Петър Клисаров: Какво всъщност става със Северна Корея?
Имет
Петър Клисаров: Какво в действителност става със Северна Корея?
Името на Северна Корея изключително нашумя в последно време в българските и международните медии.
Засиленото внимание към нея бе обвързвано най-много с напредъка й в разработките на нуклеарно оръжие (атомни и водородни бомби) и на средствата за доставка на това оръжие до други континенти, провокирал тежък спор със Съединени американски щати. Този спор сякаш бе подтиснат след срещата сред Доналд Тръмп и Ким Чен Ун, показана като огромен триумф. Зад кулисите на това събитие обаче се развиват напълно други процеси, за които или не е признато да се приказва пред необятната аудитория, или са в своя зародиш и още не са видяни от политици и публицисти.
За какво става дума?
1. Северна Корея е страна, намираща се под цялостната взаимозависимост от Китай след разпада на Съюз на съветските социалистически републики и в несравнимо по-малка взаимозависимост от Русия. В тази страна не се вземат никакви значими решения, изключително във външнополитическата сфера, без директно координиране с Китай. Бегъл щрих в поддръжка на това изказване е фактът, че Ким Чен Ун отиде на срещата с Тръмп на китайски държавен аероплан, като преди този момент на два пъти върви на инструктаж в Пекин.
2. Северна Корея е свръхидеологизирана и военизирана страна, в която са наложени два най-важни идеологически правилото: чучхе (пълната автаркия, при която страната би трябвало да се развива, разчитайки напълно на личните си сили, без никакво присъединяване в интернационалното разделяне на труда, в цялостна необщителност, изискваща креативност, готовност и сближение, и осигуряваща самостоятелност, военна мощност и самодостатъчност), сонгун (водеща роля на Корейската национална войска в определянето на външнополитическите връзки и вътрешните държавни каузи, измествайки работническата класа от марксистката доктрина като водеща и съществена революционна сила). Налагането на тези правила е обяснимо предвид на събитията след Корейската война (1950-1953), при които страната поражда, на интернационалната конюнктура, в която тя се утвърждава, и колосалните промени в двата й съществени съдружника – Китай и Русия. След тях идва времето и Северна Корея да организира своите промени.
3. Северна Корея не е свръхбедната страна с гладуващо и мрящо население, както постоянно ни се показва от пресата на „ свободния свят “. Това е свръхвоенизирана страна, живееща повече от 60 години на военни релси и харчеща за армията си сред 15 и 20% от своя бюджет. И макар че номинално Южна Корея харчи три пъти повече пари за защита, тя е военно джудже в съпоставяне със своята северна съседка, която може да я превземе безусловно за някоя друга седмица, в случай че не са американските военни бази на нейна територия. Тази политика изсмуква колосални запаси и не разрешава естественото развиване на северокорейската стопанска система. Като прибавим и десетилетните свирепи интернационалните наказания, същинско знамение е, че Северна Корея продължава да съществува и да се развива. И да обезпечава на популацията си даже най-малък витален стандарт, какъвто то несъмнено има. Без да гладува, както се твърди, само че и без да си разрешава никакъв лукс. Гладуването бе в предишното, когато страната бе сполетяна и от огромни естествени бедствия. А с цел да придобие човек образно визия за страната, може да види панорамата на Пхенян – свръхмодерен, спретнат до прекаленост, чист и благоустроен мегаполис с доста малко автомобилно придвижване и чист въздух. Същото може да се каже и за още 3-4 по-големи града.
4. Северна Корея бе принудена да спре програмата за развиване на нуклеарните си оръжия по простата причина, че геоложката конструкция на полигона Пунгери под планината Мантапсан, където корейците организираха тестванията си, е рухнала след опита със 100-килотонова атомна бомба през септември 2017 година Поне по този начин се твърди от издавания в Хонконг вестник South China Morning Post, който се базира на резултатите от проучванията на експертите от Китайския научно-технически университет. В този смисъл на Ким Чен Ун нищо не му е коствало да направи пауза в разработките, до момента в който не бъде издигнат нов полигон, като в това време от позицията на еднакъв организира договаряния за понижаване на интернационалното напрежение. Фразата „ от позицията на еднакъв “ не е инцидентна – на нея особено натъртват всички управляващи в Северна Корея.
