавания на съдиите няма, не последва искане Симеонов да се извини, нито за реакция от финансовия министър.
Но базовият проблем, който казусът припомня, е все по този начин набиващото се на очи неуважение на практиката на Съда в Страсбург от българската страна - било то изпълнителната власт, съда или прокуратурата. Осъдителните решения на Европейски съд по правата на човека, мотив за които са станали актове на даден магистрат, по никакъв метод не се отразяват върху оценката, която Висш съдебен съвет прави на неговата работа. Последната препоръка на арбитър Калин Кунчев е " доста добра ".
Един образец - кариерата на бургаския арбитър Деница Вълкова, чието решение докара до неоправдателното решение по " Касабова против България ", бележи непрестанен напредък. Особено откакто Страсбург одобри, че е налице нарушаване на европейската спогодба.
Друг образец - с прокурора Калин Близнаков, който макар, че стана мотив за неоправдателно решение по делото " Тенчо Попов против България " беше нараснал в елитната Специализирана прокуратура.
И един финален - в края на предходната година Висш съдебен съвет повтори избора на Георги Чолаков за ръководител на Върховния административен съд, пренебрегвайки обстоятелството, че на два пъти арбитър Чолаков надали не със удовлетворение означи, че не е осведомен с основното (за административното право) решение на Европейски съд по правата на човека по проблема " Капиталбанк против България ".
Докато Висш съдебен съвет продължава да си затваря очите за този проблем и да не отделя запас за образованието на съдиите и прокурорите по правото на Европейски Съюз, по Европейската спогодба за отбрана на човешките права и главните свободи и надлежно - практиката на съдилищата в Люксембург и Страсбург, сходни аномалии ще не престават да се случват, а от тях ще страдат всички в правосъдната власт, както и хората отвън нея.
© Георги Кожухаров Още по тематиката
Перата реши да съди няколко бургаски медии
Бургазлията Петър Низамов, оневинен по дело за нелегално задържане на мигранти, се е почувствал обиден от остарели изявления във връзка побой в локална дискотека и претендира за обезщетение от 15 хиляди лева
22 юни 2017
Бургаският съд оправда Перата за задържането на трима афганистанци
7 мар 2017 Бургаски публицисти проведоха в понеделник митинг поради двете правосъдни решения, с които уеб страниците БургасИнфо и БургасНюз бяха наказани да платят общо 2500 лева обезщетение на Петър Низамов-Перата, придобил популярност с видеото, на което се вижда по какъв начин гони мигранти по границата. Решенията са на първа инстанция и явно занапред ще се гледат нагоре, само че те са неприятен знак за познанията и отношението на съда към практиката на Европейския съд по правата на индивида в Страсбург, в това число и по български каузи, съвсем идентични с сегашния проблем.
Съдия Калин Кунчев от Бургаския областен съд, който е постановил двете решения, приема, че през март 2012 година двата уеб страницата поотделно са предизвикали непозволено увреждане на Низамов, като са разгласили информация за задържането му под стража поради повдигнато обвиняване против него за безчинство след побой в бургаска дискотека " Джубокс ". Въпреки, че изявленията се базират на публични известия от Министерство на вътрешните работи и прокуратурата, съдът приема, че двете заглавия " Биячите от " Джубокс " остават в ареста " и " Биячите от " Джубокс " остават зад решетките " приписват на Низамов закононарушение, а пък той е бил дефинитивно оневинен по повдигнатото обвиняване през юли 2013 година Докато бил в следствения арест родственици на Перата му занесли разпечатки от изявленията. Той ги прочел и изпитал нравствен дискомфорт — чувствал се зле и се ядосвал, открил съдът и му присъдил обезщетение за тези паники - надлежно 2000 лева и 500 лева
Решенията на арбитър Кунчев са проблематични най-малко заради няколко аргументи. В тях има детайли на цензура — съдът показва на публицистите по какъв начин би трябвало да озаглавяват публикациите си. В тях има и логичен пропадания — в едното се приема, че макар, че Перата е изписан с букви, той е можел да се разпознае, а в другото се споделя, че макар, че Перата е посочен с букви в прессъобщението на Министерство на вътрешните работи, в публикацията той е посочен по име. В тях не е проучен въпросът за какво тъкмо е оневинен Перата, а точно тъй като очевидците по делото за безчинство трансформират пред съда показанията си, дадени в досъдебното произвеждане.
Най-основният проблем е, че двете решения на арбитър Кунчев влизат в несъгласие с практиката на Европейския съд по правата на индивида, в това число и по български каузи.
