Петър Клисаров: Европа пред прага на библейското преселение на народитеСтава

Петър Клисаров: Европа пред прага на библейското преселение на народитеСтава ...

.

Петър Клисаров: Европа пред прага на библейското преселение на народите
Става все по-очевидно, че мигрантската криза върви към мигрантска катастрофа.

На 28 и 29 юни в Брюксел се състоя среща на най-високо равнище на Европейския съвет. На нея европейските лидери се кълняха, че ще става дума не само за решаване на мигрантската криза, но и за генералното

развитие на ЕС в близките години. Но веднага стана ясно, че по мигрантската криза основните противоречия не са решени, а са приети няколко пожелателни решения:

- за изграждане на контролирани центрове (каквото и да значи това!) в държави, които са готови да ги изградят,

- за изграждане на платформи за дебаркиране извън Европа на спасените бежанци,

- специален бюджетен инструмент в следващата МФР за борба с незаконната миграция,

- засилване на подкрепата на ЕС за либийската брегова охрана.

Същевременно в Германия се разрази тежка правителствена криза, защото председателят на многогодишния коалиционен партньор ХСС и вътрешен министър в правителството Хорст Зеехофер даде ултиматум на Меркел да реши въпроса с мигрантите. В писмо до своите коалиционни партньори Меркел написа, че Полша, Чехия, Унгария, Белгия, Франция, Дания, Финландия, Швеция, Естония, Литва, Латвия, Люксембург, Холандия и Португалия са приели Германия да връща кандидати за убежище, които са били регистрирани първо на тяхна територия. Последва моментална реакция на Полша, Чехия и Унгария, които отрекоха да са подписвали подобно нещо. Конфузията и купищата лъжи не смутиха германската канцлерка, която продължи да се бори със зъби и нокти за креслото си, без да обръща внимание на сринатия си в калта имидж.

Пукнатините в европейските споразумения за мигрантите обаче продължават да нарастват, достигайки размерите на пробойни. Днес научихме за изявлението на австрийския вътрешен министър Херберт Кикл:

„Всеки договор, който ще бъде във вреда на Австрия, ние няма да го подпишем дори и след 100 години“. Същевременно италианският министър на вътрешните работи Матео Салвини иска да затвори пристанищата на Италия в Средиземно море за европейски кораби, когато на борда им има спасени край Либия мигранти.
 Нараства и натискът върху Европа, който не е отсега, но в наши дни става неудържим. Нараства и натискът върху Европа, който не е отсега, но в наши дни става неудържим. / БГНЕС
И понеже става все по-очевидно, че мигрантската криза върви към мигрантска катастрофа, нека да посочим причините, които я пораждат.

1. На първо място, това е пропастта между богатия 1 милиард и свръхбедните 6 милиарда. В критичните зони, каквито са редица страни от Близкия изток и почти цяла Африка, населението страда от глад и мизерия, често от липса на вода, умира масово от болести и епидемии, става жертва на междуособни и граждански войни, търпи най-примитивна експлоатация;

2. На второ място, в най-засегнатите страни върлуват войни, разпалени не от някой друг, а от западноевропейските страни и САЩ; такива са Ирак, Сирия, Либия, Афганистан, Йемен и др. Европа сама си подготви предстоящата катастрофа, самозастреля се и в двата крака, както е модерно да се говори. Отвори „кутията на Пандора“, която сега няма идея как да затвори.

3. На трето място, отдавна е в ход „телевизионната революция“: повсеместно хората може да нямат какво да ядат, но задължително имат сателитна или приемна чиния и не се отлепят от телевизора, който замества реалния им живот. Картините, които се показват там, излъчват едно послание: вижте едни хора досущ като нас, с две ръце и два крака, какъв богат и необикновен живот живеят! Сравнението става машинално. Хората се питат: защо за тях може,

а за нас – не. И се вдигат, устремени да превземат обетованите земи, в които живеят тези щастливци, за да станат като тях.

4. На четвърто място, съществува огромна мрежа от легални или мафиотски организации, занимаващи се с трансфера на хора, който често надминава по доходност трафика на наркотици. Тези организации, снабдени с най-модерна комуникационна техника, със свои лобисти на много високо ниво в държавите-приемници, с цяла армада от примитивни до супермодерни кораби, са способни да извършат чудеса, за да си запазят многомилиардния бизнес, основан върху чудовищни престъпления и непоносими страдания на милиони хора. Една от най-могъщите подобни организации се оказва фондацията на Сорос, която притежава модерни кораби за извозване на мигранти към Европа.