5 За близкото бъдеще на Северна Корея въобще не е значима външната политика. Важно е какво севернокорейската върхушка е решила да прави вътре в страната. А то съставлява същинска гражданска война, въпреки и копираща една друга, към този момент състояла се гражданска война – тази на прехода на Китай към смесена пазарна/държавноконтролирана стопанска система след края на Културната гражданска война. На този аспект си коства да се спрем малко по-нашироко.
Ким Чен Ун и Доналд Тръмп / БГНЕС
По напълно бегли и мимолетни споменавания тук и там може да се съди, че в Северна Корея стартира съществена промяна за гладко прекосяване към пазарна стопанска система. полуприватизирани (макар и държавни) предприятия, основно в търговията и обслужването, като да вземем за пример ресторантчета, магазинчета най-много за храни, а също и някакви, към момента зачатъчни, форми на фермерски стопанства в разнообразни краища на страната. Същевременно процъфтява корейски вид на куфарната трансгранична търговия, какъвто наблюдавахме при започване на 90-те години у нас. Тази търговия, както може да се допусна, се организира напълно с Китай.
Промените протичат напълно по китайския модел на Дън Сяопин, открит в края на 70-те години на предишния век. Тогава голямо количество дребни и междинни предприятия бяха раздадени на строго подбрани и тествани хора, с цел да бъдат стопанисвани като частни. Неслучайно тук е използвана думата „ като “, тъй като това ставаше под извънредно строгия държавен контрол върху стопанисването на тези предприятия с оглед да не се злоупотребява с полученото имущество. За мошеничества, измами и банкрутиране на предприятия за да се придобие персонална полза се стигаше до тежки присъди и даже до обществени изтезания. Същевременно страната осигуряваше забележителна помощ в обезпечаването на евтини заеми и материали, а също при реализацията на продукцията както на вътрешния, по този начин и на външния пазар.
Установената удобна интернационална неудържимо интернационалния капитал, само че в Китай на процедура бе невероятно да се записва дружество без китайско присъединяване – общоприетият модел бе joint venture с поделен на половина задграничен и китайски капитал. Така обновените китайски предприятия получаваха нови технологии и достъп до международния пазар. От друга страна, китайската страна, контролирайки на процедура целия частен бизнес на своя територия, събираше западните технологии от по този начин завършените взаимни предприятия в собствен голям държавен пул, предавайки ги и на други икономически субекти – както частни, по този начин и държавни, – трансформирайки се в най-мощния собственик на технологии в света. Крайната цел беше да се отворят и чисто китайски брендове във всички области на производството, които да са на върха на софтуерната еволюция сега. И посредством тези брендове да се постанова напълно китайска продукция по целия свят.
А в случай че се върнем към приватизираните предприятия, държавната хватка доста се отхлабваше със стъпването на съответното дружество на краката си и очертаването на възходяща наклонност в развиването му. Тогава и на новия „ притежател “ му се позволяваше да се държи като същински предприемач, в това число с белезите на разточителен и състоятелен живот. Но отвън надзор той не излизаше, не излиза и надали ще излезе в близкото бъдеще. И е наясно, че в случай че не работи с всички сили за просперитета на предприятието или не извършва генералната линия, може на бърза ръка да се елементарни с бизнеса си, а също по този начин и със свободата си.
Този модел се оказа извънредно ефикасен. Наблюдателите отбелязваха, че Китай се развива с двуцифрени темпове годишен приръст поради забележителното повишение на продуктивността на труда, по-голямо от това, което би трябвало да се чака при отчитането на резултата от нахлуването на колосални вложения и съвременни технологии. Всъщност най-важният детайл бе повишението на заинтересоваността на всички участници в индустриалния развой при съществуването на двата най-важни детайли за развиване – евтините и налични първични материали и обезпечения пазар. Така Китай с потта и себеотрицанието на 1-2 генерации безмилостно експлоатирани китайци е на път до 2020 година да обезпечи на цялото си население сяокан (умереното добруване), за което там се мечтае от епохата на Конфуций до през днешния ден, а също и да се трансформира в най-мощната в икономическо отношение страна в света.