Ръководителят на правния екип на фондация " Програма достъп до информация " Александър Кашъмов дава образец с решението по делото " Касабова против България ", с което през 2011 година България е наказана в Страсбург точно поради неоправдателно решение на бургаския съд против локална журналистка: " В решението Европейски съд по правата на човека назовава " поразително " и погрешно съгласно българското право схващането на Бургаския областен съд, че единственият метод да се поддържа изказванието, че някой е направил закононарушение, е да се потвърди, че той е наказан за него. "
Адвокат Кашъмов припомня практиката на Европейски съд по правата на човека съгласно която " съдилищата, които преглеждат каузи за клюка, не могат да чакат от подсъдимите по такива каузи да работят като прокурори, нито да позволен ориста им да зависи от това дали прокуратурата е решила да образува наказателно произвеждане и да повдигне обвинявания против лицето, по отношение на което те са насочили изказванията си, като успее да получи неоправдателна присъда против това лице. "
През октомври 2012 година Съдът в Страсбург произнесе неоправдателно решение против България и по делото на журналистката Светлана Йорданова, която българските съдилища осъдиха да заплати обезщетение на някогашния чиновник на Министерство на вътрешните работи и на Националната следствена работа Николай Тодоров поради обява във в. " Труд " от 1999 година Йорданова цитира добросъвестно публично известие на пресцентъра на Министерство на вътрешните работи, както и на прокурор от военна прокуратура, за формирано наказателно произвеждане против Тодоров, направено в наличието на няколко публицисти и отразено и в други медии, в това число и Българска телеграфна агенция. Българските съдилища обаче одобриха, че журналистката е била длъжна да направи лична инспекция на изказванията на прокуратурата и пресцентъра на Министерство на вътрешните работи. Солидарно с нея бяха наказани в. " Труд " и основният редактор.
Да, медиите постоянно нарушават презумпцията за невиновност и това не е вярно. Често го вършат, тъй като някои от тях са се трансформирали в права фуния на изпълнителната власт. И още - при отразяването на случаи с принуждение и закононарушения, те постоянно погазват етичните правила. Конкретният случай обаче не е тъкмо подобен, тъй като, както отбелязва Александър Кашъмов, изявленията отразяват справедлива информация за повдигнато обвиняване и за наложено в началото задържане; в тях не се твърди, че има влезнала в действие неоправдателна присъда. Останалото е въпрос на усет.
Във вторник, сезирана от публицистите, съдийската гилдия на Висшия правосъден съвет (ВСС) организира изключително съвещание, на което одобри декларация по случая, в която размаха пръст против гилдийното отвращение от решението. Намесата на Висш съдебен съвет в проблема е не по-малко проблематична от двете решения, тъй като слага под въпрос независимостта на съда, който ще гледа делата на втора инстанция.
Съвсем различен е въпросът, че и този състав на правосъдния съвет работи изборно, когато се постанова да отбрани независимостта на съда. Защитава я тогава, когато опасността е безвредна. Няма никаква реакция на Висш съдебен съвет в отбрана на съдиите, станали герои в " книгите ", издавани от медиите на Делян Пеевски? Нито пък на съдията от градския съд Александра Йорданова, персонално нападната от Киро Японеца поради издадена от нея присъда в деня, в който беше призната декларацията по случая Перата? Висш съдебен съвет сякаш стартира инспекция на абсурда, откакто бургаските административни съдии бяха атакувани от вицепремиера Валери Симеонов, а служителка на териториалното данъчно ръководство предложи " профилиране " на съдии, които анулират актове на приходната организация. Но даже и след отчета на Инспектората, че нарушавания на съдиите няма, не последва искане Симеонов да се извини, нито за реакция от финансовия министър.
Но базовият проблем, който казусът припомня, е все по този начин набиващото се на очи неуважение на практиката на Съда в Страсбург от българската страна - било то изпълнителната власт, съда или прокуратурата. Осъдителните решения на Европейски съд по правата на човека, мотив за които са станали актове на даден магистрат, по никакъв метод не се отразяват върху оценката, която Висш съдебен съвет прави на неговата работа. Последната препоръка на арбитър Калин Кунчев е " доста добра ".
Един образец - кариерата на бургаския арбитър Деница Вълкова, чието решение докара до неоправдателното решение по " Касабова против България ", бележи непрестанен напредък. Особено откакто Страсбург одобри, че е налице нарушаване на европейската спогодба.
Друг образец - с прокурора Калин Близнаков, който макар, че стана мотив за неоправдателно решение по делото " Тенчо Попов против България " беше нараснал в елитната Специализирана прокуратура.
И един финален - в края на предходната година Висш съдебен съвет повтори избора на Георги Чолаков за ръководител на Върховния административен съд, пренебрегвайки обстоятелството, че на два пъти арбитър Чолаков надали не със удовлетворение означи, че не е осведомен с основното (за административното право) решение на Европейски съд по правата на човека по проблема " Капиталбанк против България ".
Докато Висш съдебен съвет продължава да си затваря очите за този проблем и да не отделя запас за образованието на съдиите и прокурорите по правото на Европейски Съюз, по Европейската спогодба за отбрана на човешките права и главните свободи и надлежно - практиката на съдилищата в Люксембург и Страсбург, сходни аномалии ще не престават да се случват, а от тях ще страдат всички в правосъдната власт, както и хората отвън нея.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