5. На пето място, пораженията от либералната политкоректност, новите „ценности“ и промиването на мозъците през последните 3 десетилетия нанесоха непоправими щети върху способността както на политиците, така и на обикновените хора да оценяват трезво протичащите в обществата им процеси. Идентичността беше заменена с мултикултурализъм, паразитиращ върху естествената склонност на хората да се отнасят със симпатия към другия и подменящ гражданското равенство на права и отговорности пред закона с привилегии на хора от други раси. Всичко това създава норми на социално поведение, паралелни на съществуващите. Което е институционализирано беззаконие. Политкоректността пък, която трябваше да възпитава хората на добро възпитание в мултикултурна среда, нанесе още по-големи поражения, защото пряко възпрепятстваше нещата да бъдат наричани със собствените им имена. А когато това е налице, път към решаване на проблемите не съществува. Този постмодернистки тип цензура възпита цели поколения в лъжливи представи за действителността и действащите в нея природни и обществени закони. Резултатът по

отношение на мигрантската криза е, че нито политиците, нито гражданите имат представа с какво явление се сблъскват и съответно реакциите им са неточни, а често противоположни на онова, което трябва да се направи.

6. На шесто място (в пряка връзка с горното) идва заблудата, че се помага на бежанци, а не на икономически, политически и религиозни терминологична каша, която съвсем не е невинна. Мигрантите откъде ли не – от Афганистан, Пакистан, Субсахарска Африка, Либия, Сирия и т.н. – бяха наричани с общото название „бежанци“. А „бежанци“ си е технически термин за хората, бягащи от война в своята страна, или за политически дейци, чийто живот е заплашен.

Докато бягството от лошите условия на живот към благополучни страни се нарича „мигриране“, а хората – „мигранти“. Така Европа се отвори за всички, които тръгнаха към границата й, без да прави разлика кого приема. През 2015 г., когато бе пикът на мигрантската вълна, изведнъж се оказа, че сирийците, бягащи от войната в родината си, са само 23% от мигрантите. Започнаха безумни оправдания, че например всички страни в двете Америки били страни на мигранти, или че Европа трябвало да изпълни хуманния си дълг. Само дето говорещите тези неща не казваха какво е станало с местното население в двете Америки след нахлуването на европейските мигранти, нито какъв хуманен дълг изпълняват,

предизвиквайки бум на престъпността в своите страни и огромни разходи в бюджетите на съответните страни. Например Германия през следващите 4 години ще похарчи за мигрантите 86.4 млрд. евро. Само заради безумното поведение на своята канцлерка.

Има и нещо, което не съм сигурен как да определя – като причина за миграцията, или като глуповато оправдание за начина, по който Европа се справя с нея. Става дума за твърде ниската раждаемост почти навсякъде в Европа и за застаряването на населението, съпроводено с недостиг на свежа работна ръка.

Подобна теза не издържа никаква критика и с право може да се определи като гибелна. От една страна, защото мигрантите не идват, за да работят, а за да живеят добре на гърба на богатите общества. От друга, защото те в огромната си част са необразовани, некултивирани и негодни за съвременната икономика, изискваща висок образователен ценз и интелектуално равнище. И най-важното, защото със създаването на критична маса мигранти се променя идентичността на населението.

Всяка индивидуална идентичност е сбор от множество колективни идентичности: така например всеки българин произхожда от дадена област, да предположим, че в нашия случай той е бургазлия; същият човек обаче неминуемо притежава редица сходни черти с всички европейци: следователно е част от бургаската, българската и европейската култури. От друга страна, дори в рамките на всяка една географска единица съществуват многобройни културни стратификации: там са културите на юношите и пенсионерите, на лекарите и метачите, на жените и мъжете, на богатите и бедните. Същевременно разглежданият от нас индивид е част от средиземноморската, християнската и европейската култури.

Всички подобни идентичности се попиват, изграждат и шлифоват от самото раждане на човека. Нахлуването на стотици хиляди, дори милиони хора със съвършено различни идентичности променя културния код на народа-приемник. И никой не знае дали е за добро. Най-малкото това е краят на собствената идентичност. Както казах по-горе, откриването на Америка и последвалата емиграция там е била пагубна за местното население. Историята познава множество случаи, когато по-висока цивилизация е била разгромявана от нахлуването на народи на по-ниско стъпало на развитие. Тотално заблуждение е, че ние, европейците, можем да се справим със задалото се нашествие. Още повече, че то не е отсега, но ние упорито не желаем да го забележим.

Навремето генерал Дьо Гол в свое интервю по повод нарастващата имиграция във Франция след разпадането на колониалната система и най-вече след кръвопролитната Алжирска война през 50-те години на миналия век, беше казал, че имигрантите са много симпатични и добре приети само ако са достатъчно малко и не носят заплаха за основното население. Надминат ли обаче определени пропорции, нещата стават точно обратни и започват напрежения, достигащи до неприемане, гонения и дори въоръжени сблъсъци. Границата за количеството имигранти, която Дьо Гол поставя в това свое интервю, е 5%. Ако те бъдат надхвърлени, властите трябва да вземат най-строги мерки за ограничаването на притока имигранти.