Същият модел стартира мълчешком, последователно и поредно да се постанова в Северна Корея. Трябва да се каже, че и при нея са налице всички условия за триумф:
- свръхдисциплинирано, работоспособно, образовано население,
- държавен надзор по китайски модел върху развиването на всяко частно дружество
- обезпечени пазари и първични материали (с помощта на Китай, частично на Русия), като в новата конюнктура това става допустимо даже без снемането на всички интернационалните наказания, да не приказваме, че в самата страна има голям неудовлетворен вътрешен пазар
- съществуване на задоволително вложения, които ще бъдат предоставени от Китай
Би трябвало да се чака, че Северна Корея ще бъде новият Клондайк на интернационалния бизнес, откакто цената на труда в Китай към този момент доста набъбна. Само че тук той ще претърпи огромно отчаяние, тъй като надали ще бъде позволен да се вихри по същия метод, както това беше в Япония, Южна Корея, а след това в Китай. От тези страни западният капитал извлече трилиони и трилиони свръхпечалби.
Сега тези свръхпечалби ще бъдат извлечени най-вече от китайски и в доста по-малка степен – от съветски компании.
Същевременно въобще не би трябвало да се чака, че в страната ще настъпят някакви идеологически промени, че ще бъде наложена многопартийна система и ще бъдат възприети така наречен „ западни полезности “.
Нищо сходно! Идеологиите на чучхе, сонгун и на „ общество без употреба на индивида “ ще продължат да господстват, а Корейската работническа партия (КРП) ще продължи да бъде единственият политически индивид. Никой не би трябвало да чака нито свободни медии, нито избори отвън ръководещата партия, нито периодично повтаряне и промяна на управляващите, нито разпространението и битката на разнообразни хрумвания за публичното развиване. Монопол върху тези процеси ще продължи да има КРП. Съвсем не е надалеч денят, в който ще станем очевидци по какъв начин сякаш от нищото презряната свръхтоталитарна, свръхбедна, свръхвоенизирана Северна Корея се трансформира в следващото икономическо знамение.
Нищо общо с това, за което ни описват и „ проучват “ главните български и международни медии. /БГНЕС
--------------------------------------------
Петър Клисаров, политолог и създател на книгите "Игрите на властта" /2012 г./, "Огледалото на митингите 2013 – 2014 година " и други Анализът е изработен особено за Агенция БГНЕС.
Името на Северна Корея изключително нашумя в последно време в българските и международните медии.
Засиленото внимание към нея бе обвързвано най-много с напредъка й в разработките на нуклеарно оръжие (атомни и водородни бомби) и на средствата за доставка на това оръжие до други континенти, провокирал тежък спор със Съединени американски щати. Този спор сякаш бе подтиснат след срещата сред Доналд Тръмп и Ким Чен Ун, показана като огромен триумф. Зад кулисите на това събитие обаче се развиват напълно други процеси, за които или не е признато да се приказва пред необятната аудитория, или са в своя зародиш и още не са видяни от политици и публицисти.
За какво става дума?
1. Северна Корея е страна, намираща се под цялостната взаимозависимост от Китай след разпада на Съюз на съветските социалистически републики и в несравнимо по-малка взаимозависимост от Русия. В тази страна не се вземат никакви значими решения, изключително във външнополитическата сфера, без директно координиране с Китай. Бегъл щрих в поддръжка на това изказване е фактът, че Ким Чен Ун отиде на срещата с Тръмп на китайски държавен аероплан, като преди този момент на два пъти върви на инструктаж в Пекин.
2. Северна Корея е свръхидеологизирана и военизирана страна, в която са наложени два най-важни идеологически правилото: чучхе (пълната автаркия, при която страната би трябвало да се развива, разчитайки напълно на личните си сили, без никакво присъединяване в интернационалното разделяне на труда, в цялостна необщителност, изискваща креативност, готовност и сближение, и осигуряваща самостоятелност, военна мощност и самодостатъчност), сонгун (водеща роля на Корейската национална войска в определянето на външнополитическите връзки и вътрешните държавни каузи, измествайки работническата класа от марксистката доктрина като водеща и съществена революционна сила). Налагането на тези правила е обяснимо предвид на събитията след Корейската война (1950-1953), при които страната поражда, на интернационалната конюнктура, в която тя се утвърждава, и колосалните промени в двата й съществени съдружника – Китай и Русия. След тях идва времето и Северна Корея да организира своите промени.
3. Северна Корея не е свръхбедната страна с гладуващо и мрящо население, както постоянно ни се показва от пресата на „ свободния свят “. Това е свръхвоенизирана страна, живееща повече от 60 години на военни релси и харчеща за армията си сред 15 и 20% от своя бюджет. И макар че номинално Южна Корея харчи три пъти повече пари за защита, тя е военно джудже в съпоставяне със своята северна съседка, която може да я превземе безусловно за някоя друга седмица, в случай че не са американските военни бази на нейна територия. Тази политика изсмуква колосални запаси и не разрешава естественото развиване на северокорейската стопанска система. Като прибавим и десетилетните свирепи интернационалните наказания, същинско знамение е, че Северна Корея продължава да съществува и да се развива. И да обезпечава на популацията си даже най-малък витален стандарт, какъвто то несъмнено има. Без да гладува, както се твърди, само че и без да си разрешава никакъв лукс. Гладуването бе в предишното, когато страната бе сполетяна и от огромни естествени бедствия. А с цел да придобие човек образно визия за страната, може да види панорамата на Пхенян – свръхмодерен, спретнат до прекаленост, чист и благоустроен мегаполис с доста малко автомобилно придвижване и чист въздух. Същото може да се каже и за още 3-4 по-големи града.
4. Северна Корея бе принудена да спре програмата за развиване на нуклеарните си оръжия по простата причина, че геоложката конструкция на полигона Пунгери под планината Мантапсан, където корейците организираха тестванията си, е рухнала след опита със 100-килотонова атомна бомба през септември 2017 година Поне по този начин се твърди от издавания в Хонконг вестник South China Morning Post, който се базира на резултатите от проучванията на експертите от Китайския научно-технически университет. В този смисъл на Ким Чен Ун нищо не му е коствало да направи пауза в разработките, до момента в който не бъде издигнат нов полигон, като в това време от позицията на еднакъв организира договаряния за понижаване на интернационалното напрежение. Фразата „ от позицията на еднакъв “ не е инцидентна – на нея особено натъртват всички управляващи в Северна Корея.
5 За близкото бъдеще на Северна Корея въобще не е значима външната политика. Важно е какво севернокорейската върхушка е решила да прави вътре в страната. А то съставлява същинска гражданска война, въпреки и копираща една друга, към този момент състояла се гражданска война – тази на прехода на Китай към смесена пазарна/държавноконтролирана стопанска система след края на Културната гражданска война. На този аспект си коства да се спрем малко по-нашироко.
Ким Чен Ун и Доналд Тръмп / БГНЕС По напълно бегли и мимолетни споменавания тук и там може да се съди, че в Северна Корея стартира съществена промяна за гладко прекосяване към пазарна стопанска система. полуприватизирани (макар и държавни) предприятия, основно в търговията и обслужването, като да вземем за пример ресторантчета, магазинчета най-много за храни, а също и някакви, към момента зачатъчни, форми на фермерски стопанства в разнообразни краища на страната. Същевременно процъфтява корейски вид на куфарната трансгранична търговия, какъвто наблюдавахме при започване на 90-те години у нас. Тази търговия, както може да се допусна, се организира напълно с Китай.
Промените протичат напълно по китайския модел на Дън Сяопин, открит в края на 70-те години на предишния век. Тогава голямо количество дребни и междинни предприятия бяха раздадени на строго подбрани и тествани хора, с цел да бъдат стопанисвани като частни. Неслучайно тук е използвана думата „ като “, тъй като това ставаше под извънредно строгия държавен контрол върху стопанисването на тези предприятия с оглед да не се злоупотребява с полученото имущество. За мошеничества, измами и банкрутиране на предприятия за да се придобие персонална полза се стигаше до тежки присъди и даже до обществени изтезания. Същевременно страната осигуряваше забележителна помощ в обезпечаването на евтини заеми и материали, а също при реализацията на продукцията както на вътрешния, по този начин и на външния пазар.