А какво е положението в Европа днес?

Ето една таблица, отразяваща процента от населението в големите европейски държави, което не е родено в тях (foreign-born populaton):

Страна 2013 2017 брой мигр. брой нас.

Швейцария 28.9% 29.6% 2 506 394 8 476 005

Швеция 15.9% 17.6% 1 747 710 9 910 701

Австрия 15.7% 19.0% 1 660 283 8 735 453

Норвегия 13.8% 15.1% 798 944 5 305 383

Испания 3.8% 12.8% 5 947 106 46 354 321

Великобритания 12.4% 13.4% 8 841 717 66 181 585

Германия 11.9% 14.8% 12 165 083 82 114 224

Холандия 11.7% 12.1% 2 056 520 17 035 938

Франция 11.6% 12.2% 7 902 783 64 979 548

Белгия 10.4% 11.1% 1 268 411 11 429 336

Дания 9.9% 11.5% 656 789 5 733 551

Италия 9.4% 10% 5 907 461 59 359 900

Финландия 6.2% 343 582 5 523 231

Заб.: Посочените проценти отразяват дела на мигрантите първо поколения във всяка от страните. Данните за броя на мигрантите и населението са на ООН за 2017 г.

Тук трябва дебело да подчертаем, че това не е цялото мигрантско население. То отчита само мигрантите първо поколение. А в Европа има голямо количество мигранти от 2-ро, 3-то, дори 4-то поколение. И най-тревожното е, че колкото повече нарастват поколенията мигранти, родени в дадена европейска страна, толкова проблемите все повече се усложняват.

В редица европейски страни има квартали, дори цели градове, в които живеят изключително мигранти. Това са затворени общности, в които полицията не стъпва, със свои закони и правила, със свой ред и правосъдие, със свои разбирания за живота, нямащи нищо общо с т.нар. европейски ценности. Голяма част от обитателите на тези градски клоаки са отчуждени от обществото – те не ходят на училище, не получават квалификация, не работят, склонни са към бандитизъм, лесно стават контингент на престъпния свят, озлобени са към собствената си родина, в която виждат големи неравенства и се чувстват като изметта на обществото. Немалко измежду тях дори не говорят официалния език на страната. Да не забравяме, че авторите на почти всички атентати в европейските страни през последното десетилетие са извършени именно от такива хора.

А лавината бежанци нараства. През лятото на 2016 г. от Върховния комисариат на ООН за бежанците заявиха, че броят на бежанците и вътрешно преместените хора (хората, принудени да напуснат домовете си и да намерят убежище в рамките на своята страна) надхвърля 65.3 милиона души. Всички тези хора нямат алтернативна цел, освен да достигнат до Европа. Други огнища на благоденствие, като Северна Америка, Австралия или Далечния изток, са недостижими за тях.
Същевременно в Германия се разрази тежка правителствена кризаСъщевременно в Германия се разрази тежка правителствена криза / БГНЕС
С всяка изминала година този брой се увеличава. Нараства и натискът върху Европа, който не е отсега, но в наши дни става неудържим. Европа е на прага да преживее за 4-ти път в историята на човечеството тотална смяна на населението.

Първият път е било, когато неандерталците, обитаващи континента повече от 200 000 години, изведнъж се сблъскват с кроманьонците, наричани още homo sapiens. Това е станало преди ок. 30 000 години и е довело до пълното изчезване на неандерталците.

Вторият път е било, когато през първата половина на ІІ хил. пр. Хр. цяла Европа е завладяна от индоевропейците. Независимо откъде идват (дали от Задкарпатието, или от Северна Месопотамия), индоевропейците на практика не оставят друго население на континента или напълно го претопяват. Съхраняват се съвсем малки островчета тук или там местно население, а Европа става континент, населен от народи с общ произход.

Третият път е т.нар. Велико преселение на народите (ІV – VІІ в. сл. Хр.) – миграционен процес, в който участват индоевропейски племена (славяни, германци, алани), народности от уралското езиково семейство (маджари), от алтайското (авари, хазари), а по-късно и тюрки. Това е периодът, когато загива и Римската империя. А за да постигнат жизненото равнище от края на Римската империя, на новодошлите народи са необходими цели 6 века.

Ще се справим ли с наближаващия мигрантски Армагедон, или ще бъдем пометени от него. Всичко зависи от нашата воля за живот. Ако като индивиди и като общества сме изгубили инстинкта си за самосъхранение, нямаме никакъв шанс. /БГНЕС

--------------------------------------------

Петър Клисаров, политолог и автор на книгите "Игрите на властта" /2012 г./, "Огледалото на протестите 2013 – 2014 г. " и др. Анализът е направен специално за Агенция БГНЕС.

Източник: bgnes.com
placeholder