Установената удобна интернационална неудържимо интернационалния капитал, само че в Китай на процедура бе невероятно да се записва дружество без китайско присъединяване – общоприетият модел бе joint venture с поделен на половина задграничен и китайски капитал. Така обновените китайски предприятия получаваха нови технологии и достъп до международния пазар. От друга страна, китайската страна, контролирайки на процедура целия частен бизнес на своя територия, събираше западните технологии от по този начин завършените взаимни предприятия в собствен голям държавен пул, предавайки ги и на други икономически субекти – както частни, по този начин и държавни, – трансформирайки се в най-мощния собственик на технологии в света. Крайната цел беше да се отворят и чисто китайски брендове във всички области на производството, които да са на върха на софтуерната еволюция сега. И посредством тези брендове да се постанова напълно китайска продукция по целия свят.
А в случай че се върнем към приватизираните предприятия, държавната хватка доста се отхлабваше със стъпването на съответното дружество на краката си и очертаването на възходяща наклонност в развиването му. Тогава и на новия „ притежател “ му се позволяваше да се държи като същински предприемач, в това число с белезите на разточителен и състоятелен живот. Но отвън надзор той не излизаше, не излиза и надали ще излезе в близкото бъдеще. И е наясно, че в случай че не работи с всички сили за просперитета на предприятието или не извършва генералната линия, може на бърза ръка да се елементарни с бизнеса си, а също по този начин и със свободата си.
Този модел се оказа извънредно ефикасен. Наблюдателите отбелязваха, че Китай се развива с двуцифрени темпове годишен приръст поради забележителното повишение на продуктивността на труда, по-голямо от това, което би трябвало да се чака при отчитането на резултата от нахлуването на колосални вложения и съвременни технологии. Всъщност най-важният детайл бе повишението на заинтересоваността на всички участници в индустриалния развой при съществуването на двата най-важни детайли за развиване – евтините и налични първични материали и обезпечения пазар. Така Китай с потта и себеотрицанието на 1-2 генерации безмилостно експлоатирани китайци е на път до 2020 година да обезпечи на цялото си население сяокан (умереното добруване), за което там се мечтае от епохата на Конфуций до през днешния ден, а също и да се трансформира в най-мощната в икономическо отношение страна в света.
Същият модел стартира мълчешком, последователно и поредно да се постанова в Северна Корея. Трябва да се каже, че и при нея са налице всички условия за триумф:
- свръхдисциплинирано, работоспособно, образовано население,
- държавен надзор по китайски модел върху развиването на всяко частно дружество
- обезпечени пазари и първични материали (с помощта на Китай, частично на Русия), като в новата конюнктура това става допустимо даже без снемането на всички интернационалните наказания, да не приказваме, че в самата страна има голям неудовлетворен вътрешен пазар
- съществуване на задоволително вложения, които ще бъдат предоставени от Китай
Би трябвало да се чака, че Северна Корея ще бъде новият Клондайк на интернационалния бизнес, откакто цената на труда в Китай към този момент доста набъбна. Само че тук той ще претърпи огромно отчаяние, тъй като надали ще бъде позволен да се вихри по същия метод, както това беше в Япония, Южна Корея, а след това в Китай. От тези страни западният капитал извлече трилиони и трилиони свръхпечалби.
Сега тези свръхпечалби ще бъдат извлечени най-вече от китайски и в доста по-малка степен – от съветски компании.
Същевременно въобще не би трябвало да се чака, че в страната ще настъпят някакви идеологически промени, че ще бъде наложена многопартийна система и ще бъдат възприети така наречен „ западни полезности “.
Нищо сходно! Идеологиите на чучхе, сонгун и на „ общество без употреба на индивида “ ще продължат да господстват, а Корейската работническа партия (КРП) ще продължи да бъде единственият политически индивид. Никой не би трябвало да чака нито свободни медии, нито избори отвън ръководещата партия, нито периодично повтаряне и промяна на управляващите, нито разпространението и битката на разнообразни хрумвания за публичното развиване. Монопол върху тези процеси ще продължи да има КРП. Съвсем не е надалеч денят, в който ще станем очевидци по какъв начин сякаш от нищото презряната свръхтоталитарна, свръхбедна, свръхвоенизирана Северна Корея се трансформира в следващото икономическо знамение.
Нищо общо с това, за което ни описват и „ проучват “ главните български и международни медии. /БГНЕС
--------------------------------------------
Петър Клисаров, политолог и създател на книгите "Игрите на властта" /2012 г./, "Огледалото на митингите 2013 – 2014 година " и други Анализът е изработен особено за Агенция БГНЕС.
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